Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети май
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Радослав Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 10178 по описа
на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.М.М. срещу П.на Р.Б., с която е предявил обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с Постановление
на 02.09.2014 г. по ДП № ЗМ 221/14 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 15711/14 г. по
описа на СГП бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл.115 НК, а на 01.09.2014 г. бил задържан и спрямо него взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като задържането му продължило до
27.01.2015 г. Поддържа се, че на 05.03.2015 г. на ищеца било повдигнато ново
обвинение за извършено престъпление по чл.119 във връзка с чл.115 НК. Ищецът
твърди, че образуваното срещу него наказателно производство приключило с влязла
в сила на 17.08.2017 г. оправдателна присъда, постановена по н.о.х.д. № 2519/15
г. по описа на СГС. Поддържа се, че оправдателната присъда била упорито
протестирана от ответника, включително до ВКС.
Ищецът претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, както от незаконосъобразно повдигнатото и
поддържано обвинение, така и от задържането му под стража, тъй като в периода
на задържането му в ареста бил подложен на изключителен срам, унижение,
постоянен стрес, притеснение за бъдещето, нищета, депресивно състояние и
уронване на доброто му име пред близки, приятели, както и пред цялата
общественост. Твърди се, че по време на водения срещу ищеца наказателен процес,
той претърпял психически притеснения, здравословни проблеми, сериозно
психичнто-емоционално разстройство, преживял невероятно унижение и срам от
гаврата с него, тъй като съседи, близки, роднини започнали да гледат на ищеца
като закоравял престъпник, към когото се отнасят с презрение и ненавист.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на
престъпление по чл.119 във връзка с чл.115 от НК, за което е признат за
невиновен с влязла в сила на 17.08.2017 г. Присъда от 28.06.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2519/2015 г. на СГС, НО, 26 състав, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-17.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б.на
04.10.2018 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 23.10.2018 г. е постъпил отговор от ответника.
На първо място заявява възражение
за нередовност на исковата молба, което е неоснователно, тъй като към същата е
представено надлежно пълномощно,
удостоверяващо процесуалните правомощия на адвокат М. да изготви, подпише и подаде
от името на ищеца исковата молба. Непредставянето на писмени доказателства не
представлява нередовност на исковата молба.
По същество оспорва исковата
претенцията по основание и размер. Поддържа се липса на доказателства, относно
датата на която е влязла в сила оправдателната присъда. Твърди се недоказаност
на претенцията. Прави възражение за приложение на чл.5 от ЗОДОВ-за
съпричиняване от ищеца. Оспорва иска по размер с твърдението, че претенцията е
силно завишена.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение определено по реда на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На
01.09.2014 г. със заповед за задържане на лице, ищецът М.М.М. е задържан за
срок от 24 часа.
На
02.09.2014 г. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че около 15,50
часа на 01.09.2014 г. в гр.София, ул. „Бесарабия“ пред бл.15 умишлено умъртвил Е.Я.Т.,
нанасяйки му прободно порезно нараняване с нож на гръдния кош и корема,
проникващо гръдната и коремната кухини, причинило остра кръвозагуба,
престъпление по чл.115 от НК.
С
постановление от 02.09.2014 г. ищецът е задържан за срок до 48 часа, а с
протоколно определение от 04.09.2014 г., постановено по н.ч.д. № 3892/2014 г.
на СГС, НО, 33 състав спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
С
протоколно определение от 27.01.2015 г., постановено по в.н.ч.д.№ 67/2015 г. по
описа на САС, НО, мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в
размер на 1000 лв.
С
постановление от 09.03.2015 г. е повдигнато ново обвинение на ищеца по чл.119,
вр. с чл.115 от НК.
На 28.04.2015
г. е предявено разследването и изпратено на СГП с мнение за предаване на съд.
С
постановление от 28.05.2015 г., предявено на ищеца на 02.06.2015 г. е
прецизирано обвинението срещу него. На 03.06.2015 г. отново е предявено
разследването и изпратено на СГП с мнение за предаване на съд.
На
24.06.2015 г. делото е внесено в СГС от ответника с обвинителен акт и е
образувано н.о.х.д. № 2519/15 г. по описа на СГС, НО, 26 състав.
По делото
са проведени общо шест открити съдебни заседание, съответно на: 30.09.2015 г.,
20.11.2015 г., 27.01.2016 г., 23.03.2016 г., 18.05.2016 г. и 28.06.2016 г.
Ищецът се е явявал лично на всичките съдебни заседания, като само първото е
отложено по негово искане с оглед организиране на защитата му.
Производството
по делото е приключило с присъда, постановена на 28.06.2016 г., с която ищецът
е оправдан по повдигнатите му обвинения. С определение от същата дата мярката
му за неотклонение е променена в подписка.
По протест
на ответника и въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци е
образувано в.н.ох.д.№ 1029/16 г. по описа на САС, НО, 6 състав, приключило в
едно съдебно заседание и с Решение № 537/21.12.2016 г., с което присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена.
Решението е
протестирано от ответника и образувано н.д. № 329/2017 г. по описа на ВКС, НК,
2-ро н.о., приключило окончателно с Решение № 199/17 август 2017 г., с което е
оставено в сила решението на САС.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Д.П.Д., която установява, че познава М., тъй като е
майката на неговата приятелка. Свидетелката установява, че през цялото време,
докато М. бил в Следствения арест, го посещавали и той искал да си сложи край
на живота. Когато се чували по телефона той непрекъснато казвал, че не иска да
живее, че ще умре, че ще си отреже вените. Притесненията продължили и след като
излязъл от ареста. Преди делото М. бил усмихнат, а след това спрял да се
усмихва. Не можел никъде да излезе сам, било го страх. Като излиза винаги има
някой с него. Започнал да ходи по психиатри, пиел силни успокоителни,
антидепресанти, които пие и до сега, просто ги сменят, но вече не е онова
лъчезарно момче, което бил преди да се случи делото. И сега изпада в състояния,
при които плаче, непрекъснато сънува кошмари, страхува се и затова ходи на
психотерапия, при психиатър ходи, пие лекарствата. Непрекъснато ходи на
психиатрични прегледи. Сменят му се лекарствата. Сега е с нови антидепресанти,
нови успокоителни. Ходи на работа, след това се затваря вкъщи, пие лекарства.
Не е като преди да излиза, да се радва на живота. Живеят заедно с приятелката му
и не ходят никъде. Тя е студентка по българска филология и излиза като има
изпити. През другото време си седят вкъщи. М. няма желание за живот, каквото
имал преди. Преди да се случи събитието той бил усмихнато момче. Непрекъснато
ходели, излизали, като се усмихнел лицето му сияело, бил добро и приветливо
момче. Делото приключило с оправдателна присъда, но въпреки това състоянието на
М. не се оправило. Като започне да говори, започва да плаче и изпада в
състояния, в които с дни може да не говори и не се храни. Направо се е стопил.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против П.на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно
обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия,
са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Р.Б.е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по настоящото дело н.о.х.д.
№ 2519/15 г. по описа на СГС, НО, 26 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В конкретния случай и за период от около четири
месеца и 27 дни, ищецът е бил задържан под стража от 01.09.2014 г. до
27.01.2015 г. От 27.01.2015 г. до 28.06.2016 г. е бил с мярка за неотклонение
„парична гаранция“, а след това „подписка“.
Безспорно със свидетелските
показания се установи, че в периода, за който е
бил задържан, ищецът се е чувствал изключително зле и постоянно искал да
сложи край на живота си.
На следващо място ищецът и с
ангажираните гласни доказателства установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания -
негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти. Настъпването
на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което
установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото
обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди -неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Софийски градски съд намира, че
предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 15 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпения от ищеца стрес.
При определяне на горния размер
съдът съобразява неудобствата причинени на ищеца от взетите спрямо него мерки
за неотклонение, посочени по-горе в решението, като за целият този период от
време, за неудобствата и дискомфорта, и ограниченията създадени с взетите
спрямо ищеца мерки за неотклонение, същият следва да бъде обезщетен. При
определяне на горния размер съдът съобразява и настъпилата промяна в
психологичното състояние на ищеца. След случилото се и образуване на делото и след
освобождаването му от ареста, ищецът се страхува да излиза сам и не излиза без
придружител, започнал да ходи по психиатри, пиел силни успокоителни,
антидепресанти, които пие и до сега, вече не е онова лъчезарно момче, което бил
преди да се случи делото, и към момента изпада в състояния, при които плаче,
непрекъснато сънува кошмари, страхува се и затова ходи на психотерапия, при
психиатър ходи, пие лекарствата, непрекъснато ходи на психиатрични прегледи. В
момента е с нови антидепресанти и успокоителни. Затворил се е в къщи, като
единствено ходи на работа, не излиза не се радва на живота. Има случаи, в които като започне
да говори, започва да плаче и изпада в състояния, в които с дни може да не
говори и не се храни, много е отслабнал.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 17.08.2017 г.-това
е и денят на увреждането.
По разноските в процеса:
Адвокат П.претендира
адвокатско възнаграждение определено в минимален размер, съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, което искане обаче ще следва да бъде
оставено без уважение.
До приключване на устните
състезания по делото адвокат П.не е представила договор за правна помощ или
друго писмено доказателство, от което да
се установява, че между ищеца и нея е договорена безплатна правна помощ в някоя
от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно
задължителната съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК,
обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т.
о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т.
о., ТК, обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не
рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА,
поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или
друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА
за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен
документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
От друга страна в исковата молба
също липса изявление на ищеца, че оказваната му адвокатска помощ е безплатна и
претендира адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл.38 от
ЗА. Няма други доказателства, удостоверяващи уговаряне и заплащане на
адвокатско възнаграждение, поради което такова не се присъжда.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ П.на Р.Б., гр. София, бул. „*****, Съдебната
палата, да заплати на М.М.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат Д.М.-САК сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лв./, представляваща претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в
извършване на престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 от НК, за което е
признат за невиновен с влязла в сила на 17.08.2017 г. Присъда от 28.06.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2519/2015 г. на СГС, НО, 26 състав, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-17.08.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000
лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: