Р Е Ш Е Н И Е
№ 307/08.08.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 308/
2022 год. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от М.И.С.,
ЕГН **********,***, срещу решение № 62/ 30.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ
– Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ против разпореждане № **********/20.04.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което
ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че решението и
потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния
закон. Оспорва се изводът на административният орган, че към датата на подаване
на заявлението жалбоподателката няма изискуемия действителен стаж от 15 години
за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Твърди се, че
неправилно и в противоречие с действащата нормативна уредба длъжностното лице
по пенсионно осигуряване не е признало за действителен осигурителен стаж периодите,
през които лицето е било в отпуск по майчинство, позовавайки се на разпоредбата
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Иска се отмяна на оспорените актове и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че процесните периоди на майчинство се вземат предвид
при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО, но не могат да
бъдат взети предвид при преценката относно възникването/придобиването на това
право, тъй като не представляват действителен осигурителен стаж.
Добричкият административен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Административното производство е започнало по заявление
вх. № 2113-24-399/13.04.2022 г. на М.И.С. с искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № **********/20.04.2022 г. ръководителят
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е отказал на жалбоподателката
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице е
изложило мотиви, че лицето е родено на *** г. и към датата на подаване на заявлението
има навършена възраст от 68 години 10 месеца и 27 дни. Приело е, че заявителката
има придобит осигурителен стаж от трета категория 17 години 00 месеца и 28 дни,
в това число 03 години 03 месеца и 08 дни майчинство. За действителен
осигурителен стаж е признало такъв от 13 години 09 месеца и 20 дни. Не е зачело
за действителен стаж периодите на майчинство, като се е позовало на
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В резултат на това е направило
извод, че жалбоподателката не е придобила право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години
действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред
директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 62/ 30.05.2022 г. го е
потвърдил по съображения, че правилно периодите на майчинство са изключени при
преценяване правото на пенсия на жалбоподателката по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, защото не представляват действителен осигурителен стаж. Изразил е
становище, че за да бъде признат един период за действителен, по време на него
лицето следва реално да е полагало труд и то по един от видовете правоотношения,
предвидени в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодите, през които
жалбоподателката се е грижила за децата си, не попадат в тази категория стаж,
поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че тя
няма минимално изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и ѝ е
отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Решението е връчено на процесуалния представител на
жалбоподателката на 01.06.2022 г., видно от отбелязването върху известието за
доставяне.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
издадени от компетентни длъжностни лица, в законоустановената писмена форма,
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
По делото не е имало спор по фактите. Не е спорно, че към
датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 68
години 10 месеца и 27 дни, както и общ осигурителен стаж от трета категория 17
години 00 месеца и 28 дни.
Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса дали
периодите на майчинство от 03 години 03 месеца и 08 дни съставляват
действителен осигурителен стаж и следва ли да се вземат предвид при преценката
относно придобиването на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В чл. 68, ал. 1 и ал. 2 са регламентирани общите правила
за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 68,
ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Следователно за възникването на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е необходимо наличието на две кумулативни изискуеми предпоставки – минимално
навършена възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира
понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
В случая става дума за стаж, придобит през времето
от 01.01.1976 г. до 18.02.1976 г., от
25.05.1981 г. до 23.12.1981 г., от 02.01.1981 г. до 25.07.1982 г., от
12.07.1985 г. до 01.01.1987 г. и от 20.06.1987 до 01.01.1988 г., поради което
на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се
преценява съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.
Приложимата материалноправна разпоредба към датата на
ползване на трите отпуска по майчинство е нормата на чл. 80 от Правилника за
приложение на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на
действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона
за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто несъмнено е и
отпускът по майчинство. В същия смисъл е и действащата към това време Инструкция
№ 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от
Министерството на финансите, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на Профсъюзите,
в сила от 29.12.1967 г. (ДВ. бр.20 от 12 март 1968г.) (отм.), съгласно която
времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и
неплатен отпуск се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Към процесните периоди е
било в сила и ПМС № 61/ 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, в чл. 9,
ал. 3 от което изрично е записано, че платеният отпуск поради бременност и
раждане и неплатеният отпуск за отглеждане на дете се зачитат за трудов стаж по
КТ (отм.) и по ЗП (отм).
При сега действащата нормативна уредба за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане – чл. 9, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от КСО. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на
отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени
от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
Очевидно е, че при общественото осигуряване при
майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които
не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и
са осигурени за този риск, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично е регламентирано, че
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Следователно и при двата пенсионни режима - по отменения
Закон за пенсиите и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж
при пенсиониране, поради което липсва правно основание за приложение на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба не отпада правото
на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради
което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесните
периоди за действителен осигурителен стаж и ги е изключил от натрупания от
жалбоподателката общ осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството
като действителен осигурителен стаж противоречи и на разпоредбите на чл. 14 и чл.
47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на
майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г. по
конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.
По изложените съображения съдът намира, че на
жалбоподателката следва да бъде признати за действителен осигурителен стаж трите
периода на майчинство от 03 години 03 месеца и 08 дни. Със зачитането на тези периоди
общият действителен осигурителен стаж на М.С. надхвърля 15 години. Към датата
на подаване на заявлението тя има и навършена възраст над 67 години.
Следователно за нея са осъществени кумулативно изискуемите предпоставки на чл.
68, ал. 3, изр. второ от КСО, за да се пенсионира по този ред.
Като е приел обратното, директорът на ТП на НОИ - Добрич
е постановил един незаконосъобразен акт в противоречие с материалноправните
разпоредби, който следва да бъде отменен заедно с потвърденото с него разпореждане,
а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към настоящото решение. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика
на ВАС - решение № 47 от 05.01.2021 г.
по адм. д. № 6669/2020 г., VІ отд. на ВАС; решение № 2477 от 17.02.2020 г. по
адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС; решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм.
д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. №
8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и др.).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер
на 400 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.С., ЕГН **********,***, решение № 62/30.05.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/20.04.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Добрич.
ВРЪЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по заявление на М.И.С. с вх. **********/20.04.2022
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за първата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия :