Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди
двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Димитрова и при участието на прокурора Силвиян И., като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2500 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на И.Г.И. ЕГН ********** от гр.Варна , против Решение № 1186/06.08.2020г., постановено по АНД № 1447/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 03–53/19.03.2020 год. на Началник отдел «Рибарство и
контрол – Черно море» – Бургас, с което на касатора е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн. чл.86
от ЗРА.
В касационната жалба е релевирано твърдение, че решението
на ВРС е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са
доводи, че съдът не е съобразил факта, че АУАН и НП съдържат очевидни пропуски
и непълноти , касаещи задължителното им съдържание, съгласно чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Според жалбоподателя е следвало в АУАН и издаденото възоснова
на него НП задължително да е отбелязано, че
е превозвал някакви продукти и какви са били те, съобразно чл.50 ал.1
т.1 от ЗРА, както и че транспортното средство микробус с рег. № СН****А не е
лицензирано по реда на чл.165 от ЗВМД. Без тези описания съдът неправилно
възприел констатация за налично подробно описание на нарушението.
ВРС не се произнесъл и по възражението, изложено във въззивната жалба дали
е съществено процесуално нарушение факта, че наказващият орган е извършил само
формална, но не и реална преценка за наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. На последно място посочва
като порок осъдителния диспозитив в решението на ВРС в частта, в която е осъден
да заплати на КФН възнаграждение за юрисконсулт в размер от 120лв., като
същевременно не са изложени мотиви и защо е възприет посочения в закона
максимум в размера на санкцията. На изложените
основания сезира касационната инстанция
с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност
и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление, а делото да
се върне на ВРС за разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба не
се представлява, не изразява писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред
районния съд е образувано по жалбата на Б.Д.Б. против
гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 04.12.2019 год. служители на ИАРА, по
получен сигнал посетили главен път Варна – Бургас, в района на разклона за
Дюлински проход, където бил спрян от служители на жандармерия
микробус «Мерцедес» с рег. №СН ****А. Водачът на микробуса И.Г.И. превозвал
жива риба – шаран и щука. При проверка на документите , предоставени от него
било установено, че притежава декларации за произход на превозваните видове
риба, но не представил лиценз по реда на чл.165 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност за превоз на жива риба с автомобила. След като установили липсата на
лиценз, е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е
възприето нарушение на чл.50 ал.1 т.1 от ЗРА. Съставеният АУАН бил предявен на нарушителя,
който вписал в съдържанието му, че няма лиценз и не е знаел, че трябва да има. В
срока за възражения не постъпили такива. АНО възприел правната квалификация на
нарушението и установените факти, като издал НП, с което на И.И. било
определено административно наказание глоба на осн. чл.86 от ЗРА. Описаната фактическа
обстановка съдът приел, възоснова на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни.
За да потвърди санкцията, въззивният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и
издаденото възоснова на него наказателно постановление са издадени при спазване
на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН, както и че съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Формирал е извод, че фактическата
обстановка е обективно и напълно изяснена, като са събрани безспорни
доказателства за извършеното нарушение. Изрично указал в решението си, че в съдържанието на
съставените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му, като е счел за правилна поставената правна квалификация по
Закона за рибарството и аквакултурите.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в
касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че оспореното решение
е валидно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон, като в частта, имаща характер
на определение , е неправилно.
ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП,
съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от
чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил на кои от тях мотивира решението си. Изрично се е
произнесъл и по въведените в жалбата, с която е сезиран, възражения. Установил
е посредством свидетелските обяснения, че при осъществената проверка на място е
констатиран превоз на жива риба, поставена в големи съдове с вода, както и че
на проверяващите не е представен лиценз по чл.165 от ЗВМД. В
мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по
делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети
и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и
от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, по арг. разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК. От съдържанието на АУАН и НП в
достатъчно ясна степен се извеждат факти, които кореспондират с установеното
нарушение и поставеното административно наказание. Същите категорично са
подкрепени и от събраните в хода на въззивното производство доказателства и от
свидетелските обяснения, безспорно установяващи, че е извършван превоз на жива
риба, както и че не е представен лиценз по чл.165 от ЗВМД. Същевременно,
касаторът не е оспорил по същество възприетия от АНО извод, че е извършвал
превоз на жива риба , а се е ограничил да предприеме защита само чрез твърдение
за допуснати административнопроизводствени нарушения при постановяване на НП. На
гореизложените основания, наведените
в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.
Решението,
в частта имаща характер на определение е неправилно, доколкото с него И.Г.И. е осъден да заплати
възнаграждение за юрисконсулт на Комисията за финансов надзор, която не е
страна в производството, не е административнонаказващ орган и няма отношение
към поставеното наказание. Отделно от това съдът не е изложил мотиви,
обосноваващи поставянето на максимален размер на посоченото в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждение.
При
този изход на спора, решението в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление № 03–53/19.03.2020 год. на Началник отдел «Рибарство и
контрол – Черно море» – Бургас, с което на И.Г.И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 лева на осн. чл.86 от ЗРА, следва да бъде оставено в
сила, респективно в частта за разноските, имаща харктер на определение, следва
да бъде отменено, като вместо това И.Г.И. следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
сума в размер от 80.00лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1186/06.08.2020г., постановено по АНД № 1447/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 03–53/19.03.2020 год. на Началник отдел «Рибарство и
контрол – Черно море» – Бургас, с което на И.Г.И. ЕГН ********** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн. чл.86 от ЗРА, в
частта, с която И.Г.И.
ЕГН ********** от гр.Варна е осъден да заплати на КФН, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА И.Г.И. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури сума в размер от 80.00лв. / осемдесет лева/,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1186/06.08.2020г.,
постановено по АНД № 1447/2020г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03–53/19.03.2020 год. на Началник
отдел «Рибарство и контрол – Черно море» – Бургас, с което на И.Г.И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн. чл.86
от ЗРА в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.