НЧХД № 189/***год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - П. тъжба от Н.Г. ***, с която е
повдигнато обвинение против:
1. подсъдимата С.Д.М. за извършено престъпление по:
- чл. 148, ал. 2 от НК във връзка с ал. 1, т.1, във
връзка с чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на *****г. в писмен отговор по гр.д.
№ ***/*** г. по описа на Районен съд - П. е разгласила позорни неистински
обстоятелства за Н.Г.М. твърдейки че „никога не е идвал в дома им трезвен, или
е пиян или е дрогиран, като е дошъл дрогиран още през лятото на **** г., както
и че заедно с приятелската си злоупотребяват с алкохол и наркотици, че ако
детето отиде при баща си не е убедена какво ще му се случи, когато и двамата са
дрогирани, както и че под въздействието на дрога и алкохол М. е агресивен“.
С протоколно определение на съда от
04.11.*** г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от частния тъжител граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 2 000 лева, представляващ обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В
същото съдебно заседание, с нарочен акт на съда, частният тъжител е
конституиран и като граждански ищец
в процеса.
В съдебно заседание
частният тъжител се представлява от
адвокат В., който поддържа повдигнатото обвинение с тъжбата. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, както и за уважаване
на предявения граждански иск.
Защитника на подсъдимата, адв. К.,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения
от частния тъжител граждански иск като неоснователен.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание.
Дава обяснения, като моли да бъде
оправдана.
Районен съд - П. като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата М. и частния тъжител М. са бивши съпрузи,
като по време на гражданския им брак се е родило детето им Д М.. Бракът между
страните по делото е прекратен с решение постановено по гр.д. № 1047/2017 г. по
описа на Районен съд- П., с което решение родителските права по отношение на
детето били предоставени на подсъдимата С.М., като бил определен режим на личен
контакт на неупражняващия родителките права родител- Н.М. с детето Д. С оглед
така определения режим на лични контакти частният тъжител М., юни месец –
съботен ден, преди обед заедно със свидетел M= посетил дома на подсъдимата М и
свидетел Д., като поискал да види детето Д. Подсъдимата М. отказала да му
позволи да види детето Д, поради което между тях възникнал спор. В това време
свидетел Ч., която живее в съседство и пушила на терасата чула и видяла случващото
се. Докато подс. М и ч. тъжител М. спорели свидетел Д. и M= стоели на страна,
без да се намесват в спора. С оглед създадените от М. пречки за осъществяване
на лични контакти между детето Д и бащата М., същият подал искова молба до
Районен съд – П., с която било отправено искане по чл. 59, ал. 9 СК за
изменение на определените мерки по отношение предоставените родителки права и
режим на лични контакти. На основание подадената искова молба е образувано
гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – П.. По посоченото дело подсъдимата
М. подала писмен отговор с вх. № 2521 от *****г., в който посочила, че Н.Г.М.
никога не е идвал в дома им трезвен, или е пиян или е дрогиран, като е дошъл
дрогиран още през лятото на **** г., както и че заедно с приятелската си
злоупотребяват с алкохол и наркотици, че ако детето отиде при баща си не е
убедена какво ще му се случи, когато и двамата са дрогирани, както и че под
въздействието на дрога и алкохол М. е агресивен. Частният тъжител получил
препис от отговора на исковата молба, като се почувствал обиден и му било
засегнато чувството за лично достойнство.
Случилото се,
описано горе, тъжителят преживял тежко, притеснявал се, че подсъдимата казва
посочените в отговора на исковата молба неща и пред техния син Д.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите Г.М., С.Б., Д.Ч., П.Д., Г.M=, като и от представените от страните и приети
от съда писмените доказателства.
Съдът дава
вяра на показанията на Г.M=, Д.Ч. (частично) и П.Д. (частияно). Показанията на
тримата свидетели са непротиворечиви помежду си и взаимно се допълват. Това е
така, тъй като разказът на свидетелите относно случилото се е на първо място
подробен в степен, логична за конкретната ситуация, като по този начин не
оставя впечатление за предварителна подготовка на показанията им за обслужване
на обвинителната теза или за добавяне на неистински факти със същата цел. Освен
това макар изминатият период от време, показанията на същите остават вътрешно
непротиворечиви. Свидетел Ч. и Д. посочват, че през м. юни, когато тъжителят М.
се е опитал да осъществи контакт с детето си Д и е посетил дома на подсъдимата М,
същият е бил придружаван от непознато за тях момче, с което момче М. дошъл с
личния си автомобил, който бил спрян в близост до дома на М. Същевременно св. M=
заявява, че м. юни придружил М. до дома на подсъдимата, за да осъществи контакт
с детето си, като отишли заедно с М. до дома на подсъдимата с автомобила на М.,
който спрели в близост до дома на М.. От показанията и на тримата свидетели се
установява, че е било налице пререкание между страните по спора по отношение
осъществяване лични контакти между детето Д и баща му Н.М., при който спор и
двете страни по делото повишили глас. Заявеното от свидетелите Ч. и Д., затова,
че в този ден М бил пиян или дрогиран представлява тяхна лична преценка по
повод поведението на тъжителя, като и двамата свидетели не успяха да
конкретизират в какво се е състояло неадекватното поведение на тъжителя, като в
тази част показанията и на двамата свидетели бяха неясни и лаконични.
Показанията на свидетел Ч. и свидетел Д. по отношение поведението на М. са
лишени от детайлност и представляват проява на субективна оценка на фактите,
поради което съдът прие, че тези свидетели не изпълняват в тази част напълно
обективно и добросъвестно задължението си да предоставят на съда твърдения за
истинни факти, които са възприела лично.
Съдът дава вяра на показанията на Г.М и С.Б.,
показанията им взаимно се допълват, като същевременно са вътрешно
непротиворечиви. Следва да се посочи, че същите дават информация единствено по
отношение претърпените от частния тъжител страдания във връзка с
инкриминираното деяние.
В своите обяснения подсъдимата М посочва, че не се
признава за виновна, като обясненията не носят информация по отношение инкриминираното
деяние, поради което не следва да се взимат предвид при постановяване на
присъдата.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени
доказателства, като взе предвид, че част от тях справки на получени сигнали на
ЕЕН 112 находящи се на л.38-39 от делото не дават относима информация по
отношение процесното деяние.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата М е осъществил
престъпния състав на чл.148, ал.1, т.2 1, т.1, във връзка с чл.
147, ал. 1 от НК като на *****г. в писмен отговор по гр.д. № ***/*** г. по
описа на Районен съд - П. е разгласила позорни неистински обстоятелства за Н.Г.М.
твърдейки че „никога не е идвал в дома им трезвен, или е пиян или е дрогиран,
като е дошъл дрогиран още през лятото на **** г., както и че заедно с
приятелската си злоупотребяват с алкохол и наркотици“.
Използваните
от подсъдимaта спрямо частния тъжител изрази, че “никога не е идвал в дома им
трезвен, или е пиян или е дрогиран, като е дошъл дрогиран още през лятото на ****
г., както и че заедно с приятелската си злоупотребяват с алкохол и наркотици“ са недостойно от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото,
като същевременно приобщават частния тъжител кър магнетизирани кръгове на
обществото. Тук е мястото да се посочи,
че при клеветата, подсъдимият носи доказателствената тежест да установи истинността на фактите, във връзка с които е
отправена същата, арг. чл. 147, ал. 2 НК. По делото обаче не се събраха
доказателства, от който да се установява истинността на твърдените от
подсъдимата факти. Действително е налице присъда по АНД № ***/**** г. по описа
на Районен съд- П., по което частния тъжител е признат за виновен в държане на
наркотично вещество, но следва да се посочи, че подсъдимата твърди, че М.
винаги е дрогиран или пиян, включително и лятото на **** г. По делото не се
събраха доказателства за други случаи, при които М. въобще да е посещавал дома
на М. в нетрезво състояние, вкл. и лятото на **** г. в този ред на мисли
невярно се явява твърдението на подсъдимата, че М. никога не е ходил в дома й
трезвен, т.е. че той винаги е пиян или дрогиран. По делото не се събраха
доказателства за различни случай от този през м. юни при които частния тъжител М.
да е посещавал дома на подсъдимата, за да се окажат верни твърденията й, че М.
винаги (повече от един път) е бил в нетрезво състояние когато е посещавал дома
й.
Съдът
призна подсъдимата за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.
2 във връзка с чл.147, ал.1, пред. 1 от НК за това, че на като на *****г. в писмен отговор по гр.д. № ***/*** г. по
описа на Районен съд – П. е разгласила позорно обстоятелство за Н.М., че „ако детето
отиде при баща си не е убедена какво ще му се случи, когато и двамата са
дрогирани, както и че под въздействието на дрога и алкохол М. е агресивен“, тъй
като изреченото от подсъдимата е под условие („ако“).
Авторството на деянието по чл.148, ал.1, т. 2 във връзка с чл.147,
ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимата
е имала представа за всички обективни елементи от състава на престъплението,
включително и квалифициращия. Съзнавала че написаните от нея думи за тъжителя са позорни
обстоятелства. На следващо място подсъдимата е съзнавала, че клеветническите
твърдения са разпространени чрез печатно произведение – писмен отговор на
искова молба адресиран до съда, т.е. налице е и квалифициращият признак по т.2,
на чл.148, ал.1 от НК.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
По
наказанието:
При определяне размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно
индивидуализацията на същите.
Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена
опасност, доколкото е неосъждани, липсва данни да е криминално проявена и не е негативно охарактеризирана. Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата. Отегчаващи
обстоятелства - не се установиха.
Съдът отчете фактите, че за
престъплението по чл.148, ал.1, т.2 във
връзка с чл.147, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание, както и обстоятелствата, че подс. М. е пълнолетна, не е осъждана, не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът
приема, че по отношение на подсъдимата са налице условията, предвидени в
императивната разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като отчете
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест и на основание чл.78А, ал.1 от НК съдът счете, че на подс. С. М следва
да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от
1 000 лева, с което ще се постигнат
целите на наказанието и което е съответно на извършеното.
По предявения граждански:
За да бъде осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца
по гражданския иск е да установи следните факти: че ответникът по гражданския
иск е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за
ищеца; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са
пряка и непосредствена последица от деянието. При този изход на делото и
събраните доказателства се установява наличието на всички материалноправни
предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, по отношение на предявения
иск за заплащане на неимуществени вреди причинени от изричане на клеветнически
твърдения от подсъдимата М. искът се
явява основателен.
Дължимото обезщетение по смисъла на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. С
Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени указания на
съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно
обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като
част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в
множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение №
223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение №
100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
В тази връзка от събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът след инкриминираното деяние е
бил притеснен, неговата гордост е била накърнена, като същевременно се е
притеснявал по отношение мнението на сина му за него, доколкото същият се
отглежда и възпитава от подсъдимата М.. Съобразявайки
вида, естеството и смисловото съдържание на клеветническите изрази, начина им на
отправяне, създадения в резултат на това душевен дискомфорт у пострадалия,
съдът намери за доказан по основание предявения
от тъжителя против подсъдимата граждански иск по чл. 45 от ЗЗД. Още
повече, че според константната съдебна практика, вредните последици при клеветата
съставляват една необорима законова
презумпция и не подлежат на доказване.
С оглед на това и спазвайки правилата на
справедливостта съдът намери, че по размер гражданския иск за процесното деяние
основателен до размер от 800 лв. -представляваща обезщетение за причинените й в
резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.2 във връзка с чл.147,
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането, а именно *****г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 2000 лева гражданския иск като неоснователен бе отхвърлен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе
осъдена да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка
на РС П. държавна такса върху размера на
уважения граждански иск. Подсъдимата
беше осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец бяха
осъдени да заплатят сторените по
делото разноски в размер на 512 лв.,
като съобрази, че размерът на заплатената държавна такса е 12 лв., а
заплатеното адвокатско възнаграждение е 500 лв.
По изложените съображения, Районен съд - П. постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: