Решение по дело №709/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 92
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20224500100709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20224500100709 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД чрез юрк. Н. Г. срещу
М. Д. Д. от с. Ц., обл. Русе, понастоящем в З. в гр. Б. за заплащане на 100 000 лв.,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
С. Ш. М. от настъпило на 03.09.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 302/2017 г.
на ОС Русе ответникът М. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. на
главен път км 14+800 Русе- Варна, при управление на МПС л. а. „Ф. В.“ нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – С. Д. С.,
поч. на 09.09.2016 г., средна телесна повреда на повече от едно лице – две лица – Н. С.
З. и С. Ш. М., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е управлявал без
да има необходимата правоспособност. Към датата на събитието отговорността на
водача на л. а. „Ф. В.“ била застрахована със застраховка ГО в ЗК „Лев Инс“.
Пострадалата С. Ш. М. предявила по съдебен ред иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по който било образувано гр. д. № 15984/2016 г. на СГС. С
Решение от 22.01.2018 г. СГС осъдил ЗК „Лев Инс“ да й заплати сумата от 85 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.09.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 03.09.2016 г., като за горницата над 85 000 лв. до пълния
претендиран размер от 200000 лв. искът бил отхвърлен. Решението било обжалвано и
САС с Решение № 1794/16.07.2019 г. по в. гр. д. № 949/2019 г. осъдил ЗК „Лев Инс“ да
заплати на С. Ш. М. сумата от още 15 000 лв., представляваща разликата над
присъдените 85 000 лв. и дължимите 100 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 03.09.2016 г. Решенията били постановени при
участието на М. Д. Д. – трето лице помагач на страната на ответника. Съгласно чл. 223,
1
ал. 2 ГПК установеното в мотивите има обвързваща сила за тях в отношенията им със
страната, която ги е привлякла, в случая ЗК „Лев Инс“ АД, досежно фактическите
констатации на съда и правните му изводи.
Въз основа на изп. лист, издаден на 09.05.2018 г. от СГС било образувано изп.
дело № 240/2018 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № ***, с район на действие СГС.
Съгласно получената ПДИ ЗК „Лев Инс“ платило по сметката на ЧСИ дължимата сума
в размер на 64 649,60 лв. на 26.06.2018 г. Сумата включвала главница, законна лихва,
съдебни разноски и такси и разноски във връзка с изп. производство.
Въз основа на изп. лист, издаден на 29.07.2019 г. от САС било образувано изп.
дело № 669/2019 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № ***, с район на действие СГС.
Съгласно получената ПДИ ЗК „Лев Инс“ платило по сметката на ЧСИ дължимата сума
в размер на 71 465,66 лв. на 24.09.2019 г. Сумата включвала главница, законна лихва,
съдебни разноски и такси и разноски във връзка с изп. производство.
При така изложеното, ищецът твърди, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1,вр. ал. 2
КЗ с плащането на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ГО ЗК
„Лев Инс“ АД встъпва в правата на пострадалия и придобива правото на регрес срещу
виновния водач, управлявал с алокохол в кръвта над допустимото по закон и без да
притежава правоспособност за управление на ППС М. Д. Д. до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение – 100 000 лв. Претендира разноски, съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Д. Д..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От приобщените към настоящото производство НОХД № 302/2017 г. на РОС и
ВНОХД № 2968/2017г. на ВТАС се установява, че с влязла в сила на 07.02.2018 г.
Присъда № 18 от 29.05.2017 г. по НОХД № 302/2017 г. по описа на Р0С отв. М. Д. Д. е
признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. на главен път км 14+800 Русе- Варна, при
управление на МПС л. а. „Ф.В.“ с рег.№ Р **** ВС нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с което
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Ш. М., като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
От приложеното гр. д. № 15984/2016 г. на СГС, развило се с участието на
ответника М. Д. Д. като трето лице – помагач на ЗК „Лев Инс“ АД е видно, че с влязло
в сила Решение от 22.01.2018 г. , постановено по гр. д. № 15984/2016 г. ищецът в
настоящото производство е бил осъден да заплати на увреденото лице С.Ш. М. 85 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, последица на ПТП, настъпило на 03.09.2016 г., ведно със законната лихва
от 03.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
Видно от приложеното гр. д. № 949/2019 г. по описа на САС, развило се с
участието на ответника М. Д. Д. като трето лице – помагач на ЗК „Лев Инс“ АД, с
влязло в сила Решение № 1794 от 16.07.2019 г. ищецът в настоящото производство е
бил осъден да заплати на увреденото лице С. Ш. М. допълнително още 15 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
последица на ПТП, настъпило на 03.09.2016 г., ведно със законната лихва от 03.09.2016
г. до окончателното й изплащане.
За събирането на тези суми са били издадени изп. листи в полза на С. Ш. М.
2
против ЗК „Лев инс“, съответно от 09.05.2018 г. за сумата от 50 000 лв. и от 29.07.2019
г. за сумата от още 50 000 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
03.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
По първия изп. лист било образувано изп. дело № 240/2018 по описа на ЧСИ Й.
М., рег. № ***на КЧСИ, с район на действие СГС, видно от приложената на л. 39 от
делото покана за доброволно изпълнение до ищеца в настоящото производство. С нея
той бил поканен да плати сумите от 50 000 лв., главница, 9000 лв. лихва, 1200 лв.
разноски по изп. дело, 4449,60 лв. такси на ЧСИ. Видно от приложените на л. 41 и л. 42
платежни нареждания, ищецът ЗК „Лев Инс“ превел по сметката на ЧСИ на 26.06.2018
г. сумата от 64649,60 лв., представляваща погасяване на задължението му по изп. дело
№ 240/2018 г. и 189,96 лв. остатък от задължението му по същото изп. дело.
По втория изп. лист било образувано изп. дело № 669/2019 по описа на ЧСИ Й.
М., рег. № ***на КЧСИ, с район на действие СГС, видно от приложената на л. 43 от
делото покана за доброволно изпълнение до ищеца в настоящото производство. С нея
той бил поканен да плати сумите от 50 000 лв., главница, 15 291,67 лв. законна лихва,
1200 лв. разноски по изп. дело, 4735,66 лв. такси на ЧСИ. Видно от приложеното на л.
45 платежно нареждане, ищецът ЗК „Лев Инс“ превел по сметката на ЧСИ на
24.09.2019 г. сумата от 71465,66 лв., представляваща погасяване на задължението му
по изп. дело № 669/2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в
пълен размер.
Налице са две от основанията, предвидени в КЗ за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на вредата към застрахователя, който е изплатил
обезщетение. Ответникът е управлявал автомобила към момента на причиняване на
ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от 2,18 промила, т. е. над допустимата по
закон норма от 0, 5 промила. Същият е управлявал и без свидетелство за
правоуправление. Тези факти са установени със задължителна сила между страните по
влязлата в сила присъда на основание чл. 300 от ГПК.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – ищецът е
заплатил дължимите обезщетения на лицето, което е претърпяло вреди. Размерът на
дължимото обезщетение е определен със сила на присъдено нещо. Ищецът, в
качеството си на застраховател е бил осъден по предявен пряк иск от пострадалата в
ПТП да й заплати обезщетение в общ размер от 100 000 лв. главници. Следва да се
отбележи, че в настоящото производство фактическите констатации относно
възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалата и най-
вече размера на обезщетението, важи задължителната сила на мотивите на съдебния
акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагаща и подпомагана страна, в
производството по гр. д. № 15984/2016 г. на СГС и по гр. д. № 949/2019 г. по описа на
САС и на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК. Безспорно се установи по делото и че срещу
3
ищеца са образувани изпълнителни дела, като по тях, в срока за доброволно
изпълнение той е заплатил на пострадалата главниците, лихвите и направените
разноски в изпълнителните производства.
Както е прието редица решения на ВКС и решение по т. д. № 768/2010 г. на ВКС,
ІІ т. о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му
вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в
корелативна връзка.
Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице и с оглед по-горе
изложените изводи следва искът за сумата от 100 000 лева да бъде уважен изцяло. Тъй
като са касае за две платени обезщетения, произтичащи от едно ПТП, следва сборът от
платените обезщетения да бъде присъден като глобална сума, дължима на едно
основание.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва за забава, считано от предявяване на иска –
07.12.2022 г.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства на
ищеца се дължат направените разноски в размер 4000 лв. държавна такса и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:

РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** от с. Ц., обл. Р., ул. „Е.“ **, понастоящем в З. в
гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “С.ш.” № *** СУМАТА от 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД за
причинени неимуществени вреди на увреденото лице С. Ш. М., вследствие настъпило
на 03.09.2016 г. ПТП, причинено виновно от М. Д. Д. с лек автомобил „Ф. В.“ с ДК №
Р **** ВС, управляван от него под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма и без свидетелство за правоуправление,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022 г. до
окончателното й плащане, както и 4200 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4
5