П   Р   О   Т   О   К   О   Л

 

гр.София, 05 юли 2016г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесеста година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		МАРИЯН МАРКОВ
Секретар	Ц. Д.
Прокурор	ВИКТОР ТАРЧЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВ НЧД № 2557 по описа за 2016г.

 

         На поименното повикване в 11.00ч.

 

         ОСЪДЕНИЯТ В.  Н.С. се явява лично с адвокати Н. и С. с пълномощни отпреди.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка по хода на делото, предлагам Ви да дадете ход на същото.

         АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

         АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

        

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

         ОПРЕДЕЛИ:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

 

         Сне се самоличността на осъдения:

         В.Н.С.: Род. на ***г. в гр. Я., българин, български гражданин, женен, осъждан, с висше образование, ЕГН **********.

         СЪДЪТ

         ОПРЕДЕЛИ:

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

         ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам доказателствени искания.

         ЗАЩИТАТА /по отделно/:  Няма да сочим нови доказателства.

        

         Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

         ОПРЕДЕЛИ:

         ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

         ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното предложение във всичките му пунктове. По-конкретно, и в допълнение към вече изложеното, Моля да имате предвид следното:

На първо място считам, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените по отношение на В. С. наказания. От материалите по делото и най-вече от справката за съдимост на В. С. се установява, че същият е осъждан пет пъти за общо девет умишлени престъпления от общ характер, като всяко едно от престъпните деяния е извършено преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Предвид на това, че наложените наказания са от един вид „ПРОБАЦИЯ“, но с различен размер, определен по критерия срок на пробационните мерки /чл. 231, ал. 1 ЗИНЗС/, както и с различен интензитет на въведените задължения, намирам още, че най-тежкото наказание измежду определените му до момента, е това по НОХД № 193/2016 г. по описа на СГС, НО, 33 с-в, за извършеното на 09.10.2015 г. престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два  пъти седмично за срок от 2 /две/ години; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години; 3. Поправителен труд, който следва да се изпълнява по месторабота на осъдения /Народно събрание на РБ/ и да включва удръжки върху трудовото му възнаграждение от 25 /двадесет и пет/ на сто в полза на държавата за срок от 2 години.

 

На следващо място, намирам, че са налице и предпоставките на чл. 25, вр. чл. 24 НК за увеличаване размера на евентуално определеното общо наказание с до една втора, при отчитане на обстоятелството, че съгласно максимално предвидените в закона срокове, такава възможност съществува само по отношение на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК.

Считам, че в случая са налице и двете условия за това: Повече от едно осъждане, с наложени наказания от един и същ вид, и второ невъзможност определеното общо наказание да постигне целите по чл. 36 НК.

По отношение наличието на втория критерий, моля да имате предвид следните две положения:

Първо, ВКС на РБ в Постановление 4/65 г. е дал ясен критерий кои обстоятелства следва да се вземат предвид при извършване на преценката. ВС е указал цитирам „при налагане на наказания за реална съвкупност от престъпления съдилищата задължително да преценяват дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията, следва да се увеличи общото най-тежко наказание“/. Посоченото положение, макар и изведено при предходния НК, съдържащ обаче идентична с чл. 24 НК разпоредба, е константно възприето от практиката на ВС при сега действащия НК, поради което и това положение не е никога променяно.

Второ, ВКС на РБ, в р. № 492/10 г., ІІІ-то НО., е извел ясна основа за преценка как да бъдат оценявани, посочените в Постановлението обстоятелства, а именно цитирам „Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица, извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, по отношение на личната и генерална превенция.“ (вж. още р. № 568/10 г., ІІІ н.о. на ВКС и р. № 192/13 г., І н.о на ВКС). От свидетелството за съдимост на В. С. по-конкретно се установява, че същият е осъждан пет пъти за извършени общо девет умишлени престъпления от общ характер, едно от които е и продължавано такова. От една страна, престъпленията са осъществени през продължителен период  - 17.05.2011 г. – 23.10.2015 г., а от друга – отделните прояви, включени в осъжданията по НОХД № 1644/16 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в; НОХД № 1038/16 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в; НОХД № 193/16 г. по описа на СГС, НО, 33 с-в; и по НОХД № 1282/16 г. по описа на СГС, НО, 18 с-в, са извършени в изключително кратко време една спрямо друга и се отличават с градация – хулигански действия, последвани от засягане личността на конкретни лица. Включената в съвкупността цялостна престъпна дейност също се отличава с градация, доколкото последните четири от престъпленията, включени в нея (предмет на НОХД № 1038/16 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в и НОХД № 193/16 г. по описа на СГС, НО, 33 с-в), са извършени в рамките на 14 дни. В допълнение, тези от престъпленията, извършени в посочени двуседмичен период и осъществяващи признаците на чл. 325, ал. 2 НК, са извършени в съучастие, а то от своя страна е изразено в съизвършителство – обстоятелства сами по себе си, константно оценявани както от теорията, така и от съдебната практика, като повишаващи обществената опасност на проявата. Пет от престъпленията, включени в съвкупността, са насочени пряко срещу реда и общественото спокойствие, а извършването на всяко едно се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм и/или дързост или пък е съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Останалите четири престъпления са насочени срещу личността на различни лица три, от които са изразени в телесни повреди и то по отношение на полицейски органи, при изпълнение на службата им. Престъпленията са извършени от лице, заемащо висша държавна длъжност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности /народен представител/, към която категория лица, поначало законът поставя по-високи изисквания във връзка с придържането към установените правила за поведение. Т.е обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени, предопределят, че само налагането на общо най-тежко наказание не би било достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК. За да съответства съдържанието на наказателната отговорност на тежестта на цялостната престъпна дейност и личността на дееца, отразена в нея чл. 35, ал. 3 НК, а тази наказателна отговорност пък да е годна да доведе до постигане целите на наказанието, е необходимо приложението на чл. 24 НК, съобразно ограниченията, предвидени в закона.

Предвид всичко изложено по-горе и на основание чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1 НПК, моля да постановите определение, с което да определите,  на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на осъдения В.Н.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Я., едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива до момента.

Моля също така да увеличите, на основание чл. 25, вр. чл. 24 от НК размера на определеното общо наказание с до една втора, съгласно максимално предвидения в закона срок, както и да приспаднете, на основание чл. 25, ал. 2 НК времето на изтърпяното до момента наказание „ПРОБАЦИЯ“ по посочените по-горе присъди.

 

         АДВ. Н.: Позицията на защитата, относно наличието на материално-правни предпоставки за провеждане на настоящото производство за групиране на наложени наказания със сключени споразумения от страна на нашия подзащитен съвпада с тази на представителя на обвинението. „Да“ това производство има своето място, налице са предвидените законови предпоставки, но в първата част изнесеното от страна на представителя на прокуратурата следва да бъде споделено. Наистина ще трябва да бъде определено едно обща наказание, което да групира наказанията по пет споразумения включени с представителя на СГП и одобрени от състави на СГС. Всъщност единомислието ни свършва до тук и разликата от становището на прокуратурата се явява, досежно възможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 24, така че максималното наказание определено в споразумение, с което е приключило дело №193/2016г. да бъде увеличено с до ½.

Не са налице каквито и да било основания това да бъде сторено от настоящия състав. В подкрепа на виждането си за необходимостта от увеличаване на наказанието, с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК  прокурора се позова на практика, която датира от 1965г. Правилна беше бележката, че това е практика, която е приложена за първи път по отношение на предишна редакция на НК, този с който работим сега е от 1968г. и не се нуждае от коментар дългия период на неговото прилагане, както и необходимостта от промени, която е обществено достояние и опитите в тази посока. Но това в конкретния случаи не е най-важното. По-важното е, че тогава, когато Върховния Съд на РБългария и по-късно ВКС, чиято практика също беше цитирана се занимава с възможността наказанията наложени на лица, които са извършили съставомерни деяния,  преди влизането на присъдата в сила обикновено се разглеждат групиране на наказания наложени с влязла в сила присъда на дела разгледани по общия ред.В конкретния случаи имаме две особености: На първо място наказанията, които обсъждаме днес са наложени със споразумения, в които пълноценно е участвал представител на СГП. Особено по последните по време наказания. Представителят на прокуратурата е имал възможността да изложи и той е направил това безусловно всички аргументи, които чухме днес в съдебна зала. Нищо ново не се каза по отношение на това, какви са характеристиките на деянието, за което се налага наказание със сключеното споразумение и защо то трябва да има определен размер одобрен от съда. Последният разгледал състав по посоченото вече дело №193 самостоятелно предложи на страните и  това беше прието да се увеличи наказанието, което беше предложено в споразумението предварително внесено на вниманието на съда, т.е. повторното експлоатиране на всичките тези обстоятелства изложени от съда е неуместно в настоящото производство. Това са обстоятелства вече съобразени, вече залегнали в размера, който справедливо е определен за деянията, като цяло, защото те са били известни на представителя на прокуратурата, който се е съгласил да подпише споразумението, а също и на съда, който е одобрил такова споразумение, пак повтарям с активното участие в посока да се увеличи наказанието, което беше прието от страните.

         По тези съображения без да се връщаме към конкретиката на казаното, което представителя на прокуратурата намира, че има някакво значение за индивидуализацията на наказанието твърдим от позиция на защитата, че определеното наказание по дело №193 в размер на 2/две/ години задължителна регистрация, среща с пробационен служител за същия срок  и поправителен труд в размер на 25% се явява достатъчно тежко и адекватно на това, което разглеждаме като предмет на настоящото производство и е предмет на споразуменията по пет наказателни дела.

Не са налице предпоставките за увеличаване на този размер, но в крайна сметка ние сме днес тук в една процедура  по индивидуализация  на наказанието и  начина, по който това следва да се направи, но отстъпва от общите принципи на наказателния процес, търси се съответствие, търси се адекватност, търси се възможната гаранция за постигане на целите на наказанието. Налице са всички основания да се приеме, че този размер определен при последното споразумение се явява адекватен и съответно респективно справедлив за извършените деяния.

         Процесуалното поведение на нашия подзащитен е една допълнителна гаранция за това. Спомена се вече, че има искане, което ние поддържаме да се приспадне срока на изтърпяното наказание „ПРОБАЦИЯ“. През този срок наистина има вече практически измерения процесуалното поведение по време на упражняване на наложеното наказание.

         Молим Ви да групирате наказанието и да потвърдите това наказание наложено, като най-тежко по НОХД №193/16г. и да не възприемате позицията на прокурора за неговото увеличаване, като неаргументирана, нерационална, несъответна на закона и напълно ненужна в настоящия процес.

 

         Адв. С.: Колегата Н. изложи практически изцяло нашите аргументи свързани с искането на прокуратурата за увеличаване на наказанието с прилагане на чл. 24. Изцяло се присъединявам към това, което той каза. Искам да обърна внимание само на малки детайли във връзка с цитираното от него НОХД №193/2016г., а именно, че постигнато споразумение, което беше с представителя на същата градска прокуратура беше за чувствително по-малко наказание и практически същото беше увеличено с ½, като аргументацията на СГС 33-ти състав беше свързана предимно с обстоятелството, че вече бяха сключени споразумения, т.е. на практика този състав на съда приложи разпоредбата на чл. 24 без да инициатира в своето предложение.

Ето защо считам, че  предложението на СГП за приложение на чл.24 и увеличаване на общия размер на пробационните мерки, макар и юридически да може да бъде защитаван от страна на прокуратурата от гледна точка на морала, или правото, защото това е промяна на позицията на държавен орган, във връзка с обстоятелства, които вече са били известни на прокуратурата.

         Ето защо ви моля от тази гледна точка, а още повече, че практиката, която беше цитирана от прокуратурата предоставя възможността за прилагане на чл. 24 именно на съда и това е преценка на съда, а не е на други органи, или по-конкретно на прокуратурата.

Ето защо Ви моля при определяне на общото наказание да не прилагате разпоредбата на чл. 24 от НК и да групирате наказанието в хода на максималния размер, който е определен по НОХД №193/2016г.   

 

         ПРОКУРОРЪТ /реплика/: На Първо място посоченото от защитата, че наказанието е индивидуализирано по НОХД № 193/2016г., така, но предмет на настоящото производство е не конкретната проява, която е била предмет на това дело, а цялостната престъпна дейност предмет на всички осъждания до момента и всички доводи, които изложих до момента се базираха именно на това,  на цялостната престъпна дейност и на обстоятелствата, които могат да бъдат изведени от нея. Това първо и  второ действително прав е колегата Н., че практиката, която съм цитирал се отнася до влезли в сила присъди, а не за такива със споразумения, но както е известно от закона споразумението има последиците на влязла в сила присъда, така че позоваването е абсолютно резонно.

 

         Съдът предостави последна дума на осъдения:

 

         ОСЪДЕНИЯТ С.: Защитата изложи добре аргументите за нашата молба. Аз само ще повторя нашето решение е да се съобрази със досегашните съдебни решения с максимума, който беше даден 2 /две/ години „ПРОБАЦИЯ“, това беше наистина срок определен от личния състав на съда и моята молба е да решите така.

 

         Производството е по чл. 306, ал.2, вр, ал.1, т.1 НПК.

         Образувано е по предложение на СГП за определяне на едно общо наказание по отношение на В.Н.С., измежду наказанията по петте влезли в сила присъди. Прокурора поддържа предложението, като моли съда на основание чл. 24 от НК да увеличи така определеното общо най-тежка наказание с ½. Защитата на осъдения намира, че са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание и моли съда да не прилага разпоредбата на чл. 24.

Настоящият съдебен състав, след като прецени всички обстоятелства по делото намира за установено следното:

         Осъденият С. е сключил пет споразумения одобрени от съда, с които са му наложни наказания „ПРОБАЦИЯ“. Най-тежкото наказание се явява това по НОХД № 193/2016г. в размер на 2 /две/ години, включващо следните пробационни мерки:“задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителни периодични срещи“ с пробационен служител и „поправителен труд“ по местоработата на осъдения, включващ удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 25%  в полза на държавата.

 От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че всички деяния, за които С. е осъден са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Затова са налице критериите на чл. 23 от НК        и на чл. 25 от НК         за определяне на едно общо наказание за изтърпяване. Според правилата за определяне на това наказание то следва да бъде най-тежкото от така наложените му. По всички тези въпроси между страните не се спори.

Относно искането на прокуратурата за увеличаване на така  определеното общо най-тежко наказание с ½ съдът счита същото за неоснователно. Вярно е, че С. е извършил множество престъпления общо 9 /девет/, за които срещу него са образувани пет дела от общ характер. Всичките тези пет дела от общ характер, предвид неговото качество на народен представител и с оглед разпоредбата за специалната подсъдност на лица с имунитет са били под наблюдението на СГП. Тези престъпления са извършени и част от тях в един отдалечен период от време преди 4 /четири/ години, а други са извършени за един много кратък период от време и настоящия съдебен състав би се съгласил с прокуратурата да увеличи размера на така наложеното наказание,  ако тези наказания не бяха наложени вследствие на споразумение. При споразумението прокуратурата има една много активна роля за определяне на наказанието.

         От представителя на прокуратурата зависи, дали да бъде сключено такова споразумение, или „не“. И след като веднъж прокуратурата се е съгласила на едни по-ниски наказания от максимално предвидените в закона, каквито биха се получили при увеличаване размера на наказанието с ½ , то тя е можела да стори това и при самото сключване на споразумението.

Според настоящият съдебен състав с настояването за увеличаване размер на наказанието прокуратурата в частност СГП, която е знаела за всичките образувани, срещу С. наказателни производства се опитва да заобиколи института на споразумението. Защото споразумението според правната теория представлява срещане на волите на две договарящи се страни и ако прокуратурата е целяла на С. да бъде наложена максималното наказание предвидено в закона, би следвало да договори такова наказание още при сключване на споразумението.

         С оглед тези съображения настоящия съдебен състав намира искането на прокуратурата за приложение на чл.24, като неоснователно.

         На основание чл. 25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание за изтърпяване следва да бъде приспадната изтърпяната вече част по някоя от присъдите.

 

 

         Предвид гореизложеното

         СЪДЪТ

         ОПРЕДЕЛИ:

         ОПРЕДЕЛЯ по отношение на В.Н.С., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание за изтърпяване, измежду наложените му наказания по НОХД № 1644/2016г. на СГС, 11-ти с-в, НОХД № 1036/2016г. на СГС 03-ти с-в, НОХД № 1038/2016г. на СГС 11-ти състав, НОХД № 193/2016г. на СГС 33-ти състав и по НОХД № 12822016г. на СГС, 18-ти състав, а именно „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 /два/ пъти седмично за срок от 2 /две/ години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години, поправителен труд, който да се изпълнява по местоработата на осъдения – Народно Събрание на РБългария, включващ удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 25% в ползва на държавата за срок от 2 години.

         На основание чл. 25, ал.2 от НК приспада изтърпяната вече част от наказанието по някоя от присъдите.

         ОТХВЪРЛЯ искането за увеличаване с ½ на така определеното общо наказание за изтърпяване, като неоснователно.

         Определението подлежи на обжалване, или протест пред САС в 7-дневен срок от днес с частна жалба.

         Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  11,50ч.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                СЕКРЕТАР: