Р Е Ш Е
Н И Е
№ 357
гр.Враца, 01.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
състав, в публичното заседание на 06.10.2022г. /шести октомври две хиляди двадесет и втора/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм.
д.№ 378 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от „Е.П.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №50/15.04.2022г. на и.д. Директор
на ТД на НАП Велико Търново / оправомощен със Заповед №1276/07.04.2022г. на Изп.директор на НАП/ , с което е
оставена без уважение жалбата му с вх.№94-Е-1/04.04.2022г., заведена с вх.№7311/
04.04.2022г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против Разпореждане
изх.№С220006-125-0051898/21.02.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново ИРМ Враца, за разпределение на плащането на
171 005.00лв., постъпило на 23.11.2021г. е потвърдено като правилно и
законосъобразно същото разпореждане.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъква, че неправилно
ответникът е приел, че оспореното
пред него разпореждане е законосъобразно, като не е отчел, че включените в разпределението суми за 2011г.
са недължими като погасени поради
изтичане на абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, което се отнася както за главното вземане,
така и за лихвите за забавено плащане на това вземане. Освен това се заявява, че неправилно
както публичният изпълнител, така и
горестоящият орган, са приели, че
по отношение на посочените от
жалбодателя вземания не е изтекла
10-годишна абсолютна погасителна давност, която започва да тече от първи януари на следващата година, след годината, в която
задължението е следвало да бъде пратено – в случая от 01.01.2012г. и е изтекла на
31.12.2021г. Сочи се, че спирането на давностните срокове във
връзка с разпоредбата на чл.3 т.2 и §29
от ЗМДВИППП не удължава срока на
абсолютната давност, тъй като тя не се влияе от
прекъсвания, спирания и други действия по принудителното събиране на
публичните вземания. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно, с връщане на
преписката на административния
орган за ново произнасяне.
Ответникът по делото чрез
процесуалния си представител *В.А. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
оставена без уважение. Заявява, че правилно
ответникът е приел, че правото да
се съберат дължимите от жалбодателя суми
не е погасено по давност, тъй като
с прилагането на §29 от ЗМДВИППП,
срокът, в който не е текла давността,
удължава срока на абсолютната давност
и тя за задълженията на жалбодателя
изтича след 01.01.2022г.,поради което
спрямо посочените в жалбата
вземания не е настъпил погасителен
ефект. Прави искане за отхвърляне на жалбата
и за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка. Приложено е копие от изп.дело №11140001714/2014г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново офис Враца.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е
образувано за неплатени публични задължения
в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, по него са извършвани принудителни действия от страна на публичния изпълнител. Не се спори, че жалбодателят е дружество,
което има установени публични задължения,
установени в няколко подробно изброени
ревизионни актове.
От представената по делото
административна преписка е видно, че въз основа на принудителни действия,
извършени в изпълнителното производство, на 23.11.2021г., по изпълнителното
дело е постъпила сумата 171 005лв.,
което не се оспорва и от страните. Същата е разпределена с Разпореждане
изх.№С220006-125-0051898/21.02.2022г. на
публичен изпълнител в ТД на НАП офис
Враца за погасяване на задължения на длъжника за периода 01.02.2011г. до 31.08.2012г.
На същата дата разпореждането е връчено на длъжника по електронен път. Против
него е постъпила жалба, с вх.№94-Е-1/04.04.2022г. на офис Враца /
вх.№7311/04.04.2022г. на ТД на НАП Велико Търново/, в която длъжникът излага
съображения за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като при извършеното
разпределение на постъпилите суми публичният изпълнител не се е съобразил с
обстоятелството, че задълженията за 2011г. са недължими, тъй като са погасени поради настъпила абсолютна погасителна
давност. Ответникът е разгледал жалбата
и е постановил обжалваното пред съда решение, с което е приел
възраженията за несъстоятелни. Мотивирал се е, че задълженията за 2011г. е
следвало да бъдат платени през същата година, поради което давността по отношение на тях започва да тече
от 01.01.2012г., а тъй като по силата на разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ /
в сила от 14.05.2020г./, сроковете, които са
спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., продължават да текат след изтичане на седем
дни от обнародването на закона, то абсолютната погасителна давност не е изтекла
към датата на издаване на разпореждането
на публичния изпълнител. Аргументирайки се по този начин, ответникът е
отхвърлил жалбата на
дружеството-длъжник и е потвърдил оспореното разпореждане в неговата
цялост. Решението е връчено на 01.06.2022г. по електронен път, а жалбата е
депозирана на 07.06.2022г. с вх.№12018 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е и основателно
по следните съображения:
Институтът на
погасителната давност за изпълнение
на задължения за заплащане на публични
вземания е уреден в чл.171 и сл. от
ДОПК. В чл.171 ал.1 от ДОПК е
прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва
да тече от първи януари на годината,
следваща годината, в която същото е следвало да се заплати, задължението се
явява погасено, като в този случай се вземат предвид всички прекъсвания или
спирания на давностния срок, с които същият се удължава. В чл.171 ал.2 са уредени правилата за прилагане на
абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1
януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато:1. задължението е отсрочено или
разсрочено;2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение;4. изпълнението е спряно по искане на
длъжника;5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Спорът в настоящето производство е дали
по отношение на описаните от жалбодателя публични вземания е изтекъл
абсолютвния давностен срок. Не се спори от страните, че този давностен срок започва да тече на 01.01.2012г., спорът е кога е изтекъл същия. Начинът
на изчисляване на сроковете, които се прилагат в данъчното производство, е
описан в чл.22 от ДОПК, като приложимият в настоящата хипотеза срок е разписан
в ал.3 и той изтича на същото число и в същия месец на съответната година. С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че абсолютния давностен
срок по отношение на задълженията на жалбодателя за 2011г., е
изтекъл към 01.01.2022г. / в тази насока е и практиката на ВАС - р.1185/09.02.2022г. по адм.д. 6447/2021г. ,
р.5683/ 12.05.2021г. по адм.д. 1139/2021г., р.5240/23.04.2021г. по адм.д.
6905/2020г. и др./.
Настоящият състав намира за
неправилни изложените в обжалваното решение на ответника съображения за
продължаване на давността, съгласно § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /.Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29
освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното
извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране
на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до
отмяна на Извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на Извънредното
положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства
действието на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок
давността се брои за изтекла, независимо от основанието за спиране. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на
извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не
продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е прието от решаващия
орган/ответника по делото/. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече
давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл.
3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора,
неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства.
Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата
на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието й е обвързано с
определен срок, след който правните последици, породени от това действие
отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1
от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Ето
защо по изложените съображения обжалваното решение на и.д.Директора на ТД на
НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при
същата дирекция ИРМ Враца, са
незаконосъобразни и подлежат на отмяна. След отмяната им преписката следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други
обстоятелства, освен изложените в настоящето производство, административният
орган следва да извърши ново разпределение на постъпилата на 23.11.2021г. сума
и се произнесе по начина, посочен в мотивите на
съдебното решение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №50/15.04.2022г. на и.д.Директора
на ТД на НАП Велико Търново /оправомощен
със Заповед №1276/07.04.2022г. на Изп.директор на НАП/ , с което е
оставена без уважение жалбата на „Е.П.“ ЕООД
*** с вх.№94-Е-1/04.04.2022г.,.,
заведена с вх.№7311/04.04.2022г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против
действията на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, обективирани в Разпореждане изх.№С220006-125-0051898/21.02.2022г.,
за разпределение на постъпили суми по изп.д. №11140001714/2014г. на Публичен изпълнител в офис Враца.
ВРЪЩА преписката на
Директора на ТД на НАП Велико Търново за ново произнасяне съобразно
дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
АДМ.
СЪДИЯ: