Решение по дело №8312/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4164
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Светлин Велков Михайлов
Дело: 20181100508312
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Боряна Петрова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия М. …..в.гр.дело № 8 312... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Ф.М.О. и С.Д., с която обжалват решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не се е съобразил, че в заключението на назначената ССЕ се установява, че общия раззмер на задължението е сумата от 2 124.56 лв., от която сума още преди завеждането на делото е заплатена сумата от 744.312 лв. Твърди, че входа на производството е заплатил общо сумата от 1 409.48 лв., с която сума изцяло са покрити задълженията. Молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното и се отхвърлят исковете, като претендира и разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като е отхвърлил иска за дялово разпределение за            разликата над 29.22 лв. до 55.74 лв., както и исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 80.85 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.10.2015 г. до 24.1.2017 г. и 11.25 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период и е осъдил Ф.М. О.и С.Б.Д. да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74.30 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 612.86 лв. - разноски в исковото производство.

                        Не се спори между страните, а се установява и от представеният нотариален акт № 27, нот. д. № 39 975/97 г. на Първи нотариус на нотариалната служба при СРС, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот - апартамент в гр. София, ул. ********, на 02.12.1997 г. Не се спори, а се установява иот доказателствата, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

                        От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 6 броя радиатори с поставени индивидуални разпределители, като изчислението и разпределението на топлоенергията за подгряване на имот е на база извършени отчети на разпределителите. Топлоенергията за подгряване на вода е на база 1 брой потребител, поради липсата на узаконен водомер в имота, а топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана съгласно формулата от приложението към Наредба № 16-334/2007 г. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 2 124.56 лв. От представените от помагача доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен достъп до имота за извършване на отчитането на уредите през исковия период.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците са заплатили след завеждането на делото сума в размер на 744.31 лв. /в този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.

                        От представените в настоящата инстанция доказателства се установява, че ответниците са заплатили и сумата от 1 409.48 лв., след завеждането на производството.  

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени субективно и обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като е отхвърлил иска за дялово разпределение за разликата над 29.22 лв. до 55.74 лв., както и исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 80.85 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.10.2015 г. до 24.1.2017 г. и 11.25 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период и е осъдил Ф.М. О.и С.Б.Д. да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 74.30 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 612.86 лв. - разноски в исковото производство.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за извършено плащане след завеждане на делото от страна на ответниците. Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:

            Видно от доказателствата по делото след завеждане на производството ответниците са заплатили изцяло претендираните суми, поради което предявените искове са неоснователни. Атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят изцяло.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение № 343 645 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 43 335/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153 състав, в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Ф.М. О., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН ********** обективно съединени искове за признаване за установено, че  Ф.М. О.и С.Б.Д. дължат поравно на „Т.С.” ЕАД сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 1 380.26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ул. ********за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и сумата 29.22 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до плащането, като погасени чрез плащане.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.