РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. В. Търново, 18.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10209 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2023г. |
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Б. Г.,
в качеството му на пълномощник на З.Р.А. ***. Търново, срещу Решение №29/03.05.2023г.
по АНД/НАХД №78/2023г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление №23-0352-000115/20.03.2023г. на началник РУ – Свищов
при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора за
нарушения по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи са
отнети 10 контролни точки.
Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по
жалбата – началник РУ - Свищов при ОД на МВР – В. Търново не взема становище по
нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №29/03.05.2023г. по АНД/НАХД №78/2023г.
състав на Свищовския районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№23-0352-000115/20.03.2023г. на началник РУ – Свищов при ОД на МВР – В.
Търново, с което на З.Р.А. за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. първо от с.з. са наложени наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети
10 контролни точки. За да постанови този извод като правен резултат съдът е
приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на
нарушението е безспорно установено, деянието не съставлява маловажен случай, а
и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН за конкретното нарушение.
Така постановеното решение е правилно.
В производството пред въззивния
състав е било прието за установено, че на 15.02.2023г. в 15 часа в с. Горна
Студена, обл. В. Търново, касаторът
управлявал е управлявал мотоциклет „Хонда CRF 450 R“, собственост на трето лице.
Мотоциклетът е бил без регистрационна табела и не бил регистриран като ППС на
територията на страната. При така установеното съдът е приел, че касаторът е осъществил състав на административно нарушение
по чл. 140, ал.1, изр. първо от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като наложените наказания са в предвидения в закона
минимален размер.
Направените от районния съд изводи от фактическа
страна са правилни и напълно се споделят от настоящия състав. Не представлява
нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че към доказателствения
материал по делото не се съдържат материалите от образуваното срещу касатора за посоченото нарушение досъдебно производство. На
първо място не е било спорно, че административнонаказателното
производство е образувано в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. По делото са
приобщени актовете за образуване на първоначалното производство АУАН №552338/15.02.2023г.,
резолюцията за прекратяване на това производство и изпращане на материалите на
Районна прокуратура – В. Търново, ТО – Свищов с №23-0352-000008/16.02.2023г.,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.02.2023г. на
прокурор в ТО – Свищов на РП – В. Търново, като същите са обсъдени от съдебния
състав в мотивите на решението. На второ място при спазване на принципа за
служебното начало в административнонаказателното
производство съдът е приел необходимите и относими
доказателства, от които се установяват релавантните
за спора обстоятелства. Преценката на наблюдаващия прокурор за приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК не обвързва съда, който формира самостоятелни правни изводи
за приложението на съответните разпоредби от ЗАНН, при преценка вината и
съответната отговорност на нарушителя.
За неоснователно касационната инстанция намира
основното възражение на касатора за наличието на
маловажен случай, като обстоятелство, изключващо отговорността на дееца.
При
тълкуване на разпоредбите както на чл. 28 от ЗАНН,
така и на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК
и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие
със закона наказващият орган е длъжен да отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки
конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната
отговорност. В случая, конкретното нарушение на правилата за движение не може
да се определи като такова с ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касатора деяние от нормалната за този вид нарушения.
Изложените в касационната жалба доводи за поведението на касатора
и добрите характеристични данни не водят до друг извод с оглед преценката на
обществената опасност на самото деяние. Те са били обсъдени в мотивите на
обжалвано решение, който е изложил подробни изводи досежно
дейността на касатора като водач на МПС. Същите
съображения се споделят от касационния състав. Обстоятелството, че не са
настъпили вреди от извършеното нарушение не е релевантно в случая , с оглед фарактера
на нарушението като формално такова.
Страните
по делото не са претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/03.05.2023г. по АНД/НАХД №78/2023г.
по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0352-000115/20.03.2023г. на началник РУ – Свищов при ОД на МВР – В.
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.