Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033/7.8.2020г.
гр.
Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД ВАРНА, наказателно отделение,
в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕЯН ДЕНЕВ
Мл.съдия ФИЛИП РАДИНОВ
при
секретаря Теодора И. , като разгледа докладваното от съдия Денев В.Н.Ч.Х.Д. № 130
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и следващи във връзка с глава ХХІ от НПК
С Присъда № 268 от 20.11.20119 г., постановена
по НОХД № 1935/2019 г. по описа на Варненския районен съд, е признал ПОДСЪДИМИЯ Д.С.П.,
19-годишен, българин, български гражданин, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ на 06.03.2019 г. в гр. Варна, в Професионална гимназия по електротехника –
Варна, в съучастие като съизвършител с В.Г.В. и С.В.С. причинил на В.Т.Д., ЕГН **********,***,
леки телесни повреди представляващи временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.1 от НК.На осн.
чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК
Д.С.П. е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лв.
Със същата ПРИСЪДА е ПРИЗНАТ ПОДСЪДИМИЯ С.В.С., ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 06.03.2019 г. в гр. Варна, в Професионална гимназия по
електротехника – Варна, в съучастие като съизвършител с Д.С.П. и В.Г.В.
причинил на В.Т.Д., леки телесни повреди
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.1 от НК.На осн. чл.378 ал.4 т.1
от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК С.С. Е
ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като
му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000 лв.
ПОДСЪДИМИЯ В.Г.В., ЕГН **********, е
признат за ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
06.03.2019 г. в гр. Варна, в Професионална гимназия по електротехника – Варна,
в съучастие като съизвършител с Д.С.П. и С.В.С. причинил на В.Т.Д., леки
телесни повреди – лека степен, представляващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.1
от НК.
На осн. чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК В. Е ОСВОБОДЕН
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Недоволен от присъдата е останал подс.С.С.,който в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК и чрез защитника си
адв.Ч. е подал жалба. Във въззивната жалба се твърди, че постановената
присъда е несправедлива и моли съда да постанови нов съдебен акт ,с който да
бъде оправдан изцяло подс.С..
В същия този срок е подадена и въззивна жалба
от адв.Р.Х. ,като защитник на подс.Д. П.. Правят се изводи за неправилност на съдебния
акт и се моли същия да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов ,с който
да бъде приложен и института на реторсията на осн.чл.130,ал.3 НК.
Въззивната
жалба от .подс.В.В. чрез адв.С.И. е
подадена в срок и се прави искане Присъдата да бъде отменена изцяло, като
необоснована и несправедлива и да бъде постановена нова, с която изцяло да бъде
оправдан подс. В.
В съдебно заседание адв.Х. споделя
въззивните жалби и поддържа изцяло становището си ,което е депозирала.Има искане да бъде приложен
института на реторсията.
Адвокат Й.Ч. поддържа изложеното във въззивната
жалба , като прави искане за възлагане на разноските по делото.
В същото съдебно заседание адв.И. поддържа
въззивната жалба по подробните съображения, изложени с нея. Желае отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на оправдателен.
Според
повереника на частния тъжител присъдата е правилна и като такава, подлежаща на
потвърждаване.
Изслушвайки
становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, въззивния съдебен състав констатира следното :
Проверката на
относимите към производството доказатателства позволяват да бъде изяснена
следната фактология:
Към 14 30 часа
на инкриминарината дата, в партера на Професионалната гимназия по
електротехника в гр. Варна, се срещнали подсъдимите и пострадалия Д., който бил
с приятелите си свидетелите Н.и Й.. Между Д. и подс. П. възникнал словесен
конфликт, по повод подигравките на подсъдимия към външния вид на пострадалия.
Когото провокацията му, целяща телесен сблъсък, не успяла, подс. П. с юмрук
нанесъл удар в лицето на Д.. Последният се опитал да се защити, но
подсъдимите В. и С. се включили в побоя.
В резултат на
него, на пострадалия били причинени подробно описаните в съдебно медицинската
експертиза телесни увреждания, довели в съвкупността си до временно разстройство на здравето, неопасно за живота .
Тези увреждания
били приети от първоинстанционния съдебен състав за лека телесна повреда и
квалифицирани като такава по чл. 130 ал.
1 от НК.
Следва да се
отбележи, че решаващия съд внимателно и прецизно е анализирал обясненията на подсъдимите и показанията на
разпитаните свидетели, както и
заключението по назначената и изготвена в хода на съдебното производство
съдебно- медицинска експертиза. Посочил е защо приема кредитираните от него и
защо отхвърля подкрепящи защитната теза на подсъдимите доказателствени
източници при формиране на правните си изводи, довели до постановяване на
атакуваната присъда.
Въззивната инстанция споделя извода, че приетите за истинни показания са
дадени от незаинтересовани свидетели, както и че експертизата е изготвена от компетентно
вещо лице, дава задълбочен отговор на поставените й въпроси и липсват всякакви
съмнения относно обосноваността на заключението.
Неприемлив е
доводът за извършване на деянието при превишаване пределите на неизбежната
отбрана. Данните по делото не разкриват непосредствено противоправно поведение
от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия или другиго. Дори и да се
приеме, че той първи е ударил подсъдимия П., каквото е защитната теза,
безспорен е факта, че е бил провокиран от него. Ето защо позоваването на
неизбежна отбрана е неоснователно. Тази констатация прави ненужно
обсъждането и на въпрос за превишаване
на нейните предели.
Липсват условия
и за прилагане института на реторсията по чл. 130 ал. 3 от НК.
Този институт в
наказателното право съдържа в себе си редица отклонения от материалноправен и
процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях касае
наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна
отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и
евентуално изтърпяване на съответно наказание. В основата на реторсията е
идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си, като
на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато със същата телесна повреда, то и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон.
Законодателят е съобразил още и по-ниската степен на обществена опасност на
деянието и репарирането на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно
увреждане.
С оглед на
това, на съда е предоставена възможност
да освободи от налагане на наказание и двете страни. Това съответно поражда и
задължение за преценка наличието на законовите изисквания за приложението на
разпоредбата на чл. 130, ал.3 НК.
В тази връзка, съдът е длъжен да провери и
анализира не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички
обстоятелства, свързани с насрещното деяние, тоест, с поведението на самия
пострадал, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е
повдигано обвинение. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията, която се прилага само в предвидените от закона
случаи, какъвто без съмнение настоящия не е . Права е защитата, че е без значение
, кой първи е извършил престъпното посегателство и кой е съзирал съда, ако на
двамата са причинени обаче еднакви по
степен телесни повреди .
Тъжителят е понесъл
увреждания, които вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза
приема за такива, довели до временно разстройство на здравето, извън случаите
на тежка и средна телесна повреди. . Тези увреждания правилно са квалифицирани
по чл. 130 ал. 1 от НК.
В настоящия
случай, съществуват твърдения за нанесен от пострадалия удар на подс. П.. Дори това и да е така, макар
безспорни доказателства в тази насока липсват, то подсъдимият твърди, че е
пренебрегнал телесния си дискомфорт и не е посещавал лекар.
С Постановление
№ 3/ на 27 09 още в далечната 1979 год,. Пленума ВС на РБ е дал задължително за
съдилищата тълкуване относно признаците на телесните повреди.
Според
съдържанието му, съставомерните увреждания по чл. 130 ал. 2 от НК се изразяват
в най- слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява
болка и / или / страдание.
Болката е
определена като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от
физическо въздействие, а страданието,
като продължаваща болка.
Тъй като
уврежданията, квалифицирани като повреда по чл. 130 ал. 2 от НК са от такъв
характер, че не предизвикват разстройство на здравето, не е необходимо и да се
доказва, че пострадалият е изпитвал описаните усещания. Достатъчно е
увреждането да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при
нормални условия, като е възможно да не са налице и обективни следи.
Това теоретично
отклонение е необходимо, за да аргументира тезата на съда, че в резултат
противоправно поведение на тъжителя, на подсъдимия е хипотетично възможно, също
да са били причинени увреждания, които по съществото си представляват телесна
повреда, в състояние да причини неприятно усещане, достатъчно за
квалифицирането му по чл. 130 ал. 2 от НК.
Но дори и подс.
П.,в резултат от действията на пострадалия
Д. да е претърпял леко телесно
увреждане, / макар че както съдът посочи, доказателства за това категорично
липсват / то това увреждане не е същото по характер с това на тъжителя, поради
което, съдът намира, че не може са приложи института на реторсията. Тя винаги
предполага не само две противоправни деяния, а и еднаквост на степента на
уврежданията.
Това в по
-голяма степен важи и за отговорността на останалите съучастници, по отношение
на които, твърдения за проявена агресия от пострадалия липсват.
Относно
съучастието следва се отбележи,че по отношение и на тримата подсъдими е бил налице субективният обединяващ
признак на съизвършителството - общият умисъл, защото всеки от дейците при
осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия и искал от така съчетаната дейност да бъде
причинено телесно увреждане на пострадалия.
След като
правилно е установил, че са налице условията за
освобождаване на дейците от наказателна отговорност чрез административното им санкциониране по чл. 78а от НК, съдът е индивидуализирал санкциите според собствената
си преценка за справедливост, съобразена с правилата по чл. 36 и 54 от НК.
Поради приетата
линия на защита, възражение срещу несправедливостта на наказанията не е
правено, но въззивната инстанция, дължаща цялостна проверка на първоинстанционната
присъда, отбелязва, че санкцията е в състояние
да изпълни своите превенционни цели.
Наложените
наказания са минимално възможните и не съществуват неотчетени многобройни или
изключителни по характера си смекчаващи обстоятелства, нито законово основание
или възможност за допълнителната им либерализация.
Въззивната
проверка установи и че, след като законосъобразно и в съответствие с
доказателствата по делото е приел, че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на подсъдимите по отношение дължимото на пострадалия обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, съдът не е определил размера му в
съответствие с критерия, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Присъдените суми, към датата на деликтите,
според въззивната преценка, не съответстват на причинените вреди и настъпилите
в резултат на тях неблагоприятни за пострадалия последствия.
Интензитета на
причинените увреждания не предполага присъждане на обезщетение в размера,
отмерен от първоинстанционния съд.
Справедливостта
изисква то да бъде намалено до сумата от две хиляди и четиристотин лева, за да
бъде предотвратен несправедлив резултат. Подсъдимите следва да бъдат осъдени и
да го заплатят солидарно, а не съразмерно, както неправилно провереният съд е
приел.
След като не
намери други основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда,
настоящият въззивен състав на Варненски окръжен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
ПРИСЪДА № 268 по НЧХД № 1935/ 2019 год. на Варненски районен съд
в гражданската й част, като намалява размера на обезщетението за деликта
по чл. 130 ал. 1 о от НК от четири хиляди и петстотин на две хиляди
и четиристотин лева.
Осъжда
подсъдимите да заплатят солидарно присъдената сума.
Потвърждава
присъдата в останалите и части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :