№ 697
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120107132 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД
против М. Р. Л., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
два осъдителни иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В проведеното на 30.03.2022 г. съдебно заседание съдът прие изменение на иска с
правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на лекия автомобил, чрез намаляване размера му от 2240 лева на 1940 лева, като
прекрати производството по този иск за разликата над предявената сума от 1940 лева поради
отказ от иска. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2020 г. е сключен договор за наем (за краткост Договора) между „ПОПОВ
ИНВЕСТ 2014“ ЕООД (наемодател) и М. Р. Л. (наемател), по силата на който дружеството
отдава за възмездно ползване на ответника собствения си лек автомобил марка „***“, модел
„***“, рег. № ***, за срок от 30 дни – до 30.11.2020 г., срещу наем от по 10 лева на ден или
общо 300 лева. В Договора изрично е посочено, че автомобилът се дава в изправно
техническо състояние. Автомобилът не е върнат след изтичане на Договора, което следва да
стане на свидетеля В. Е., който е служител на дружеството наемодател и отговаря за
сключването и изпълнението на договорите за наем на автомобили. Наетият автомобил и
ключът за него е следвало да бъдат предадени след изтичане на срока на Договора на
свидетеля Е.. Тъй като това не се случва, той провежда телефонен разговор с бащата на
ответника, като последният заявява, че на сина му му трябва време, за да преведе парите за
ползването на колата. Тъй като автомобилът не е предаден на свидетеля и поради заплахи
към него от страна на ответника, дружеството ищец чрез Е. подава сигнал до полицията на
17.06.2021 г. На 13.07.2021 г. свидетелят Е. получава от полицай при V РУ към ОДМВР –
1
Бургас лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Свидетелят констатира, че има
следните увреждания по автомобила: панел заден ляв е увреден; преден халоген ляв е
счупен; врати предна дясна и задна дясна са повредени; панел заден десен; накъсан
обезопасителен колан на мястото на водача. Според свидетеля деформацията на преден
десен калник (снимка 1 от заключението на вещото лице) е настъпила преди предаването на
автомобила на ответника за ползване. При огледа на автомобила вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза констатира и пукнатина по предно
панорамно стъкло и счупен контактен ключ, но те не се претендират от ищеца (видно от
обстоятелствената част на исковата молба). Според експерта цената за ремонта на
автомобила е в размер на 1917,22 лева, но дружеството претендира по-ниска по размер
сума, а именно 1773,35 лева.
На 09.04.2021 г. дружеството получава по банков път сумата от 300 лева с наредител
бащата на ответника. Като основание за плащането е посочено „плащане наем автомобил“.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля В. Е., и на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни
иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди:
Според разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат
на причина, за която той не отговаря. До доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние – чл.233, ал.1, изр. последно ЗЗД.
С определение № 387 от 18.06.2018 г. по т. дело № 255/2018 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по
процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест за състоянието на вещта при
предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и приложението на
разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. последно ЗЗД. С Решение № 307 от 17.01.2019 г. по
това дело се приема, че съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр. последно от ЗЗД до
доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на
състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем.
Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-
предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение
намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта
е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в
лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което
е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на
съответното състояние е негова. Макар в случая да липсва нарочен приемо-предавателен
протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, Договорът има такова
значение, защото в него е отразено, че автомобилът се отдава в изправно техническо
състояние и това е удостоверено с подписа на страните.
От друга страна, уврежданията по автомобила, за които дава показания свидетеля Е.,
са констатирани към момента на връщане на автомобила от полицейските служители на
13.07.2021 г., до който момент автомобилът е във фактическата власт на ответника, т.е. се
дължат на причина, за която ответникът отговаря.
Установи се, че претендираните вреди са на стойност 1733,35 лева, поради което този
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
2
По иска с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД:
Според цитираната разпоредба, ако наемателят продължи ползуването на вещта след
изтичане на наемния срок, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Установи се по делото, че след изтичане на срока на Договора ответникът
продължава да ползва автомобила, на което има противопоставяне от страна на наемодателя
в лицето на свидетеля Е..
Конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването
на вещта, не може да бъде по-нисък от уговорения наем. Размерът на средния пазарен наем
на ползваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над договорения
наем по прекратения договор, но това не е необходимо когато заявената претенция за
обезщетение е до размера на получаваната наемна цена (аргумент от решение № 215 по т. д.
№ 967/2011 г., II т. о., ВКС, и цитираната в него съдебна практика на ВКС). В случая
ищецът претендира заплащане на обезщетение, равно на месечния наем за съответния
период.
Тук се налага следното уточнение:
Ищецът претендира такова обезщетение за периода 01.10.2020 г. – 13.07.2021 г.
Следва да се отбележи обаче, че Договорът е със срок до 30.11.2020 г., поради което
обезщетение може да се претендира от 01.12.2020 г. За периода на действие на Договора
дължимият наем следва да се претендира на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, какъвто иск не е
предявен.
На следващо място, ищецът „призна“, че с платената сума от 300 лева е погасено част
от обезщетението, т.е. за тридесет дни, поради което искът се явява основателен за периода
от 31.12.2020 г. до 13.07.2020 г., който включва 196 дни, но се претендира обезщетение за
194 дни в размер на 1940 лева, поради което искът следва да бъде уважен за тази сума, но за
периода от 31.12.2020 г. до 13.07.2021 г. и отхвърлен за периода 01.10.2020 г. – 30.12.2020 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
направил искане за присъждането им, поради което такива суми не му се дължат.
Ищецът е направил разноски за държавна такса (158,93 лева), за депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза (180 лева) и за
адвокатско възнаграждение (850 лева). Видно от договор за правна защита и съдействие
ответникът е платил възнаграждение в размер на 500 лева по иска по чл.236, ал.2 от ЗЗД и
350 лева по иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй
като по първия иск минималният му размер е 387 лева – чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост
Наредбата), а по втория иск – 351 лева. На следващо място, по делото бяха проведени три
съдебни заседания, поради което адвокатът има право на допълнително възнаграждение по
чл.7, ал.9 от Наредбата.
Ето защо възнаграждението не е прекомерно и следва да се вземе предвид в неговата
цялост при преценка каква сума за разноски се дължи на ищеца. Тъй като за част от иска с
правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД производството бе прекратено, то на ищеца се дължат
разноски само за уважената част от този иск, които са в размер на 510,64 лева. За втория иск
ищецът има право на разноски в размер на 599,33 лева или ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца общо разноски в размер на 1109,97 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Л., ЕГН – **********, да заплати на „ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 1940 (хиляда деветстотин и четиридесет) лева,
представляваща обезщетение за ползване след прекратяване на наемно правоотношение на
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** за периода от 31.12.2020 г. до
13.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
11.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на обезщетение за периода 01.10.2020 г. – 30.12.2020 г.
ОСЪЖДА М. Р. Л., ЕГН – **********, да заплати на „ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 1733,35 лева (хиляда седемстотин тридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на нает лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Р. Л., ЕГН – **********, да заплати на „ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 1109,97 лева (хиляда сто и девет лева и деветдесет и
седем стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4