О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 149 от 24.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и при
участието на прокурор Дарин Христов като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 855 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от „Леспром“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Айтос, ул.“Д.Захариев“ №27, представлявано от
управителя И. Щ.против Държавно горско стопанство Айтос-териториално поделение
на Югоизточно държавно предприятие, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 147 903.96 лв., от които главница в размер на
113 552.05 лв. без ДДС, мораторна лихва върху главницата в размер на
34 351.91 без ДДС, считано от 15.04.2016г. –датата на влизане в сила на
решение №4520/15.04.2016 г. на ВАС до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Посочените по –горе суми се претендират с оглед отменената по
съдебен ред заповед №РД-050770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос, с която
дружеството е класирано на второ място. В съдебно заседание, ищеца редовно
призован, се представлява от адв. А., САК, която
поддържа
исковата молба и ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на
разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по
иска – Държавно горско стопанство Айтос-териториално поделение на Югоизточно
държавно предприятие, чрез процесуалния си представител–адв. П.,
СлАК, оспорва
исковете по
основание и размер, като претендира за отхвърлянето им. Излага аргументи и за недопустимост на исковата претенция, тъй
като е предевянена срещу ненадлежна
ответна страна. Ангажира писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на предявената
претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-05730/02.12.2014 г. на директора на ДГС Айтос, ТП е открит
конкурс по реда на НУРВИДГТДОСПДНГ с предмет ползване на дървесина и изпълнение
на дейности в горски територии, попадащи в териториалния обхват на ДГС Айтос. Конкурсът
е проведен на 18.12.2014г. Офертите на кандидатите са разгледани, оценени и
класирани от комисията по чл.60 от Наредбата, съобразно критерия „икономически
най-изгодна оферта”. На първо място е класирана офертата на кандидат №2, а
именно „Деркос” ЕООД с 93.60 точки, а на второ място офертата на „Леспром”ЕООД
с 85.002 точки. Със заповед № РД-05-0770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос
е обявено класираното на кандидатите. На първо място е класирана офертата на
кандидат №2 – „Деркос” ЕООД и на второ място офертата на „Леспром” ЕООД.
Заповед №РД-05-0770/29.12.2014г. на директора на ДГС Айтос, ТП е оспорена пред
Административен съд - Бургас. Във връзка с оспорването е образувано
адм.д.№260/2015г., като с решение №1150/29.06.2015г., състав на Административен
съд - Бургас е отменил обжалваната заповед. Решението на Административен съд - Бургас
е оставено в сила с решение № 4520/15.04.2016г., постановено по
адм.д.№12860/2015г. по описа на ВАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявената
искова молба e недопустима за разглеждане по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляно
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
В чл.163 от Закона за горите, обн. в
Държавен вестник бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г., е
регламентирано, че за управление на горските територии – държавна собственост,
които не са предоставени на ведомства или юридически лица се създават държавни
предприятия, съгласно приложение №1. Според ал.2 на чл.163 от ЗГ, те са
държавни предприятия – юридически лица по чл.62 ал.3 от Търговския закон, които
не са търговски дружества, като съгласно чл.164, ал.1 от същия закон държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения
- държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.
При тази нормативна уредба на Закона за горите, държавното горско
стопанство, което се представлява от директора, издал незаконосъобразния
административен акт, от който се претендират вреди, няма как да бъде надлежен
ответник по предявения иск, тъй като не е юридическо лице. Юридическото лице в
случая е Югоизточно държавно
предприятие, към което обаче искът не е бил насочен. Процесуалната легитимация на ответника,
следва от посочването му от ищеца /чл.127, ал.1 т.2 от ГПК/ като страна по
материалното правоотношение, част от чието съдържание е заявеното от него
спорно право, като надлежната процесуална легитимация е абсолютно положителна
процесуална предпоставка за съществуването правото на иск. В тази насока е и практиката на Върховен
административен съд, обективирана в определение № 73/14.11.2017г. по
адм.д.№67/2017г. на петчленен състав, определение № 1866/19.12.2016г. по адм.д.№1860/2016г.
на VІІІ отделение, съгласно която юридическото лице е държавното предприятие,
чието териториално поделение е ДГС, което се представлява от директора. Към
датата 13.11.2019г., когато настоящата съдебна инстанция е постановила
приключване събирането на доказателствата, за съда не е съществувало
задължението да указва на ищеца срещу кого да насочи иска, като процесуалната
легитимация на ответника, следва от посочването му от ищеца.
С оглед изложеното, исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 13.11.2019 г., с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА исковата молба от „Леспром“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос,
ул.“Д.Захариев“ №27, представлявано от управителя И. Щ.против Държавно горско
стопанство Айтос-териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 147 903.96 лв., от
които главница в размер на 113 552.05 лв. без ДДС, мораторна лихва върху
главницата в размер на 34 351.91 без ДДС, считано от 15.04.2016г. –датата
на влизане в сила на решение №4520/15.04.2016 г. на ВАС до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 855/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: