Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Боряна Петрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия М. …..в.гр.дело № 8 312... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Ф.М.О. и С.Д., с която обжалват решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не се е съобразил, че в заключението на назначената ССЕ се установява, че общия раззмер на задължението е сумата от 2 124.56 лв., от която сума още преди завеждането на делото е заплатена сумата от 744.312 лв. Твърди, че входа на производството е заплатил общо сумата от 1 409.48 лв., с която сума изцяло са покрити задълженията. Молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното и се отхвърлят исковете, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 343 645 от
20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и
С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот -
гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22
лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано
от 14.02.2017 г. до плащането, като е отхвърлил иска за дялово
разпределение за разликата над
29.22 лв. до 55.74 лв., както и исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане в размер на 80.85 лв., представляващо лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия за периода от 15.10.2015 г. до 24.1.2017 г. и 11.25 лв.
- лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия
период и е осъдил Ф.М. О.и С.Б.Д. да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74.30 лв. - разноски в заповедното производството,
както и сумата 612.86 лв. - разноски в исковото производство.
Не
се спори между страните, а се установява и от представеният нотариален акт №
27, нот. д. № 39 975/97 г. на Първи нотариус на
нотариалната служба при СРС, че ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния имот
- апартамент в гр. София, ул. ********, на 02.12.1997 г. Не се спори, а се
установява иот доказателствата, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имота на ответниците, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен контрол, е
начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция,
която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца фактури. Експертизата е
установила, че в топлоснабдения имот е имало 6 броя
радиатори с поставени индивидуални разпределители, като изчислението и разпределението
на топлоенергията за подгряване на имот е на база извършени отчети на
разпределителите. Топлоенергията за подгряване на вода е на база 1 брой
потребител, поради липсата на узаконен водомер в имота, а топлината отдадена от
сградната инсталация е изчислявана съгласно формулата
от приложението към Наредба № 16-334/2007 г. Съгласно заключението дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените
показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия
е на стойност 2 124.56 лв. От представените от помагача доказателства
/протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен достъп до имота за
извършване на отчитането на уредите през исковия период.
Не
се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците са заплатили след завеждането на делото сума в размер
на 744.31 лв. /в този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.
От представените в настоящата инстанция доказателства се установява, че ответниците са заплатили и сумата от 1 409.48 лв., след завеждането на производството.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени субективно и обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
С атакуваното решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
153 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД
сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до
30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като е отхвърлил
иска за дялово разпределение за разликата над 29.22 лв. до 55.74 лв., както
и исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер
на 80.85 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия за периода от 15.10.2015 г. до 24.1.2017 г. и 11.25 лв. - лихва за
забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период и е
осъдил Ф.М. О.и С.Б.Д. да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74.30 лв. - разноски в заповедното производството,
както и сумата 612.86 лв. - разноски в исковото производство.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за извършено плащане след завеждане на делото от страна на ответниците. Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото след завеждане на производството ответниците са заплатили изцяло претендираните суми, поради което предявените искове са неоснователни. Атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят изцяло.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******* срещу Ф.М. О., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН **********
обективно съединени искове за признаване за установено, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД
сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до
30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като погасени
чрез плащане.
Решението
е постановено при участието на
трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.