Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134/13.10.2017 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми
септември, двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 326/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от пълномощниците на Б.Д.Н. от
гр.Варна срещу решение № 111/2.02.2017 г., допълнено с решение № 567/10.04.2017
г. по гр.д.№ 989/16 г. на Окръжен съд – Варна, с които са отхвърлени исковете
предявени срещу Т.Г.М. с правно основание чл.42,б.“б“ от ЗН, вр. с чл.24, ал.2
от ЗН, чл.43, ал.1,б.“а“ и ал.2 от ЗН, чл.576 от ГПК, вр. с чл.583, ал.1 и 2 от ГПК и с чл.579, ал.2 от ГПК. Оплакванията и в двете жалби са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.
В подаден
писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва
въззивните жалби и изразява становище за правилност на решенията.
Въззивните
жалби са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално
съединяване искове от Б.Д.Н. против Т.Г.М.,
с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН, чл.
43, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583,
ал. 1 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с. чл. 583, ал. 2 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр.
с чл. 579, ал. 2 от ГПК. Формулираните искания са за: прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том
I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. поради
неспазване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на
завещателя; евентуално – за унищожаването му поради грешка в мотива; евентуално
- за унищожаването му поради неспособност на завещателката към момента на
състявянето му да завещава; евентуално - за прогласяване нищожността на
нотариалното действие по съставянето и подписването поради неспазване
изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК, евентуално - на чл. 583, ал. 2 от ГПК;
евентуално - на чл. 579, ал. 2 от ГПК.
Оспорвайки изцяло исковете, ответницата навежда твърдения за спазване на
всички изисквания за валидност на завещанието и на извършените нотариални
удостоверявания.
Не се спори между страните, установява се от писмените доказателства, че ищцата е наследник по закон на М.Х.Н., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 25.06.2015 г.
С пълномощно, рег. № 2019/11.06.2012 г. на нотариус Полина Миткова, рег. №
478 на НК, с район на действие ВРС, наследодателката М.Х.Н. е упълномощила ответницата за описаните в него действия, а с оспореното
нотариално завещание № 2, том I, рег. №
5056, дело № 11/19.12.2012 г. на същия нотариус й е завещала цялото си имущество.
Вписани са мотивите за завещанието: че единствената дъщеря на завещателката е
обезпечена с жилище и че племенницата й /ответницата/ се е грижила за нея през
целия й живот.
Тези правни действия са предхождани от саморъчно завещание в полза на
завещателката, извършено от съпруга й Д.К.Н. – приложено към делото, в което се съдържат сходни с описаните по-горе
мотиви.
Писмените доказателства - епикриза и експертно решение на ТЕЛК №
0116/17.01.2011 г. установяват, че М.Х.Н. е постъпила в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна на 27.08.2010 г. и е
изписана с диагноза: Исхимичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в Т. на
ЛСМА. ХБ III СТ., Умерено –висока с-н, МСФ.
Десностранна централна хемипареза. Моторна афазия, с призната 100 % трудова
неработоспособност поради общо заболяване.
Назначената СПЕ представя заключение, прието от съда за обективно и
компетентно дадено, съобразно което към момента на съставяне на нотариалното
завещание освидетелстваната посмъртно завещателка е била с говорни затруднения
и е използвала ограничени думи, изрази и жестове за изразяване на съгласие за
извършеното нотариално завещание; състоянието й не е било пречка да изразява
волята си устно, макар и с ограничен речников запас и да използва компенсаторни
жестове с цел подобряване на невербалната
комуникация, която нарушена. Експертизата не установява обективни
причини, поради които завещателката да не е могла правилно да възприема и да
осмисля казаното от околните, да възприема факти от ежедневието си и да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи.
Експертът
е базирал заключението си на приложената медицинска документация и на събраните
гласни доказателства.
Правилен
е извода на съда за недоказаност на твърденията в исковата молба,
че завещателката не е можела да говори и не е била в състояние да изрази устно
волята си пред нотариуса, а завещанието е било
изготвено предварително по образец, възпроизвеждащ дословно завещанието на
покойния й съпруг. Тези твърдения са напълно опровергани от заключението на
назначената СПЕ, цитирано по-горе, вкл. и от събраните гласни доказателства.
Свид. М.Г. установява, че макар и Н. да не е можела да говори
след инсулта, е знаела на кое гише в банката да отиде и сама е подписвала
банковите документи. При общуване със свиделката е успявала да я информира за ежедневни
свои нужди и сама е посещавала личния си лекар в кв. „Галата”.
Свид. Р.Г. твърди, че въпреки неспособността й да говори след
инсулта, Н. си е осигурявала придружители до обслужваща я банка; сама е
отдавала под наем барака, находяща се в двора й, договаряла се е с наемателя и е
получавала наема.
В тази
смисъл са и показанията на свид.Е. В. и М.С., установяващи, че в периода на съставяне на
процесното завещание в спокойно състояние М.Н. е
можела да говори, макар и с кратки думи и изречения.
Това
кореспондира и с вписаното от нотариуса, че е изготвил завещанието така, както
е поискано от завещателката. Оспорването на официалния свидетелсващ документ е
неуспешно.
Недоказано
е и твърдението, че нотариалното завещание е било изготвено предварително по
образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката.
Нотариусът е извършил удостоверяване, че документът е съставен в неговата
кантора съобразно изразената пред него воля от завещателката. Показанията на
свидетелите при съставянето на завещанието Е.В. и М.С.
установяват, че завещателката е изразила устно волята си да направи завещание в
полза на племенницата си, представила е документите, които е носила във връзка
с притежаваните от нея имоти и е изразила изрично искане текстът на документа
да е като този на предишно направено в нейна полза от съпруга й завещание. Не
съществува законова забрана новосъставеното завещание да е с идентичен текст на
предходно съставено, ако това е изричното искане на завещателя.
Правилен
е извода на съда за неоснователност на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл.
24, ал. 2 от ЗН.
Предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.43, ал. 2 от ЗН е
доказване на твърдението, че при извършване на завещанието завещателят е бил
мотивиран от грешната си представа за фактите и обстоятелства, станали причина за разпореждането. В случая Н.
се е позовала на морално-етични съображени като е посочила както полагани за
нея грижи към момента на съставянето му, така и очаквани такива в следствие на
близките им отношения с ответницата. Този факт се установява от показанията на
разпитанитепо делото свидетели.
От приложените писмени доказателства - н. а.№ 154, том XIII, дело 5868/1974 г. и № 85, том II, дело
671/1980 г. се установява, че ищцата – дъщеря на завещателката е била
обезпечена с жилище от родителите си и не е налице грешна представа на завещателката
за този факт, записан в нотариалното завещание. Следователно, не е доказано твърдението за грешка в мотива на М.Н., поради която единствено е направено оспореното
нотариално завещание, поради което искът по
чл. 43, ал. 2 от ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН: Безспорен
по делото е фактът, че към момента на съставяне на оспореното завещание М. Н. е била на 80 години и не е била поставена под
запрещение. Доказателства за неспособност за разумни действия не са представени.
Цитираното заключение на СПЕ установява, че завещателката е могла правилно да
възприема и да осмисля чужда реч, да възприема факти от ежедневието си, да
разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. В този
смисъл са и гласните доказателства – след изписването й от болница, тя се е
грижила за себе си, като е организирала пазаруване – лично или чрез трети лица,
поддържала е хигиена на дома си, осигурявала е средства за живот от банкова
сметка ***. Искът с правно основание чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН е неоснователен.
Ищцата не е доказала твърденията си, че към момента на съставяне на
оспореното завещатие, завещателката е била няма. Няколко месеца след
изписването й от болницата с описаната по-горе диагноза, при освидетелстване от
ТЕЛК като с експертно решение № 0116/17.01.2011 г. е констатирано обратно,
положително развитие в заболяването й, а нотариалното завещание е съставено почти
две години по-късно. Гласните доказателства установяват, че тя е изразявала
волята си устно, макар и с кратки думи и изречения, поради което искът по чл.
576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК е неоснователен.
Тъй като
при удостоверяването на нотариалното действие завещателката не е била няма, а е
имала само говорни затруднения, които не са възпрепятствали устно изразяване на
волята, не се налагало назначаване на тълковник. Искът по чл. 576 от ГПК, вр. с
чл. 583, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие
поради неназназчаване на тълковник е неоснователен.
Оспореното
завещание е подписано от завещателката, като нотариусът е удостоверил, че
поради невъзможност тя да изпише саморъчно трите си имена, е положила отпечатък
от палеца на дясната си ръка. Неоснователно е възражението
на ищцата, че в документа не е
отразена причината за полагане на отпечатък /неграмотност или недъгавост/, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ГПК изисква
това само когато върху документа не може да бъде сложен
отпечатък от десния палец на лицето. Правилен е извода на съда, че нотариалното удостоверяване не е нищожно, а искът по чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК е неоснователен.
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, като въззивницата бъде осъдени да
заплати на въззиваемана сумата от 4830.00 лева – разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 111/2.02.2017 г., допълнено с решение № 567/10.04.2017 г. по гр.д.№
989/16 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 4830.00 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.