О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / , гр.Варна
Варненският
административен съд, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: МАРИЯ
ИВАНОВА – ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №2000
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.135 ал.2 от АПК.
Делото е
образувано по повод постъпило в Административен съд- Варна с вх.№10903/09.09.2020г.
„искане“ от
С. К. К. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора –Варна да бъде постановено разпореждане на основание чл.280 ал.2 т.2
вр. ал.1 от ЗИНЗС, с което да бъде въведена законност и справедливост във
връзка с извършваните удръжки от възнаграждението му в нарушение на чл.446 от ГПК във връзка с образуваното срещу него изпълнително дело. В искането К. сочи
издадено запорно съобщение и указания от съдебен изпълнител, въз основа на
които удръжките от възнаграждението му били в по-голям размер – в нарушение на
чл.446 от ГПК, чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС. Позовава се на
правния институт на „несеквестируемостта“ и твърди, че независимо от статута си
на лишен от свобода има гарантиран от закона защитен доход. Администрацията на
затвора като трето лице по чл.508, ал.1 от ГПК не е уведомила съдебния
изпълнител за наличието на негов защитен доход като длъжник, който според него
е в размер на 219лв. месечно. Вместо това администрацията на Затвора-Варна
правела втора удръжка от 2/3 на останалата сума, в следствие на което незаконно
действие му оставали парични средства, които намира за обидно ниски и
недостатъчни да задоволи свои основни лични нужди. Така извършваните удръжки по
чл.78, ал.3 от ЗИНЗС вр. чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС
срещу несеквестируемия му доход били незаконосъобразни и уронвали
човешкото му дойстоинство, за което имало забрана в чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС,
поради което с искането К. желае постановяване на разпореждане от съда, с което
да бъде въведена законност и справедливост.
С оглед наименоването на акта „искане“ и посоченото правно основание
„чл.276, ал.1, т.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС с разпореждане от 10.09.2020г. е изпратено
на Началника на Затвора-Варна със задължение незабавно да предостави данни за
твърдяните действия и бездействия.
С писмо на 10.09.2020г. Началникът на Затвора-Варна приложено е представена
справка за изплатени възнаграждения и удържани суми на лишения от свобода С. К.
К. ежемесечно през 2020г. по ИД №20173110405178 и ИД №20183110407155, изготвена
от инспектор ТРЗ. Посочено е, че удръжките са извършени на основание запорни
съобщения по две изпълнителни дела, които са приложени в копия, както следва:
- запорно съобщение
изх.№36093/11.09.2018г. издадено по изп. дело №20183110407155 във връзка с
наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. К. К. в Окръжния
затвор-Варна от държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Варна - Хр. К.;
- запорно съобщение
изх.№42729/31.10.2018г. е издадено по изп. дело №20173110405178 във връзка с
наложен запор върху личната партида на С. К. К. – длъжник в Затвора –Варна от
държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Варна – П. Р.. С писмото са
представени изпратени през 2018г. писма от Затвора-Варна до съдебните изпълнители
по двете изпълнителни дела, с информация от коя дата С. К. К. е постъпил в
затвора, че работи към домакински щат и от Затвора-Варна ще бъдат привеждани
суми по наложените запори, за които са им изпратени запорните съобщения. С
писмото Началникът на Затвора сочи, че лишения от свобода К. е назначен на
длъжност „Работник по ремонта“ по щата на комунално-битовата дейност на затвора
Варна, за което получава възнаграждение в размер на 40% от MP3 за страната, на
основание Заповед №ЛС-04-1373/23.08.2017г. на МП, във вр. с чл.78, ал.2 от ЗИНЗС,
копие от която представя. Изложено е становище, че получаваното от лишените от
свобода възнаграждение за труда, който полагат в затвора не попада под изрично
предвидените изключения в нормата на чл.446 от ГПК - не е трудово
възнаграждение, не е обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или друго
възнаграждение за труд.
Във връзка с твърденията в искането и представените във връзка с него
документи от Затвора-Варна, Съдът като взе предвид действащата правна уредба и
достигна до следните установявания и изводи:
Съгласно чл.267 ал.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска: т.1- прекратяването на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл.3; т.2- извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Липсата на изрично
формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не
е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.
По аргумент от текста на чл.267 и следв. от ЗИНЗС това производство е
приложимо за защита само по отношение на ФАКТИЧЕСКИ действия и/ или
бездействия, а не на правни такива. Това е производство идентично с разписаното
в чл.250 и следв. от АПК в глава ХV на АПК „защита срещу неоснователни действия
и бездействия на администрацията“, към която обща уредба изрично препраща
чл.283 от ЗИНЗС за неуредените въпроси. В правомощията и от компетентността на
Административният съд в производство по чл.267 и следв. от ЗИНЗС е да разпореди
на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да
извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно
действията или бездействията, представляващи нарушение на чл.3, като определи
срок за това или да отхвърли искането.
В случая с искането С. К. К. твърди, че по образувани срещу него
изпълнителни дела и наложен запор върху получаваните от него ежемесечно парични
средства се удържат суми в размер, който неправилно и незаконосъобразно бил
по-голям и нарушавал чл.446 от ГПК, чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от
ППЗИНЗС. В качеството си на длъжник по цитираните изпълнителни дела с искането
той оспорва насоченото изпълнение върху получаваните от него ежемесечно парични
средства - възнаграждение, от което 2/3 счита, че е несеквестируемо по силата
на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС.
Така поисканата от К. защита в настоящото производство не е срещу
фактически, а срещу правни действия, предприети в рамките на образуваните две изпълнителни
дела срещу него, извършени в изпълнение на издадените от съответния съдия-изпълнител
актове.
Редът и компетентния орган да извърши проверката на тези действия по
изпълнителните дела са разписани в глава ХХХІХ от ГПК „Защита срещу
изпълнението“. В чл.435, ал.2, т.2 от ГПК е регламентирано правото на длъжникът
по изпълнително дело да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Реда за упражняване на това право съгласно чл.436
и следв. от ГПК е с жалба, която се подава чрез съдебния изпълнител, до
Окръжния съд по мястото на изпълнението, в двуседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи – от деня на съобщаването. Съгласно чл.436
ал.3 от ГПК съдия-изпълнителят изпраща жалбата с възраженията, ако има такива,
и копие от изпълнителното дело, с мотиви по обжалваните действия на окръжния
съд.
Съгласно чл.437 от ГПК окръжният съд разглежда жалбата и въз основа на
данните в изп. дело и представените от страните доказателства постановява мотивирано
решение, което е окончателно. Окръжния съд може, съгласно чл.438 от ГПК, да постанови
спиране на изпълнението с определение, копие на което определение, в случая на
постановено такова е задължен да изпрати незабавно на съдебния изпълнител.
В „искането“ К. не твърди орган по изпълнение на наказанията от Затвора
Варна или длъжностно лице от администрацията на затвора фактически да са му
вземали от парите му и то с цел да го унижат, изтезават и т.н., нито твърди да
е сигнализирал за такива случаи и администрацията на затвора или орган по
изпълнение на наказанията да са бездействали и да не са предприели фактически
действия за преустановяването им. След като не се твърдият такива фактически
действия и бездействия, нито се иска защита по отношение на такива фактически
действия и бездействия с „искането“ с вх.№10903/09.09.2020г., а проверка за
законосъобразност на правни действия по изпълнителни производства, за които е
приложим чл.435 и следв. от ГПК, то не подлежи на разглеждане по реда на чл.276
от ЗИНЗС от Административен съд-Варна. Поради това следва да бъде оставено без
разглеждане, а образуваното по повод на него като производство по чл.276 и
следв. от ЗИНЗС - адм. дело №2000/2020г. в Административен съд-Варна да бъде
прекратено.
Съгласно цитираната действаща правна уредба в случая по оплакванията в
искането на С.К. - длъжник по изп. дело №20183110407155 и по изп. дело
№20173110405178 на СИС при Районен съд-Варна за незаконосъобразно насочване на
изпълнението срещу несеквестируемо имущество, компетентен да се произнесе е Окръжен
съд-Варна. Съгласно чл.437 от ГПК Окръжен съд-Варна е териториално и материално
компетентен да извърши исканата от длъжника К. проверка на действията в
изпълнителните производства и да установи насочено ли е изпълнението по тях върху
имущество, което е несеквестируемо или не. Само Окръжен съд-Варна може да
отмени предприетите незаконосъобразните действия, касаещи удържаните му суми по
наложените запори от съответните държавните съдебни изпълнители, респ. да отхвърли
оспорването им. Поради това искането на К. с постъпилите материали от
Затвора–Варна следва да се изпрати чрез СИС при Районен съд-Варна, в която са изп.
дело №20183110407155 и изп. дело №20173110405178 до Окръжен съд-Варна за произнасяне
по компетентност.
Водим от това и
на основание чл.135 ал.2 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл.276 от ЗИНЗС „искането“ с
вх.№10903/09.09.2020г. на С. К. К. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора –Варна и ПРЕКРАТЯВА образуваното по повод на
него адм.
дело №2000/2020г. по
описа на Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА по компетентност „искането“ с вх.№10903/09.09.2020г. на С.
Костакиев К. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –Варна с
постъпилите материали от Затвора–Варна чрез Съдебно-изпълнителна
служба при
Районен съд-Варна до Окръжен съд-Варна за произнасяне по оплакванията му в
качеството на длъжник по изп. дело №20183110407155 и по изп. дело
№20173110405178 на СИС при Районен съд-Варна за незаконосъобразн онасочване на
изпълнението по делата върху имущество, което смята за несеквестируемо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: