О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260450/
04.11.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 04.11.2020 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ РАДЕВ
Членове:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиева
в.ч.гр.д.№ 2340 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.423 ГПК.
Постъпило
е възражение от И.А.Д. , представлявана от пълномощника адв.К.Т. ***, партер,
офис 2 и 3, срещу Заповед за изпълнение № 4756/17.07.2015 г. на парично задължение поо
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8875/2015 г. по описа на ПРС. Длъжникът възразява,
че заповедта не е връчена надлежно, нито лично. Твърди, че за заповедта и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист узнала от полученото на
07.08.2020 г. в Кметството на с.М. запорно съобщение
от ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 по образуваното срещу нея изп.д.№ 201682404000991. Сочи, че на посочения в ИЛ адрес в
гр.П., бул.*** №***, ет.*, ап.*** не живее от 2008 г., когато жилището е било
продадено. От 2009 г. Д. постоянно, трайно и непрекъснато е обитавала Д***, В***,
където преимуществено живеела и служела като управител на доброволни начала.
Нова адресна регистрация не направила поради липса на административен адрес на
манастира, както и липса на надлежен
работодател. Моли заповедта и изпълнителния лист да бъдат обезсилени. Представя
писмени доказателства.
Заявителят
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника
адв.Ж.Д. ***, оспорва възражението. Счита, че то е недопустимо, тъй като е
подадено извън преклузивния срок по чл.423 ГПК. В
тази връзка се поддържа, че длъжникът е узнал много по-рано за издадената
заповед- още при извършваните по изп.дело действия-
запор на банкова сметка ***.04.2018 г., запор на трудово възнаграждение от
25.11.2019 г., запор на друга банкова сметка ***.08.2020 г. Евентуално,
поддържа становище за неоснователност на възражението, като излага доводи за
надлежно връчване на заповедта при спазване на законовите разпоредби, действащи
към 2015 г.
Пловдивският
окръжен съд, като разгледа възражението и представените доказателства, прие
следното:
Възражението
е подадено в преклузивния едномесечен срок от
узнаването съобразно нормата на чл.423 ГПК. В тази насока релевантни са твърденията на длъжника, подкрепени с писмени
доказателства- копие от връчено на 13.08.2020 г.при отказ
съобщение до длъжника за образуваното изп.д.№ 991/2016 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов /
л.22/. Възражението е входирано в регистратурата на
ПРС на 24.08.2020 г., т.е., по-малко от един месец от узнаването за издадената
заповед. По-ранна дата на узнаване не може да се приеме за установена въз
основа на писмените доказателства, представени от кредитора. Същите
представляват съобщения по изп.дело, адресирани до
трети задължени лица и съответно не доказват достигане на данните за издадената
заповед по чл.410 ГПК и ИЛ до самия длъжник.
Разгледано
по същество, възражението е основателно, по следните съображения.
Разпоредбата
на чл.423 ГПК предвижда защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение в
няколко хипотези, в.ч. и в случаите, когато заповедта не е връчена лично на
адресата. В разглеждания случай от приложеното заповедно производство по
ч.гр.д.№ 8875/2015 г. на ПРС, се констатира следното:
По
подадено на 16.07.2015 г. заявление от „ЕОС Матрикс“
ЕООД е издадена Заповед № 4756 от 17.07.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И.А.Г./ сега с фамилно име А./ за
сумата от 1250 лв.- главница, частично от обща такава в размер на 4208,43 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на вземането, както и 25 лв. държавна такса. Посочено е,
че вземането произтича от договор за банков кредит № 13 от 26.02.2004 г., като
заявителят е цесионер / купувач/ на вземането на
„Булбанк“ АД по договор за цесия от 03.09.2008 г.
Предприето
е връчване на заповедта на посочения в заявлението адрес- гр.П., бул.*** №***, ет.*, ап.*** , който , видно от изготвената служебна
справка по делото на ПРС, съвпада с регистрирания настоящ и постоянен адрес на
длъжника. Поради ненамирането на адресата и след получени данни от съсед, че
лицето не живее на този адрес от около четири години, е пристъпено
към връчване по реда на чл.47 ГПК- чрез залепване на уведомление. Такова е
залепено на адреса на 19.08.2015 г. и с изтичане на уредения в нормата на
чл.47, ал.5 ГПК двуседмичен срок от залепването , съобщението се счита за
редовно връчено на 03.09.2015 г. Съобразно действащата към онзи момент редакция
на разпоредбата, в тази хипотеза и след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК
за подаване на възражение, се счита, че заповедта е влязла в сила и на осн.чл.416 ГПК въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист № 8916 от 30.09.2015 г.
Твърдението
на длъжника, изложени във възражението , сочат на правна квалификация на
искането по чл.423, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че не е могла да узнае за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства. Фактът, който се потвърждава от
представената Благодарствена грамота, издадена от тогавашния В.м. дядо Д., че в
периода на връчване на заповедта Д. е служила доброволно и безвъзмездно в Д.м.,
В.е., който в този случай не притежава характеристиките на работодател и няма
пълен /точен/ административен адрес / вж.чл.13, ал.6 от Устава на Българската
православна църква/ обуславя наличието на хипотезата на посочената правна
норма. Макар и при редовното връчване с приложение на фикцията по чл.47, ал.5 ГПК, са били налице особени непредвидени обстоятелства, поради които длъжникът
не е узнал за връчването, а именно пребиваване на място без точен
административен адрес и при липса на работодател поради служене на доброволни
начала в Д.м. Изложеното води до извода, че възражението е основателно и ще се
приеме, като на осн.чл.423, ал.3 ГПК ще се се спре изпълнението на издадената заповед. Делото ще се
върне на първоинстанционния съд за даване на указания
по чл.415 ГПК.
С
горните съображения и на осн.чл.423, ал.3 ГПК,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражението на И.А. Д. / с предишно фамилно име Г./ с ЕГН
********** срещу Заповед № 4756 от 17.07.2015 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК ,
издадена по ч.гр.д.№ 8875/2015 г. по описа на ПРС.
СПИРА изпълнението на Заповед
№ 4756 от 17.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , издадена по ч.гр.д.№ 8875/2015 г. по описа на
ПРС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд за даване на указания по чл.415 ГПК на заявителя.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: