№ 337
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430102107 по описа за 2022 година
Гр.д.№2107/2022г. на ПлРС, е образувано въз основа на ИМ от Е. Т. Д. и
Г. К. Д., чрез адв. Д. Н. и адв. В. М., против „***“***, с която се твърди, че
ищците са собственици- по силата на наследствено правоприемство, договори
за покупко- продажба на наследство и давностно владение, на общо 162/480
ид. ч. от следния недвижим имот –поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 577 кв.м., с адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, с номер по предходен
план- ***, кв. *** по плана на гр. Плевен.
Твърди се, че въз основа на два договора за покупко- продажба на
наследство, с нот. заверка на подписите- от 1997г, с продавач *** и от 2000г, с
продавач ***, надлежно вписани, страните са придобили права от
наследството, останало от ***, б.ж. на гр. Плевен, в което наследство се
включва процесния недвижим имот. Твърди се, че договорите за покупко-
продажба на наследство са сключени по време на брака на ищцата Е. Д., с ***
Г.ев Д.- поч. ***г. и са станали СИО. Посочва се, че въз основа на първия
договор от 1997г, е придобита 1/60 ид.ч. от наследството, респ. от процесния
имот, а въз основа на втория договор– 5/40 ид.ч. Твърди се, че общо, въз
основа на двата договора за покупко- продажба на наследство, ищцата е
1
придобила 17/120 ид.ч. от имота, а след смъртта на съпруга й, същата се
явява собственик на 51/480 ид. ч., а ищецът Г. Д.- като наследник на
починалия си баща- на 17/480 идч.
Твърди се, че ищцата Е. Д. има качеството на наследник на насл. ***,
като по силата на наследственото правоприемство, същата е собственик на
5/80 ид.ч. от имота.
Твърди се, че по силата на наследствено правоприемство и въз основа
на договорите за покупко-продажба на наследство, ищците са станали
собственици на процесния имот, съответно- за ищцата Е. Д. в размер на
81/480 ид. ч и за ищецът Кр. Д.- в размер на 17/480 ид.ч.
Твърди се, че въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран
в н.а. №***, том *** н.д. №***г., ищците са станали собственици на 1/3 ид.ч.
от дворно място от 519 кв.м., находящо се в гр. Плевен, парцел ***, кв. ***.
Твърди се, че въз основа на констативен нот. акт за собственост №*** том
***, н.д.******г, ищците са станали собственици на 3/5 ид. ч. от дворно място
с къща, в гр. Плевен, от 540 кв.м. /по скица/, съставляващ УПИ ***.
Твърди се също, че за ищцата Е. Д. е започнала да тече придобивна
давност спрямо 48/480 ид.ч. от имота, източно, считано от ***г. /първия
договор за покупко- продажба на наследство/, което владение е започнало
съвместно със съпруга й – *** Д.- поч. Твърди се, че след смъртта му,
владението е продължено от неговия наследник- ищеца Г. Д., съвместно с
майка му. Твърди се, че владението е непрекъснато и необезпокоявано до
2021г, когато е започнал строежа на сградата от ответника. Твърди се, че по
силата на придобивната давност, ищцата Е. Д. е станала собственик на 48/480
ид.ч. от имота, а ищецът Г. Д.- на 16/480 ид. ч. от имота.
Твърди се, че въз основа на договор за покупко- продажба №***, том
***, н.д.№***г на Нотариус *** И., лицето С. К. И., е продала на ответното
дружество процесния недвижим имот.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, на
основание чл. 108 от ЗС, да отстъпи собствеността и предаде владението на
общо 162/480 идч. от недвижим имот, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***, с площ от 577 кв.м., с адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, с
номер по предходен план- ***, кв. *** по плана на гр. Плевен, придобит по
силата на наследствено правоприемство, договори за покупко- продажба на
2
наследство и давностно владение. Претендират се разноски .
Ответникът „***“ ***, в срока за отговор, чрез адв. Г. Г., изразява
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявения
иск. Оспорва се придобиването на 1/60 ид.ч. върху процесния имот, от страна
на ищеца Е. Д., в режим на СИО, въз основа на договор за покупко- продажба
на наследство от 1997г, с продавач ***, като се твърди, че продавачът по него,
не е имал качеството на наследник на ***, чието наследство е предмет на
договора. Посочва се, че към момента на смъртта на ***, единствен неин
наследник е бил нейният брат *** Ц., който е баща на *** ***. Посочва се
също, че не е спазена формата за действителност по чл. 18 от ЗЗД. Твърди се,
че договорът няма вещно- транслативен ефект. Посочва се, че доколкото
втория ищец черпи правата си от правата на своя наследодател- негов баща и
съпруг на ищцата Д., той също няма качеството на собственик, въз основа на
този договор за покупко- продажба на наследство от 1997г. По отношение на
договора за покупко- продажба на наследство от 2000г, с продавач ***, също
се оспорва вещно- транслативния му ефект, т.к. към неговото сключване
продавача по него не е бил собственик на процесния имот. Посочва се, че
съобразно посоченият в ИМ нот. акт за собственост №*** том ***, н.д.№
******г, за собственик на 3/5 ид. ч. от имота е признат *** /*** на общия
наследодател/, поч. ***г. Посочва се, че наследниците на ***, са продали на
С. К. И., 2/5 ид.ч. от имота. Твърди се, че въз основа на Акт за държавна
собственост №***г, са отчуждени 172 кв.м. ид. ч. от имота. Твърди се, че
отчуждителната процедура е извършена със Заповед №***г., като ***- баща
на ищцата, е обезщетен с недвижим имот. Твърди се, че към 2000г.- датата на
сключване на договора за продажба на наследство, в наследството на *** и
*** не се е включвало процесния имот. Не се оспорва качеството на
наследник на ищцата Е. Д. на общия наследодател ***, поч. ***г., но се
оспорва твърдението, че е придобила 5/80 ид.ч. от имота по наследство-
поради отчуждаването на 172 ид.ч. от имота, въз основа на Заповед №***г,
както и поради обстоятелството, че бащата на ищцата ***, е направил отказ
от наследството на своята майка Е. Т. Д., вписан под №***г и отказ от
наследството на своята леля- ***, вписан под №***г. Оспорва се твърдението,
че ищецът Е. Д. е владяла процесния имот. Посочва се, че продажбата на
наследство от 1997г, не е годна да извърши прехвърляне на правото на
собственост, поради което, не е започнала да тече придобивна давност.
3
Твърди се, че повече от 20 години имота е необитаем, а съществуващите
сгради са самосрутени още отпреди отчуждаването им- обстоятелство,
отбелязано в Акт за общинска собственост №***г. Посочва се, че продавача
по договора за покупко- продажба- С. К. И., обективиран в нот. акт №***, н.д.
№***г., /с купувач- ответникът в производството/, се е легитимирала като
собственик въз основа на: договор за дарение и договори за покупко-
продажба- всички от 2021 година, както и въз основа на Договор за
прекратяване на съсобственост, чрез продажба на частта на Общината,
вписан, въз основа на който, Община Плевен, е продала на С. К. 172 кв. м.
ид.ч. от процесния имот. Твърди се, че ответникът владее имота като
собственик на същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С протоколно определение от о.с.з от 15.12.2022г, са приети за
съвместно разглеждане направените от ответника възражения, с правно
основание чл. 72, ал.1 от ЗС и по чл. 74, ал.2, вр. чл. 72 от ЗС, за заплащане
на извършени подобрения в процесния имот, изразяващи се в реализиран
строеж, за сумата от 473 000лв, както и направеното възражение за право на
задържане, с правно основание чл. 73, ал.2 от ЗС, по отношение на
процесните 162 кв.м. ид.ч., до заплащане на подобренията от 473 000лв. с
протоколно определение от 15.02.2023г е прието уточнение на размер на
възраженията за подобрения и право на задържане, за сумата от 1 297
923,75лв.
По делото се установява, видно от представеното удостоверение за
наследници на ***- поч. ***г, че ищцата Е. Т. Д. е негов наследник.
По делото няма спор между страните, че процесния недвижим имот
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 577 кв.м., с
адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, с номер по предходен план- ***, кв. *** по
плана на гр. Плевен, е част от наследството на общия наследодател ***, поч.
***г.Установява се, че въз основа на договор за покупко- продажба на
наследство от ***г., с нот. заверка на подписите, надлежно вписан, ищцата е
закупила от ***, наследствените й права, които *** е придобила от леля си
***.
Установява се, че въз основа на договор за покупко- продажба на
4
наследство от ***г, с нот. заверка на подписите, надлежно вписан, ищцата Е.
Д., е закупила наследствените права на продавача *** Ц.а ***, от
наследодателя *** и от наследодателя ***.
Установява се, че договорите за покупко- продажба на наследство са
сключени по време на брака на ищцата Д. с *** Д., поради което същите са
станали СИО. Установява се също, че *** Д. е поминал ***г, като е оставил
за свои наследници- ищците по делото.
По делото се установява, че въз основа на нот. Акт за покупко-
продажба на недвижим имот №***, нот. дело №***г. срещу издръжка и
гледане, л. 171- насл. *** е продал на Е. ***, 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото
от 519 кв.м., в гр. Плевен, парцел ***, кв.***, ведно с една къща от две стаи и
кухня.
По делото се установява, че въз основа на констативен нот. акт №***г,
*** /*** на общия наследодател ***/ е признат за собственик на 3/5 ид.ч. от
дворно място с къща, в гр. Плевен, цялото от 346 кв.м., а по скица- 540 кв.м.,
съставляващ УПИ №***, стр. кв. ***. Установява се, че въз основа на договор
за продажба, обективиран в н.а. №***, н.д.№***г, *** и съпругата му ***, са
продали на съсобственика *** 1/5 ид. ч. от имота. Установява се , че с нот. акт
№ ***, н.д.№ ***г /л.167/, ***, ***, *** и ***, са признати за собственици на
общо 3/5 ид.ч. от дворното място, от които *** и *** притежават в СИО 2/5
ид. ч., а *** и ***- 1/5 ид. ч. в СИО.
Установява се, че въз основа на Заповед за отчуждаване на недвижими
имот №***г., по реда на чл. 95 от ЗТСУ, в полза на Държавата е отчужден
имот, находящ се ул. ***, ***, парцел ***, стр. кв. ***, собственост на ***,
срещу обезщетение- един апартамент за *** и един за ***. Установява се
също, издаването на Акт за частна общинска собственост №***г, за 172 кв.м.
ид.ч. от процесното дворно място- имот с идентификатор ***, целият с площ
от 577 кв.м., съставляващ УПИ ***- ***, кв. ***, с адрес на имота гр. Плевен,
ул. ***, ***.
По делото се установява също, че с нот. акт за дарение №*** н.д.№***г,
*** е дарил на С. К. И., 45 кв.м. ид.ч. от процесния имот, идентификатор ***.
Установява се, че с нот. акт за покупко- продажба №*** н.д. №***г, *** и ***
са продали на С. К. И. 255 кв.м. ид. ч. от имота. С нот. акт за покупко-
продажба ****** н.д.№***г, *** и *** са продали на С. И. 135 кв.м. ид.ч. от
5
имота. Установява се, че въз основа на Договор за прекратяване на
съсобственост чрез продажба на частта на Общината, от 09.04.2021г,
надлежно вписан, е прекратена съсобствеността между Община Плевен и С.
И., чрез продажбата на притежаваните от Общината 172 кв.м. и.ч. от имота на
съсобственика С. И..
По делото се установява също, че въз основа на нот. акт за покупко-
продажба №***, н.д.№ ***г, С. И. е продала на ответното дружество,
процесния недвижим имот, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, незастроен, с
идентификатор ***., с площ от 577 кв.м., с номер по предходен план ***; при
изповядване на сделката са представени описаните по – горе нот. актове.
По делото се установява също, че в Книгата за приемане и откази от
наследство, водена от ПлРС, са вписани следните откази от наследство,
направени от ***, именно: с вх. Рег.№ ***г, от наследството на Е. *** *** и с
рег.№ ***г- от наследството на *** *** ***.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно
основание наследствено правоприемство:
Съобразно представеното удостоверение за наследници на общия
наследодател ***, поч. ***г, се установява, че след смъртта си, същият е
оставил за свои наследници- *** /починал ***г.- преди наследодателя си и
заместен от своите назходящи Г. *** и ***/, *** *** Ц., ***, *** *** и Е. ***.
Установява се, че ***- поч. ***г, е наследена от своите братя и сестра.
Установява се също, че ищцата Е. Д. е внучка на Е. ***, поч. ***г.;
последната след смъртта си е оставила за свои наследници *** и ***- поч.
***г. Установява се, че след смъртта на ***, същия е оставил за свои
наследници– ищцата Е. Д. и по право на заместване наследници на сина му
***, поч. 25.10.2001г. Съобразно изложеното, съдът приема, че ищцата Е. Д.
има качеството на наследник спрямо общия наследодател *** и спрямо своята
баба Е. ***, но с оглед на направените от нейния пряк наследодател ***- поч.
***г, откази от наследство- вх. Рег.№***г, от наследството на Е. *** и с рег.
№ ***г- от наследството на *** *** ***/ насл. Е. *** е починала преди сестра
си ***/, ищцата не е придобила по наследство посочените ид. части от
процесния имот. Съобразно чл. 53 от ЗНасл, частта на отреклия се уголемява
дяловете на останалите наследници- в случая на неговият брат- ***.
Наследодателят на ищцата – *** се е отказал изцяло /арг. чл 54 от ЗНасл./ от
6
наследството на своя наследодател Е. ***, включващо съответната 1/5 ид. ч.
от наследството на общия наследодател *** и 1/3 ид. ч. от процесния имот,
придобит от Е. *** по силата на описания по – горе алеаторен договор от ***
година. Наследодателят на ищцата се е отказал и от наследството на насл. ***
*** -1/20 ид.ч. Поради това, ищцата Е. Д. не може да черпи права от
наследството на общия наследодател *** Ц., нито от наследството на насл. Е.
*** и ***, респ. не е станала собственик по силата на наследствено
правоприемство на съответната ид.ч. от имотите /съдът изчислява същите в
общ размер от 5/12 ид.ч., заявени от ищцата в размер на 5/80 ид.ч./. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС, с посочено
придобивно основание- наследствено правоприемство, на 5/80 ид.ч. от имота,
е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно
основание договори за продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе за установено от фактическа страна, по
делото се установява факта на сключване на два договора са продажба на
наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД, с купувач- ищцата Е. Д. / по време на
брака/. По отношение на първия договор за покупко- продажба на наследство
от ***г., с нот. заверка на подписите, вписан, въз основа на който, ищцата Е.
Д. е закупила от ***, наследствените й права, които *** е придобила от леля
си ***, съдът съобразява следното: насл. *** е починала ***г, вдовица, без
деца, при което наследствената й 1/5 ид.ч. от наследството на общия
наследодател *** е наследено по равно от братята и сестра й /респ. – на
наследниците на *** *** и Е. *** по право на заместване/- по 1/20 ид.ч. на
коляно. Съдът констатира, че към момента на откриване на наследството на
***, нейният брат *** Ц., поч. ***г-/ баща на *** ***/ е бил жив и е бил
призован към наследяване, респ. същият е придобил по наследство
посочената 1/20 ид.ч. от наследството на сестра си ***. След неговата смърт,
притежаваната от него ид. част от наследството е общо 5/20, включващо
наследството от насл. *** *** и от сестра му ***, и съобразно
удостоверението на наследници- същият е наследен от съпруга *** Ц.а и
дъщеря ***, като всяка е получила по 5/40 ид.ч. Видно от съдържанието на
договора за продажба на наследство, обаче, предмет на същия е наследството
на лелята ***, спрямо която, *** *** няма качеството на наследник. Нормата
на чл. 212 ЗЗД урежда специфичен договор за продажба - продажбата на
7
наследство. Съгласно ал. 1, този, който продава едно наследство изцяло, без
да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на
наследник. Кое лице има качеството на наследник се определя от
разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на
смъртта му и именно към този момент се определя кои физически лица, от
кой ред и степен, наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към
наследяване, респ.– по право на заместване. Задължението на продавача по
договора за продажбата на наследство е да установи наследствено
правоотношение с починалия, чието имущество /като наследство/ е негов
предмет. В хипотеза, когато такова наследствено правоотношение отсъства-
както в настоящия случай, следва да се приеме, че облигационният договор
не е произвел вещно-правен транслативен ефект, аналогично на случаите на
продажба на чужда вещ./ в т. см. Решение №***г. на ВКС по гр. д.
№4097/2017г., II г. о., ГК/. По същество липсва наследствено правоотношение
*** и ***. Вярно е, че като наследник на своя баща и наследодател ***, в
неговото наследство се съдържа имущество, придобито по наследяване от
***, но това имущество не може да бъде прехвърлено на трето лице по силата
на договор за продажба на наследство, с правно основание чл.212 ЗЗД. По
реда на чл.212 ЗЗД, се продава наследството като съвкупност и не е възможно
по този ред да се прехвърли само част от наследството- в случая наследството
на лелята ***- арг. чл. 57, изр. първо от ЗНасл. Поради изложеното, съдът
приема, че сключеният договор от 1997г не е произвел вещно- транслативен
ефект и ищецът Е. Д. не може се легитимира като собственик на съответната
5/40 ид. ч. По същите съображения, ищецът Г. Д., като наследник на *** Д.
/съпруг на ищцата/ не може да се легитимира като съсобственик на 5/120 ид.
ч., доколкото праводателя му не е бил собственик. За пълнота, както бе
посочено, придобитото би следвало да е в режим на СИО, след смъртта на
съпруга, ищцата Е. Д. би следвало да получи 1/16 ид.ч., а синът й Г. Д.- 1/24
ид.ч.
По отношение на втория договор за покупко- продажба на наследство
от ***г, с нот. заверка на подписите, надлежно вписан, въз основа на който
ищцата Е. Д., е закупила наследствените права на продавача *** Ц.а ***, от
наследодателя *** и от наследодателя ***, съдът съобразява следното: по
изложените по- горе съображения, съдът приема, че по принцип, договорът е
произвел своето правно действие и търсените от страните по него правни
8
последици. В случая, както бе посочено по- горе, *** *** Ц.а *** е наследник
по право на заместване спрямо своя баща ***, поч. *** г., починал преди
насл. *** и ***- за 1/5 ид.ч. от Г. *** и 1/20 ид.ч. от ***- от тях или общо
наследниците на *** *** са получили 5/20 ид.ч. /1/4 ид.ч./. Призовани към
наследяване са били син Г. Ц. *** и *** Ц.а ***- дъщеря- поравно или по
5/40 ид. ч. /1/8 ид.ч. /, което следва да е предмет на договора за продажба на
наследство. В случая обаче, следва да бъде съобразен факта, че въз основа на
констативен нот. акт №***г- л.82, *** /*** на общия наследодател *** и син
на Г. Ц. ***/ е признат за собственик на 3/5 ид.ч. от дворно място, въз основа
на три договора за покупка на наследствени права. Едва в уточняваща молба,
след първо по делото с.з.- л. 163, ищците заявяват, че този нот. акт е
съставен в нарушение на закона и при отмяната му, всички останали
сънаследници ще придобият права върху имота, в т.ч. и ищците. В
настоящето производство обаче съдът не е сезиран с такъв иск, по който да се
произнесе, поради което е обвързан с доказателствената сила на нот. акт.
Преди датата на договора /2000г/ е проведена и отчуждителна процедура, в
полза на Държавата, като са отчуждени 172 кв.м. от дворното място. С оглед
изложеното, и съобразно на разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, по делото, по реда на пълното и главно доказване, ищците не
установиха по безспорен начин, че договора за продажба на наследство от
2000г., е имал за предмет съответната ид.част от процесния недвижим имот,
респ. че ищците са станали собственици на същата. Именно в тежест на
ищеца е да установи фактите, от които черпи правата си, респ.- в случая, че
праводателят му е собственик. На основание изложеното, предявеният
равандикационен иск, за признаване за установено, че ищцата е станала
собственик на 5/40 ид.ч. , / в режим на СИО със съпруга й *** Д., а след
неговата смърт, същата е станала собственик на 1/16 ид.ч. /или 5/80 ид.ч/ и за
ищеца Г. Д.- 1/24 ид.ч. /или 5/120 ид.ч./, следва да бъде изцяло отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно
основание давностно владение.
По делото, ищците изрично заявяват началото на давностното си
владение, над 48/480 кв.м. ид.ч. от имота, считано от датата на сключване на
договора за продажба на наследство от 1997 година, съвместно със съпруга й-
*** Д.. В тази връзка, от съда са дадени съответни указания до ищците и е
9
разпределена доказателствената тежест. По делото, като свидетели са
разпитани лицата *** Г.ев ***, В. К. Ф., *** *** *** и *** от показанията на
които се установява следното: св. *** посочва, че познава ищците, както и
имота; посочва, че в имота е имало много стари, почти срутени постройки,
както и градина с цветя, отглеждана от Е.. Посочва, че е виждал ищците в
дворното място да носят туби с вода и да поливат цветята, поне 10 години.
Посочва, че не знае кой е живял в имота, като е виждал само ищцата да се
грижи за цветята, а от другата страна на имота е имало дървета. Посочва, че
понастоящем е построена жилищна сграда. Св. *** посочва, че живее на ул.
*** от 2004г, и не познава ищците. Посочва, че преди строежа в имота е
имало айлантуси и храсти, шипки и една смокиня и не е имало цветни лехи.
Посочва също, че в имота не е имало ограда и сгради. Св. *** посочва,че
живее на ул. ***, познава имота от 1995г, като го описва като джунгла и
„змиярник“. Посочва, че в имота не е имало сгради, нито лехи с цветя, само
една смокиня. Посочва също, че не познава ищците. Посочва, че след 2020г е
станало строителна площадка, когато е започнало да се строи. Св. Ф. посочва,
че живее на ул. *** от 1995г. посочва, че преди строежа, имотът е бил
„буетак“ и руини, не е имало цветя, нито хора, които са се грижат да тях.
След 2020г е започнал строеж.
При така установеното от фактическа страна и събраните доказателства,
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за
признаване за установено, че ищците са собственици на съответната ид.ч. от
имота, поради изтекла придобивна давност, за неоснователен и недоказан.
Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а по силата на ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото
на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. В случая, съдът приема, че е приложима първата хипотеза- по ал.1,
визираща недобросъвестното владение, с оглед на твърдението на ищците,
че начало на давностното им владение е сключването на договора за
продажба на наследство пред 1997г. Съобразно изложеното по- горе, същият
не е годно придобивно основание и няма вещно- транслативен ефект, но може
да бъде начало на давностно владение. По делото обаче не се събраха никакви
доказателства, които са установят, че именно от тогова е започнало
владението на процесните ид.ч. от имота от страна на ищцата Е. Д. и нейният
10
съпруг, респ. същото да е продължено от сина му- ищеца Г. Д.. По делото не
се събрани никакви доказателства, установяващи владението както от
обективна, така и от субективна страна /намерението да владее като своя/
фактическият състав на придобивната давност. Изложените от св. ***
показания са изолирани, неподкрепени от останалите събрани гласни
доказателства и съдът не ги кредитира с доверие, още повече, че сами по себе
си, същите не установяват факта на изтекла придобивна давност. На
основание изложеното, предявеният иск, на посоченото основание- изтекла
придобивна давност е изцяло неоснователен.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, за установено
от правна страна следното:
Успешното провеждане на производството по чл. 108 от ЗС, включва в
себе наличието на две предпоставки,в кумулативна даденост- а именно-
съществуването правото на собственост на ищеца и владението върху вещите
от страна на ответника върху тях. По делото, съобразно изложеното по- горе,
не се установи наличието на първият елемент от фактическият състав на
нормата на чл. 108 от ЗС- съществуването на право на собственост и по три
обективно кумулативно съединени иска, по заявените три отделни
придобивни основания. По делото безспорно се установи, че ответникът
владее изцяло имота, но с оглед на липсата на първата предпоставка-
наличието на право на собственост, съдът намира, че не подлежи на
изследване наличието на правно основание за ответника да владее имота. По
същество не следва да бъдат разглеждани и приетите за съвместно
разглеждане възражение за подобрения и за право на задържане, доколкото
същите подлежат на разглеждане евентуално, при уважаване на иска за
собственост.
С оглед изхода на процеса, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника направените по делото разноски, в размер на 4800лв.- от които
4000лв.-адв- възнаграждение и 800лв.- разноски за ВЛ. Съдът намира , че
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от страна на ответника адв. възнаграждение, по
смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, за неоснователно. В случая, ответникът се е
защитавал по три обективно кумулативно съединени иска, делото се отличава
с действителна правна и фактическа сложност, поради което, съдът приема, че
11
договореното възнаграждение от 4000лв. не се явява прекомерно. Съобразно
чл. 7, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, ред. към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие по искове
по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2-материалния интерес, но
не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500 лв. за
недвижими имоти или вещни права върху тях. Възнаграждението се определя
на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база
данъчната оценка. С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице
предпоставките по 78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Т. Д., ЕГН ********** и Г. К. Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „***“ ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
***, №*** ЧЕ СА СОБСТВЕНИЦИ, въз основа на Договор за продажба на
наследство, с нотариална заверка на подписите, рег.№ ***/***г., вписан акт №
***, том *** на Служба по вписванията Плевен и въз основа на Договор за
продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите от 25.09.2000г,
вписан акт № ***, том *** на Служба по вписванията Плевен, на общо
51/480 идч. за ищцата Е. Т. Д., ЕГН ********** и на общо 17/480 ид.ч. за
ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 577 кв.м., с адрес гр. Плевен, ул. ***,
***, с номер по предходен план- ***, кв. *** по плана на гр. Плевен, при
съседи ***, ***, *** и ***, И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Т. Д., ЕГН ********** и Г. К. Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „***“ ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
12
***, №*** ЧЕ СА СОБСТВЕНИЦИ, въз основа на ИЗТЕКЛА
ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ на 48/480 ид.ч. за ищцата Е. Т. Д., ЕГН
********** и на 16/480 ид. ч. за ищеца Г. К. Д., ЕГН **********- на от
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ
от 577 кв.м., с адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, с номер по предходен план- ***,
кв. *** по плана на гр. Плевен, при съседи ***, ***, *** и ***, И ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху
същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Т. Д., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
ответника „***“ ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ул. ***, №*** ЧЕ Е СОБСТВЕНИК, ПО
НАСЛЕДСТВО от насл. ***, поч. ***г. и от насл. Е. ***, поч. ***г,. на 5/80
ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с
площ от 577 кв.м., с адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, с номер по предходен
план- ***, кв. *** по плана на гр. Плевен, при съседи ***, ***, *** и ***, ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху
същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. Т. Д., ЕГН **********
и Г. К. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника
„***“ ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. ***, №***- общо, сумата от 4800лв.-
съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13