РЕШЕНИЕ № 485
Гр.
Пловдив, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав,
в публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка
Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 2419 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от К.К. чрез процесуален представител адв. М. против
решение № 287/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 776/2015 г., по описа на
Районен съд - Карлово, в частта с която
съдът е изнесъл на публична продан подробно описания недвижим имот,
както и в частта, в която е отхвърлен
иска на жалбоподателя за заплащане на
обезщетение за лишаването му от ползване
на процесния имот и в частта, с която е
осъден К.К. да заплати на ответника Г.Д. направени подобрения.
Във въззивната жалба са релевирани
подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, постановено в
противоречие с материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е
решението да бъде отменено като вместо него се постанови възлагане на имота на К.К.
и се уравнят дяловете на другите
съделители и да се отхвърли изцяло претенцията на Г.Д. за заплащане на направените от него
подобрения като неоснователни. Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания за допускане на двама свидетели за
обстоятелството, че ответника Г.Д. продължава да възпрепятства К.К. да ползва
съсобствения процесен имот и на основание чл. 176 от ГПК, да бъде задължен Г. Д.
да се яви лично и да отговори на поставените въпроси.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,
с който се иска решението на Районен съд - Карлово да бъде потвърдено като се
излагат съображения за неговата правилност и законосъобразност. Излагат се
съображения, че доказателствените искания са преклудирани и следва да се
оставят без уважение. В случай, че съдът прием, е че доказателвените искания са
допустими също моли да му се допуснат двама свидетели с оглед равнопоставеност между страните.
РС-Карлово е сезиран с иск с правна квалификация чл.34 ал.1 от ЗС като производството се
намира във втора фаза, в която
жалбоподателят иска да се възложи в негов дял следния процесен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г.
на СГКК е с идентификатор 36498.503.1783.*, в град Карлово, община Карлово,
област Пловдив по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; адрес на имота: град Карлово, п.к. 4300, улица „***,
бл. *; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 36498.503.**; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.;
прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от общите части на сградата;
ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 36498.503.1783.*; под обекта -
36498.503.1783.*; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по документ за
собственост - Договор за продажба на държавен имот с
Карловски народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в
Районен съд Карлово на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в триетажен
жилищен блок, находящ се в град Карлово, на улица *** със застроена площ 81
кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7
и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседи на жилището: П. С. М.; съседи на избеното помещение: П. С. М. и М. С. М.,
съседи на таванското помещение: П. С. М. и М. Ж.Ж..
В хода на делото е приета за
разглеждане предявената от ищеца - К.М.К. възлагателна претенция, по реда на
чл. 349, ал. 2 от ГПК, за възлагане на недвижимия имот, както е приета и
претенцията предявена по отношение на ответниците - Г.П.Д.
и К.М.Д., по реда на чл. 346 от ГПК, за заплащане на наем. Приета е и претенция, по реда на чл. 346 от ГПК, от Г.Д. спрямо ищеца за направени разноски в съсобствения процесен имот.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място
съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен
акт.
Решението е правилно, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка със
събраните доказтелства и доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
По отношение на възлагателната
претенция.
Възлгателната претенция на жалбподателя е
неоснователна. Проценсият
имот е неподеляем, което се установява от заключението на компетентната и
неоспорена съдебно-техническа експертиза. Освен това не са представени никакви доказателства
от жалбоподателя, че е ангажиран с подготвянето на инвестиционен проект за
разделянето на имота, което би позволило получаването на реален дял на всеки
съделиетел. Разпоредбата на чл.349 от ГПК (в първите й две алинеи) урежда изключение от правилото,
въведено с нормата на чл.348 от ГПК, че неподеляем имот следва да бъде
изнесен на публична продан. В процесуалния закон изключенията се уреждат
изчерпателно. В Решение № 44 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 2894 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение, се подчертава, че само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена
съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 19.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1/2004 Г., ОСГК НА ВКС,
от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК(отм.-сега чл.349 ал.2 ГПК), се изключва всяка друга съсобственост
освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана
съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и други. В
този смисъл задължителна съдебна практика е категорина, че разпоредбите на чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК формулират изчерпателно хипотезите, на които следва да
отговаря заявилият възлагателна претенция за неподеляемо жилище съделител. В
случая безспорно съсобствеността е възникнала на основание
повече от един юридически факт – продажба, дарение и наследство. Отделно от това от нотариален
акт № 125, том 5, рег. № 5852, дело № 876/2017г. на нотариус Теодора Кашилска
град Пловдив, се установява, че К.М.К. е признат за собственик ддруг имот в с. ***,
Община Калояново, което е самостятелно основание да не се уважава възлагателната
претенция. Не са събрани и доказателста, че жалбоподателят е живял в имота при откриване на наследството.
От всичко гореизложено следва, че РС-Карлово правилно не е уважил претенцията
на ищеца за възлагане в негов реален дял процесния имот.
По отношение на приетите претенции по сметки
по чл. 346 от ГПК
Жалбоподателят К.М.К. претендира по
отношение на съделителите - Г.П.Д. и К.М.Д. наем за това, че са ползвали
неговите 5/8 ид.ч. от имота, предмет на делба. На основание чл. 346 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената претенция на от
ищцовата страна за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на
ответниците на имота, в размер на 125.00 лева месечно, считано
от 12.07.2018г. Претенцията на ищеца е с правно основание чл.31, ал. 2 от
ЗС и е налице писменото поискване по чл. 31,
ал.2 от ЗС, връчено на ответниците в проведено открито съдебно заседание на
12.09.2018г. Задължението за заплащане
на обезщетение възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността
да ползва общата вещ съсобственик, като съгласно заключението на приетата без
възражение пред РС Карлово съдебно икономическа експертиза пазарният наем на процесния имот е в размер на
180.50 лева, което означава, че пазарният
наем на процесния имот за 5/8 ид.ч. е в размер на 112.81 лева.
Пред настоящата инстанция са разпитани
свидетелите Н. и Д..
Свидетелят Н. твърди, че познава К.К. от малък
и са приятели със сина му, както и че братовчед му живеел в апартаменат в К., а
те в с.***. Дава показния, че няколко пъти ги е карал до имота, за да си
получат пощата. Те са му разказвали, че имат ключ, но не и достъп, тъй като
бравите са сменени. Свидтелят Д., първи братовчед на ответника, твърди че
процесния имот бил наследство на братовче му от майка му и само той живеел там.
През лятото на 2014г. докато правили ремонт на апартамента заедно с братовчед
му инегови приятели, никой и в частност жалбоподателят и сина му не били идвали
да търсят достъп. Не знаел и за други такива случаи, като свидтелства , че
брави при ремонта не били сменяни.
От анализа на гласните доказателства
се налага извода, че безспорно в процесния апартамент живее Г.П.Д.. Няма данни
в този имот да живее другият ответник - К.М.Д.. Не се установи обаче по
безспорен начин от ангажираните гласни доказателства, че
ищецът е бил препятстван да ползва имота. От показнията на свидтеля Н.
става ясно, че сведенията за ограничавнето на достъпа към процесния имот на
жалбоподателя са възприети от Н. непряко и опосреднено чрез жалбоподателя и
сина му, които са заинтересовани. При тези обстоятелства съдът не може да
приеме, че при условията на пълно и главно
доказване за жалбоподателя е установил лишането от възможността да
ползва съсобствения имот за процесния период. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза
са налични данни по делото в първата
фаза на производството, в които има недвусмилсени твърдения от страна на самия
жалбоподател, че той е разполагал с достъп до процесния имот.
С оглед на горезиложеното претенцията
на жалбоподателя с правно основание чл.31, ал. 2 от ЗС се явявява неоснователна.
Безспорно по делото е, че ответникът е
направил ремонт на процесния апартмент. Свидетелските показания дадени пред първата инстанция и приетата пред РС-Карлово съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав счита за обектвивна и компетентно изготвена, налагат извода, че РС-
Карлово правилно е уважил частично претенциите на Г.П., като е отчел всички приети
доказателства. Правилно е съобразено, че направените разноски за ремонт на на
кухня, баня с тоалетна, кухня, хол, коридор и спалня, в това число подмяна и
изграждане на нови ел.- и ВиК инсталации са били по своята природа предствляват
необходими разноски и не е нужно съгласието на останалите съделители, като
се дължат действително извършените разходи.
Жалбоподателят релевира оплаквания, че
климатиците и външните щори са монтирани преди март 2012г. и и прави
възражения, че тези вземания за въпросните подобрения са погасени по давност.
Въведените оплаквания са неоснователни поради обстоятелството, че РС-Карлово е отхвърлил,
като неоснователна и недоказана претенцията по сметки на въззиваемата страна за
реализирани разноски по отношение монтаж на климатици и монтиране на външни ролетни щори и подмяната
на част от парапета на терасата и направа на железобетонния пояс.
С
оглед на гореизложенто присъдена сумаот 5134.46 лева, която сума жалбоподателят
следва да заплати, съразмерно на квотата му в съсобствеността, се явява обоснована
и доказана по размер.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Карлово следва да се потвърди.
При този
изход на делото на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 840 лeвa.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК
въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 776/2015 г., по описа
на Районен съд - Карлово, в частта с която
съдът е изнесъл на публична продан подробно следния недвижим имот-
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г. на
СГКК е с идентификатор 36498.503.1783.**, в град Карлово, община Карлово,
област Пловдив по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; адрес на имота: град Карлово, п.к. 4300, улица „****;
самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.503.**; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.;
прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от общите части на сградата;
ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 36498.503.*; под обекта - 36498.503.*; над
обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по документ за собственост - Договор за продажба на държавен имот с Карловски народен
съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в Районен съд
Карлово на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в триетажен жилищен
блок, находящ се в град Карлово, на улица „***, със застроена площ 81 кв.м.,
състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7 и 9.91%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на
жилището: П. С. М.; съседи на избеното помещение: П. С. М. и М. С. М., съседи
на таванското помещение: П. С. М. и М. Ж. Ж., ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от
43000.00 лева, като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят
както следва: 5/8ид.ч. за К.М.К., 2/8ид.ч. за Г.П.Д. и 1/8ид.ч. за К.М.Д., както и в частта, в която К.М.К. с ЕГН **********
е осъден да заплати на Г.П.Д. с ЕГН **********сумата от 5 134.46 (пет хиляди сто
тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща съответна на квотата му в
съсобствеността част от направени в съсобствения имот подобрения, както и в частта, в която е отхвърлен иска на К.М.К. с ЕГН **********, за осъждане Г.П.Д. с ЕГН **********
и К.М.Д. с ЕГН ********** да му
заплатят обезщетение за лишаването му от ползване на притежаваните
части от процесния имот.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.П.Д. с ЕГН ********** сумата от 840 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В останалите части решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: