Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.07.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.05. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1088 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1241/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1977/2018г. по описа на Районен съд
– гр. С.З., в частта с която са отхвърлени предявените, в условие на
евентуалност, от "Р." ЕАД против Х.П.М. осъдителни искове, за сумата
от 1754.45 лв., представляваща предсрочно изискуема главница с настъпила
изискуемост на 03.01.2018г., за сумата над 220, 29 лв. до претендираните 226, 66
лв., представляваща редовна възнаградителна лихва като отхвърля този иск и за
периода 15.09.2016г. – 14.10.2016г. и за периода 16.12.2017г. – 02.01.2018г.,
както и за сумата над 188.53 лв. до претендираните 204.52 лв., представляваща
наказателна лихва,, съобразно Договор за потребителски кредит №
1403140844715192 от 19.03.2014г., като неоснователни, както и се обжалва
решението в частта за разноските.
Във въззивната жалба
въззивникът "Р." ЕАД излага съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна
практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се
разноски.
В законния срок не е постъпил писмен отговор
от страна на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Ищецът „Р.” ЕАД гр. С. чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че в законоустановения срок и на основание чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415 ГПК, от името на ищеца предявява настоящия установителен иск касаещ вземания в общ
размер на 3787.24 лв., от които: Редовно падежирали главници, в размер на
1601.61 лв. за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017г.; предсрочно изискуема
главница в размер на 1754.45 лв. с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018 г.;
изискуема редовна лихва в размер на 226.66 лв., начислена за периода от
15.09.2016 г. до 02.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 204.52 лв., начислена за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г.
включително; законна лихва за забава за
периода от подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на
вземането.
Сочи, че по заповедно производство в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, по силата на която на Х.П.М. е разпоредено да
заплати на „Р." ЕАД, дължими по Договор за кредит суми. Твърди, че на
19.03.2014 г. между ищеца и кредитополучателя Х.П.М. е подписан Договор за
потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014 г., по силата на който
Банката отпуснала кредит в размер на 6099.00 лв. Кредитът първо бил усвоен на
20.03.2014 г. В чл. 5.1. от Договор за потребителски кредит № 1403140844715192
от 19.03.2014 г. „Р." ЕАД и кредитополучателя М. договорили, че срокът на
действие на договора е 15.03.2019 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът
за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от Договор за потребителски кредит №
1403140844715192 от 19.03.2014 г. страните са уговорили размера на
възнаградителна, наречена редовна лихва. В чл.4.1. от същият договор за първите
12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита кредитополучателят заплаща
на банката фиксирана годишна лихва в размер на 8.50 %. След изтичане на срока
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен
SOFIBOR + 7.003 пункта надбавка, като
стойността на 6-месечения SOFIBOR е определена за 26.02.2015 г.
Страните определили размера на обезщетението за забава в
плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по
кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима
неустойка-наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на
дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 пункта /чл. 4.6. от
Договора/. Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените
вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.
Съгласно чл.5.2. от Договора за потребителски кредит,
кредитът следвало да бъде погасен: на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на
15-то число на съответния месец, считано от 15.04.2014 г. до 15.03.2019 г., включващи приложимата лихва. Размерът на
анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца с включена
приложима лихва е 125.13 лв., съгласно погасителен план към Договора. Уговорено
било, че при промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна
вноска.
Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно
подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя била
отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между
страните. Обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията на Банката по кредита са:
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е
да върне заетата сума е уговорения срок. Съгласно чл.8.1. от Договора,
неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение.
Съгласно чл.9.2. от същия, при неизпълнение, Банката има право да обяви всички
суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни
вноски с падежни дати – от 15.10.2016г.
до 15.12.2017 г., с оглед на което и на основание горепосочената
договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката обявила всички суми
по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост била обявена на
кредитополучателя Х.П.М. на 03.01.2018 г. с писмо с изх.номер изх-001-120976 от
08.12.2017 г. и изх.номер изх-00М 20978 от 08.12.2017 г.
Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата
на закон за страните. Позовава се и на Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 956/2012 г., ІІ-ро т.о., в което унифициращият съдебната практика съд е
приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено
при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и
обвързва страните (в този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по търг.
д. № 601/2014 г., I т.о., Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по търг. д. №
1717/2013 г., I m.o., ТК, Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№1877/2010 г. на V г о.). В допълнение, в Решение № 283/06.04.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 507/2009 г. на III г.о. съдът приел, че за да е надлежно връчването по
пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по
Договор за потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014 г. била
осчетоводена на 03.01.2018 г. Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при
настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна)
лихва и лихва за забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2013 г.
на / т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем
за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси.
Необходимите изчисления за определяне на размера на тази
претенция били отразени в приложената справка по чл.366 от ГПК. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд - С.З..
Ищецът моли, след доказване на твърдените факти, съдът да
се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Х.П.М. съществуването и изискуемостта на вземанията му, произтичащи
от Договор за потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014 г., а
именно: редовно падежирали главници, в размер на 1601.61 лв. за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017г.,
предсрочно изискуема главница в размер на 1754.45 лв. с дата на настъпила
изискуемост 03.01.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 226.66 лв.,
начислена за периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 204.52 лв., начислена за периода от 15.10.2016 г.
до 21.01.2018 г. включително; законна лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност - в случай че предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен
частично като неоснователен досежно посочените като предсрочно изискуеми по
Договора за кредит суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г.
(т. 116), моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: редовно
падежирали главници, в размер на 1601.61 лв.
за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г., предсрочно изискуема главница в размер на 1754.45 лв. с дата на
настъпила изискуемост 03.01.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 226.66
лв., начислена за периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 204.52 лв.,
начислена за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г. включително; законна
лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до
изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба
до окончателното им изплащане.
Ищецът счита, че съгласно Решение № 139 от 05.11.2014 г.
на ВКС по търг. д. № 57/2012 г., 1-во т. о., ТК, когато вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на
всяка вноска били определени в договора и за настъпването на изискуемостта им
не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следвало да се уважи поне в
размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита.
Твърди, че длъжникът изпаднал в забава по отношение на
предсрочно изискуемите вземания, считано от датата на получаване на настоящата
искова молба (в този смисъл сочи Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1769/2009 г.). В случай, че съдът уважи евентуално съединените осъдителни
искове, претендира законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба. Доколкото
възнаградителната лихва и неустоечното съглашение (наказателна лихва) са
предвидени в Договора, очевидно било, че те съставляват договорно задължение за
страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната
лихва и обезщетителният характер на неустойката не препятствали приложимостта
на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задълженията са самостоятелни и независими от
задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (позовава се на Решение № 73/29.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за
Съгласно Решение № 285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да
предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши
всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество.
Моли също така да бъде осъден ответника Х.П.М. да му
заплати всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и
хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
450.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В случай, че предявените искове бъдат уважени частично,
моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.
Моли, съобразно указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.
12 от TP №4/2013 г., съдът да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство.
Прави и искане за произнасяне на съда с неприсъствено
решение, ако са налице условията за това.
Назначеният на ответника
Х.П.М. особен представител – адв.
Т. Г. ***, е депозирала писмен отговор на исковата молба в законоопределения
срок, с който не оспорва предявения установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Депозирал е писмено становище, с което поддържа предявените искове. Ответникът
се представлява от назначеният му особен представител, който не оспорва
предявения установителен иск. Прави възражение за нищожност на клаузата за
начисляване на наказателна лихва по
процесния договор за потребителски кредит.
Видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит № 1403140844715192/19.03.2014г., „Р.” ЕАД гр. С. е предоставила на Х.М.,
в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 6 099 лв., с краен срок
на погасяване – 15.03.2019г. Договорено е кредитът да бъде погасен на 60
анюитетни месечни вноски, с размер за всяка вноска от 125.13 лв. В чл. 11 от
Договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, когато при неплащане
от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни, считано от падежа на това
задължение, считано от 151 – вия ден, кредитът /главница, ведно с дължимите такси, разноски и
лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем, като
банката има право да събере всички дължими суми по предвидения в закона ред,
без да е длъжна да спазва поредност на способите и без да уведомява за това
кредитополучателя.
С писма изх. №001 – 120978 и изх.№ 001 – 120976 Банката
уведомява ответника за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита, като го
кани доброволно да плати всички дължими суми. Видно от върнатите разписки, пратките
не са връчени, тъй като са непотърсени в определения за това срок.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 504/2018 г. по описа на
СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 304/26.01.2018г., като е
разпоредил ответникът Х.М. /длъжник/ да заплати на ищеца „Р.” ЕАД гр. С.
/кредитор/ сумата от 1601.61 лв. - Редовно падежирали главници, за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г., сумата от 1 754.45 лв. - Предсрочно изискуема главница
с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018 г.; сумата от 226.66 лв. - изискуема
редовна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018г. включително;сумата
от 204.52 лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 15.10.2016 г. до
21.01.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
24.01.2018г. до изплащането й, което вземане е за неизпълнено задължение за връщане
на банков кредит по Договор за потребителски кредит №
1403140844715192/19.03.2014г. На осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 47, ал.5
от ГПК, на заявителя е указано, че в едномесечен срок, от връчване на
съобщението, може да предяви иск относно вземането си. В указания срок
заявителят предявява настоящия иск..
От заключението на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че Кредитът
в р-р на 6 099,00 лв. е усвоен на 20/03/2014 г., а платените суми от ответника до
15/11/2016 г. /последно плащане по кредита/ са в общ р-р на 3 760,92 лв., от
които 2 742,95 лв. - главница, 997,29 лв. - редовна и просрочена лихва , 20,68
лв. - просрочена наказателна лихва.
Размерът на непогасените задължения на длъжника по
Договор за потребителски кредит № 1403140844715192/19.03.2014 г. към 23/01/2018
г. датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е:
- усвоена и непогасена главница, в това число - 3 356,06
лв.:
- редовна изискусма главница /редовно падежи рали вноски
преди обявяване на предсрочната изискуемост/ - 1601, 62 лв. за периода от
15.10.2016г. до 15.12.2017г. включително;
предсрочно изискуема главница - 1 754,44 лв. - дата на
настъпила изискусмост на 03.01,2018г;
- начислена редовна /възнаградителна/лихва - 226,66 лв.:
- редовна изискуема възнаградителна лихва -220.29 лева за
периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г. включително;
- предсрочно изискуема възнаградителна лихва - 6.37 лева
върху предсрочно изискуема главница от 03.01.2018г. за периода от 16.12.2017г.
до 02.01.2018г. включително.;
- начислена наказателна лихва /за забава/- 204,52 лв.
- редовно изискуема наказателна лихва /за забава/ - 188.53
лева върху просрочени главници за периода от 15.10.2016г. до 21.01.2018г.
включително;
- предсрочно изискуема наказателна лихва - 15.99 лева
върху предсрочно изискуема главница от 03.01.2018г. за периода от 03.01.2018г.
до 21.01.2018г. включително.
законна лихва в лева -1.86 лева
съдебни разноски в лева - 75.74 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. По делото е безспорно установено, че „Р.” ЕАД е
изпълнила задълженията си по сключения договор, като е предоставила на
ответника сумата от 6 099,00 лв. с краен срок на погасяване – 15.03.2019г. Договорено
е кредитът да бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, с размер за всяка
вноска от 125.13 лв.
Съгласно чл. 11 от Договора е уговорена автоматична
предсрочна изискуемост, когато при неплащане от страна на кредитополучателя
изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в
продължение на 150 дни, считано от падежа на това задължение, считано от 151 –
вия ден, кредитът /главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви и
наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем, като Банката има
право да събере всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е
длъжна да спазва поредност на способите
и без да уведомява за това кредитополучателя. Видно от назначената съдебно –
икономическа експертиза ответникът до 15.08.2014 г. е обслужвал редовно кредита
си, като след тази дата е извършвал месечни погасявания по него, но със
закъснение, вследствие на което е начислена просрочена наказателна лихва.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 по т. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
В настоящия случай
„Р.” ЕАД е направила опит да извърши уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, като е изпратила писмо за това на посочения в договора адрес,
както и на настоящия и постоянен адрес на Х.М., което обаче не е потърсено в
определения за това срок и е върнато. Поради това действително въззивният съд
намира, че ищецът не установява да е упражнил правото си да обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем, с изрично изявление, което да е достигнало до
ответника. В настоящия случай от
представения по делото договор за банков кредит, се установява, че страните са
уговорили краен срок за заплащане на целия кредит 15.03.2019 г., който
краен падеж е настъпил към момента на приключване на устните състезания във
въззивната инстанция и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
този факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението. Ето защо настоящата
съдебна инстанция намира, че Х.П.М. следва да заплати на "Р." ЕАД сумата
от 1754.45 лв., представляваща главница с настъпила изискуемост на 15.03.2019г., възнаградителна лихва
- 6.37 лева върху главница от 1754.45
лв. за периода от 16.12.2017г. до 02.01.2018г. включително.; наказателна лихва
- 15.99 лева върху главница от 1754.45 лв., за периода от 03.01.2018г. до
21.01.2018г. включително.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че решение № 1241/03.12.2018 г., постановено по гр.д. №
1977/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта с която са
отхвърлени предявените, в условие на евентуалност, от "Р." ЕАД против
Х.П.М. осъдителни искове, за сумата от 1754.45 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница с настъпила изискуемост на 03.01.2018г., за сумата над 220, 29
лв. до претендираните 226, 66 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва
като отхвърля този иск и за периода 15.09.2016г. – 14.10.2016г. и за периода
16.12.2017г. – 02.01.2018г., както и за сумата над 188.53 лв. до претендираните
204.52 лв., представляваща наказателна лихва, съобразно Договор за
потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014г., като неоснователни е неправилно
и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което Х.П.М. да
бъде осъден да заплати на “Р.” ЕАД
сумата от 1754.45 лв., представляваща
главница с настъпила изискуемост на 15.03.2019г., ведно със законната лихва
от 20.04.2018г. /датата на предявяване на осъдителния иск/ до окончателното
изплащане на вземането; възнаградителна лихва - 6.37 лева върху главницата от
1754.45 лв. за периода от 16.12.2017г. до 02.01.2018г. включително; наказателна
лихва - 15.99 лева върху главницата 1754.45 лв. за периода от 03.01.2018г. до
21.01.2018г. включително съобразно Договор за потребителски кредит №
1403140844715192 от 19.03.2014 г.
По
отговорността за разноските.
Настоящият
състав намира, че следва да бъде потвърдено решението на районния съд в частта
на присъдените разноски в заповедното производство, тъй като предмет на
въззивното обжалване е отхвърления при условията на евентуалност осъдителен
иск. Следва да бъде потвърдено решението и в частта, с която са присъдени разноски
по съразмерност в исковото производство, тъй като самият ищец не е направил
разграничение на направените от него разноски спрямо установителния и
осъдителния иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр.
8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за
заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждение е от 100 до 300 лв.
В настоящия случай съдът намира, че следва да
определи претендираното юрисконсултско възнаграждение от „Р.” ЕАД в размер на 100 лв. за въззивната
инстанция.
Във
въззивното производство Х.П.М. следва да заплати на
"Р." ЕАД направените разноски в размер на 135 ,54 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждание.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1241/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1977/2018г. по описа на Районен съд
– гр. С.З., в частта с която са отхвърлени предявените, в условие на
евентуалност, от "Р." ЕАД против Х.П.М. осъдителни искове, за сумата
от 1754.45 лв., представляваща предсрочно изискуема главница с настъпила
изискуемост на 03.01.2018г., за сумата над 220, 29 лв. до претендираните 226, 66
лв., представляваща редовна възнаградителна лихва като отхвърля този иск и за
периода 15.09.2016г. – 14.10.2016г. и за периода 16.12.2017г. – 02.01.2018г.,
както и за сумата над 188.53 лв. до претендираните 204.52 лв., представляваща
наказателна лихва,, съобразно Договор за потребителски кредит №
1403140844715192 от 19.03.2014г., като неоснователни като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на "Р." ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. *** сумата от 1754.45
лв., представляваща главница с настъпила изискуемост на
15.03.2019г., ведно със законната лихва от 20.04.2018г. /датата на предявяване
на осъдителния иск/ до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна
лихва - 6.37 лева върху главницата от 1754.45 лв. за периода от
16.12.2017г. до 02.01.2018г. включително.; наказателна лихва - 15.99 лева
върху главницата 1754.45 лв. за периода от 03.01.2018г. до 21.01.2018г.
включително съобразно Договор за потребителски кредит № 1403140844715192 от
19.03.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1241/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1977/2018г. по описа на Районен съд
– гр. С.З., в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН **********,***, да заплати
на "Р." ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. *** направените във въззивното производство разноски в размер на 135
,54 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: