№ 253
гр. Пловдив, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20245300900467 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на “Първа
инвестиционна банка” АД, чрез пълномощник юрисконсулт Д., подадена против „М-
ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив и С. И. С., гр.
Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове за установяване на
вземания по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1626/2024 г. по описа на РС Пловдив.
Ищецът твърди, че с ответниците са страни по сключен договор за овърдрафт
по разплащателна сметка - Договор № 006LD-S- 000356/11.08.2020 г., по който банката
е предоставила на ответното дружество сумата от 200 000 лв. с краен срок на
погасяване 20.07.2030 г., а ответникът С. се е задължила като солидарен длъжник,
отговарящ за всички задължения на кредитополучателя. Сочи, че предоставения
кредит е бил усвояван многократно до пълния предоставен размер, както и погасяван
многократно частично по отношение на усвоената главница и натрупани лихви. По
договора бил уговорена договорна лихва в размер на Лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП) за лева, плюс надбавка от 4.7071%, но не по-малко от 4.90 %
годишно, като от 01.11.2021 г. бил увеличен с два пункта, тъй като кредитополучателя
нарушил задълженията си, посочени в чл. 17, б. б от договора. Уговорена била и
комисионна за управление на кредита в размер на 1% от усвоената и непогасена
главница годишно, уговорена в т. 11 от договора за овърдрафт. Последвало сключване
на два анекса към договора за овърдрафт, като с първия Анекс №1 от 13.10.2022г.
1
страните се договорили да се прекрати ползването на овърдрафта, а използваната
изцяло от кредитополучателя сума от 200 000 лв. да се погасява съгласно погасителен
план, с който била уговорена възнаградителна лихва и краен срок 20.07.2030 г.
Размерът на уговорения годишен лихвен процент за процесния период бил в размер на
Референтен лихвен процент на банката за лева (СЛП) плюс надбавка от 5.2071%, а
наказателната лихва е уговорена с 20 пункта над този размер. По така подписания
между страните погасителен план постъпили и плащания от кредитополучателя. На
20.03.2023г. към договора за овърдрафт се сключил и Анекс №2, с който били
предоговорени някои условия по договора на овърдрафт. Твърди се, че към 20.12.2023
г. девет погасителни вноски, съгласно договорения с първия анекс погасителен план,
са били просрочени, поради което и банката е упражнила правото си да обяви
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т. 21, б. а от договора, предвиждащ
право на банката а обяви предсрочна изискуемост на целия кредит, при забава за
изпълнение на което и да е задължение по договора за над пет дни, образувала е
заповедно производство, получила е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за поисканите суми, но срещу заповедта постъпило в срок възражение от
длъжниците, поради което и дадено указание на ищеца за установяване на вземането
си по исков ред.
Ищецът моли да бъде установено спрямо ответниците, че солидарно му дължат
сумите от 187 400,00 лева непогасена, просрочена главница по Договор № 006LD-S-
000356/11.08.2020 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, ведно с анексите към него,
сумата от 8 110,91 лв. непогасена договорна лихва, дължима на основание т.8 от
договора за овърдрафт, за периода от 20.03.2023г. до 14.01.2024г. вкл., сумата от 1
977,32 лв., представляваща просрочена наказателна лихва, дължима на основание т. 1.4
от Анекс №2 към договора за овърдрафт, за периода от 20.04.2023г. до 14.01.2024г.
вкл., сумата от 1 004,98 лв. законна лихва, дължима на основание Тълкувателно
решение на ВКС от 27.03.2019 г., за периода от 15.01.2024г. до 28.01.2024 г. вкл.,
сумата от 1 874,00 лв., представляваща комисионна за управление за 2023 г. дължима
на основание т. 11 от договора за овърдрафт и сумата от 48 лв., разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост, вреда за банката, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч.г.д №1626/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят направените в
заповедното производство и по настоящото дело разноски, включително направените
разноски за връчване на изявленията за предсрочна изискуемост на кредита, на осн. т.
2, б. и от договора за овърдрафт, доколкото произлизат от неизпълнение на
договорните задължения по договора за овърдрафт.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника „М-ТРЕЙД
ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, като такъв е подаден след изтичането на срока, поради
което и съдът не го взема предвид, при решаване на делото.
2
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника С. И. С., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави
възражение за нищожност на договорните клаузи, уреждащи договорната лихва и
наказателна лихва, поради противоречието им със закона - чл. 20а ЗЗД, и с добрите
нрави, поради възможността за едностранното им променяне от страна на банката,
както и за недобросъвестно упражняване на права по договора от страна на ищеца с
увеличаване на лихвените проценти, в нарушение на чл. 9.1 от договора, чл. 20а ЗЗД и
чл. 289 ТЗ. Прави възражение за нищожност и на клаузите в анексите към договора, с
които са уговорени неустойки за забава, поради противоречието им с добрите нрави,
както и възражение за нищожност на разпоредбата за начисляване на комисионна за
управление на кредита, тъй като същата е била уговорена при отпускане на овърдрафт,
а след подписването на първия анекс кредитът е договорен като стандартен с
погасителен план. Твърди, че неправилно, в нарушение на чл. 76 ЗЗД, с постъпилите
по сметката средства са погасявани задължения по друг кредит между страните, а не
по настоящия, задълженията по който са по-обременителни, тъй като са обезпечени и
възразява срещу обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като счита, че не е
спазена императивната разпоредба на чл. 47 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 1626/2024 г. по
описа на РС Пловдив се установява, че ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника, въз основа на документ – извлечение от счетоводните си книги за размера
на дълга на кредитополучателя „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив и съдлъжника С. И. С., гр. Пловдив, по Договор № 006LD-S-
000356/11.08.2020 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, за сумата от 187 400,00
лева непогасена, просрочена главница по Договор № 006LD-S-000356/11.08.2020 г. за
овърдрафт по разплащателна сметка, сумата от 8 110,91 лв. договорна лихва, дължима
на основание т.8 от договора за овърдрафт, за периода от 20.03.2023г. до 14.01.2024г.
вкл., сумата от 1 977,32 лв., представляваща просрочена наказателна лихва, дължима
на основание т. 1.4 от Анекс № 2 към договора за овърдрафт, за периода от
20.04.2023г. до 14.01.2024г. вкл., сумата от 1 004,98 лв. законна лихва за периода от
15.01.2024г. до 28.01.2024 г. вкл., сумата от 1 874,00 лв., представляваща комисионна
за управление за 2023 г. на основание т. 11 от договора за овърдрафт и сумата от 48
лв., разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, вреда за банката,
както и за сумата от 3 407,06 лв., заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв.
юрисконсулстко възнаграждение.
Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнение на Договор №
3
006LD-S-000356/11.08.2020 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, както и Анекс №
1 и Анекс № 2 към него. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката
е било прието от заповедния съд за редовно от външна страна и удостоверяващо
подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника. Издадена била
Заповед № 848/31.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1626/2024 г. по описа на РС - Пловдив, която
в законоустановения срок е оспорена от длъжника, поради което на заявителя било
указано да установи вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на
съобщението за постъпилото възражение срещу заповедта. Възражението на
длъжниците е постъпило в съда в едномесечен срок от връчването на ПДИ, ведно със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ЧСИ Горчев, а настоящият
установителен иск е подаден от заявителя в законоустановения срок от получаване на
съобщение за постъпилото възражение, поради което и искът е процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства - Договор №
006LD-S-000356/11.08.2020 г. за овърдрафт по разплащателна сметка се установява, че
на 11.08.2020 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ответното дружество
„М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. И. С. –
управител и едноличен собственик на капитала, и С. И. С., като съдлъжник, е сключен
договор за банков кредит. Съгласно сключения между страните договор, банката
приема да извършва разплащания, при условията на овърдрафт по сметката за
обслужване на дълга при максимално допустим размер на дебитното салдо от 200 000
лв., за оборотни средства за закупуване на суровини. Ответниците са се задължили да
върнат кредита до 19.08.2023 г., както и да заплащат на банката годишна лихва в
размер на Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) за лева, прилаган от
банката, увеличен с надбавка от 4.7071 (четири цяло седем хиляди и седемдесет и една
десетохилядни) пункта, но не по-малко от 4,90% (четири цяло и деветдесет стотни
процента) годишно. В чл. 2, б.з е дадено определение на „лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП)“, като е посочено, че това е променлив лихвен индекс,
изчисляван ежемесечно по методика, въз основа на данни, публикувани на интернет
страницата на Българската народна банка, като самата методика и СЛП е обявен на
интернет страницата на банката – ищец. В договора е уговорено, че банката има право
едностранно да променя размера на лихвата по т. 8 от договора, в зависимост от
размера на инфлацията в страната, основния лихвен процент, определен от БНБ и
пазарните условия, като при промяна на надбавката на лихвата банката уведомява
кредитополучателя и съдлъжника своевременно, както и, че промяната на размера на
лихвата се прилага автоматично към договора от датата на промяната, без да е
необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. Уговорено е
също в чл. 9, че в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя или съдлъжника, банката има право да увеличи размера на
4
надбавката на лихвата по т. 8.
В чл. 11 от договора било постигнато съгласие банката да събира комисиона за
управление на овърдрафта в размер на 1% от разрешения овърдрафт в деня на
подписване на договора и по 1% от размера на разрешения овърдрафт за всяка
следваща година или част от годината, не по-късно от 15-то число на месеца, следващ
датата на изтичане на съответната година.
Уговорена в договора е и възможност на банката да обяви изцяло за
предсрочно изискуеми задълженията по договора, в чл. 21, б. A от същия, след
писмено предизвестие до кредитополучателя и съдлъжника, за срок, определен от
банката, в случай не бъде извършено което и да е плащане по договора повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
С договора са уговорени и обезпечения за изпълнение на задълженията, а
именно договорна ипотека върху недвижими имоти, залог върху вземания и обособен
залог.
От приетия по делото и неоспорен анекс № 1 от 13.10.2022 г. се установява, че
страните са приели за безспорно в отношенията си, че дължимата главница по
договора за овърдрафт е в размер на 200 000 лв., като са се споразумели за
прекратяване на правото на кредитополучателя да ползва така усвоената сума като
овърдрафт, а приемат погасителен план – приложение към договора, с който уговарят
начина на погасяване на главницата, включително и размера на дължимата лихва, а
именно годишен лихвен процент в размер на Референтен лихвен процент на банката за
лева (СЛП) плюс надбавка от 5.2071%, които да се изплащат разсрочено, на месечни
вноски, с падеж и размер, посочени в погасителния план. Уговорена била и
наказателната лихва с 20 пункта над уговорения размер на възнаградителната лихва.
Уговаря се отмяна на част от даденото обезпечение по договора за кредит.
С подписания между страните и приет по делото Анекс № 2 страните
признават, че задължението на кредитополучателя по договора за овърдрафт е в
размер на 187 400 лева редовна главница, споразумяват се за частично заличавана на
част от даденото обезпечение – договорна ипотека, преповтаря се уговорения размер
на наказателна лихва.
И в двата анекса изрично се сочи, че всички уговорки на договора за
овърдрафт, които не са изменени/допълнени изрично, съгласно подписаните анекси,
остават непроменени и в сила между страните.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице
И. С., без възражения на страните, чието заключение съдът възприема изцяло. От
същото се установява, че по сключения договор са извършени многократни
усвоявания и връщания на заемната сума, посочени в таблица към заключението. След
сключване на първия анекс към договора кредитът е преструкториран, като
5
погасяването му е съгласно уговорения между страните погасителен план. С
извършените плащания след приемане на погасителния план били погасени 12599,98
лв. главница, 4506,68 лв. възнаградителни лихви, 528,64 лв. наказатални лихви, като
към сключване на втория анекс остатъкът от главницата бил в размер на 187 400 лв.
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от банката
задълженията са били главница 187 400 лв., договорна лихва за периода 20.03.2023 г.
до 14.01,2024 г. - 81 10,91 лв., наказателна лихва за периода 20.04.2023 г. до 14.01.2024
г. - 1977,32 лв., законна лихва за периода от 15.01.2024 г. до 28.01.2024 г. - 1004,98 лв.,
както и комисионна за управление 1 874 лв. Вещото лице сочи и заплатени суми, след
образуване на изпълнителното производство, както и начина на разпределянето им, но
с оглед заплащането им по изпълнителното производство и съгласно т. 9 от
Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не ги
съобразява при решаване на делото.
С оглед така събраните доказателства, съдът приема, че безспорно се установя
по делото, че между ищеца и ответниците – кредитополучател и солидарен длъжник,
валидно е възникнало облигационно отношение, по предоставяне на банков кредит,
под формата на овърдрафт, при условия, уговорени в индивидуален договор. След
подписване на анекс към договора за кредитополучателя се е погасило правото да
ползва отпуснатата му сума от 200 000 като овърдрафт, а се е задължил да я погаси,
съгласно подписан между страните погасителен план, разсрочено, срещу заплащане на
посочена в погасителния план годишна лихва, която се формира от надбавка и СЛП –
променлив лихвен процент, определян ежемесечно по методика, публикувана на сайта
на банката, при взети предвид данни, публикувани на сайта на БНБ. Доколкото
ответниците не заплатили след настъпилия падеж, изискуеми девет погасителни
вноски, банката е отправила покана за заплащане на задълженията в седем дневен
срок, като заявила, че в противен случай ще счита предсрочно изискуеми всички
задължения по кредита, на осн. чл. 21, б.А от договора. От представените по делото
писмени доказателства, както и от приетото заключение на ССЕ се установява
безспорно, че последното доброволно плащане по договора за кредит от страна на
ответниците е било на 20.03.2024 г., като към 20.04.2024 г. договорът е бил в
просрочие, а към датата на изявлението на банката за предсрочна изискуемост на
кредита (21.09.2023 г.) с много повече от пет работни дни, колкото са уговорени в чл.
21, б.А от договора, като условие, да се породи в полза на банката това право. Или по
делото се установява настъпване на уговорените между страните предпоставки за
възникване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и изиска
връщане изцяло на предоставената му паричната сума, като лиши кредитополучателя и
солидарния длъжник от уговорения в тяхна полза срок за заплащането и на части.
Спорно по делото е обстоятелството дали банката, упражнявайки
възникналото си право да обяви предсрочна изискуемост на кредита, е уведомила
6
надлежно длъжниците за това, като се възразява от солидарния длъжник, че не е бил
спазен императивния ред по чл. 47 ГПК за уведомяване, чрез предвидената в този
текст фикция. Несъмнено е, с оглед формираната трайна съдебна практика, че в
процедурата по връчване на уведомления, касаещи граждански и търговски
правоотношения, приложими са правилата на ГПК за връчване на съобщения.
Ответниците са били уведомени по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на
уведомление, при спазване на процедурата за това, включително брой посещения,
отразени на съобщението, период между посещенията, проверка за адресна
регистрация и за трудови договори на физическото лице – солидарен длъжник и
съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК - проверка за адрес на управление на юридическото лице –
кредитополучател, залепване на уведомление на всички установени адреси на
страните, удостоверяване, че страните не са се явили в кантората на ЧСИ да получат
книжата в законоустановения двуседмичен срок. При така установените факти и липса
на конкретизация от солидарния длъжник какво в императивния ред по чл. 47 ГПК за
уведомяване чрез предвидената в тази разпоредба фикция не е спазено, съдът намира
това възражение за бланкетно и неоснователно. Поради това и съдът приема, че от
приложените по делото разписки за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на ответниците, изготвени от ЧСИ Стефан Горчев, се установява
уведомяването им за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на 02.11.2023 г.
за кредитополучателя и на 03.11.2023 г. за солидарния длъжник, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което са налице всички
елементи от фактическия състав за настъпване предсрочна изискуемост на кредита.
Спорна между страните е и действителността на договора за банков кредит,
досежно уговорките за заплащане на уговорена възнаградителна лихва по чл. 8 от
договора, както и на чл. 9.1 и 9.2 от договора, сочещ условия за изменени на размера
на договорената възнаградителна лихва. В отговора на исковата молба се твърди
нищожност на тези разпоредби, уреждащи формиране на договорната лихва, както и
тези на наказателна лихва, поради противоречието им със закона - чл. 20а ЗЗД, и
поради противоречие с добрите нрави, с оглед възможността за едностранното им
променяне от страна на банката. В подписания от страните договор е уговорена
възнаградителна лихва, която се формира от твърда ставка – надбавка и лихвен
процент, базиран на спестяванията за лева - СЛП, представляващ променлив лихвен
индекс, определен като понятие в договора, който се определя ежемесечно от банката,
въз основа на данни на БНБ. Така определения начин на формиране на
възнаграждението на банката за предоставяне на кредита не е в противоречие с чл. 20а
от ЗЗД, доколкото е определен по общо съгласие на страните, като това важи и по
отношение на определяне на размера на наказателната лихва, разпоредбите закоято
също не противоречат на закона – чл. 20а ЗЗД, поради което тези възражения съдът
намира неоснователни.
7
Твърди се в отговора на исковата молба, че разпоредбите на договора,
уреждащи размера на договорната и наказателна лихви противоречат и на добрите
нрави. Ответникът С. се е задължила по договора като съдлъжник, доколкото е
управител и едноличен собственик на капитала на кредитополучателя, следователно
при сключване на договора ползва услуги, които са предназначени за извършване на
търговска дейност, и като физическо лице, страна по договора, действа в рамките на
своята търговска дейност, поради което няма качество на потребител и спрямо нея не
са приложими разпоредбите на ЗЗП.
По въпроса за критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват
добрите нрави, има постановена задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК
(Решение № 60080 от 16.09.2021 г. по т. д. № 466 / 2020 г. на ВКС, 1-во т.о.; Решение
№ 135 от 19.11.2020 г. по т. д. № 1066 / 2019 г. на ВКС, 2-ро т.о.) в която се сочи, че
съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т.3 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС,
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Ограничението се отнася, както за гражданските договори, така и за търговските
сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави,
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
За разлика от потребителя, търговецът, независимо дали той е физическо или
юридическо лице, при сключване на договорите във връзка с дейността си трябва да
положи най - голямата дължима грижа – тази на добрия търговец. С оглед на това, той
не може да се ползва с по-голяма защита от тази на потребителите по ЗЗП.
Възнаградителната лихва e цената на кредита и следователно клаузата за нея е
съществен елемент на договора за банков кредит, поради което, ако тя е ясна и
разбираема, няма нарушение на принципите за справедливост и добросъвестност и
уговорката не противоречи на добри нрави. В така посочената задължителна практика
е прието също, че при плаваща лихва по банков кредит с кредитополучател търговец,
отпуснат във връзка с неговата дейност, ако в договора за формирането й не се
използва пазарен индекс, а базов лихвен процент, който е договорен като референтен
лихвен процент и промяната му се определя от самата банка като страна по
8
правоотношението, а не от независим безпристрастен орган и не са предварително
определени компонентите и методиката, въз основа на които банката формира базовия
си лихвен процент, промяната на размера на възнаградителната лихва се определя
едностранно от банката по силата на постигнатото споразумение между страните.
Търговецът при сключване във връзка с дейността си на договор, съдържащ такава
клауза, трябва да положи грижата на добрия търговец, която включва при
необходимост и наемането на лица със специални познания в съответната област. С
оглед на очертаната дължима грижа, което е по-голяма от тази на потребителя,
търговецът може да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите
последици от сключването на договор, съдържащ клауза за промяна на
възнаградителната лихва едностранно от банката по нейна преценка, като спрямо
търговеца тази клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява добрите нрави.
С оглед съобразяване на така дадения отговор на правния въпрос за критериите за
установяване на накърняване на добрите нрави при сключване на договори за кредит
от търговци, съдът намира възраженията за нищожност на уговорената
възнаградителна лихва за неоснователни.
Уговорената в договора наказателна лихва, която има характер на неустойка за
забава, се формира от размера на възнаградителната лихва, увеличена с 20 пункта.
Съгласно цитираното вече Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д.
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай
наказателната лихва е уговорена за неизпълнение на парично задължение, което е
основно за кредитополучателя, съществено за кредитора, за обезпечаване на
задължението, наред с останалите дадени обезпечения, за обещетение на причинените
от неизпълнението вреди и санкциониране на виновното неизпълнение, поради което и
съдът не приема така уговорената наказателна лихва за нищожна поради противоречие
с добрите нрави.
Следващото възражение в отговора на исковата молба е, че увеличението на
лихвения процент не отговаря на уговореното в договора, поради което и е налице
упражняване на право на банката, с единствената цел да увреди кредитополучателя и
солидарния длъжник, като ответникът се позовава на недобросъвестно упражняване на
правото за едностранно изменение на лихвата от страна на банката - злоупотреба с
това право по чл.289 от ТЗ. От една страна тези възражения не са относими към
действителността на договора. От друга - в тежест на страната, която навежда тези
възражения е да докаже както нарушения на начина на формиране на лихвите, така и
злоупотреба с правото да увеличи едностранно размера на референтния лихвен
процент, каквито доказателства в производството не се сочат, не се установяват и от
приетата ССЕ, поради което и това възражение съдът намира неоснователно.
9
Твърди се и нищожност на разпоредбата на чл. 11 от договора, тъй като се
прилага след подписване на анекс от 13.10.2022 г., с който е прекратено правото на
кредитополучателя да ползва предоставения му финансов ресурс като овърдрафт, а е
уговорено погасяването му чрез ежемесечни вноски по приет погасителен план.
Изменението на договора не води до нищожност на първоначално уговореното,
поради което и това възражение, само поради липса на посочено основание за
нищожност на договорната разпоредба, е неоснователно. Освен това няма основание и
да не бъде прилагана посочената разпоредба при определяне на размера на
задълженията на ответниците, която указва начисляване на комисионна за управление
на кредита, тъй като не е изменена или изменена изрично с приетите анекси към
договора, а съгласно същите, разпоредбите от договора за овърдрафт, които не са
изменени или отменени, запазват действието си.
Възразява се също, че са погасявани задължения по друг договор с постъпили
плащания по разплащателна сметка на кредитополучателя, по която се погасявали
задължения по два договора – процесния Договор № 006LD-S-000356 от 11.08.2020 г.
и Договор за банков кредит № 006LD-S-000357 от 11.08.2020г, но в нарушение на
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, не се погасявали задълженията по настоящия договор,
които били по-обременителни за длъжниците, тъй като били обезпечени, а по другия
сключен договор не били. Ищецът е представил, с оглед задължаването му по чл. 190
ГПК, Договор за банков кредит № 006LD-S-000357 от 11.08.2020г ведно е анекси към
него и погасителен план, договор за разкриване и обслужване на банкова сметка и
предоставяне на платежни услуги от 03.08.2023 г., като се признава, че по посочената
разплащателна сметка са погасявани задълженията и към двата договора - Договор за
банков кредит № 006LD-S-000357 от 11.08.2020г и Договор № 006LD-S-000356 от
11.08.2020г, приложени са и справки за начисляванията и погасяванията по
разплащателната сметка и справка за движенията по двата кредита. В доказателствена
тежест на ответника, въвел възражението, е разпределено установяването на факта за
нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. От представените писмени доказателства не
се установява, че по-обременително е задължението по процесния договор, доколкото
и двата договора са с уговорени лихви в един и същи размер, предоговорени също в
един и същи размер. И по двата договора са уговорени обезпечения, поради което и
това възражение се явява недоказано и като такова е неоснователно.
Поради изложеното съдът намира възраженията на ответника за нищожност на
договорни клаузи и неправилно определяне на размера на дължимите суми
неоснователни. Размера на задълженията по договора за кредит и сключените към
него анекси, е установен от приетото без възражение заключение на вещото лице,
което установява задължения в размера, в който са претендирани със заявлението по
чл. чл.417 ГПК. Поради това и предявените установителни искове за заплащане на
уговорените в договора главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и
10
обезщетение за забава след обявяване на предсрочната изискуемост, съдът намира за
доказани по своето основание и по размер.
За обявяване на кредита за предсрочно изискуем ищецът е направил разноски в
размер 48 лв. за такси за извънсъдебно връчване, на осн. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, което се
установява от приетата по делото фактура, приложена към исковата молба. Тези
разходи не са част от уговорените задължения по договора, но съставляват пряк
резултат - вреди от неизпълнението на поетите с договора задължения от страна на
ответниците, поради което за същите ищецът има право на обезщетение, съгласно
нормата на чл. 309а ТЗ. Доколкото солидарния длъжник се е задължил да отговарят
солидарно както за дълга по договора, така и за всички последици от неизпълнението,
включително за разноските при неизпълнение, съгласно чл. 17.2 от договора, каквито
са и сторените разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост на задълженията
по договора, същите са включени в издадената заповед за изпълнение, то и в тази част
установителната претенция е основателна в пълния и предявен размер и следва да
бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и дадените разяснения в ТР 3/2014 г. на ВКС,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, в
размер на 3 457,06 лв. в заповедното производство и в размер на 5 647,43 лв. в
исковото производство, съгласно представен списък на разноските от ищеца, на осн.
чл. 80 ГПК, от които определено възнаграждение за юрисконсулт от съда в размер на
400 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Беломорска“ № 37,
представлявано от С. И. С., и С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат
солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. ’’Цариградско шосе” № 111П, сумата
от 187 400,00 лева, представляваща главница по Договор № 006LD-S-
000356/11.08.2020 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, ведно с анекси от
13.10.2022 г. и 20.03.2023 г., сумата от 8 110,91 лв. представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 20.03.2023г. до 14.01.2024г., сумата от 1 977,32 лв.,
представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 1.4 от Анекс №2 към
договора за овърдрафт, за периода от 20.04.2023г. до 14.01.2024г., сумата от 1 004,98
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от
15.01.2024г. до 28.01.2024 г., сумата от 1 874,00 лв., представляваща комисионна за
управление за 2023 г. дължима на основание т. 11 от договора за овърдрафт и сумата
11
от 48 лв., разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е
била издадена Заповед № 848 от 31.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1626/2024 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Беломорска“ № 37, представлявано
от С. И. С., и С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. ’’Цариградско шосе” № 111П, сумата от сумата от 3
457,06 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и седем лева и шест стотинки) разноски,
направени в производството по ч.гр.д. № 1626/2024 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, както и сумата от 5 647,43 лв. (пет хиляди шестстотин четиридесет и седем
лева и четиридесет и три стотинки) направени разноски в настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12