О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 03.06.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. Б. – пълномощник на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София със седалище и адрес на управление гр. София, ***, против определение № 193/04.03.2020г. по ч.гр.д. 100/2020 г. на Новозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на дадените от съда указания в законовия срок.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК въвежда изисквания единствено с цел съдът да следи за неравноправни клаузи при договори с потребители. В случая е депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК като целта е да се провери дали вземането е спорно и е достатъчно само твърдението на заявителя, че вземането съществува. Доказването на факта на прехвърляне на вземането не е предмет на изследване в производството по реда на чл.410 – чл.416 от ГПК. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали то е спорно. Само при постъпило възражение и при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, заявителят ще следва да доказва съществуването на вземането си включително и по отношение на прехвърлянето му. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и въззивният съд да се произнесе по същество.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         Новозагорският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София против Д. Й.М. за заплащане на следните суми: главница в размер на 1415.21лв. по Договор за кредитна карта  на физическо лице от 30.05.2018г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София с цесия от 22.04.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; договорна лихва в размер на 58.88лв. за периода 01.10.2018г. – 01.04.2019г. и обезщетение за забава в размер на 224.35лв. за периода от 01.10.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

         Към заявлението са приложени: договора за потребителски кредит от  30.05.2018г., сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.

С разпореждане №318/06.02.2020г. районният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да представи копие от договора за цесия в тридневен срок от съобщаването. Това разпореждане е било връчено на заявителя на 19.02.2020г.

На 24.02.2020г. е подадена молба от пълномощника на заявителя, в която се развиват съображения, идентични на изложените в частната жалба относно липсата на законово изискване за представяне на този договор, и се иска да бъде отменено разпореждането, с което е било указано да се представи договора за цесия.

С обжалваното Определение №193/04.03.2020г. е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на дадени от съда указания в законовия срок. В мотивите си заповедният съд е посочил, че без искания договор за цесия не може да обоснове заявителската претенция, тъй като следва да се убеди, че заявителят е встъпил в правата на неудовлетворения кредитор и е техен притежател към момента.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на  19.03.2020 г. Същото е било обжалвано на 24.02.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Прекратяването на производството е незаконосъобразно, понеже основанието за това – неотстраняване в срок на указанията на съда, свързани с представяне на договор за цесия, са неотносими към преценката относно уважаването или не на заявлението.

Заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК. В разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК са изрично посочени реквизитите, които заявлението следва да съдържа, а с разпоредбата на ал.3, нова, ДВ бр.100/2019г. е въведено единствено изискването за прилагане към заявлението на договора, измененията и приложенията му и общите условия към него, ако има такива, в случаите, когато вземането произтича от договор, сключен  потребител. Така е въведено единственото изключение от правилото, че заявителят не е длъжен да прилага към заявлението си писмени доказателства, които установяват вземането на кредитора или други писмени доказателства, относими към вземането му. Такива документи в случая безспорно са представени.

Действително, заявлението е подадено от цесионер, посочил изрично това си качество и договорът, въз основа на който е придобил въпросните вземания, без да го представя.

Съгласно съдебната практика и задължителната такава - ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника. Съгласно разясненията, дадени н т.4 от посоченото тълкувателно решение, заповед за незабавно изпълнение може да се издаде на цесионера въз основа на документите по чл. 417 от ГПК. Изискването е към заявлението да се представи нотариално заверен договор за цесия, документи, установяващи вземането на кредитора и доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това изискване обаче е само в случаите на заявление по чл.417 от ГПК и е неприложимо в настоящия казус, тъй като новият кредитор е поискал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Както бе посочено, според нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявителят не е длъжен да прилага към заявлението си писмени доказателства, които установяват вземането на кредитора или други писмени доказателства, относими към вземането на кредитора.

Следователно, изискванията към заявителя, когато се иска издаване на заповед в полза на правоприемник по договор за цесия, обхващат представяне на доказателства за сключването и съобщаването на цесията, единствено в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, когато се постановява незабавно изпълнение на парично задължение, но не и в тази по чл. 410 от ГПК.

Поради това заповедният съд не е следвало да поставя това изискване като условие за редовността на заявлението и неправилно е счел, че неизпълнението на указанията му чрез непредставяне на поискания договор, са основание за прекратяване на производството.

Като е сторил това, заповедният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на НЗРС с указания за продължаване на процесуалните действия, съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, осъществяване на проверка на разписаните от правната норма изисквания и извършване на преценка относно уважаването на заявлението.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОТМЕНЯ определение № 193/04.03.2020г. по ч.гр.д. 100/2020 г. на Новозагорския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: