Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявени от А. З. А. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв. Б. П. от АК - Враца, против ОД на МВР – Враца обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за неимуществени вреди за сумата от 6 000,00 лева и имуществени вреди за сумата от 3 900,00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.06.2023 г. до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба и допълнително уточнение към нея с вх. № 166/17.01.2025 г. се твърди, че нанесените на ищеца вреди са в резултат от незаконосъобразна ПАМ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В продължение на 6 месеца, в които ищецът е бил без свидетелство за управление на МПС, същият е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност. Неоснователното лишаване от правоспособност и вземането на СУМПС от органите на Сектор “Пътна полиция” към ОДВМР – Враца, е станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки и роднини, които разбрали, че същият е останал без СУМПС заради употреба на наркотици, което му донесло негативни преживявания и същият се затворил в себе си. Неговите приятели, колеги и близки започнали да го избягват и не контактували много с него, което страшно много го потискало и му тежало. Работодателят също така проявил негативно отношение към него по повод отнемането на шофьорската му книжка, заради употреба на наркотици. Тъй като естеството на работата на ищеца била свързана с ежедневно шофиране, същият не е бил в състояние да изпълнява коректно възложената му работа по трудов договор и се наложило дори да плаща на свой колега да го вози, което намалило значително неговия месечен доход. Ищецът не могъл да спи спокойно нощно време поради силното депресивно разстройство, което получил. Заради отнетото му свидетелство за управление на МПС ищецът бил подложен на непрекъснат натиск от страна на работодателя и търпял неговото негативно отношение като накрая дори бил принуден на напусне работа. Същият изпаднал в депресия, която продължила около една година поради факта, че хората и приятелите му го отбягвали, мислел че няма да може да се върне към нормалното си ежедневие и да си намери нормална работа и особено работа като шофьор поради незаконното действие от страна на органите на МВР, а именно отнемането на свидетелството му за управление на МПС.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б. П., който поддържа предявените искове. Претендира се адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна помощ.

Ответникът – ОД на МВР – Враца, чрез гл. юрискосулт Д. П. оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен акт или действия на полицейски служители. Моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, нито действия и бездействия на административен орган, свързани с пряко задължение произтичащо от закона. Заповедта не е обжалвана и отменена по съответния законов ред, поради което не може да бъде изследвана и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди, независимо дали такива са доказани в процеса.

По делото са представени писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е. Р., която от 11 г. живее с ищеца на семейни начала и А. А. – приятел и бивш колега на ищеца.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2023 г. около 09.55 ч., в Община Враца, на път II-15 в района Враца - Оряхово, на км. 2+930, с посока на движение [населено място], срещу разклона за ученическия комплекс, настъпило ПТП между два товарни автомобила, като водач на единия бил ищецът, за когото от данните по делото се установява, че нямал вина за инцидента. Пристигналите на мястото служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, извършили проверка на двамата водачи за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. № ARMC 0094, като пробата на ищеца А. показала положителен резултат за опиати и му бил издаден талон за медицинско изследване. След като бил съставен АУАН е издадена ЗППАМ № 23-0967-000301/26.06.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно му е отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото е представена съдебна химико-токсикологична експертиза, в заключението на която е отбелязано, че най-вероятният произход на веществото кодеин, принадлежащо към групата на опиатите, се дължи на комбинирани лекарствени препарати – парацетамол и кофеин, приети от изследваното лице в период 12-24 часа преди медицинското изследване, респ. приемането на биологичните проби.

С Постановление на РП – Враца от 29.01.2024 г. е прекратено ДП № 698/2023 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 4388/2023 г. по описа на РП – Враца, образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради несъставомерност – липса както на обективна, така и субективна страна на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая няма данни ЗППАМ, от която се твърдят настъпилите вреди да е оспорена и отменена от съда като незаконосъобразна.

Доколкото обаче в исковата молба и допълнителната такава, се релевират доводи за незаконосъобразни действия на полицейските служители и оттегляне на административния акт, от който са причинени вредите, то на основание чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът намира обективно съединените искове за допустими.

Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а съгласно ал. 4 от същата разпоредба, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто оттеглен административен акт се твърдят причинените вреди в съответствие с правилото по чл. 205 от АПК, т.е. исковете са насочени към надлежен ответник и са процесуално допустими за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В случая по делото няма данни, липсват каквито и да било доказателства, дори твърдения, ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от която се твърдят имуществени и неимуществени вреди, да е обжалвана и отменена като незаконосъобразна от правораздавателна юрисдикция. Не отговарят на обективната истина и в пълен разрез със законовата регламентация и правната логика са изложените в исковата молба аргументи, че действието на ПАМ е прекратено с Постановлението на РП – Враца за отказ за образуване на досъдебно производство срещу ищеца и че незаконосъобразните актове – АУАН и ПАП са отменени със същото прокурорско постановление.

Това е така първо, защото видно от диспозитива на цитирания прокурорски акт, с него не е отказано образуване на досъдебно производство, а е прекратено вече образувано такова за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и второ, защото никъде в това постановление дори не е спомената процесната принудителна мярка, което е логично, доколкото прокуратурата не разполага с правомощия по отмяна на незаконосъобразни административни актове. За пълнота на изложеното и с оглед останалите наведени в исковата молба твърдения, е необходимо да се посочи, че прекратяването на образувано досъдебно производство, независимо на какво основание, няма за своя законна последица отмяна на издадени в друго производство актове. Изменението, отмяната или обявяването на нищожност но административни актове и административни договори е в изключителната компетентност на административните съдилища, съобразно правилото на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК.

Не е налице и оттегляне на акта, от който се твърдят настъпилите вреди, за които се претендира обезщетение. Анализът на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната, а както е в случая наказателна отговорност на водача с Постановлението на РП – Враца, с което е установена липса на съставомерност на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК или след изтичане на нормативноопределения максимален 18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

Не се установи и незаконосъобразно действие или бездействие от служители на ответника. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Бездействието е незаконосъобразно,когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от норма активно такова. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и характера на дейността.

Една от хипотезите в текста на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Цитираната разпоредба е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не. В случая извършения на място тест с техническо средство Drug Test 5000 е дал положителен резултат за опиати и именно въз основа и в рамките на закона АО е бил задължен да приведе в изпълнение държавната принуда, прилагайки процесната мярка. Разбира се законът придава приоритетно значение на кръвните изследвания, като в самата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП изрично е указано, че при наличието на медицинско изследване по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. В случая АО е обосновал наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство и когато са станали ясни резултатите от токсикохимичната експертиза, предвид определящото им значение СУМПС е върнато на ищеца.

Предвид изложеното липсва първата от задължителните в условията на кумулативност предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Непълнотата на сложния фактически състав поражда невъзможност да се ангажира отговорността на ответника по предвидения специален ред.

В исковото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него факти и обстоятелства и след като не е сторил това, не е доказал и исковата си претенция. При недоказаност на първата от трите задължителни кумулативни предпоставки за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на останалите две, макар че ищецът не доказа и настъпването на твърдените от него имуществени вреди – нито на посоченото основание, нито в конкретизирания размер.

Не доказани останаха и претендираните неимуществени вреди. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В случая твърденията за влошеното здравословно състояние, негативните чувства и психоемоционален срив на ищеца от временното му лишаване от правоспособност, са голословни и неподкрепени с доказателства – не е представена медицинска и всякаква друга документация, от която да се установи истинността на изложените в исковата молба твърдения. Липсата на конкретни доказателства относно тези обстоятелства – медицински епикризи, амбулаторни листи, фактури за болничен престой, предписани медикаменти и други, не може да бъде преодоляна само от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, макар и подкрепящи твърденията на ищеца, предвид фактическото съжителство с Е. Р. и приятелските отношения с А. А. – аргумент от чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР - Враца по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР - Враца, поради което предявените искове се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход от спора претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. А. от [населено място], против ОД на МВР – Враца обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за неимуществени вреди за сумата от 6 000,00 лева и имуществени вреди за сумата от 3 900,00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.