ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                Гр. Димитровград, 27.05.2019 год.

 

Днес, 27.05.2019 год., в закрито заседание на Димитровградски районен съд Гергана Стоянова– районен съдия, докладчик по гр.д.№1635   по описа на съда за 2018 год., намирам следното :  

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от К.Д.Б. - ЕГН **********,***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път' № 260, представлявано заедно от Д.Б.Ш.- Изпълнителен директор и М.И.В.- Прокурист, действащи чрез юрисконсулт В.Н.П., иск за обезщетение за вреди с правната квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба и уточняващата такава се твърди от ищцата, че е получила за м. Март 2017г. част от трудовото си възнаграждение и част от уговореното обезщетение по чл. 331 от КТ след извършване на законоустановените удръжки по чл. 272 от КТ, следователно спорът между страните се концентрира върху въпроса дали работодателят е следвало да удържи и преведе в изпълнение на запора по-малък размер от подлежащите на плащане суми за същия работен месец и съответно да преведе по сметката на служителката си по-голяма сума нетно възнаграждение и обезщетение, а не дали работодателят е в неизпълнение на процедурата за уволнение на работник или служител по инициатива на работодателя с изплащане на обезщетение в размер на минимум четири БТВ. Ищцата твърди, че не е правила опит да се върне на работа, т.е. не е намерила за необходимо да предприеме действия за защита на трудовите си права като служител на Банката и съответно за възстановяване на трудовото си правоотношение отпреди договарянето на уволнението си по чл. 331 от КТ. Ищцата счита, че удръжките за м. Март 2017г. по запора, са извършени в размер, който е бил незаконосъобразно определен от работодателя.

Съгласно съдържанието на отговора на исковата молба, работодателят от своя страна не оспорва дължимостта на обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ поради прекратяване на трудовия договор със своята служителка на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, но поддържа, че с оглед на наложените запори върху трудовото възнаграждение и други вземания на ищцата през месец март 2017г., е бил длъжен да удържи от размера на трудовото възнаграждение за месеца на уволнението и от размера на обезщетението по чл. 331, ал. 2 от КТ, възлизащо на четирикратния размер на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението, всички суми, надхвърлящи несеквестируемия максимален доход за съответния месец по чл. 446, ал. 1, т. 4 от ТПК /в редакцията на закона, в сила към 30.03.2017г./.

Ето защо съдът приема, че спорът между страните не е трудов спор, а спор за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни,  според твърденията на ищцата действия на служители на работодателя при или по повод изпълнение на възложената им от работодателя им работа по обслужване на запори върху трудовото възнаграждение на служители на работодателя.

В срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото, считайки за местно компетентен съдът според неговото седалище - СРС.

По така направеното възражение, съдът намира следното:

          Иск за вреди от непозволено увреждане е местно подсъден на съда по седалището на ответника, на основание чл.105 и чл.108 ал.1 от ГПК.Седалището на ответната банка е в град София.Този иск може да се предяви по чл.115 ал.1 от ГПК и по местоизвършване на деянието, но ищцата не се позовава на тази разпоредба, уреждаща възможност за избор на местна подсъдност на иск за вреди, а така също местоизвършване на деянието по смисъла на цитираната разпоредба следва да е централата на ответната банка, където се извършват изчисленията на допуснатите от закона удръжки и изплащането на месечните трудови възнаграждения на служителите на банката.

           Последица от горния извод е въпросът за правилната местна подсъдност - иск по чл. 49 от ЗЗД /и доколкото в исковата молба в допълнителната молба на ищцата липсва изявление за избор и обосновка на подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК/ следва да бъде предявен пред компетентния съд по седалището на ответника, а именно - Софийски районен съд.

За пълнота на изложеното, следва да се уточни и това, че исковата молба е предявена пред PC - Димитровград, като е посочено, че предметът на иска е „трудово дело“. Действително съгласно разпоредбата на чл. 114 от ГПК работникът има право /правна възможност/ да предяви иск срещу работодателя си ,.и по мястото. където той обичайно полага своя труд", т.е. работникът има право да избира подсъдността на своя иск. Но в исковата молба не се съдържа каквото и да било указание за избор на подсъдност. Ищцата /или нейният процесуален представител/ не се позовава на тази законова възможност.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

                                        О П Р Е Д Е Л И : 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №  1635/2018 г. по описа на ДРС, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Хасковски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.                        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: