№ 144663
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110148741 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „А.П.С.“ ЕООД срещу Ц. Д. П. с ЕГН: **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими
по Договор за потребителски кредит № 708419 от 29.06.2021г.
Със заявлението се претендира неустойка по чл. 17 от договора.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в горепосочените части.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
Относно неустойка по чл. 17 от Договор за потребителски кредит № 708419 от
29.06.2021г.:
На първо място следва да се спомене, че в чл. 17 от Договор за потребителски кредит
№ 708419 от 29.06.2021г. не е предвидена неустоечна клауза. Съгласно този член
потребителят може да отправи искане за продължаване срока за връщане на кредита,
съобразно посоченото в ОУ. Само на това основание заявлението в тази му част следва да
бъде отхвърлено.
1
В действителност може единствено да се предполага, че става въпрос за неустойката
предвидена в чл. 24 от договора. Съгласно този член потребителят дължи неустойка в
размер на 1% от размера на просрочената сума на ден при неизпълнение на което и да е свое
договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в
срок.
Разглеждайки искането и по същество, съдът намира, че тази неустойка е нищожна, тъй
като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна.
Като съобрази критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, съдът намира също, че тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка, излизаща извън
присъщите и от закона функции, което също влече нищожността и. За да се достигне до
горния извод следва да се вземе предвид, че размерът на предвидената неустойка надвишава
значително размера на главницата по кредита.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира неустойка в размер на
1049,47 лв., следва да бъде отхвърлено и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 48,67 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
260461/13.08.2024г. на „А.П.С.“ ЕООД, ЕИК:..., срещу Ц. Д. П. с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумите: сумата 1049,47 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от Договор за
потребителски кредит № 708419 от 29.06.2021г., както и в частта за разноските над сумата от
48,67 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2