Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 14
април, 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 10.03.2022 г. /десети март, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1494 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: , чрез пълномощника адв. В.П.Г. от САК,
съдебен адрес:***, срещу Х.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, предмет
на заповедното производство по ч.гр.дело № 714/2020г. по описа на РС-Лом -
сумата от 370.84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги от 25.07.2018 г., представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black,
ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че по повод договор за
мобилни услуги от 28.03.2016 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ответникът Х.И.И. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и
титуляр по мобилен номер 0899/820736. По силата на Допълнително споразумение
към него от 25.07.2018 г. абонатът е предпочел нова абонаментна програма -
Тотал 36,99 с допълнителни 5000 MB за срок на действие 24 месеца до 25.07.2020
г. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е сключил и
Договор за лизинг от същата дата - 25.07.2018 г., по силата на който е взел
мобилно устройство марка «SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black Black» за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 56.59 лв.
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 56.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1,
ал.2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой,
без абонамент) е 1759.90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната
програма е 1358.16 лв. Отстъпката, която ответникът е получил, възлиза на сума
в размер на 401.74 лв.- видно от точка 11-1 от Допълнителното споразумение. Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване иа услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора, бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. “ Твърди се в ИМ, че за отчетния период на потребление 05.09.2018г. -
04.12.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор
България» дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 297.78 лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 297.78 лв. е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75 вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилният оператор, «Теленор България» ЕАД, е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура №**********/05.01.2019 г. с начислена неустойка
в размер на 370.84 лв., която представлява, както следва: 92.46 лв. за
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 278.38 лв. неустойка за
предоставено устройство с отстъпка съгласно точка II-1 от Допълнителното
споразумение. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението
си да заплати на «Теленор България» ЕАД сумите за месечни абонаменти съобразно
използваните от него услуги така, както са фактурирани. При това положение за
мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати
договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично
пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния
чрез СМС-известяване до този момент. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 01.01.2019 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Тотал 36.99 за мобилен
номер 0899/820736 до 25.07.2020 г. съгласно Договора от 25.07.2018 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между «Теленор» и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратявана на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 370.84 лв. е формирана съобразно новите правила
за изчисление, уговорени в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната неустойка в размер на 370.84 лв., представяваща стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер.
Неустойката в размер на 370.84 лв. се формира, както следва: по Договор за
мобилни услуги от 25.07.2018 г. за
мобилен номер 0899/820736 се дължи неустойка в размер на 370.84 лв., от
които: за абонаментен план Тотал 36,99 лв. се дължи неустойка в размер на 92.46
лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 30.82 лв. х 3 = 92.46 лв.
Към Абонаментен план Тотал 36,99 е начислена и неустойка за ползване на
устройство в размер на 278.38 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора. Незаплащането в срок на издадените
от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на «Теленор» /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на Х.И.И.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, «Теленор» има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника чрез назначения му
особен представител адв. Ц.П. от МАК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е
постъпило писмено становище от адв. В.Г. от САК, с което се поддържа иска.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, а се
представлява от особения представител адв. Ц.П. от МАК.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни
отношения на основание сключени Договор за мобилни услуги от 28.03.2016г. за мобилен номер ********** и Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 25.07.2018г. за номер **********. Сключен между
страните е и договор за лизинг от 25.07.2018г., по силата на който мобилният
оператор е предоставил на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство. Съгласно Договор за лизинг към мобилен номер 0899/820736 от 25.07.2018 г. на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy S9 Plus
Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 56.59 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
С
решение от 14.12.2021г. по приложеното гр. дело № 473/2021г. по описа на ЛРС,
влязло в сила на 19.01.2022 г., е признато за установено, че ответникът Х.И.И.
дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата от общо 1519,27 лв., от които 297.78 лв. за
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 05.09.2018 г. до 04.12.2018 г. по издадени Фактура №
**********/05.10.2018 г., Фактура №**********/05.11.2018 г. и Кредитно известие
№ **********/05.12.2018 г. и 1221.49 лв. за дължими и незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от
25.07.2018 г. и Договор за лизинг
от 20.12.2017 г. по фактура № **********/05.01.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 683/2020
г. по описа на Районен съд – Лом.
От
приложеното ч.гр.д. № 714/2020 по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.06.2020
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 09.06.2020 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск 370,84 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
28.03.2016г. и допълнително споразумение
то 25.07.2018г. и за разноски в общ размер
205,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК.
В заповедното
производство по ч. гр.дело № 714/2020 г. по описа на ЛРС са приложени Договор
за лизинг от 28.03.2016г. и 4 бр. фактури, Общи условия на „Теленор България“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Издадена е фактура №
**********/05.01.2019г. /на л. 61 от приложеното ч. гр.дело № 683 от 2020 г./ с
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 470.41 лв. Тази фактура е приложена не в заповедното
производство по гр.дело № 714/2020г. по описа на ЛРС, въз основа на което е
образувано настоящото гр.дело, а в другото заповедно производство – ч.гр.дело №
683/2020 г. по описа на ЛРС. Настоящата претенция е за 370,84 лева, като се
твърди в исковата молба, че включва: 92.46 лв. за стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 278.38 лв. неустойка за предоставено устройство с отстъпка
съгласно точка II-1 от Допълнителното споразумение и че се претендира въз
основа на фактура №
**********/05.01.2019г. В същата фактура
№ **********/05.01.2019г. е посочена друга сума за неустойка – 470,41 лева, като предявеният иск не се
твърди да е предявен като частичен, т.е. само за част от сумата по цитираната
фактура.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Искът
е предявен от „Теленор България” ЕАД, гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 09.06.2020 г по ч.гр.д. № 714/2020 г. по описа на ЛРС и след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за
изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
Няма спор, че страните са в облигационни отношения по силата на
сключени договор за мобилни услуги от 28.03.2016 г. за мобилен номер
0899/820736., допълнително споразумение към него от 25.07.2018 г., с което
абонатът е предпочел нова абонаментна програма - Тотал 36,99 с допълнителни
5000 MB за срок на действие 24 месеца до 25.07.2020 г., и Договор за лизинг от
25.07.2018 г., по силата на който е получил мобилно устройство марка «SAMSUNG
Galaxy S9 Plus Black Black» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 56.59 лв. съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидни двустранни облигационни правоотношения, възникнали от
сключени договори за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че
„Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги
на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между страните били подписани
допълнителни споразумения към договорите за предоставяне на мобилни услуги,
както и договори за лизинг на мобилно устройство. Ищецът има ликвидно вземане от
ответника за отчетен период на потребление 05.09.2018г. - 04.12.2018г. за
дължими месечни абонаменти съобразно използваните услуги в общ размер на 297.78
лв., което вземане е установено по основание и размер с влязло в сила на
19.01.2022г. решение от 14.12.2021г. по приложеното гр. дело № 473/2021г. по
описа на ЛРС. Видно от
представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е
предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и
срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което
и да е задължение по част 13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т. 19б и т.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Така изброените предложения в чл. 75 от ОУ са посочени
алтернативно, като мобилният оператор има правото да избере коя от санкциите ще
приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че кредиторът–ищец, като изправна
страна в правоотношението, е избрал някоя от цитираните последици, следва да
уведоми неизправния длъжник за това с
писмено изявление, което да достигне до длъжника. Без наличие на такова
изявление от кредитора не става ясно коя от алтернативно изброените последици е
избрал мобилният оператор като санкция срещу неизправния длъжник, още по-малко
да се твърди, че е избрал и сторил именно едностранното прекратяване на
договора. Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по
силата на чл. 19б от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния
оператор да го прекрати на това основание. Ищецът твърди в писменото си становище, че
волеизявлението на изправния кредитор може да бъде и чрез конклудентни действия
– ограничаване предоставянето на мобилни услуги и така ставало ясно, че счита
договора за едностранно прекратен. С
оглед обаче на изброените алтернативни възможности в чл. 75 от ОУ не може да се
заключи, че конклудентните действия на оператора сочат именно за намерение
същият да прекрати едностранно договора, а не например само да ограничи
предоставянето на мобилните услуги. Т.е.
не става ясно без конкретно писмено изявление до потребителя как е решил да
процедира мобилният оператор и коя опция на чл. 75 от ОУ избира. Поради това, но и не само, следва да е
налице писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник за това, че
кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се приложи
санкционната клауза за начисляване на неустойка.
В чл. 10, ал 1 от
ОУ към договорите за лизинг /л.24 ч.г.д. № 714/2020 г./ е предвидено разваляне
на договора в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него.
Съгласно чл. 10, ал. 2 развалянето се извършва с едностранно писмено изявление,
без да е необходимо лизингодателят да
дава допълнителен срок за изпълнение. В чл. 11, ал. 1 е предвидено: „Освен при
условията на чл. 10, Лизингодателят може да развали договора и в следните случаи: неизпълнение на договора
за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който Лизингодателят и
Лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото прекратяване
от Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни или фиксирани услуги,
предоставени от Лизингодателя, или – представяне на неверни или неточни данни,
определени от Лизингодателя по чл.2 от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 11, ал. 2 при
разваляне на договора по вина на Лизингополучателя последният дължи на
Лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в това число задължения за неустойка и др. Както е видно, и от тази
цитирана разпоредба става дума за необходимост от писмено изявление до
потребителя – длъжник, въведено от самия кредитор.
Но освен изложеното, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичане на срока ще счита
договора за развален. Предупреждението следва да се направи писмено, след като
договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. Твърди се
от ищеца, че макар да е употребен изразът прекратяване, то се касае за
разваляне без предизвестие поради неизпълнение на двустранен договор. По
същността си описаните хипотези в чл. 75 от ОУ
и в чл. 19б и 19в покриват изцяло хипотезата на правната норма на чл. 87
от ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза „прекратяване“ вместо „разваляне“.
Разваляне на двустранен договор без предизвестие, каквото се упомена от ищеца в
становището му, според настоящия състав би се явило в противоречие с правната
норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора следва да се
осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава си
достигане волеизявлението на кредитора до знанието на длъжника. По делото липсват доказателства писмено
изявление на кредитора да е изпращано и съответно достигнало до неизправния
длъжник – ответника, поради което съдът приема, че договорните отношения между
страните не са прекратени поради виновно неизпълнение на потребителя –
ответник. В този смисъл е и решение от
25.03.2022г. по в.гр. дело № 403 от 2021 г. по описа на МОС. Поради това не се
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
При този изход от спора и по аргумент на
чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски на ищеца не се следват, а ответникът не е направил
такива по делото.
Предвид така установеното по-горе, съдът
намира, че искът се явява неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: , чрез пълномощника адв. В.П.Г.
от САК, съдебен адрес:***, срещу Х.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи вземането, предмет на заповедното
производство по ч.гр.дело № 714/2020г. по описа на РС-Лом за сумата от 370.84 лв. (триста и седемдесет
лева и осемдесет и четири стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от 25.07.2018 г., включваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и неустойка за
предоставено за ползване устройство „SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black“, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд –Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: