Р Е Ш Е Н И Е  № 260004

Гр. Сливен  15.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на седемнадесети август  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Ивайла Куманова…… …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…т. дело № 125 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 694 ал. 1 от ТЗ.

          Ищецът „Фантазия 21” ООД, в несъстоятелност, твърди в исковата си молба, че  е в открито производство по несъстоятелност и че в същото са приети вземания срещу длъжника, които не съществуват, а именно вземане в размер на 47 016.20лв., представляващо разноски по изпълнителни дела №№ 53 и 54 от 2018г. по описа на ЧСИ П. Г., сумата в размер на 76 131.80лв., произтичаща от сключена спогодба от 31.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните и сумата 481 758.98лв., произтичащи от сключена спогодба от 31.05.18г. с нотариална заверка на подписите на страните. Твърди, че същите вземания са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, но същите не е следвало да бъдат включвани по следните съображения: за първото вземане, тъй като по образуваните изпълнителни дела липсват доказателства за реалното плащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съответно 5 000 лв. по изп. дело № 54/18г. и 9 089.11 лв. по изп. дело № 53/18г. поописа на ЧСИ П. Г., липсата на доказателства за авансови вноски в полза на ЧСИ, за сумата 1 602.00 лв. без ДДС липсва основание, тъй като не се е състояло принудително отнемане и предаване на движими вещи и същата не е платена от взискателя, сумата 20 195.04 лв. с ДДС, представляваща разноски за охрана на имота, твърди, че не се дължи, тъй като по образуваното изпълнително дело липсват доказателства, че за посочените периоди е договорена жива охрана на обект, собственост на дружеството длъжник и тъй като същият е сключен с взискателя „Стара сокс” ЕООД а не от съдебния изпълнител каквото е задължението му по чл. 470 от ГПК. Считат, че липсва доказателства такива суми да са внасяни от взискателя „Стара сокс” ЕООД. Липсвали доказателства и за въвеждане в експлоатация на СОТ система на стойност 1 890.94 лв. Липсвали доказателства за реалното плащане на сумите и същите били с включено ДДС.

По отношение на двете вземания по споразумение с нотариална заверка на подписите излага идентични становища за недължимостта на същите, а именно, че същите са подписани от другия управител на дружеството без негово съгласие, липса на решение на Общо събрание на дружеството за подписване на такива спогодби. Твърди, че същите са симулативни и увреждащи интересите на дружеството, тъй като към датата на тяхното сключване и двете страни са знаели за състоянието на неплатежоспособност на дружеството и освен това са сключени, като с тях е освободен другия управител в качеството си на солидарен длъжник по договорите за цесия от 12.04.18г. между „Стара сокс” ЕООД и „Уникредит Булбанк” АД. Счита, че същите спогодби са нищожни като симулативни и увреждащи интересите на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което признае недължимостта на описаните вземания.

Синдикът, в качеството си на самостоятелна страна в настоящото производство, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете, като твърди, че същите са неоснователни и недоказани, тъй като са налице доказателства относно извършените вноски по изпълнителните дела, а относно споразуменията, твърди, че не са налице условия същите да бъдат обявени за нищожни като симулативни и че са сключени от лице притежаващо представителната власт, тъй като договорът за спогодба не е от вида договори, за които е взето решение на Общото събрание за сключването им. Твърди, че вземанията касаят вземане, произтичащо от договор за кредит, за което са издадени заповеди за незабавно изпълнение и същите се ползват със стабилитет и именно тези вземания са цедирани.

Ответникът „Стара сокс” ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва допустимостта на предявения иск и неговата основателност, като твърди, че не са налице условията за уважаване на иска, тъй като са налице писмени доказателства по изпълнителните дела за извършените разноски и са налице писмени доказателства за сключени договори за охрана на обекта, както и такива за извършени плащания по договорите. Твърди, че разпоредбата на чл. 470, респективно 472 от ГПК е неприложима в настоящия случай. Твърди, че вземанията по споразуменията са установени с влезли в законна сила заповеди за изпълнение по частни гр. дела №№ 2693/18 и 3050/18г. и вземанията не произтичат от спогодбата, а от задълженията по договора за кредит, които са цедирани на този кредитор. Твърди, че спогодбите не са нищожни, като излага съображения за това и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителни отговори, в които страните са развили съображенията и възраженията си. Конституирано е трето лице помагач на страната на ответника - „Уникредит Булбанк” АД, което съдебно заседание изразява становище, че оспорва предявения иск, като твърди, че договорите за цесия не са нищожни съобразно твърденията на ищеца и не е била налице формална забрана за цедиране на вземанията по описаните договори за кредити, тъй като забраната за това е отпаднала през 2015 г. с изтичане на срока от 36 месеца, в който е била в сила забраната за цедиране на вземанията по тези договори за кредит.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си поддържа иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника и моли да бъде намалено до минималния размер.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника оспорва иска.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За ищеца „Фантазия 21“ ООД с Решение № 3/10.01.2019 г. по т.д. № 113/2019 г. по описа на СлОС съд е открито производство по несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 10.01.2019 г.  В срокът по чл. 685 от ТЗ на 06.02.2019 г. ответникът по иска  „Стара Сокс“ ЕООД е предявил вземания в общ размер на 728 054.90 лв. и законна лихва върху главниците, считано от 06.02.2019 г. до окончателното изплащане, които са включени от синдика в списък на приети предявени вземания обявен в ТР на 11.03.2019г., като обезпечени в полза на ответника с договорни ипотеки – договори за особен залог. С подадено по реда и в сроковете по чл. 690 от ТЗ възражение длъжникът „Фантазия 21“ ООД, чрез управителя С.Н.,  е оспорил приетите от синдика вземания на ответника с изключение на вземанията от законна лихва. С определение № 4/17.09.2019 г. по т.д. № 113/2019 г. на СлОС съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика списък, като е оставил без уважение оспорването.  Определението е обявено в ТР на 17.09.2019 г., а настоящият иск е предявен  на 30.09.2019 г.

По силата на договор за цесия от 12.04.2018 г. сключен между „УниКредит Булбанк“ АД като цедент и „Стара Сокс“ ЕООД като цесионер, ответникът е придобил вземания срещу ищеца в размер на 481 658,91 лв. и  76 131,80 лв. Описаните вземания произтичат от сключени между ищеца и „УниКредит Булбанк“ АД договор за банков револвиращ кредит № 7/21.02.2014 г. и договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24/06.12.2012 г. Кредитът по договор № 24/06.12.2012 г. е бил отпуснат по програма „Jeremie“  на Европейски инвестиционен фонд и до 06.12.2015 г. е влизал в гаранционно споразумение, по силата на което до този момент вземането по него  не е могло да бъде цедирано, но след тази дата същото е можело да се цедира без ограничение, видно от представеното писмо с превод на Европейски инвестиционен фонд по повод запитването от третото лице (стр. 259-261). Вторият по договорите за кредит от 12.04.2014 г. е сключен след изтичане на сроковете по тази програма.

По ч.гр.д. № 2693/2018 г. по описа на СлОС е издадена на основание чл. 417 от ГПК Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за осъждането на „Фантазия 21“ ООД да заплати на „Стара Сокс“ ЕООД сумата 63 401,00 лв., представляваща просрочена главница по спогодба  с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 8720/31.05.2018 г. на Нотариус Д.Н. – рег. № 181 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1 091,91 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 01.06.2018 г. и 1 940,98 лв. редовни и наказателни лихви.

По ч.гр.д. № 3050/2018 г. по описа на СлОС е издадена на основание чл. 417 от ГПК Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за осъждането на „Фантазия 21“ ООД да заплати на „Стара Сокс“ ЕООД сумата 399 967,23 лв., представляваща просрочена главница  по договор за кредит прехвърлен с цесия от 12.04.2018 г. – част от дължима сума по спогодба с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 8720/31.05.2018 г. на Нотариус Д.Н. – рег. № 181 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 6 888,32 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 01.06.2018 г. и 24 766,17 лв., представляващи  редовни и наказателни лихви.

Въз основа на издадените изпълнителни листи били образувани изпълнителни дело № № 1053/2018 г. и 1054/2018г. по описа на ЧСИ П. Г. *** действие Окръжен съд – Сливен.

По ч.гр.д. № 2693/2018 г. на СлРС не е било подадено възражение в срок, а по ч.гр.д. № 3050/2018 г. на СлРС е било подадено в срок възражение от управителя С.Н., но същото с молба, подадена от другия управител на дружеството Й.Й., е било оттеглено и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.

С исковата молба по настоящото дело е представено ксерокопие на вариант на спогодба от 31.05.2018 г. между страните „Стара Сокс“ ЕООД и „Фантазия 21“ ООД, в който освен, че страните признават задължението на „Фантазия 21“ ООД към „Стара Сокс“ ЕООД по договора за цесия, е записано, че кредиторът „Стара Сокс“ ЕООД заявява, че няма претенции към солидарния длъжник Й.М.Й., освобождава го от   това качество и ако възникне  необходимост  ще търси изпълнение и съответно удовлетворяване на вземанията си само от длъжника „Фантазия 21“ ООД и/или от другия солидарен длъжник С.К.Н., без да предявява претенции към Й.М.Й.. Съдът е указал на ищеца, който е представил това заверено ксерокопие, да представи оригинала на това доказателство. Страната е заявила, че не разполага с оригинал на същото и са събрани допълнителни доказателства, от които става ясно, че процесният документ е бил изпратен на пълномощника на страната по електронната поща, като вариант за изготвяне на спогодба, която да бъде сключена и с управителя С.Н..

По делото е представено заверено ксерокопие, а по ч.гр.д. № 3050/2018 г. на СлРС и по ч.гр.д. № 2693/2018 г. на СлРС в оригинал спогодбата, подписана между страните с описаната нотариална заверка на подписите. В същата освен, че се признава задължението по договора за цесия, е уговорено, че ако длъжникът „Фантазия 21“ ООД не изплати задълженията си към кредитора „Стара Сокс“ ЕООД, кредиторът може да потърси удовлетворяване на вземанията си по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на настоящата спогодба.

С разпореждане от 05.07.2018 г. по изп. д. № 1053/2018 г. на ЧСИ П. Г. са приети като разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 16 000 лв. С разпореждане от 01.08.2018 г. по възражение на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение са намалени на 9 089,11лв. Представени са доказателства, че сумите за адвокатско възнаграждение по пълномощното на адв. И.Т.И. са платени в брой. По изпълнително дело № 1054/18 по описа на ЧСИ са приети разноски в размер на 5 000лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства, че са платени в брой.

На 16.08.2018 г. е извършен опис на притежаваните от ответника по ПИ с идентификатор 67338.98.50 и с идентификатор № 67338.98.49 по Кадастралната карта на гр. Сливен. В протокола за опис ЧСИ П. Г. е записал, че за пазач на недвижимите имоти назначава „Кремък“ ЕООД, представляван от управителя си П. Ж.. Записано е, че определя възнаграждение за пазач в размер на 7 600лв. за двата имота, като то е предварително договорено и подробно описано в Договор за пазене от 15.08.2018 г. , сключен между „Стара Сокс“ ЕООД и „Кремък“ ЕООД, като за заплащане на възнаграждението ще бъдат издавани необходимите счетоводни документи.

 По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице М.К., която след като е извършила справка в счетоводствата на двете дружества, е констатирала, че издадените 7 бр. фактури за периода от 31.08.2018 г. до 03.01.2019 г. от „Кремък“ ЕООД  са осчетоводени при двете дружества, като сумите от тях са заплатени от ответника на „Кремък“ ЕООД  в общ размер 20 195лв. с ДДС.

Видно от представените удостоверения от ЧСИ П. Г.  в двете изпълнителни дела има извършени и следните плащания, направени от взискателя „Стара Сокс“ ЕООД: 9 089лв. за адвокатско възнаграждение; 15,00 лв. държавна такса за вписване на възбрана, 180,00 лв. възнаграждение за вещо лице за оценка на недвижим имот, 560,00 лв. възнаграждение за вещо лице за движими вещи, 72,00 лв. такси по т. 1, 3 5 и 10 от ТТРЗЧСИ, 8 500,88 лв. по т.20 от ТТРЗЧСИ и 7,00 лв. т. 31 от ТТРЗЧСИ по и.д.№ 1053/18 и 5 000лв. за адвокатско възнаграждение; 15 лв. д.т. за вписване на възбрана, 280лв. възнаграждение за вещо лице; 72,00 лв. такси по т. 1, 3 5 и 10 от ТТРЗЧСИ; 1 410лв. по т.20 от ТТРЗЧСИ; 7,00 лв. т. 31 от ТТРЗЧСИ и 1 922,64 по т.21 от ТТРЗЧСИ по и.д.№ 1 054/18г..

По делото е допусната и изслушаната съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице В.Г.П., който е дал заключение, че справедливата пазарна цена за охрана на процесния обект със СОТ за периода от м. август 2018  до м. януари 2019 г. възлиза на 441,00 лв. месечно без ДДС.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И.У., който дава заключение, че съдържанието на файла, който е изпратен по електронната поща на адв. А. А., е идентичен с представената по делото спогодба на стр. 164 и 165 от делото. В последния абзац не е извършвана манипулация. Не е възможно да бъде създаден файл по начина описан от свид. Г. в съдебното заседание на 13.07.2020 г. Разпитано в с.з. вещото лице уточнява, че в разговор със свид. Г., същият е изложил друга последователност от действия, с която е създал такъв файл, която е възможна и чрез която би могло да се достигне до създаването на документ.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Документът ксерокопие на съдебна спогодба представен във варианта на ищеца, съдът следва да изключи от доказателствата по делото на основание чл. 183 изречение последно от ГПК. Ищцовата страна не е представила оригинала на документа, който иска да бъде приложен по делото и за който твърди, че е спогодба сключена между страните с посоченото съдържание. Страната твърди също така, че е получила този документ  като сканиран и изпратен по електронната поща, поради което съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства за установяване на това обстоятелство, което от събраните доказателства може да се счита за установено, но тъй като обстоятелството, че липсва подписан писмен документ между страните с такова съдържание и такъв документ не е използван и не е представян никъде, съдът намира, че следва да приеме, че спогодба с такова съдържание между страните не е била сключвана. Спогодба между страните, касаеща процесните задължения, е била сключена в писмен вид на 31.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите на същите, която е била представена по двете частни граждански дела и е била използвана за снабдяване с изпълнителен титул. Единствено съдържанието на този документ има отношение към признаването на вземането и неговата изискуемост.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и намира правното си основание в чл. 694 ал.1 от ТЗ. Същият е предявен в срок. Ищецът е легитимиран да предяви иска, тъй като е управител на дружеството – длъжник, което е подало възражение срещу списъка на приетите вземания.

Разгледан по съществото си искът е  отчасти  основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размера от 20 195лв.

В първата си част искът е за оспорване на приети вземания, представляващи направени разноски в изпълнителни производства, в което ответникът е взискател. Налице е такова вземане за сумите, описани подробно във фактическата обстановка от дължимите държавни такси и тези заплатени за адвокатско възнаграждение. Сумите, които са заплатени от ответника на „Кремък“ ЕООД не представляват направени разноски в изпълнителното производство. Те не са били внесени по сметка на ЧСИ и не са били заплатени от него на пазача. Между ответника и „Кремък“ ЕООД е бил сключен договор за охрана, по който е платено съответното възнаграждение от „Стара сокс“ ЕООД директно на изпълнителя по договора, а сумите не са внасяни по сметка на ЧСИ. След като същите не са постъпили по изпълнителното дело те не могат да бъдат претендирани, като разноски по него. В случая е приложима разпоредбата на чл. 472 от ГПК, която макар и да е в главата за продан на движими вещи, съобразно съдебната практика е приложима и за случаите на чл. 486 ал.2 от ГПК. Записаното в протокола за опис на недвижимия имот от ЧСИ, че ще сключи договор между взискателя и пазача и на каква стойност не променя характера на извършените разходи за охрана на имота и не прави тези разходи „ разноски по изпълнителното производство“.

Останалите разноски, които са приети от синдика са дължими, тъй като представляват такси и възнаграждение на адвокат, които са дължими и приети от ЧСИ.

По отношение на второто оспорено вземане: за това вземане е налице стабилитет на заповедта за изпълнение, тъй като в законовия срок не е било подадено възражение и не е било проведено исково производство т.е. не може да се навеждат нови възражения срещу вземането, които са могли да бъдат наведени до момента на влизането на заповедта в сила, а само такива, възникнали след този момент. Твърди се, че тези две вземания произтичат от спогодбата между ищеца и ответника. На практика сключената спогодба има характер на признаване на задължението към този кредитор. По принцип задължението произтича от неизпълнените задължения по двата договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, който не е оспорен с настоящата искова молба. С действителен договор за цесия задължението е прехвърлено на ответника по настоящото дело, който е предприел и мерки по принудителното му събиране. Установи се от събраните доказателства, че договорът за цесия не е нищожен на основание противоречие с императивна разпоредба забраняваща цедирането на задължения по програмата „Jeremie“, тъй като тази забрана е била със срок и към момента на сключването на договора за цесия тази забрана е била изтекла.

Твърди се, че споразумението между страните е нищожно, като симулативно. Ищцовата страна е следвало да докаже това твърдение, но тя не е представила такива доказателства. Не се доказа и сключването на споразумение с такава клауза, която да изключва отговорността на управителя Й.Й., като солидарен длъжник. Дори и да се приеме, че е била налице такава клауза тя не влече нищожност на цялото споразумение, тъй като то може да бъде изпълнено и без нея.  Споразумението не е нищожно и на основание, че е подписано от единия от управителите, които представляват дружеството заедно и поотделно, без взето решение на Общото събрание на дружеството, тъй като то не е в правомощията на ОС нито по дружествения договор, нито по закон.

С оглед изложените съображения искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 59,43лв.

На ответната страна се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Разноските на ответника са от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 000лв. Направено е възражение от ищцовата страна, че то е прекомерно. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като определеното и заплатено такова от ответника е дори под минималните размери на възнагражденията по чл. 7 ал.2т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената предявения иск (редуцирането на цената на иска с една четвърт е само за целите на определянето на държавна такса). Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължи сумата 8 703лв.

На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ ищецът дължи държавна такса в размер на 6 049,07лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СТАРА СОКС“  ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, че „ФАНТАЗИЯ 21“ ООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** не дължи сумата 20 195 лв. (двадесет хиляди сто деветдесет и пет лева), включена в списъка на предявените и приети вземания от синдика, като разноски за възнаграждение на пазач, по изпълнителни дела №№ 1053/18 и 1054/18  по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837 с поредност на удовлетворяване чл. 722 ал.1 т.1 от ТЗ.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер над 20 195 лв. до 604 907лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *** и на синдика Р.И.А..

          ОСЪЖДА „СТАРА СОКС“  ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** да заплати на „ФАНТАЗИЯ 21“ ООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** направените разноски в размер на 59,43лв.

ОСЪЖДА „ФАНТАЗИЯ 21“ ООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***,  да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса в размер на 6 049,07лв.

ОСЪЖДА „ФАНТАЗИЯ 21“ ООД – в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** да заплати на „СТАРА СОКС“  ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** направените разноски в  размер на 8 703лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: