М О Т И В И
на Присъда
№ 12,
постановена
на 22.01.2018г.
по НОХД № 1882 от 2017 г. по описа
на СтРС.
Обвинението
против подсъдимия М.И.М., роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ, осъждан,
ЕГН **********, е за това, че в периода от месец ноември 2016 г. до месец май 2017 г. включително, в
гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на 18.01.2011 г. Решение №
1282/22.12.2010 г. по гр.дело № 5611/2010 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, да издържа свой низходящ – Е.М.И., с месечна издръжка в размер на 80.00
лв., чрез неговата майка и законен представител С.С.С., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 7
месечни вноски, общо в размер на 560 лв– престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
Представителят на Районна
прокуратура- гр.Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на
подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено наказание “пробация”, включващо двете задължителни мерки, за срок от една
година, като първата да бъде с периодичност два пъти седмично.
По делото не е
конституиран частен обвинител.
Подсъдимият не се явява в
съдебните заседания при разглеждане на делото, след като бил редовно призован. Представлява
се от служебен защитник, в чието присъствие бе разгледано производството. Не се
сочат нови доказателства. Защитникът пледира за минимално по размер наказание
пробация, което да се наложи на подсъдимия, предвид факта, че същият се грижил
и за друго дете и бил безработен.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият М.И.М. и св.С.С.С. са бивши съпрузи. От брака
си двамата имат дете- Е.М.И., родено на ***г.
С
Решение от 27.10.2005г. по гр.д.№
1237/2005г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, бракът бил прекратен. След
раздялата със съпруга си, св.С. заживяла с детето си в гр.Стара Загора, а подсъдимият
живеел в гр.Търговище при втората си съпруга- К. М., от която има друго дете.
С Решение от 22.12.2010г.,влязло в
сила на 18.01.2011 год.,по гр. дело № 5611/2010г. по описа на РС-гр.Стара
Загора, подсъдимият М. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на роденото от
брака дете, в размер на 80 лева, чрез неговата майка и законен представител-св.С.С..
Подсъдимият М. не заплащал редовно
присъдената му издръжка. С присъда по НОХД № 552/12г. по описа на РС-Стара
Загора , той бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода от месец
септември 2011г. до месец февруари 2012г. съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на 6 месечни вноски. Поради това, че изпълнил задължението си преди
постановяване на присъдата, съдът
приложил разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и не го наказал.
С присъда по НОХД № 3452/16г. по описа
на РС-Стара Загора, подсъдимият М. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода от месец ноември
2015г. до месец октомври 2016г. включително, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на 12 месечни вноски, но поради това, че изпълнил
задължението си изцяло, със съдебния акт подсъдимият бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а,ал.1 от НК, съответно му било
наложено административно наказание “глоба“.
От месец ноември 2016г. до месец май
2017г.включително подсъдимият отново не извършвал плащания на суми за издръжка
на сина си. За този период от 7 месеца, размерът на неизплатената издръжка възлиза
общо на 560 лева. Липсват данни за трудовата ангажираност на подсъдимия М., тъй
като видно от представена в хода на досъдебното производство справка на ТП на
НОИ- гр.Стара Загора за времето от 01.11.2016г. до момента на изготвяне на
справката- 26.04.2017г. не са подадени уведомления за сключен трудов договор на
подсъдимия. До приключване на съдебното производство, по делото не са
представени доказателства за плащане на дължимата сума или за част от нея.
Видно от
приложените по делото съдебни решения, малолетния Е.М.И., същият бил роден на ***г.,
т.е. към момента на подаване на жалбата, по която е било образувано
първоначално досъдебно производство, а впоследствие с внасяне на обвинителния
акт в съда и съдебното производство, същият бил малолетен. Съгласно
разпоредбите на Семейния кодекс и по-конкретно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.68 от ЗЗД, ако местоизпълнението не
е определено от закона, договора или естеството на задължението, изпълнението
трябва да се извърши при паричните задължения – в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението, а такова в случая е гр. Стара. Загора, където е
местоживеенето на детето, съвпадащо с това
на майката /съгласно СК и съдебното решение/.
Горната
фактическа обстановка се възприе за установена по несъмнен начин от събраните
в хода на наказателното производство доказателства, а именно прочетените по
реда на чл.281, ал.5, във
връзка с ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля С.С.С., законен представител на
детето Е.М.И., дадени пред
орган
на досъдебното производство, в разпити на 26.04.2017 г. и 02.06.2017
г., съдържащи се в съответни протоколи за разпит на свидетел, приложени на л.23
и л.24 от досъдебното производство, както и от писмените доказателства
приложени по досъдебно производство № 1959-зм-300 от 2017 г. по описа на Първо
Районно управление при ОД на МВР – гр.Стара Загора, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление
за образуване на досъдебно производство от 12.04.2017 г.; Разпореждане на
Районна прокуратура – Стара Загора от 06.03.2017 г. за възлагане на проверка;
Заявление от С.С.С., вх. № 801/02.03.2017 г.; заверено копие на решение № 852
от 27.10.2005 г. по гр.дело № 1237/2005 г. по описа на Районен съд – гр. Търговище;
заверено копие на нареждане разписка от 29.08.2016 г. на Райфайзен банк;
заверено копие на решение № 1282/22.12.2010 г. по гр.дело № 5611/2010 г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора; постановление за привличане на обвиняем от 05.06.2017г.; справки
за съдимост, рег. № 1329/ 24.04.2017 г. и рег. № 1878/08.06.2017 г.;
справка-характеристика на М.И.М. от 28.04.2017 г.; справка от НОИ –
Териториално поделение – Стара Загора, изх. № 1056-23-38#1/26.04.2017 г.; служебна бележка от
Агенция по заетостта, изх. № 192/25.04.2017 г.; справка от Дирекция „Бюро по
труда” – Стара Загора, рег. № 10-09-12-588#1/26.04.2017 г.; 2 бр. удостоверение от
Община Търговище за постоянен и настоящ адрес, изх. № 66-00-145/24.04.2017 г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.И.М. от
05.06.2017 г.
По делото не са представени противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
Предвид гореизложеното, съдът
счита за установено по несъмнен начин, че подсъдимият осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 НК, тъй като по описания начин с деянието си, в периода от месец ноември 2016г. до
месец май 2017 г.
включително, в гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на
18.01.2011 г. Решение № 1282/22.12.2010 г. по гр.дело № 5611/2010 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, да издържа свой низходящ – Е.М.И., с месечна
издръжка в размер на 80.00 лв., чрез неговата майка и законен представител С.С.С.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - 7 месечни вноски,
общо в размер на 560 лв.
Деянието било извършено от подсъдимия
виновно, при форма на вината- евентуален
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допуснал /съгласил се е/ с
настъпването на тези последици.
Същността на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за
наличието на обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да
заплаща издръжка на детето си, например по здравословни причини. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича
от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най –
обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече
след себе си наказателна отговорност.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на
ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”.
Съгласно втория принцип-
за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла
на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- факта, че подсъдимият
се грижи и за друго дете, което има от втората си съпруга, при която живее,
както и затрудненото му материално положение.
Отегчаващо отговорността обстоятелство – осъждане на подсъдимия, което обаче не оказва
влияние върху правната квалификация на настоящото му деяние.
Съдът прие,
че за престъплението по чл.183, ал.1 от НК следва да наложи наказание по втората алтернатива, предвидена в
закона, а именно „ПРОБАЦИЯ”, включващо пробационните марки, както
следва: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
с периодичност 2 /два/ пъти седмично,
както и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като наложи наказанието при ПРЕВЕС на посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства. Според съдебният състав, целите на
наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, а именно индивидуалната и
генералната превенция биха се постигнали именно с налагането на такова по вид и
размер наказание, тъй като същото би позволило на подсъдимия да полага труд, от
който да реализира доходи, респективно да изплаща дължимата издръжка на детето
си. В този смисъл, според съда наказанието „ПРОБАЦИЯ” би поправило и
превъзпитало дееца към спазване на законите и добрите нрави, съответно към
плащане на дължимата издръжка занапред, респективно би въздействало
предупредително спрямо другите членове на обществото.
По делото не
са направени разноски, поради което такива и не се присъждат.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: