№ 260041
град Първомай, 11.08.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 167 по описа на Съда за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адвокат И.С.Д. *** С.К.Д. моли за
отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в Жалбата и в
хода по същество; претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Областна дирекция на МВР - Пловдив – редовно призована чрез Началник-сектор „Пътна
полиция“, не изпраща представител; със Молба-становище
рег. № 103000-15566 / 02.09.2020 година Началника-сектора, с което е
представена административнонаказателната преписка, се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на Наказателното постановление и се моли да се остави Жалбата
без уважение, а при евентуалното й уважаване – да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното предвиденото по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа
страна:
На 09.05.2020 година младши
автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив
И.Н.Н. (актосъставител) и колегата му К.А.Г. са изпратени в град Първомай,
област Пловдив, за осъществяване на контрол по спазване на Закона за движението
по пътищата; служителите са с униформи със светлоотразителни жилетки, а
автомобилът им е с отличителни знаци на Полицията.
Двамата са на установъчен пункт на улица
„Сливница“, когато около 17:35 часа виждат по пътя да се движи лек автомобил „Хонда“
с ДК № *** и го спират за проверка до № 12; зад волана на колата е жалбоподателят,
до него е тогавашната му приятелка П.М.М..
Полицаите първо проверяват водача за
употреба на алкохол, но пробата не дава положителен резултат, след което на С.К.Д.
e съставeн на място и му е връчен Акт за
установяване на административно нарушение серия (бланка серия АА № 654925) за
това, че е без поставен обезопасителен колан по време на движение.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно
заседание на въззивната инстанция свидетели и от приобщената по предвидения в
НПК ред административнонаказателна преписка.
В съдебно заседание П.М. свидетелства,
че жалбоподателят е бил с предпазен колан, докато са се движели, и го е махнал,
за да извади документите си от жабката, защото иначе не може да ги стигне, а
щом полицаите са извикали и нея при тях, първоначално са твърдели, че и тя е
била без колан. Само че актосъставителят е категоричен, че още при спирането на
хондата констатира, че С.Д. няма сложен предпазен колан, за разлика от
тогавашната си приятелка на седалката до него, и неговите думи Съдът приема за
обективни и логични, още повече, че самата П. сочи ръст на С. над 1,90 м, за да
е необходимо той специално да сваля обезопасителния колан за достигане на
жабката с документите в лекия автомобил.
От правна
страна:
По фактически установеното Съдът намира,
че от наказващия орган правилно нарушението е квалифицирано по чл. 137а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, чийто текст визира: Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, и в случая не се спори, че „Хонда“ с ДК № ***
спада към категория М1 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от Закона за
движение по пътищата и е оборудван с обезопасителен колан, който към датата на
проверката жалбоподателят не използва при движение. Точно е посочена и
следващата се санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1 от Закона
за движението по пътищата: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Наложеното наказание е в границите на
посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да
преценя размера й.
Нарушението е конкретизирано в Акта за
установяването му и Наказателното постановление по време, място и извършител и
са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и
двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515
/ 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи и са несъстоятелни
възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, както и за
недоказаност на деянието.
Това формално нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, т.е. не е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК във връзка с препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 157 от Закона за движение
по пътищата, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се
отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с
контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на
обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 6
контролни точки за нарушението във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1
от Закона за движението по пътищата е в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя
не следва да се присъжда платеното възнаграждение за процесуално
представителство, но на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 в
съответствие с чл. 84 от ЗАНН трябва да плати разноските за явяване на свидетел
в съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Потвърждава
Наказателно постановление № 20-1030-004103 / 22.05.2020 година на
Началник-група към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на С.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предложение 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 137а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба №
Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 6
контролни точки.
Осъжда
С.К.Д., ЕГН **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай
сумата от 20 (двадесет) лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ