Решение по дело №688/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20217060700688
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

428

гр. Велико Търново, 17.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                               

при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 688/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 36а, ал.5 от ЗТИП (Закон за техническите изисквания към продуктите), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „Ц.Д. Донкомерс“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж. Ц.С.Д. против Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София, с която е заличен от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддръжка, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистър по чл. 36, ал. 1 от Закон за техническите изисквания към продуктите) и обезсилено издаденото Удостоверение № ВТ055/05.09.2007г. на ЕТ „Ц.Д. Донкомерс“ като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на посочените в т. 1-4 газови съоръжения и инсталации за природен газ.

В жалбата си оспорващата страна се позовава на незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаването й, противоречие с материалния закон. В нея и в съдебно заседание се излагат подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания, като се твърди, че не са били налице основанията, станали причина за административният орган да издаде решение за заличаване на дружеството от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустрояване на съоръжения с повишена опасност и за обезсилване на издаденото му през 2007 г. удостоверение от ДАМТН. Претендира се и нищожност на същата, поради издаване на повторна заповед със същия предмет при същата правна и фактическа обстановка след решение на Административен съд гр. Русе, с което е отменена Заповед № А0-041/24.02.2017 година на ДАМТН в резултат на оспорване пред ВАС с Решение № 5530/05.05.2021 година по адм. дело № 10313/2020 година на ВАС. Прави позоваване и на висящо пред настоящия съд адм. дело № 396/2021 година, което производство по ЗОДОВ се претендира обезщетение по повод отнетото удостоверение № ВК 055/05.09.2007 година. Иска от съда да отмени оспорената заповед, както и да му присъди деловодни разноски.

Ответникът по оспорването - председателя на ДАМТН София, гр. София 1797, бул. „Г.М.Димитров“ № 52А, чрез главен експерт Ц.И., в писмено становище вх. № 5229/25.11.2021г. намира жалбата за неоснователна и недоказана. Като лице по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, което извършва дейности по поддръжка, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации за природен газ, трябвало да има квалифициран персонал, нает по трудово правоотношение. В резултат на три последователни електронни справки в НАП се установявало, че не разполага с персонал за извършване на дейността си. Не били представени и доказателства, че като ЕТ сам разполага с нужната професионална компетентност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От наличните по делото доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт  се установява следната фактическа обстановка:

В полза на ЕТ "Ц.Д. – Донкомерс“, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново е издадено удостоверение № ВТ055 на 19.11.2007 г. от ДАМТН, удостоверяващо, че е лице, което може да осъществява дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на следните газови съоръжения и инсталации за природен газ: 1. Стоманени разпределителни газопроводи с работно налягане до 1.6 МРа и съоръжения към тях. 2. Стоманени промишлени и сградни газови инсталации с работно налягане до 1.6 МРа, вкл. газовите съоръжения, горивните уредби и газовите уреди към тях. 3. Медни газопроводи, с работно налягане до 0.01 МРа и дебелина на стената до 4мм. 4. Автомобилни газови уредби.

На 10.10.2016 г. на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП на дружеството е извършена проверка от контролни органи на ДАМТН за нает по трудово правоотношение персонал в ЕТ, като от Регионален отдел "Инспекция държавен технически контрол" Северна централна България била извършена справка в НАП за сключени трудови договори със страна жалбоподателя ЕТ "Ц.Д. - Донкомерс“, в качеството на работодател и носител на лиценза и съответните, необходими на дружеството лица/персонал, съобразно изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. с чл. чл. 374, ал. 1, т. 1, от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (за краткост само Наредбата или НУБЕПРГСИУПГ).

Тази справка установила, че търговецът няма сключени трудови договори с лица, имащи квалификацията по чл. 374, ал. 1, т. 1, от Наредбата, а именно: а) лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, което да контролира качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната документация и наредбата; за дейностите, свързани с газови уреди, се допуска лицето да е със средно професионално образование и с подходяща квалификация; б) лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, отговарящо на изискванията на БДС EN ISO 14731, което да контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения; за дейностите, свързани със съоръжения с работно налягане до 1,6 МРа, лицето може да е със средно професионално образование и квалификация в областта на заваряването на метали и/или пластмаси; в) заварчик за изпълнение на метални неразглобяеми съединения с правоспособност "заварчик на тръби", притежаващ сертификат, издаден от лице по чл. 5, ал. 1 или нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения - само за дейностите ремонтиране или преустройване, при които ще се изработват метални неразглобяеми съединения чрез заваряване; г) лице за спояване на мед, притежаващо сертификат от лице по чл. 5, ал. 1 или нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения - само за дейностите ремонтиране или преустройване на съоръжения, при които ще се изработват неразглобяеми съединения от мед или медни сплави чрез спояване и е) лица с професия "машинен монтьор" и/или "монтьор на енергийни съоръжения и инсталации" и подходяща за дейностите и съоръженията специалност и квалификация;

С оглед на констатираното нарушение административния орган започнал производство за обезсилване на удостоверение. За започналото административно производство дружеството било уведомено с писмо изх. № 83-00-11640/21.10.2016 г., писмо изх. № 83-00-11640(1) от 24.11.2016 г. и писмо изх. № 83-00-11640(2) от 04.01.2017 г. При доставката на посочените пратки са извършвани по две посещения на адреса за доставка и са оставяни по две служебни известия за наличие на посочените пратки. Известията за доставяне и по трите пратки са върнати на подателя със забележка “пратката не е потърсена от получателя” като са оформени по надлежния ред – с печат на М&BM EXPRESS В.Търново. Последвало изготвянето на съобщение по чл. 61 ал. 3 АПК изх.№ 83-00-11640(3) от 10.02.2017г за публикуване на интернет страницата на ДАМНТ.

На 24.02.2017 г. била издадена Заповед № А-О-041/24.02.2017 г., подписна от Зам. Председателя на ДАМТН. Заповедта е изпратена с писмо изх. № 83-00-11640(4) от 16.03.2017 г. При доставката на пратката са извършени две посещения на адреса и са оставени служебни известия за наличието на пратка на 21.03. и 24.03.2017 г., като в последствие пратката е върната на подателя с отметка „пратката не е потърсена от получателя”. Административният орган е предприел връчване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (ред., ДВ, бр. 30/2006 г.) чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на ДАМНТ на 30.06.2017 г. и обявление на 19.09.2017 г.

На 23.10.2018 г. в ДАМТН е входирана жалба на ЕТ "Ц.Д. - Донкомерс“. В нея той посочва, че фирмата няма нает по трудово правоотношение персонал, който удовлетворява образователно-квалификационните изисквания на чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ за позициите по т."а", т. "б", т. "в", т.“г“ и т.“е“, като такова лице той сочи лично себе си. Уточнява, че трудовите правоотношения с това лице са съгласно изменението в чл. 374, ал. 2, на Наредбата, обнародвана в ДВ бр.32/2009 г., която допуска лицата от персонала по ал. 1, т. 2 да не са наети по трудово правоотношение, ако: са неограничено отговорни съдржници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество или, заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1. Изразява становище, че липсват основания за обезсилване на издаденото му удостоверение.

Първоначално делото е образувано пред АдмС – София град по жалба от ЕТ "Ц.Д. – Донкомерс“, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, против Заповед № А-О-041/24.02.2017 г. на председателя на ДАМТН.

С определение от 16.11.2018 г. АдмС – София град на основание чл. 133, ал. 1 АПК (в редакцията му от ДВ, бр. 104/213 г., в сила от 04.01.2014 г.) е изпратил делото като неподсъдно му по компетентност на Русенски административен съд, който се явява местно компетентен въпреки последвалото изменение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК в сила от 01.01.2019 г., тъй като производството е висящо към датата на влизане в сила на изменението и на основание § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред.

По жалбата се е развило адм. дело № 544/2018 г. по описа на Административен съд Русе, който с Решение № 41/19.06.2019 г. по адм. дело № 544/2018 г. е отменил Заповед № А-О-041/24.02.2017 г., подписна от Зам. Председателя на ДАМТН. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

По касационна жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с Решение № 4265/13.04.2020 г. по адм. дело № 9046/2019 г. по описа на ВАС, VІІ отд. е отменено Решение № 41/19.06.2019 г. по адм.д. № 544/2018 г. на Административен съд Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението си върховният съд е приел, че в производството пред Административен съд – Русе е допуснато съществено процесуално нарушение като не е изследвана компетентността на административния орган, издал оспорения акт, от където са се формира и извод коя следва да е надлежната страна в съдебния процес. Указано е, че при новото разглеждане на спора, съдът следва да провери компетентността на издателя на оспорената заповед в съответствие с нормите на АПК (с оглед наличие на заместване или делегиране на права) како събере всички относими и допустими доказателствени средства за установяване на тези факти, след което да установи фактите по спора, въз основа на анализ на доказателствата по делото, като извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

При повторното разглеждане на делото с Решение № 27 от 30.07.2020г. по АХД № 213 по описа на Административен съд Русе за 2020г. е отменена по жалба на ЕТ "Ц.Д. - Донкомерс“ със седалище гр. Велико Търново, Заповед № А-О-041/24.02.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която жалбоподателят е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистъра по чл. 36, ал. 1) и е обезсилено издаденото му удостоверение № ВТ055/05.09.2007 г. за вписване на дружеството в този регистър.

С Решение на Върховния административен съд № 5530/05.05.2021 година по адм. дело № 10313/2020 година се отменя решението на АС Русе и обявява нищожността на Заповед № А-0-041/24.02.2017 година на председателя на ДАМТН. Въпреки дадените от АС - Русе с протоколно определение от 25.06.2020 г. указания на председателя на ДАМТН да представи доказателства за причината за отсъствие на титуляра, ответникът на 30.06.2020 г. не бил представил Заповед №А-144/14.02.2017 г. и е посочил, че председателят на ДАМТН е бил в платен годишен отпуск за 2017 г. Доказателства за причините за отсъствие на ответника за времето от 20.02.2017 г. до 30.03.2017 г. не били представени. Въпреки наличието на Заповед №А-144/14.02.2017 г., в случая не били установени предпоставките за заместване, тъй като не са представени доказателства за това, че на датата, на която е издадена оспорената заповед - 24.02.2017 г., председателят на ДАМТН е отсъствал. За това не можело да се направи извод, че действително на посочената дата титулярът е възпрепятстван да изпълнява правомощията си. По изложените съображения актът, подписан от заместник-председателя, е счетен за нищожен на основание чл. 146, т. 1 АПК, като издаден от лице, което няма материална компетентност за това.

На 14.05.2021г., 08.07.2021г. и 24.08.2021г. била извършана електронна справка в НАП от служител на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ за ЕТ „Ц.Д. - Донкомерс“, при която било установено, че същият не разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, чиито трудови договори да се регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда.

Започнала е процедура спрямо на ЕТ „Ц.Д. - Донкомерс“ за обезсилване на Удостоверение № ВТ055/05.09.2007г. и заличаване от регистъра на ДАМТН по чл. 36, ал. 1 ЗТИП.

За започналото производство на ЕТ „Ц.Д. - Донкомерс“ е уведомен на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК с писмо с изх. № 83-00-6196-1 от 29.06.2021г.

ЕТ „Ц.Д. - Донкомерс“ се е възползвал от дадената възможност и е възразил с писмо с вх. № 83-00-6196-(2)/07.07.2021г.

С писмо с изх. № 83-00-6196-3/27.07.2021г. органът е предоставил последна възможност да докаже, че отговаря на изискванията за упражняване на дейността, за която е вписан в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, като предпоставка за назначен на трудово правоотношение персонал с изискуемата компетентност, съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ или представи доказателства, че попада в хипотезата на чл. 374, ал. 2 от НУБЕПРГСИУПГ.

С писмо с вх. № 83-00-6194-4/16.08.2021г. на ЕТ „Ц.Д. - Донкомерс“ отново възразява срещу образуваното административно производство. Излага твърдения, че сам се включва в изпълнение на търговската си дейност.

 Издадена е Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София, с която е заличен от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддръжка, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистър по чл. 36, ал. 1 от Закон за техническите изисквания към продуктите) и обезсилено издаденото Удостоверение № ВТ055/05.09.2007г. на ЕТ „Ц.Д. Донкомерс“ като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на посочените в т. 1-4 газови съоръжения и инсталации за природен газ.

С разпореждането за насрочване на настоящото дело, на жалбоподателя е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания или възражения, а именно, че разполага с нает на трудово правоотношение персонал с необходимата компетентност или документи, че самият Ц.Д. разполага с нужната професионална компетентност, съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от НУБЕПРГСИУПГ. Респективно на ответника е указано, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Жалбоподателят е депозирал такива в хода на съдебното дирене.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административен съд Велико Търново, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, в кръга на неговите правомощия. Съгласно тази разпоредба, в редакцията й преди изм. ДВ, бр. 54/2020 г., в сила от 16.06.2020 г., когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. В случая оспорената заповед е подписана от председателят на ДАМТН.Издадена е в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания.

С оспорената заповед дружеството-жалбоподател е заличено от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустрояване на съоръжения с повишена опасност (регистър, воден по реда на чл. 36, ал.1 от ЗТИП). На следващо място е обезсилено издаденото удостоверение №ВТ055/05.09.2007 г. на ЕТ "Ц.Д. - Донкомерс“ за вписването на търговеца в регистъра на ДАМТН, като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустрояване на товароподемни кранове, ел. телфери и подвижни работни площадки.

Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил мотивите и решенията на Административен съд Русе и Върховния административен съд. Същите имат за предмет предходната Заповед № А-0-041 от 24.02.2017г. на ДАМТН, а предмет на настоящото производството е Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София. Обявяването на предходния акт за нищожен поради липса на компетентност на издалия го орган не преклудира възможността на компетентния орган да издаде административен акт. Действително в двете решения на  Административен съд Велико Търново се съдържат мотиви и по същество на спора, но същите са отменени и не са влезли в сила, за да се ползват със сила на пресъдено нещо. Издадената Заповед А-О-0127/30.08.2021 г. за повторно обезсилване на удостоверението, след като 5 години се водени дела пред АС-Русе и ВАС, действително е при една и съща фактическа обстановка и касае същия предмет на спора, но приложение не могат да намерят чл. 297 от ГПК и чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй като с влязло в сила Решение № 5530/05.05.2021 година на ВАС е решен спорът за законосъобразността на Заповед № А-0-041 от 24.02.2017г. на ДАМТН, а предмет на настоящото производство е Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН, т. е не се касае за пререшаване на въпроса за законосъобразността на един и същ административен акт.

Наличното висящо производство по ЗОДОВ по адм. дело № 396/2021г. пред Административен съд Велико Търново по повод обявената от ВАС за нищожна предходната Заповед № А-0-041 от 24.02.2017г. на ДАМТН не налага основания за спиране и прекратяване на производство по издадената и предмет на настоящото производство Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София. Търсенето на вреди от предходен акт не влияе по никакъв начин на оспорването на новоиздадения акт от страна на администрацията. Последния има самостоятелна правна съдба, като издаването е последица от обявената за нищожно предходна заповед със същото съдържание на основание некомпетентност на органа.

Жалбата е основателна по същество.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗТИП дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД "ИДТН". Удостоверение по ал. 1 се издава на лица, които: 1. са вписани в търговския регистър; 2. разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността; 3. притежават материално-технически условия и средства за извършване на дейността; 4. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, български стандарти и процедури за работа. В ал. 4 е предписано, че съответствието на лицата с изискванията по ал. 2, т. 1 и 2 се удостоверява със: 1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; 2. документи за образование, квалификация и/или правоспособност и трудови договори на персонала.

 

 

 

 

Съгласно чл. 36а, ал. 3 от ЗТИП, когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. В случая ответникът е извършил справка в информационните масиви на НАП, при която е установил, че жалбоподателят не разполага с нает по трудов договор персонал към момента на справката, от където е изведен извод, че жалбоподателят като лице, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, вече не отговаря на изискването на чл. 36а, ал. 2, т. 2 от същия закон, във връзка с чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ и това налага заличаването му от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на СПО. Посочил е и, че не е представил доказателства, че попада в хипотезата на чл. 374, ал. 2 от НУБЕПРГСИУПГ. 

От императивното правило на чл. 374, ал. 1 от Наредбата е предвидено изключение, разписано в чл. 374, ал. 2 от НУБЕПРГСИУПГ. Според тази норма се допуска лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по трудово правоотношение, ако: 1. са неограничено отговорни съдружници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество, или 2. заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1. Допустимо ли е, предвид изискването на чл. 36, ал.2, т.2 от ЗТИП и чл. 374, ал.1, т.1, б.“а“, „б“,“в“,“г“ и „е“ от  НУБЕПРГСИУПГ  към лицето, кандидатстващо или притежаващо лиценз по реда на закона, за нает по трудово правоотношение персонал относно няколко обособени позиции/предвид квалификация и образование на персонала/, тези позиции да бъдат заети само и единствено от едноличния търговец, притежаващ съответните образователно-квалификационни изисквания? От отговора на този въпрос зависи дали търговецът отговаря на изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3, а оттам и дали законосъобразно е заличено от регистъра по чл. 36, ал. 1 и е обезсилено издаденото му удостоверение.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За да се отговори правилно на този въпрос, трябва да се определи и характера на нормите, разписани от законодателя в  чл. 36, ал. 2, т. 1-4 от ЗТИП, ал. 3 от същата разпоредба, както и тези, които определят в пълнота изискванията към лицата, занимаващи се с дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност, намиращи се в случая в НУБЕПРГСИУПГ.

 

 

 

 

Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП лицето, което иска да има лиценз по този закон за дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност, трябва да разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, и който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността. Това изискване е допълнено в приетата, на основание чл. 31 от закона Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. В чл. 374, ал. 1, т. 1 от нея, се сочи още веднъж, че лицата, които искат/имат лиценз по реда на закона и Наредбата следва "да разполагат с нает по трудово правоотношение персонал ", посочен в б. "а-г" на разпоредбата, в които се описва и каква образователно-квалификационна степен следва да притежава този персонал.

 

 

 

 

Анализът на нормите чл. 36, ал. 2, т.2 от закона и чл. 374, ал. 1, т.1, б. "а-г" НУБЕПРГСИУПГ сочи, че законодателят изключително много държи лицата, притежаващи или кандидатстващи за лиценз за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност, да имат нает персонал по трудово правоотношение, именно поради спецификата на тази дейност и отговорността, която следва да се носи при осъществяването й. 

         

 

 

Изключение от това правило е разписано в чл. 374, ал. 2 от  НАРЕДБА за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ). Според тази норма допуска се лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по трудово правоотношение, ако: 1. са неограничено отговорни съдружници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество, или 2. заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жалбоподателят не оспорва липсата на персонал, нает по трудово правоотношение. Счита, че след като лично отговаря на всички изисквания за квалификация по чл. 374, ал.1, т.1, б. "а-г" от Наредбата, това е достатъчно. В хода на съдебното производство представя Заповед № 01/04.01.2021 година на управителя на „Донкомерс“, Заповед № 02/04.01.2021 година на управителя на „Донкомерс“, Заповед № 05/04.01.2021 година на управителя на „Донкомерс“, с които се определя да контролира качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната документация; да контролица прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения, да монтира газови инсталации и отговаря за монтираните съоръжения (л. 74-76 от делото) удостоверение и сертификати за професионално обучение и компетентност сред които удостоверение за професионално обучение № 275/16.02.2006 година (л. 77), диплома за завършено висше образование серия ОЯ № 013084 на Ц.С.Д. на ВМИ-Габрово по специалност технология на машиностроенето (л. 78), диплома Б № 032499 за „машинен техник“ на Техникум по механотехника „Харалампи Стоянов“ гр. Горна Оряховица (л. 79), удостоверение за посещение и успешно завършил годишни курсове към Академията „Вийсман“ от 05.03.2008 година, сертификат № 014 за инсталиране и сервизиране на стенни газови котли „Теси“ от 28.06.2007 година, сертификат от „Амакс газ“ ООД за посещаване на технически курсове за газови уреди произведени от „Имер газ“-Италия, сертификат от 15.02.2006 година за технически курс от 08. до 09.02.2006 година по отношение на „Имер газ“ (л. 80-83). Ако едноличният търговец съвместява дейността и квалификацията на всички тези лица, посочени в т. "а-г" на чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ, налице е  изключението  дадено в чл. 374, ал. 2, т. 2 Глава единадесета от НУБЕПРГСИУПГ, и то касае само неограничено отговорни съдружници при СД и КД, съответно ЕТ и нормите не следва да се тълкуват разширително относно изискването за нает по трудово правоотношение персонал.

 

 

 

 

Фактическата обстановка по случая е пълно и достатъчно установена и не се оспорва от страните. Административният орган се е позовал на липса на една от предпоставките за вписване на лицето в регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и в частност на метални газопроводи, газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове – ЕТ не разполага с нает по трудово правоотношение персонал, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността, нета у представил доказателства, че попада в хипотезата на чл. 374, ал. 2. Дейността в конкретния случай е поддържане, ремонтиране и преустройване на метални газопроводи, газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газовe, като изискванията относно необходимия за извършването й персонал са определени в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. Съгласно чл. 208, ал. 1, т. 1, б. "в" от тази наредба лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, трябва да разполагат с точно определен нает по трудово правоотношение персонал.

Съдът намира, че ограничителното и буквално тълкуване на нормите на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП и чл. 374, ал. 2, т. 2, от НУБЕТНСИВВГ, което е направил административния орган не съответства на целта на закона. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП действително предвижда като изискване към лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжение с повишена опасност, да притежават точно определен в наредбата персонал както като брой лица, така и като квалификация и правоспособност. И този персонал следва да е нает по трудово правоотношение. Изискването за наличието на точно определен вид правна връзка – трудовоправна, между лицата, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и конкретния изискуем специалист е с цел от една страна гарантиране на стабилна и по-дълготрайна осигуреност с необходимия персонал, а от друга страна се цели запазване на отговорността и риска от извършваната дейност върху вписаното в регистъра лице без този риск да се прехвърля върху друго лице, например въз основа на граждански договор за изработка или за услуга. Трудовият договор гарантира още постоянното наличие на необходимия специалист, който е на разположение на вписания търговец при извършване на дейността, за която е издадено удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП.

Всички тези цели на закона обаче са изпълнени и в случаите, в които самите собственици и съдружници в едно търговско дружество притежават необходимата квалификация и правоспособност и упражняват труд в дружеството без да е налице сключен трудов договор. Това с още по-голяма степен се отнася и за ЕТ. Допуска се съвместяване на двете длъжности, ако търговецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Сключването на договор е по-малко възможно в хипотезата, в която съответния специалист е и едноличен собственик и управител на ЕТ, тъй като това би довело до ситуация на договаряне "сам със себе си", а това при отношение между работник и работодател, които са на власт и подчинение е недопустимо. В същото време невъзможността да бъде сключен трудов договор не следва да се прилага с цел ограничаване на правото на лице да извършва регламентираната от закона и да упражнява притежаваната от него професия, за която е надлежно сертифициран.

Безспорно законовата и подзаконовата регламентация на дейността по извършване на поддръжка, ремонтиране и преустройване на съоръжения и инсталации с повишена опасност изисква тази дейност да се осъществяван от компетентни и квалифицирани специалисти. Именно по тази причина е въведено и изискването лицата, извършващи такава дейност, за които законовото изискване е да са търговци, да разполагат с необходимия квалифициран персонал. В случай, че този персонал е нает, т.е. дейността не се извършва с личен труд на регистрираните лица, законът е въвел изискване това наемане да е само и единствено по трудово правоотношение. Това условие обаче не може и няма как да се отнася за случаите, в които едноличният търговец е съответните специалисти и  упражнява с личен труд дейността. В тези случай законът не задължава тези лица да наемат допълнително персонал, единствено и само, за да е изпълнено условието на закона за наличие на трудовоправна връзка. Тълкуването на закона по този начин, както е направил административният орган е стеснително и не съответства на целта на закона, която беше анализирана по-горе.

Невъзможността, а и за липсата на необходимост да се сключи трудов договор със собственика и управител на едноличното търговско дружество, което има разрешение за извършване на дейността и който собственик и управител притежава необходимата правоспособност, са съответни на нормалната житейска логика и на здравия разум.

Допуснатото от законодателя изключение от изискването за наличие на трудов договор очевидно е обосновано с неограничената отговорност на лицата - едноличен търговец и съдружник в събирателно и командитно дружество. Но въпросът е дали изпълнението на дейностите, за които се изисква правоспособност за заваряване и запояване, от собственика и управител на едноличния търговец, по какъвто и да било начин рефлектира върху качеството на изпълнението на дейността и с оглед на това върху възможността за носене на отговорност от неправомерни действия. Редакцията на нормата обезпечава по-голяма гаранция за отговорността за неправомерни действия, когато дейността, за която се изисква съответната правоспособност, се извършва от едноличния търговец или от съдружника в събирателното или командитното дружество, но тя по никакъв начин няма отношение към качеството на дейността, което се гарантира със сертификата за съответната правоспособност. Тъй като обективно не може да има отношение към качеството на извършване на дейността, то допуснатото от законодателя изключение следва да се тълкува в контекста на гарантиране на сигурна правна връзка между изпълнителя на дейността и лицето, на което е разрешено извършването на дейността. Разгледана в този контекст конкретната хипотеза - на едноличен собствени и управител на дружество, който едновременно с това притежава и необходимата правоспособност. Едва ли има друго лице, извън собственика и ЕТ, което да е така тясно и неразривно свързано със самото търговско предприятие, и което да осъзнава и да носи цялата отговорност за законосъобразното упражняване на правно-регламентираната дейност. Трудовият договор не е по-голяма гаранция от притежаването на предприятието.

Гореизложеното обосновава извода, че целите на закона ще бъдат изпълнени и когато едно лице изпълнява всички функции - на собственик и на изпълнител. Не може да се приеме, че ако се наложи едновременно да представлява дружеството пред държавни органи и да ре/монтира съоръжение с повишена опасност няма да е осигурено постоянното наличие на необходимия специалист и това може да доведе до възникване на авария или злополуки. Държавните органи нямат за задача да бъдат в непрекъснат контакт с управителя на дружеството, на което е разрешено извършването на дейността, а имат за цел да гарантират спазването на законовите изисквания, без това да води до невъзможност от изпълнение на самата дейност. Не е необходимо  ЕТ да сключи договор сам със себе си в качеството на лице, което притежава необходимата правоспособност, за да изпълнява сам тази дейност. За целите на закона - запазване на отговорността и риска от извършваната дейност върху лицето, на което е разрешено извършването на дейността, законодателят е следвало по-скоро да посочи коя форма на правна връзка не удовлетворява тези изисквания, например извършването на дейността по силата на граждански договор, а не да ограничава възможността едноличният собственик и управител на дружеството, който притежава необходимата правоспособност, да извърша дейността. В този смисъл Решение № 10673 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2017 г., VII о., докладчик председателят С.Я..

 

 

С оглед на изложеното съдът намира, че при постановяване на оспорената в настоящото производство Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София е допуснато нарушение на относимите материално правни норми, които са приложени не в съответствие с целта на закона. Налице са основанията за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от  АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Ц.Д. - ДОНКОМЕРС“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж. Ц.С.Д. Заповед № А-О-127 от 30.08.2021г. на председателя на ДАМТН София, с която е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП) и е обезсилено издаденото му удостоверение № ВТ055/05.09.2007 г. за вписване на дружеството в този регистър.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Начало на формуляра

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: