№ 151
гр. Плевен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20244400900078 по описа за 2024 година
С исковата молба от Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС „ АД –
гр.София,чрез юрисконсулт К. З. срещу Д. Ц. В. са предявени обективно
съединени искове ,както следва :
1.главен иск по чл. 433 т.1 във вр. с чл. 432,ал.3 от КЗ с цена 18 718,77 лв.
2.евентуален иск по чл. 500,ал.1 т. 2 от КЗ с цена на иска 18 718,77 лв. и
3. иск по чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 6323,50лв.
І.ТВЪРДЕНИЯ от исковата молба .
В исковата молба се твърди ,че на 15.08.2019г. около 17:50 ч. на ГП 1-4 км
75+500 в посока гр. Варна Д. Ц. В., управлявал МПС Ман ТГХ с ДКН *** и
по време на движение вследствие на техническа неизправност се откъсва
задна лява гума на влекача и удря насрещно движещият се лек
автомобил Ауди А7 с ДКН *** като предизвика ПТП с причинени
материални щети по автомобила.Твърди се,че За настъпилото пътно -
транспортно произшествие бил съставен ПРОТОКОЛ за ПТП №
1536508/15.08.2019г., в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е
техническа неизправност на товарния автомобил, като на водача му е съставен
АУАН с №38618/15.08.2019.
Сочи се ,че Към датата на събитието отговорността на водача на виновния
водач на МПС Ман ТГХ с ДКН *** е застрахована по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в
застрахователна полица № ВО/22/119001017654, със срок на валидност от
11.04.2019г. до 10.04.2020г.,а пък Към датата на ПТП увреденият лек
автомобил Ауди А7 с ДКН *** е бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ в ДЗИ - Общо застраховане ЕАД полица №440118213109024,
1
валидна към датата на ПТП.
Твърди се също така ,че Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
собственикът на увредения лек автомобил Ауди А7 с ДКН *** е подал
уведомление пред застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, ДЗИ - Общо застраховане ЕАД за извършване на оглед и оценка на
щетите и за заплащане на застрахователно обезщетение. Заведена е била щета
№44012131925511. За обезщетяване на щетите причинени при настъпилото
ПТП по имуществена застраховка Каско е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 18683,77лв с платежно
нареждане за масов превод от 04.03.2020г.
Сочи се ,че След изплащане на застрахователното обезщетение за увредения
автомобил и на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ДЗИ - Общо
застраховане ЕАД е встъпило в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на
вредите, до размера на платеното обезщетение 18 683,77лв. и обичайни
ликвидационни разноски 15,00лева, направени за неговото определяне.
Поради това ДЗИ - Общо застраховане ЕАД е предявило претенция към ЗК
„Лев Инс“ АД за сумата от 18698,77лв.
Твърди се ,че при ЗК Лев Ине АД е била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0000-5106-20-501535. Дружеството е одобрило за
възстановяване цялата предявена сума в размер на 18698,77 лв. с включени
15,00лв ликвидационни разноски и е изплатило същата сума на ДЗИ - Общо
застраховане ЕАД чрез прихващане на взаимни задължения на 29.05.2020г.
Според ищеца , Като се вземе предвид че 1) водачът на товарното МПС Д.
Ц. В. е бил длъжен да вземе мерки и да не допусне управляване на технически
неизправно МПС, така че да не причинява материални щети и в резултат на
въздържане от изпълнението на това свое задължение в условията на
евентуален умисъл е допуснал настъпването на ПТП, съгласно чл. 433, ал.1
във вр. с чл. 432, ал.З от КЗ, и 2) водачът не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това, и съобразно с това , че с изплащането на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, за ЗК
“Лев Ине“ АД е възникнало съгласно чл. 500, ал.1, т.2, право на регрес
срещу виновния водач - Д. Ц. В. до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 18698,77лв и обичайните
разноски за определянето му в размер на 20,00лв или за сума в размер на
18718,77лева.,то ищецът претендира горната сума от ответника Д. Ц. В..
Твърди се ,че С писмо- покана изх.№9679/24.08.2020г. Д. Ц. В. е бил поканен
от ЗК „Лев Инс“ АД да заплати дължимата сума в размер на 18718,77лв.,като
Писмото - покана е било получено на 28.08.2020г., видно от обратната
разписка. Д. Ц. В. е информирал ЗК „Лев Инс“ АД със становище вх.
№11292/04.09.2020г, с което е изразил възраженията си относно
констатациите и отправената до него по-рано покана. С писмо изх.
2
№10227/11.09.2020г с обратна разписка от 16.09.2020г застрахователното
дружество е информирало Д. Ц. В., че позицията на застрахователя почива на
официални документи и отново го е поканила за изплащане на задължението и
е предложила вариант за сключване на споразумение.
В отговор длъжникът Д. Ц. В. е информирал Комисията за финансов надзор,
както и комисията за защита на потребителите, но и до настоящия момент не е
предприел плащане на дължимата сума. Предвид посоченото ищецът ЗК
„Лев Инс“ АД счита ,че е налице и вземане за забава - мораторна лихва,
непогасено по давност, в размер на 6323,50лв за периода от 08.09.2020г до
датата на подаване на настоящата искова молба.
Поради това се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Д. Ц. В.,
ЕГН ********** , да заплати на ЗК “Лев Ине“ АД сумите, както следва:
- 18718,77 лева - главница,
- 6323,50 лева - мораторна лихва върху главницата от 08.09.2020г до
датата на подаване на исковата молба,
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени
съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за главния иск и отделно юрисконсултско възнаграждение за
аксецорния иск за лихва.
ІІ.Твърдения и възражения от писмения отговор на ответника :
Според ответника предявените искове са процесуално допустими, но
неоснователни.
Ответникът не отрича ,че на 15.08.2019година на посоченото в ИМ място и
час от управляваното от него- В. МПС- товарен автомобил „МАН“ с рег.
номер ЕН *** се е отделила задната външна лява джанта на влекача заедно с
гумата (колело) в следствие на което е възникнало ПТП с насрещно
движещият се лек автомобил Ауди, модел А7 с рег. номер СВ ***, собственост
на „БАУ И КО” ООД, на което са причинени имуществени щети.
Ответникът обаче твърди, че:
1. Отделянето на колелото е в следствие на случайно събитие - внезапно
настъпила „техническа неизправност“ дължаща се или на умора или износване
на материала от който са направени закрепващите елементи на джантата към
главината или на натоварването и увреждане на тези елементи, което се е
получило при движението на тов.автомобил по изпълнените с коловози, дупки
и неравности по стария път на прохода „Витиня“ и главен път I - 4 в района от
края на магистрала „Хемус“ до мястото на ПТП по които е преминал
ответникът В., която от своя страна той не е могъл да предвиди или
предотврати.
2. Сутринта на 19.08.2019година около 5 часа В. е бил откаран от
гр.Левски до местонахождението на тов.автомобил (влекач и полуремарке) -
двора на „Кайлъка ресурс“ от негов познат К.М. от гр.Левски, който е бил
свидетел и дори е оказал помощ при проверката на т.а. за път. Проверени са
били захващането на колела към влекача и ремаркето с помощта на
3
специален ключ, състоянието на протектора на гумите и налягането им,
светлините, маслото и антифриза. По-късно при пристигането на
Управителя на фирмата, чиято собственост е тов.автомобил в
присъствието и на неговия баща е била извършена повторна проверка от
тях за техническото състояние на МПС включващо горепосоченото и
други. След това му е бил подписан и предаден пътният лист, т.е. към този
момент товарният автомобил са били технически изправни и годни за
движение по пътищата по смисъла на чл.9 и чл. 10 от ППЗДвП.
3. След като са натоварили камиона в гр.София, преди да тръгне в посока
гр.Варна, В. отново е извършил проверка на гумите, джантите, светлините и
спирачната система на тов.автомобил, тъй като товарът бил около 23 тона.
4. На автомагистрала „Хемус“ спрял да обядва на бензиностанция
„Петрол“ до гара Яна, където се срещнал с познатите си Б.Х. и Д. В.а, където
също проверил състоянието на товара, гумите, джантите, светлините и
спирачките на тов.автомобил.
5. По време на движението на мястото на ПТП, В. не е усетил нищо
различно нито в поведението на тов.автомобил на пътя, нито е имало някакви
различни шумове при движението с изключение на момента, когато чул
страшен трясък „като гръм“ и усетил как камиона се залюлял силно и той
веднага предприел спиране. Това се случило при спускането по пътя преди
бензиностанция „Лукойл“ в близост до гр.Севлиево. Слязъл от камиона и
видял, че външната лява задна джанта с гумата на влекача се е откъсналоа и
че движещите се в другата лента започнали да намаляват. Тогава забелязал, че
има спряла кола „Ауди“ с ударена предна лява част.
Дошли служители на РУ Севлиево, съставили му АУАН и изготвили протокол
за ПТП, в които отразили, че причината за ПТП е техническа неизправност.
Твърди се ,че В. се опитал да обясни, че реално той няма вина за това, защото е
станало внезапно, без той да е забелязал някакви причини за това, но това не
било възприето от служителите на РУ.
Признава ,че След известно време получил покана с писмо от ЗК „Лев Инс“
АД София да заплати личен регрес № 15558 по щета с № 0000-5106-20-5-
01535, на което подал възражение.
Ответникът прави искане съдът да остави предявените искове - главен и
акцесорен без уважение, като приеме, че са неоснователни, тъй като в чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е прието, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни.Сочи ,че Съгласно чл. 10, ал.
1отППЗДвП, моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е
технически неизправно, ако има някоя от изброените повреди или
неизправности, сред които са все видими или лесно установими от водача
такива.
Счита че е невъзможно постоянно от водача да се очаква всеки път преди да
тръгне на път или по време на движение, да прави справка в техническата
литература на производителя за предписаното усилие, с което следва да бъде
затегнат всеки винт на влекача и да проверява, дали това е сторено. Макар от
своя страна В. многократно да е проверявал захващането на джантите към
4
главините и състоянието на гумите и т.н. за да е налице основание
застрахователят да получи обратно от деликвента платеното обезщетение в
хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ обаче, дори не е достатъчно вредите да
са настъпили в резултат на повреда или неизправност на автомобила, защото
това би било в противоречие с разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ,
съгласно която разпоредба застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1 на същия текст,
причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която е
довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди.
Според ответника е необходимо виновният водач да е знаел за повредата
или неизправността и да е съзнавал, че повредата или неизправността
застрашават безопасността на движението, какъвто не е настоящият случай.
2. Алтернативно / очевидно е има предвид евентуално /, ако не бъде
уважено първото му искане ,се прави искане съдът да вземе в предвид, че е
недопустимо да си търси вина само в единият водач на МПС, без да се
изследва и въпросът , и за вината у другия водач. Никъде по преписката не са
събрани данни за скоростта на движение, мястото на автомобила по време на
ПТП и т.н., което според ответника сочи , че ЗК „Лев Инс“ АД по своя
преценка е решило, че следва да възложи на В. да заплати цялата сума, която е
дадена за възстановяване щетата по л.а. „Ауди“ - Съгласно разпоредбата
начл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Делинквентът дължи обезщетение
за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му
поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и
поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото от
делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл се
позовава на т. 7 от Постановление N 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд
на РБ,където що е възприето разбирането, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в
хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение N 1/2014 г. по
тълкувателно дело №1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". Поведението на
пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага
отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само за част от
него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не
обезщетението“.
Поради това прави искане съдът да намали размера да дължимото
обезщетение от страна на В. до размера на неговата вина.
3. Алтернативно/ всъщност евентуално / се прави искане съдът да
приеме , че сумата изплатена като обезщетение за причинената щета е много
завишена и се иска тя да бъде намалена.
4. Ответникът СЧИТА, ЧЕ НЕПРАВОМЕРНО, без каквото и да е правно
основание, БЕЗ ДА СА ИЗЛЕДВАНИ ВНИМАТЕЛНО ВСИЧКИ ДЕТАЙЛИ
5
ПО НАСТЪПИЛОТО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО СЪБИТИЕ и без да се съобрази с
разпоредбите на действащият договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ЗК „ЛЕВ ИНС“АД е ВЪСТАНОВИЛА
СУМАТА ЗА РЕМОНТА на л.а. „АУДИ“, КОЯТО ДЗИ Е ИЗПЛАТИЛА на
доверения си сервиз, поради което Ви моли да бъдат оставени без уважение
исканията на ищеца в ИМ.
5.На осн.чл.120 от ЗЗД и на основание чл. 111, буква “в“ от ЗЗД се прави
възражение за погасяване по давност на предявената претенция за изплащане
на „мораторна лихва“, считано от 08.09.2020година.
|||. Съображения на съда по съществото на спора :
Претендираните права произтичат от твърденията на ищеца ,че е
възстановил на „ДЗИ Общо застраховане“ АД изплатеното от това
последното дружество застрахователно обезщетение в размер на 18 698,77лв.,
с включени 15 лв. ликвидационни разходи , на собственика на лек автомобил
Ауди А7 с ДКН *** на който били причинени материални щети при
настъпило ПТП с участието на МПС Ман ТГХ с ДКН *** по време на
чието движение и вследствие на техническа неизправност се откъснала
задна лява гума на влекача и ударила насрещно движещият се лек
автомобил Ауди А7 с ДКН ***,като се твърди ,че това ПТП е настъпило
поради виновно и противоправно поведение на водача на МПС Ман ТГХ
с ДКН *** –Д. Ц. В. ,който е бил длъжен да вземе мерки и да не допусне
управляване на технически неизправно МПС, така че да не причинява
материални щети и в резултат на въздържане от изпълнението на това
свое задължение в условията на евентуален умисъл е допуснал
настъпването на ПТП, съгласно чл. 433, ал.1 във вр. с чл. 432, ал.З от КЗ,
както и че водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
От горното следва ,че ищецът фактически сочи две различни
основания за да предяви регресния си иск ,първото от които е свързано с
твърдението за бездействия от страна на водача на товарния
автомобил да извърши надлежна проверка за техническото му състояние
преди да започне курса ,като заедно с това трябва да е допускал ,че от
това негово поведение могат да настъпят вредните последици /
евентуален умисъл / , а второто основание е свързано пак с твърдения за
бездействие на водача на товарния автомобил да отстрани повреда на
МПС, която обаче ,трябва да е възникнала по време на движението му
във връзка с която водачът да е проявил непредпазливост ,доколкото не
е предвидил настъпването на вредите вследствие на тази повреда ,но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди или пък да е предвиждал
настъпването на вредите ,но е мислил да ги предотврати .
Поради това и съдът е разграничил изложените в исковата молба
основания ,като два отделни иска –главен иск с правна квалификация
по чл. 433 т.1 във вр. с чл. 432,ал.3 от КЗ с цена 18 718,77 лв. при който е
6
необходимо да е налице УМИШЛЕНО причиняване на вредите /под
формата на пряк или евентуален умисъл / и евентуален иск по чл.
500,ал.1 т. 2 от КЗ с цена на иска 18 718,77 лв. при който всъщност се
касае за причиняване на вредите по непредпазливост,която може да се
прояви във формите на небрежност или самонадеяност.
Изхождайки от горната квалификация на предявените искове , съдът е
извършил и разпределение на доказателствената тежест между страните на
осн. о чл. 146, ал.1 т.5 от ГПК :
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
ответника, а именно :
1.за точния механизъм на осъществяване на процесното ПТП и за
противоправното поведение на водача на МПС Ман ТГХ с ДКН *** - Д. Ц.
В.,което да е причинило неговото настъпване.
2.за Точния размер на причинените на лек автомобил Ауди, модел А7 с рег.
номер СВ ***, материални щети за чието обезщетяване е изплатено
застрахователното обезщетение.
3.че е изплатил сумата 18698,77 лв. с включени 15,00лв ликвидационни
разноски , на ДЗИ - Общо застраховане ЕАД ,чрез прихващане на взаимни
задължения на 29.05.2020г.
Ответникът пък следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността му , а
именно:
- че се касае за случайно събитие ,което не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди ,че ще настъпи
- че е извършил всички надлежни проверки на повереното му за управление
МПС,които твърди в отговора на исковата си молба.
-че е имало основание за намаляване размера на изплатеното
застрахователното обещетение , поради съпричиняване на щетите от страна
на водача на лекия автомобил Ауди, модел А7 с рег. номер СВ ***./ в т.вр.
УКАЗВА на ответника , че не е изложил в писмения си отговор и в
допълнителния отговор конкретни твърдения в какво според него се изразява
въпросното съпричиняване / .
Съдът също така на осн. чл. 146, ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК е приел, че са
безспорни и не се нуждаят от друго доказване следните обстоятелства :
- Ответникът не отрича ,че на 15.08.2019година на посоченото в ИМ място и
час от управляваното от него- В. МПС- товарен автомобил „МАН“ с рег.
номер ЕН *** се е отделила задната външна лява джанта на влекача заедно с
гумата (колело) в следствие на което е възникнало ПТП с насрещно
движещият се лек автомобил Ауди, модел А7 с рег. номер СВ ***, собственост
на „БАУ И КО” ООД, на което са причинени имуществени щети.
-Ответникът не отрича ,че за процесното ПТП му е бил съставен АУАН.
-ответникът не отрича ,че е получил покана с писмо от ЗК „Лев Инс“ АД
7
София да заплати личен регрес № 15558 по щета с № 0000-5106-20-5-01535.
След съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства-
писмени доказателства и свидетелски показания ,заедно с приетата по делото
Съдебна автотехническа експертиза ,съдът намира ,че ищецът по делото не е
изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест да установи
каквото и да било противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилите
вреди на лекия автомобил Ауди, модел А7 с рег. номер СВ ***,което
поведение да се проявява било като действие или
бездействие,осъществено при евентуален умисъл или пък осъществено
по непредпазливост.
От друга страна пък , според съда ответникът е изнесъл успешно
възложената му доказателствена тежест да установи , че се касае за
случайно събитие ,което не е бил длъжен и не е могъл да предвиди ,че ще
настъпи,както и че е извършил всички надлежни проверки на повереното му
за управление МПС,които твърди в отговора на исковата си молба.
На първо място следва да се отбележи ,че по делото са представени от
Областен отдел „ Автомобилна администрация „ –Плевен към ИА
„Автомобилна администрация „ заверени копия от протокол за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 29.05.2019г. на
МПС Ман ТГХ с ДКН *** / доказателство вложено на л. 154 -155 от делото /
,както и от удостоверението за техническа изправност на същото МПС/ на л.
153 от делото / .
От тези два официални документа ,който са издадени от оторизирани
длъжностни лица за извършените от тях действия в кръга на службата им за
проверка на техническата изправност на процесното МПС , се установява ,че
МПС Ман ТГХ с ДКН *** е преминало редовния годишен технически
преглед на 29.05.2019г. ,като същото е било технически изправно както към
датата на извършване на този технически преглед ,така също и до изтичане
на законовия срок на валидност на въпросния технически преглед ,като в
удостоверението е посочено ,че МПС подлежи на преглед до 29.11.2019 г.
вкл. От това следва ,че и към момента на ПТП ,което е станало на
15.08.2019г. ,процесното МПС , като преминало редовен годишен технически
преглед се презюмира да е технически изправно ,след като неговата
техническа изправност е изрично удостоверена от оторизираните за това
държавни органи по предвидения в закона ред и форма за удостоверяване на
това техническо състояние.
Както се вижда от протокола за извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС / протокол № 19329022 / 29.05.2019г. / при тази проверка
изрично са били проверени и осите , колелата ,гумите и окачването на ППС
,като резултата от тази проверка е отразен в т. 5 / от 5.1 до 5.3 / срещу които е
отразено ,че са изправни ,респ. не са били констатирани никакви
неизправности на тези части на товарния автомобил.
Заедно с това не съществува законово задължение за водача на товарния
автомобил преди всяко предприето пътуване , да извършва такава обстойна
8
проверка на техническото състояние на поверения му за управление
автомобил ,каквато се извършва от оторизираните за тази дейност пунктове за
годишен технически преглед ,като в т.вр. следва да се има предвид, че водачът
на ППС нито разполага ,нито е длъжен да разполага с необходимата
диагностична апаратура с която разполага един оторизиран пункт за годишни
технически прегледи ,така че да може във всеки един момент предхождащ
конкретно пътуване да извърши подобна задълбочена и качествена проверка
на осите , колелата ,гумите и окачването на ППС.Той е длъжен и би могъл
само при обичаен оглед на повереното му ППС да констатира евентуални
очевидни неизправности по тези части на ППС и само в случай ,че
действително е установил такива очевидни при обикновен външен оглед
неизправности ,за него възниква задължение да не тръгва на път преди те да
бъдат отстранени ,респ. ако пък тяхното установяване стане по време на
движение ,то за водача възниква задължение да спре ППС и да не го
привежда в движение преди неизправностите да бъдат надлежно отстранени.
В конкретния случай ,обаче ,не беше установена нито една от посочените по
–горе две хипотези :
- водачът на ППС не е забелязал при извършения от него обичаен оглед и
проверка на техническата изправност на ППС преди да поеме на път по
определения му с пътния лист маршрут никакви видими неизправности и
проблеми,свързани с колелата и гумите на ППС .
- водачът на ППС не е установил и по време на движението му по определения
маршрут никакви индиции за възникнала техническа неизправност на
колелата и гумите ,които да му дават основание да предположи ,че е
възникнала каквато и да било техническа неизправност , която да налага
спирането на ППС и предприемането на действия по отстраняване на такива
неизправности.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че по делото не е представена и
длъжностна характеристика на водача на товарния автомобил от която да
може да се направи извод ,че на него е било възложено извършването на
някакъв обстоен и задълбочен технически преглед на ППС преди всяко
пътуване ,който да изисква полагане на повече усилия и притежаване на
повече знания от тези,които са необходими за извършването на обичайния за
всеки водач на МПС оглед на автомобила преди да предприеме пътуване и
който влиза в рамките на обичайната дължима грижа за собствените му работи
, в т.ч. и за повереното му ППС.
В случая от разпита на свидетеля К.М. ,който е закарал ответника Д. В. до
гаража в гр.Плевен, откъдето е следвало да вземе товарния автомобил, се
установява ,че Д. В. е извършил външен оглед на товарния автомобил и че е
проверил с ключ дали са затегнати прикрепящите джантите болтове ,както и
извършил проверка на налягането в гумите,т.е. водачът на товарния автомобил
е извършил обичаен и отговарящ на минимално дължимата грижа преглед на
автомобила при което не е констатирал никакви нередности.
От показанията на свидетелките Б.Х. и Д. В.а пък се установява ,че те са се
срещнали с Д. В. до магазин „Джъмбо „ на изхода от гр.София при което той
9
име предал багаж ,който те да закарат обратно в гр.Левски и че по време на
краткия им престой там , водачът на товарния автомобил отново е проверявал
гумите му и не е установил някаква неизправност ,свързана с колелата на
товарния автомобил и не е споделил с тях да има нещо ,което да го притеснява
около изправността на товарния автомобил.
Като се съобразят показанията на тези свидетели , заедно с показанията на
свидетеля Я. П. ,който е управлявал пострадалия при ПТП лек автомобил
Ауди А7 с ДКН ***, а и от обясненията на ответника става ясно ,че
откъсването на задната лява гума с джанта от влекача , е станало внезапно и
неочаквано както за водача на товарния автомобил , така и за водача на
пострадалия лек автомобил ; че не е имало преди самото откъсване никакви
външно проявени признаци за проблем с тази задна лява гума , не е имало
необичайни шумове , не е имало промяна в движението на товарния
автомобил или каквото и да било ,което да насочи вниманието на водача на
товарния автомобил към наличието на такъв предстоящ инцидент.
Все в т.вр. следва да се съобрази и заключението на съдебната
автотехническа експертиза ,която сочи ,че за да се отдели задна лява гума с
джантата от задния мост на влекача, е настъпило разкъсване на елементите на
връзката и че такова разкъсване е възможно да се дължи на множество
причини ,които вещото лице изброява :
- използване на несъотносими от техническа гл. т. болтове и гайки
- деформираност и наличие на пукнатини на свързващите елементи
-умора на материала
-вътрешни шупли в свързващите елементи
-наличие на хлабини между свързващите елементи.
Тези причини могат да бъдат обособени в две групи ,първата от които
включва такива проблеми ,които могат да бъдат установени при проверка на
техническото състояние на автомобила от страна на водача му , а втората
група включва такива неизправности ,които не могат да бъдат установени от
него - такива са напр. умората на материала и наличието на вътрешни шупли
,които не са видими и установими при обикновен външен преглед на
автомобила .
Същественото за случая е и това ,че и вещото лице не посочва конкретната
причина в случая ,която е довела до откъсването на задната лява гума с
джантата от задната ос на влекача, а се сочат само вероятните причини за това
,които както беше посочено по-горе се групират в две групи- едната при която
водачът би могъл да установи неизправностите и втората група – при която
водачът не би могъл чрез външен оглед или използване на технически
средства / ключ /да установи тези неизправности.
В случая не е установена точната причина ,довела до откъсването на задната
гума с джантата ,за да бъде подведена в една от двете посочени групи причини
и оттам да се прави извод дали водачът е могъл да установи неизправността
или не .
При положение ,че водачът на товарния автомобил очевидно не е имал
10
знание за наличието на каквато и да било неизправност на колелата /джанти с
гуми /на процесния товарен автомобил , то няма как да е формиран при него
евентуален умисъл за причиняване на щетите,какъвто се твърди в исковата
молба , че е бил налице при него.
Отделно от това пък нормата на чл. 500 ,ал.1 т. 2 от КЗ предполага
повредата на автомобила да е възникнала по време на неговото движение, но
заедно изисква узнаване от водача на това ППС за възникналата повреда и
въпреки това той да е продължил движението си, съзнавайки, че се движи с
техническа неизправност . В случая тази хипотеза не е налице ,доколкото няма
доказателства водачът на товарния автомобил да е узнал за наличието на
каквото и да било повреда и въпреки това да е продължил движението си
,разчитайки ,че може да предотврати настъпването на ПТП ,което би било
проявна форма на непредпазливостта – самонадеяност.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд намира ,че не са налице
условията нито на чл. чл. 433, ал.1 във вр. с чл. 432, ал.З от КЗ ,т.е. водачът
на товарния автомобил при условията на евентуален умисъл да е допуснал
настъпването на ПТП,нито пък са налице условията на чл. 500,ал.1 т. 2 от КЗ –
водачът да е констатирал по време на движение възникване на техническа
неизправност в управляваното от него ППС ,но въпреки това да е продължил
движението си с неизправното ППС , надявайки се и разчитайки ,че ще може
да предотврати евентуално ПТП,което да е съзнавал, че може да възникне
поради тази неизправност.
Поради това съдът приема ,че не е налице виновно и противоправно
поведение на водача на МПС Ман ТГХ с ДКН ***-Д. Ц. В. ,което пък означава
,че няма основание за ангажиране на неговата регресна отговорност към
застрахователя на гражданската му отговорност ,който е заплатил
обезщетението за претърпените от лек автомобил Ауди А7 с ДКН ***
имуществени вреди.
Поради тези съображения , съдът намира,че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Същото се отнася и до акцесорната
претенция за мораторна лихва,тъй като изходът на тази претенция е в
зависимост от изхода на спора относно главницата .
Поради тези съображения , ищецът на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК би следвало
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни
разноски . От ответника ,обаче ,такива разноски по делото не са били
направени.
Има основание единствено съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА , за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Л. А. ,който е оказал безплатна
правна помощ на Д. В. на осн. Чл. 38, ал.1 т. 3 от Закона за адвокатурата. Като
се има предвид цената на иска и на осн. Чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за
осъществената от адв.А. безплатна правна помощ на ответника , се полага
адвокатско възнаграждение в размер на 2653,38 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС „ АД –
гр.София,чрез юрисконсулт К. З. срещу Д. Ц. В. главен регресен иск по чл.
433 т.1 във вр. с чл. 432,ал.3 от КЗ с цена 18 718,77 лв.,претендирани поради
това ,че Д. В. като водач на МПС Ман ТГХ с ДКН *** е бил длъжен да вземе
мерки и да не допусне управляване на технически неизправно МПС ,така че
да не причинява материални щети и в резултат на въздържане от
изпълнението на това негово задължение в условията на евентуален умисъл е
допуснал настъпването на ПТП на 15.08.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба-
16.04.2024г. до окончателното и плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС „ АД –
гр.София,чрез юрисконсулт К. З. срещу Д. Ц. В. евентуален регресен иск по
чл. 500,ал.1 т. 2 от КЗ с цена на иска 18 718,77 лв., претендирани поради това
,че Д. В. като водач на МПС Ман ТГХ с ДКН *** не е спрял и не е взел мерки
за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство ,която застрашава безопасността
на движението и Пътнотранспортното произшествие на 15.08.2019г. е
възникнало в резултат на това , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 16.04.2024г. до
окончателното и плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС „ АД –
гр.София,чрез юрисконсулт К. З. срещу Д. Ц. В. акцесорен иск по чл. 86 от
ЗЗД с цена 6 323,50 лв. ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС „ АД – гр.София,бул.
„Симеоновско шосе „ №67А , с ЕИК-*** на осн. Чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1 т.
3 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв. А. Л. А.-АК-Плевен, с адрес- гр.Левски , Обл.Плевен ,ул.*** ,
адвокатско възнаграждение в размер на 2653,38лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12