Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Сливен, 14. 10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора МИЛЕНА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно
дело № 154 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.Н.Д.
с постоянен адрес:***, подадена против
Решение № 311 от 03.07.2019 г., постановено по АНД № 109 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 18-0804-002812 от 07.11.2018 г., издадено от Началника на Група
в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на В.Н.Д., за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева; и за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
са наложени глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. В жалбата жалбоподателят твърди,
че решението на Районния съд е неправилно и необосновано. Счита, че: решението
е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон; изводът на съда за законосъобразност на обжалваното НП не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Заявено е искане за отмяна на
решението на Районния съд с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
отменено процесното НП или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага
съображения, че: съществено нарушение на процесуалните правила при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е, че няма приложен
талон за медицинско изследване към АУАН; жалбоподателят не е извършил
визираното в НП административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; за да е
налице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо водачът да е отказал
да бъде изследван за алкохол, а такъв отказ е налице, ако всички изисквания за
извършване на съответните изследвания са били изпълнени; заявеното от
полицейските служители, че колелото на автомобила е било паднало настрани от
автомобила, говори за техническа неизправност, а не за неправилно избиране на
скоростта, с оглед изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба: ОД на
МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
описаните в АУАН и НП нарушения; изложил е обосновани съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод за
наличие на изискуемите от закона основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя; счел е, че
наложените наказания са определени законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със
събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с
установените факти и с приложимото право. В производството пред Районния съд не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 19.09.2018 г. на жалбоподателя е съставен и връчен АУАН от
служител на ОД на МВР– Сливен, за това че на 19.09.2018 г. около 22:00 часа в
Община Сливен, на Автомагистрала Тракия км 260 в посока гр. Бургас,
управлявайки лек автомобил с Рег. № ………………., поради движение с несъобразена
скорост, е изгубил контрол над МПС и се е блъснал в еластична ограда в ляво от
лентата, като при предложена му проверка с техническо средство за употреба на
алкохол, е отказал да бъде проверен; предложен му е бил талон за медицинско
изследване, който е отказал. Въз основа на съставения АУАН, на 07.11.2018 г. е
издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че
водачът виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му е
наложил, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 200
лева, и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства кореспондират с констатациите в
съставения АУАН, както правилно е приел и Районният съд. Видно от Протокол за
медицинско изследване, съставен на 20.09.2018 г. в 2:00 часа от медицински
специалист, жалбоподателят е отказал да бъде изследван за алкохол, като отказът
да се подложи на изследване е удостоверен и от самия жалбоподател, а в
Протокола е вписан талон № 0012841. В Докладна записка до Началника на Група
„ПП“ ОД на МВР – Сливен, изготвена на 20.09.2018 г. от п. Г. И. Г. – сл. в
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен /един от сл., извършили процесната проверка на жалбоподателя/, е отразено, че
заедно с к. му п. И. Б., на 19.09.2018 г. около 22:00 часа, по сигнал за
възникнало ПТП на Автомагистрала Тракия км 260 в посока гр. Бургас, са
извършили проверка на място, където са заварили два автомобила и са установили,
че единият от автомобилите се е ударил в предмет на пътя, а по отношение на
водача на другия автомобил – жалбоподателя, са видели, че е бил неадекватен,
направили са опит да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, но жалбоподателят е отказал; установили са, че има и друго
ПТП с автомобил, който е минал през част от алуминиева джанта, изхвръкнала от
първото ПТП с жалбоподателя в насрещното платно; на жалбоподателя е бил издаден
талон за медицинско изследване № 0012841, отведен е бил в ЦСМП – Сливен, където
отказът му е бил удостоверен с медицински протокол. В същия смисъл са и
свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта.
С оглед на гореизложеното, Районният съд обосновано
и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените
такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно,
процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
С разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП е вменено на водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От определеното в нормата
следва, че жалбоподателят е бил длъжен да управлява автомобила със скорост,
която да му позволи да намали скоростта или да спре, за да не настъпи ПТП. В
този смисъл е императивната разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП,
съгласно която водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението. Не се споделя тезата на
жалбоподателя за техническа неизправност на автомобила– липсват събрани
доказателства в тази насока.
Обосновани са изводите на Районния съд и
относно нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства
е установено, че жалбоподателят е санкциониран за това, че като водач на МПС е
отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол с
техническо средство. За този отказ на жалбоподателя е съставен АУАН. Отказът да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта е установен по несъмнен начин от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Въз основа на констатираното с АУАН нарушение,
на жалбоподателя е издадено процесното НП, в което е посочено, че
административните наказания се налагат на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП– в което е предвидено, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба
2000 лева. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за съществено нарушение
на процесуалните правила при ангажиране административнонаказателната му отговорност,
поради липса на приложен талон за медицинско изследване към АУАН. Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП въвежда самостоятелни хипотези за санкциониране на
водач на МПС, една от които е при отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Отказът за проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта представлява
отделно и самостоятелно основание за издаване на наказателно постановление и не
е необходимо да бъде налице и отказ за даване на кръв за медицинско изследване.
Тези две хипотези не са в отношение на алтернативност
по избор на водача на МПС и неизпълнението на предписаното от всяка една от тях
представлява административно нарушение. Наред с изложеното, в разглеждания
случай са събрани доказателства и за отказ на жалбоподателя да даде кръвна
проба за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
С оглед на гореизложеното, Районният съд
при правилно приложение на материалния и процесуалния закон е приел, че
жалбоподателят е извършил административните нарушения, за което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на
наказания в предвидените от закона вид и размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311 от 03.07.2019
г., постановено по АНД № 109 / 2019 г.
по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: