Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.02.2013 год. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд ІV граждански състав
На 29
януари 2013
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. №
447 по описа на 2012 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.Образувано
е по въззивна жалба на И.М.Т.-Г., ЕГН-********** и Т.М.Т., ЕГН-********** чрез
пълномощник адв.Г.Х.,*** к.* против
решение № 120/20.08.2012 год. постановено по гр.д. №486/2011 год. по описа на
Елховски районен съд.С посоченото решение съдът: ОСЪЖДА И.М.Т.-Г., ЕГН – **********,*** и Т.М.Т., ЕГН – ********** ДА ПРЕДАДАТ на Е.Ж.И. с ЕГН- ********** ***; П.И.М. с ЕГН - ********** ***, 33-11; З.И.Т. с ЕГН - **********, от
гр.Е., к-с „********”, бл. **, вх.*, ап.**; Е.Т.Д. с ЕГН - ********** ***; К.Т.Х. с ЕГН - ********** ***; Я.Т.М. с ЕГН - ********** ***; Г.Т.М. с ЕГН - ********** ***; Г.Т.И. с ЕГН - ********** ***; М.В.И. с ЕГН - ********** от гр.С., кв. „******” бл.*, вх.*, ап. **; В.А.И. ***. и В.А.И. с ЕГН - ********** от гр.С.,
с.а, на основание чл. 108 от Закона за собствеността в качеството
на съсобственици ВЛАДЕНИЕТО върху процесните 10/12 /десет върху дванадесет/ идеални
части от съсобствените им по наследство от М. И.М., б.ж. на с. Л.,
починал на 11.05.1951година, земеделски
имоти, находящи се в землището на с. Лалково както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в
местността „Коджа Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне
на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”,
съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023
по плана за земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива с площ от 25.400
дка, в местността „ГРАЛОВО
КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне
на с.Лалково:ОСЪЖДА И.М.Т.-Г.,
ЕГН – **********,*** и Т.М.Т., ЕГН – ********** ДА ПРЕДАДАТ на Г.Т.М. с ЕГН - ********** ***, на
основание чл. 108 от Закона за собствеността в качеството
на съсобственик ВЛАДЕНИЕТО върху процесната 1/2 /една втора/ идеална част от
съсобствените им по наследство от И. И. А. /Т./, б.ж. на с. Лалково,
починала на 06.12.1979 година, земеделски имоти, находящи се в землището на с.
Лалково както следва: 1.Нива
с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот № 11031 по плана
за земеразделяне на с.Лалково;
2.Нива с
площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот № 20041 по
плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива
с площ от 7.002 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”,
съставляваща имот № 30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково:ОТМЕНЯ Нотариален акт за право на
собственост върху недв.имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 91, т.І, рег. № 712, нот.д.№ 80/2010г. по описа на Нотариус
Ж.Р. с
рег.№*** на НК и район на действие – РС-Елхово, с който ответниците И.М.Т. -Г. с ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – **********, са признати за собственици на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Лалково както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка,
в местността „Коджа Бунар”, съставляваща имот № 10034 по
плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”,
съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023
по плана за земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива с площ от 25.400
дка, в местността „ГРАЛОВО
КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне
на с.Лалково,
В ЧАСТТА над 10/12 /десет дванадесети/ идеални части от тези имоти, както и В ЧАСТТА, с която И.М.Т. -Г. с
ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – **********, са признати за собственици на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Лалково както следва: 1.Нива
с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот № 11031 по плана
за земеразделяне на с.Лалково;
2.Нива с
площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот № 20041 по
плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива
с площ от 7.002 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”,
съставляваща имот № 30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково, НАД
½ /една втора/ идеална част:ДАВА на ищците Е.Ж.И.; П.И.М.; З.И.Т.,
Е.Т.Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М.; Г.Т.И., М.В.И.; В.А.И. и В.А.И.
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязването му в Службата по
вписванията, съгласно чл.115, ал.2 от ЗС:ОСЪЖДА
ответниците И.М.Т. -Г. с
ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – ********** да
заплатят на ищците Е.Ж.И.;
П.И.М.; З.И.Т., Е.Т.Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М.; Г.Т.И., М.В.И.; В.А.И. и В.А.И.
направените по делото разноски в общ размер на 806.00 /осемстотин и шест/
лева съобразно уважената част от иска.
Въззивниците
обжалват решението изцяло, като молят същото да бъде отменено, тъй като считат,
че същото е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и материалния
закон, необосновано и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в
жалбата.Основният аргумент на жалбоподателите, е че решението е постановено от
първоинстанционният съд при условията на чл.22 ал.1 т.6 ГПК, тъй като са налице
обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата
безпристрастност.Твърди се, че дъщерята на ищцата Е.Т.Д.-С. К. П. работи над 20
години в ЕРС.Състава на съда и П. са били свързани лица по см. на КТ до края на
2007 год.Сочи се още, че зетят на ищцата П. П., съпруг на С. П. също работи в
ЕРС като същите са пряко заинтересовани от изхода на делото.В тази връзка се
иска да се отмени атакуваното решение като делото бъде върнато на друг еднакъв
по степен съд за ново разглеждане, тъй като съдебният акт е изначало
опорочен.Заявена е и претенция за разноски.
Въззивниците
са направили и доказателствени искания –приложени писмени доказателства и молба
за допускане на гласни доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор от противната страна.Въззиваемите
считат, че жалбата е допустима, но неоснователна. Искането за отвод на съда по
чл.22 ал.1 т.6 ГПК, счита за неоснователно, тъй като отвода може да бъде
направен в заседанието, след като е възникнало или станало известно основанието
за отстраняването.Дъщерята на единия от ищците С. П. се твърди, че работи в ЕРС
повече от 20 години и това обстоятелство е било известно на жалбоподателите още
към момента на депозиране на исковете пред ЕРС, поради което и отвода е
несвоевременно направен.По твърденията на жалбоподателите за неправилност на
обжалваното решение, считат че същото е правилно и последните не са придобили
по давност процесните наследствени недвижими имоти.Иска се съдът да отхвърли
жалбата, като също се заявява претенция за разноски.По отношение на
доказателствените искания-повторен разпит на свидетелите К. и Д., счита че не
следва да бъдат уважавани, тъй като обстоятелствата които ще установяват не са
нововъзникнали или новоузнати по см. на чл.266 ГПК.
В становище вх.№30/03.01.2013 год.
пълномощникът на въззивната страна прави изявление, че не прави отвод на
състава на първостепенния съд, постановил обжалваното решение, като в тази
връзка въззивния съд в с.з. на 29.01.2013 год. коригира доклада си по чл.268
ал.1/ГПК с това изявление на страната.
В с.з. въззивниците
са редовно призовани, явява се И.М.Т..Жалбата
се поддържа от процесуалният им представител адв.Г.Х. по съображенията изложени
в същата и такива изложени в писмена защита вх.№ 602/04.02.2013 год.
Въззиваемите
страни също редовно призовани не се явяват.Жалбата се оспорва от процесуалният
им представител адв.Д. по съображения изложени в отговора и писмена защита вх.№
613/05.02.2013 год.
Съдът след
преценка на доказателства и при съблюдаване на закона прие следното от:
Фактическа страна:
Видно от удостоверения
за наследници № 36/12011 на кметско
наместничество с. Лалково и № 30749/2011г. на
Община Елхово, страните по делото са законни наследници на М. И.М., б.ж. на с. Лалково, починал на 11.05.1951г., като ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., К.Т.Х., Я.Т.М. и Е.Т.Д. са наследници по закон на починалия му син Т. М.И.
/починал на 27.03.1989г./, ищците Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И. са
наследници по закон на друг негов починал син - Г.М.И. /починал на
06.02.1944г./,
а ишеца Г.Т.М. и двете
ответници – И.М.Т. - Г. и Т.М. са низходящи наследници на третия негов син – Т.
М.И., починал на 27.07.1986година.
От удостоверение за наследници № 6/2011 г. на кметско
наместничество с. Лалково е видно, само ишецът Г.Т.М. и двете ответници – И.М.Т.- Г. и Т.М.
са низходящи наследници /съответно внуци и син/ на И. И. А. /Т./, б.ж. на
с.Лалково, починала на 06.12.1979година /съпруга на Т. М.И./.
С решение № 55/15.11.1994 година на Поземлена
комисия – Елхово, по заявление от М.Т.М. /пряк наследодател – баща на двете
ответници/ с вх. № 5764/24.02.1992г. е възстановено на общия на ищеца Г.Т.М. и
двете ответници наследодател И.И. Т. правото на собственост съгласно плана на
земеразделяне на с.Лалково върху земеделски земи както следва: 1.Нива с
площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот № 11031 по плана
за земеразделяне на с.Лалково;
2.Нива с
площ от 14.001 дка, в местността „Дълго келеме”,
съставляваща имот № 20041 по плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с
площ от 7.002 дка, в местността „Горе реката”,
съставляваща имот № 30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково, като за всички имоти са представени по делото и надлежно заверени скици.
С влязло в
сила решение №55/15.11.1994 год. по заявление вх. № 5531/20.02.1992 год.,подадено
от М. Т.М., ПК- гр. Елхово е възстановила правото на собственост на всички
наследници на М. И.М. /общият на страните наследодател/ върху процесните четири земеделски имота
както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка,
в местността „Коджа Бунар”, съставляваща имот № 10034 по
плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”,
съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „Коруба”, съставляваща имот № 21023 по
плана за земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка,
в местността „Гралово къшлище”,
съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, като за всички тези имоти са представени
по делото и надлежно заверени скици.
От
представения от ищците по делото договор
за наем на земеделска земя е видно, че на 27.08.2009 г. ищецът Г.Т. М. е сключил договор с “Лалковците” ЕООД, по
силата на който в качеството на наемодател М. е отдал под наем на цитираното
дружество за срок от една година/до края на стопанската 2009/2010г.–т.е. до
01.10.2010 год./ всички земеделски земи в землището на с. Лалково възстановени
на наследниците на М. И.М. и на И. И. Т., а именно: 1.Нива от 28 дка в
местността „Коджа Бунар”, имот № 10034, 2.Нива от 43
дка, в местността „Къра”, имот №16055, 3.Нива от 9.6 дка, в местността „Коруба”, имот № 21023, 4.Нива от 25
дка, в местността „Гралово
къшлище”, имот № 29056, 5.Нива от
8 дка, в местността „Смаилца”, имот
№ 11031;
6.Нива от
14 дка, в местността „Дълго келеме”,
имот № 20041 и 7.Нива от
7 дка, в местността „Горе реката”,
съставляваща имот № 30025. От
показанията на свид. И. И., разпитан в с.з. на 25.06.2012г. и от представеното
пълномощно от Б. П. И., нотар. заверено на 10.09.2007г. /приложено на л. 265/ е
видно, че този Договор за наем е подписан от страна на „Лалковците” ЕООД от св.
И. като пълномощник на представляващият дружеството Б. П.И., както и че при
подписването на договора Г.Т. е представил у-ние за наследници на М. М. и
надлежно заверено копие от решенията на ПК Елхово за възстановяване на
процесните земед. имоти.Свид. И. също в с.з. пред първостепенния съд твърди, че
за обработката на предоставените от Г. Т. под наем земи, на последния е било
платено уговореното наемно плащане. В подкрепа на това е и представената
разписка от 31.07.2010г. от „Лалковците”
ЕООД, приложена на л.207 от делото, от която е видно, че на Г.Т. е била
изплатено от дружеството наемател сумата от 193.00 лева за полагащите му се
идеални части от наетите имоти – съответно за 1/6 ид. част от имотите,
възстановени на М. Ив. М. и за ½
ид. част от възстановените на И. Т.
земи.
Видно от
приложеното заверено копие от н. д. № 80 от 19.04.2010 година по описа на
нотариус Ж.Р., с рег.№ 452 на НК, с район на действие съдебния район
на РС - Елхово, че с констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № 91, том І, рег.№ 712, н.д. № 80 от 2010 година на нотариус Ж.Р., двете ответници И. М.Т.-Г. и Т.М.Т. са признати за собственици
/с равни права/ по наследство и давностно владение на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Лалково, обл.Ямболска: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в
местността „Коджа Бунар”, съставляваща имот № 10034 по КВС на с.Лалково,
2.Нива с площ от 42.599 дка,
в местността „Къра”, съставляваща имот №16055 по КВС на с.Лалково;
3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „Коруба”, съставляваща имот № 21023 по КВС на с.Лалково, 4.Нива с площ от 25.400 дка,
в местността „Гралово къшлище”,
съставляваща имот № 29056 по КВС на с.Лалково, 5.Нива с
площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот № 11031 по КВС на с.Лалково; 6.Нива
с площ от 14.001 дка, в местността „Дълго келеме”, съставляваща имот № 20041 по КВС на с.Лалково и 7. Нива
с площ от 7.002 дка, в местността „Горе реката”, съставляваща имот № 30025 по КВС на с. Лалково.
Видно от представените от ответниците
писмени доказателства- заверени от страната копия от УНР и входящ номер на общо заявление за подпомагане № 16226385 от
08.05.2009т. на ДФ „Земеделие”, УНР и входящ номер на общо заявление за подпомагане № 16239621 от
11.05.2009т. на ДФ „Земеделие” и уведомително
писмо № 01-6500/4555
от 31.03.2009г.
на ДФ „Земеделие” до И.Т. – Г., УНР и входящ номер на общо заявление за подпомагане № 15911754 от
11.05.2008т. на ДФ „Земеделие”, през месец
май на 2008 и 2009г. отв. И.Т.-Г., а само през м. май 2009г. и отв. Т.Т. са
подали до ДФЗ заявление за подпомагане, като от приложените документи не е ясно
дали процесните земед. земи, възстановени на наследниците на М. И.М. и на И. И.
Т. /А./, са заявени като обработвани от двете ответници.
От данните по приложеното Споразумение от 04.09.2008г. вх. №415/22.04.2009г на Общинска
служба „Земеделие” Елхово се
установява, че през 2008г. И.М.Т. е взела участие при постигане и подписване на споразумение в с.Лалково
съгласно чл. 9 ЗЗД и чл. 37в ал.1 /ЗСПЗЗ за създаване на масиви
за ползване на земеделски земи в землището на с. Лалково по споразумение
между собствениците и/или ползвателите им.В този
протокол- споразумение от 2008г. е записано, че И. М.Т. ползва лично всички
имоти, възстановени на наследниците на М. И. М. и И. И. Т., подробно описани
по-горе.Три от тези имоти с номера 20041, 29056 и 10034, находящи се съответно
в м. „Дълго келеме”, „Гралово къшлище” и „Коджа бунар” са били трасирани на
16.12.2008г. от ЕТ „Валсим” по искане на
отв. И.М.Т., видно от представения протокол за трасировка /приложен на л. 84 от
делото/.
Ответниците
са представили по делото и други писмени доказателства- фактура
№ 439 от 03.10.1997г. и приложени към нея квитанция и три броя скици на имоти
10034/18.09.1997г.; 16055/18.09.1997г. и 29056/18.09.1997г., фактури с № 126/18.04.1995г.; №785/15.11.1995г.;№127/11.07.1996г.;344/23.10.1997г.;№418/05.01.1998год. и №421/07.01.1998год., от които се
видно, че техния баща М. Т.М. /брат на ищеца Г.Т. М./ през 1997г. е поискал от ЕТ „Ямбол проект-Ал.Петров” трасировка
на три имота в с. Лалково, възстановени
на наследниците на М. И.М. в м. „Къра”, „Коджа бунал” и „Гралово кълшище” и
след извършването му е заплатил услугата, както и че в периода от 1995 до
1998г. М. Т.М. е заплащал на ЗПК „Прогрес” с. Лалково извършвани
селскостопански дейности- оран, дисковане, сеитба и др.
По делотов
производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелите П. П. и Т. Т. – посочени от ищците и св.А. К., М. Д.
и Т. Г. – посочени от ответниците. Първата група свидетели – П. и Т. твърдят,
че до 1999 год. в землището на с.Лалково всички земед. земи са били обработвани
от ЗПК, но след тази година кооперацията била обявена в ликвидация и земите
останали пустеещи до 2005-2006год., като само св. Т. обработвал около 200 дка в
периода от 2000 до 2005 год. Тези двама свидетели твърдят, че бащата на
ответниците – М. Т. е обработвал нивата в м. „Къра” през
1994/1995г. и една година след ликвидацията на кооперацията -вж. в тази насока
показ. на св. П.: „…Всички ниви в с.
Лалково бяха пустеещи до 2006 година…Бащата на И. и Т. го познавам. Една година му изорах на М. нивата в м. „Къра” от 40 дка. Баща им ме накара да изора тази нива. Мисля,
че това е било през 1994/1995 година.Оттам нататък не се работиха земите..” и
показ. на свид. Т.: „…Земите до 1999г. в с.Лалково се обработваха от
кооперацията... От 2000-2005г. в с. Лалково работих само аз 200 дка земя, за
мои нужди… Като ликвидираха
кооперацията в с. Лалково, М. /бащата на ответниците/ работи една година нива в
м. „Къра” и то аз му я
изорах, т.е. кооперацията, на която аз бях председател. После никой не е
работил ниви…”.
От показанията на втората група
свидетели - тези посочени от двете ответници се
установява, че същите са чували от двете ответници или от техния баща преди да
почине през 1999 год., че семейството им има възстановени над 100 дка земи в
землището на с. Лалково, че М. Т.М. ги е обработвал тези земи до смъртта си, а
след това неговите дъщери са казвали на св. К. „че продължили делото на баща си
да обработват тези земи”, но същият свидетел – А. К. заявява в с.з., че има
лични впечатления от обработката на земите едва след 2008 год., откогато
обработва земи в землището на с. Лалково като работник в търговско дружество
„Хера Агро”, ползващо земи там. Св.М. Д. заявява, че знае две от нивите на
бащата на ответниците – в м. „Смаилца” и „Коджа бунар”–от около 30-40 дка, като
втората от тях М. Т.М. е косял преди да почине, а след това нивата била
работена от съпругът на И.Т..Този свидетел също заявява, че след ликвидацията
на кооперацията в с. Лалково, нивите там не се обработвали до около 2006/2007г.
когато започнали да изплащат субсидии и тогава
различни фирми и стопани започнали обработката на земята.
Св.Т.Г. заявява, че от 2007
год. живее в с. Лалково и работи като механизатор в „Лалковците” ЕООД и след
тази година е виждал, че съпругът на
отв. И.Т.-Г.- Г. обработва в
землището на с. Лалково земи в м. „Дългото келеме” и „Долу до реката”. Този
свидетел, както и св. Д., дават показания, че са чували за спорове за земите
между ответниците и техни роднини, вкл. и с чичо им- Г.Т.М.–вж. показ.на свид.
Г.: „…Чувал съм слухове, че искат да влизат в тези ниви нейни роднини на И.. Но
не зная какво е станало, дали И. им е давала нещо или не.” и показ. на св. Д.:
„…Познавам И. и Т. и сме коментирали за нивите и сме говорили дотолкова, че
имат спорове с чичо си за земята. Това сме говорили преди, не е било в скоро
време. Не мога да кажа кога е било, но спора е започнал след като е започнало
да се обработват земите ...”.
С молба от 30.09.2011
год. пълномощника на ищците адв.Д. е поискала от районния съд да прекрати
производството по отношение на ищеца М. В. Д. като се е позовала на решение №
969/02.12.1982 год. постановено по гр.д. №1629/82 год. на Сливенски районен съд,
по силата на което лицето е осиновено при условията на пълно осиновяване.С
определение №244/20.02.2012 год. съдът е прекратил производството по отношение
на ищеца М. В.Д., записан в исковата молба като М.Т.И..
Правна страна:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259
ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес.
При
служебната си проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение
за валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.
Решението
е правилно и не страда от твърдяните в жалбата пороци.Изложените от
първостепенния съд подробни съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав-чл.272 ГПК.Съображенията са следните:
Съобразно
обстоятелствата, наведени в исковата молба в производството са предявени искове
с пр. основание чл.108/ЗС, каквато правна квалификация е възприета и от
първостепенния съд.Исковете са основателни и доказани, като в тежест на ищците
е да проведат пълно главно доказване на материално-правните предпоставки за
уважаването им, а именно:че са собственици на процесните земеделски земи, че
ответниците ги владеят и това владение е без основание.В доклада си по чл.146
ал.1/ГПК районният съд в с.з. на 24.04.2012 год. ясно е указал на
ответниците/сега въззивници/, че в тяхна тежест е да докажат възражението си че
са придобили правото на собственост по наследство и давностно владение повече
от 10 години-без прекъсване и без оспорване от трети лица върху всички
възстановени на наследниците на М. И.М. и на наследниците на И. И. Т.
земеделски земи в землището на с.Лалково.
По
установените правно релевантни факти:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по
категоричен и несъмнен начин, че ищците и ответниците са наследници на общите
си наследодатели М. И.М. и И. И. Т..От приложените два броя решения на
Поземлената комисия гр.Елхово №55/15.11.1994 год. и № 55/15.11.1994 год. се доказа, че на същите
са възстановени описаните в исковата молба процесни земеделски земи, находящи
се в землището на с.Лалково.Следователно съдът може да приеме обоснован извод,
че ищците и ответниците в качеството си на наследните на своите общи наследодатели
са станали съсобственици на тези възстановени земи.Респективно наследниците на
И. И. Т. са придобили собствеността върху възстановените по решението на ПК зем. земи на този
наследодател и наследниците на М. И.М. са придобили собствеността върху
възстановените с решението на ПК зем. земи.Иначе казано, по делото е безспорно
установено, че ищците и ответниците са съсобственици на тези земи по силата на
наследственото правоприемство.Между страните не е спорен и фактът, че
ответниците на 19.04.2010 год. са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху възстановените земи по наследство и давност.
Спорът
между страните е сведен до правно релевантния факт-придобили ли са ответниците
правото на собственост върху всички реституирани земи въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност.Доказването на изтеклата придобивна давност е
изцяло в тежест на ответниците, в каквато насока са и указанията на районния
съд в доклада по чл.146 ал.1 ГПК.Последните не са провели пълно и убедително
доказване в тази насока.По аргумент от нормата на чл.79 ал.1/ЗС, сънаследник
може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява
фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници.При института на наследяването е прието, че
упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята
идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за
да се приеме, че владее целия имот, само и изключително за себе си, е
необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение
за това, т.е. да го е довел до знанието на останалите сънаследници.Тук е
мястото да се посочи, в каквато посока е изложил мотиви и първостепенният съд,
че обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на
собственост, както и неупражняването на фактическа власт върху съсобствения
имот, само по себе си, не представлява отказ от правото на
собственост.Промяната в намерението на сънаследника да свои частите на
останалите сънаследници следва да бъде манифестирано ясно и категорично.
І. По иска с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на възстановените на наследниците на М. И.М. зем. земи:
Искът е основателен и правилно е
уважен от районния съд.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
процесните четири имота, а именно: 1.Нива с
площ от 28.106 дка, в
местността „Коджа Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне
на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”,
съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „Коруба”, съставляваща имот № 21023 по
плана за земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка,
в местността „Гралово къшлище”,
съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, са земеделска земя, поради което владението на тази земя,
като елемент на придобивната давност, ще намери приложение само след
възстановяването на правото на собственост върху земеделския имот, в случая –
след 1994 год., когато с Решение № 55 от 15.04.1994г., постановено по преписка
№5531/92г. на ПК Елхово /сега ОДЗ Елхово/ правото на собственост върху тези
земи е възстановено на всички наследници на М. И.М., т.е. на страните по
делото.
По делото са
събрани безспорни, кореспондиращи си доказателства, че ответниците не биха
могли да придобият правото на собственост върху частите на сънаследниците по
давност, които доказателства съдът кредитира изцяло. От договора за наем на
земеделски земи, се установява, че един от ищците е отдал под наем процесните
четири ниви, възстановени на наследниците на М. И.М., на трето лице
/”Лалковците” ЕООД/ за стопанската 2009/10 год., т.е, времето през което двете
ответници са признати за собственици по давностно владение на процесните ниви в
пълен обем. От друга страна, разпитаните по делото свидетели твърдят, че до
1999 година нивите в землището на с.
Лалково са били обработвани от земед. кооперация в селото, а след обявяването й
в ликвидация през
Ангажираните
от ответниците гласни доказателства правилно не са кредитирани от
първостепенния съд и от техния анализ не може да се изведе обоснован извод, че
ответниците са владяли процесните зем. земи спокойно, необезпокоявано и явно
повече от 10 години.Напротив св.К. съвсем ясно е заявил, че всичко което е
казал за обработката го знае от М.и неговите дъщери, а св.Д. е заявил, че
познава И. и Т. и са коментирали за
нивите дотолкова, че имат спорове с чичо
си за земята.Св.Г. пък категорично е заявил, че от 2007 год. работи и живее
в с.Лалково, следователно и фактите, за които свидетелства са към този период.Ето
защо и оплакванията в жалбата досежно преценката на свидетелските показания се
преценят като неоснователни, тъй като нито от показанията на разпитаните
свидетели, нито от другите ангажирани по делото доказателства се установява
същественият елемент от предвиденото в чл.79/ЗС придобивно основание .
ІІ. По иска с правно основание чл. 108 от ЗЗ по отношение на
възстановените на И. И.А. /Т. / земед земи:
Съдът в
настоящия състав намери и този иск за основателен и доказан. И по този
иск отново следва да са налице
визираните по-горе в мотивите материално правни предпоставки за уважаването му.
По делото
категорично е доказано с представеното Решение № 55 от 15.11.1994г.,
постановено по преписка № 5764/92г. на ПК Елхово, че процесните три земед. имота, а именно: 1.Нива с
площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот № 11031 по плана
за земеразделяне на с.Лалково;
2.Нива с
площ от 14.001 дка, в местността „Дълго келеме”,
съставляваща имот № 20041 по плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с
площ от 7.002 дка, в местността „Горе реката”,
съставляваща имот № 30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на
И.И. Т., т.е. на ищеца Г.Т.М. и двете ответници.И по този иск ответниците също не
са доказали по безспорен и категоричен начин, че са ползвали и обработвали
повече от 10 години изцяло имотите, възстановени на н-ците на И. Т., поради
което същият правилно е уважен от първостепенния съд.
Съдът преценя
като неоснователно изложеното в жалбата досежно констатацията на съда, че между
страните е имало спор за земите и извода, който според въззивниците е следвало
да бъде възприет, а именно, че ответниците са предприели изрични и
недвусмислени действия да превърнат държането на чуждите ид.части във свое
владение.Такъв извод категорично не може да се изведе от наличните
доказателства най-вече, че за да придобият частите на наследниците по давност,
закона изисква непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, което да е
манифестирано по несъмнен начин и да е достигнало до знанието на другите
сънаследници, като последните не са се противопоставяли на това.За прецизност
на мотивите въззивния съд намира за нужно да посочи, че от анализа на Протокол
№ 711/2010 год. на нотариус Ж. Р. може да се изведе обоснован извод, че
нотариусът не е имал право да състави констативния нот. акт за собственост,
поради релевантния факт, че показанията
на тримата свидетели са лаконични и напълно повтарящи се, без различие дори в
изказа на лицата/л.113/.
Искането по чл.537 ал.2 ГПК е логична последица от уважаването на исковете
за собственост и съдът следва да отмени нот. акт и без да е сезиран с такова
искане.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав прецени обжалваното решение
като правилно и нестрадащо от твърдяните в жалбата пороци, поради което на осн.
чл.271 ал.1, предл.1 ГПК същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемият Г.Т.М. има право на разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лв. за която сума въззивниците следва да
бъдат осъдени да му заплатят.
При тази мотивация вр. чл.271 ал.1, предл.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 1287/19.10.2012 год. постановено по гр.д. №486/2011 год. по описа на
Елховски районен съд.
ОСЪЖДА И.М.Т.-Г., ЕГН-********** и Т.М.Т., ЕГН-**********
чрез пълномощник адв.Г.Х.,*** к.* да
заплатят на Г.Т.М., ЕГН-********** *** разноски за въззивната инстанция в
размер на 500/петстотин/лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.