Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 25.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на четиринадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3860 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Г.Б.Д. заявява, че в
производство по реда на чл.417 ГПК, по ЧГД №2477/2012г. по описа на РРС е
осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата 3458.02 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2012г. до окончателното й
изплащане; 233.01 лева – договорна лихва (неолихвяема сума); 191.04 лева –
наказателна лихва (неолихвяема сума); 77.98 лева – разноски и 308.36 лева –
адвокатско възнаграждение.
Молителят
пояснява, че процесното вземане произтича от договор за потребителски кредит и
е материализирано в извлечение от сметка на банката, послужила като
извънсъдебно изпълнително основание по ЧГД №2477/2012г. по описа на РРС.
За събиране на
вземането си, банката образувала изпълнително дело №20128320401513 по описа на ЧСИ с
рег.№832. Съобразно постановление на съдебния изпълнител от 19.06.2018г.,
производството приключило на основание чл.433, ал.2 ГПК.
След
депозиране молба за образуване на изпълнителното дело, ответникът, в качеството
си на взискател, предприел действия по принудително събиране на сумите –
налагане запори и възбрани върху недвижими имоти. През м.март 2014г. ищецът
започнал да изплаща доброволно задължението си по погасителен план, на който
банката не се противопоставила и приемала плащанията. Вследствие погасяване на
задължението, съдебният изпълнител прекратил делото.
На
16.09.2018г. Г.Д. бил уведомен, че по молба на взискателя производството по
изпълнителното дело е възобновено. Впоследствие банката предприела принудителни
действия, изразяващи се в налагане на запор и възбрана върху имуществото на
ищеца.
Последният
твърди, че допълнително претендираните суми от ответника: 1710.82 лева –
остатък от главница и 290.03 лева – законна лихва към 17.12.2018г. не са
дължими. В тази връзка сочи, че делото е
прекратено на 19.06.2018г. поради пълно погасяване на дълга и съществуващата
законова уредба не допуска възобновяване на изпълнително дело, поради допусната
техническа грешка. Поддържа, че в хода на изпълнителното производство,
взискателят е приел всички плащания и се е съгласил, че ищецът е погасил изцяло
задължението си.
Релевира
възражение за изтекла погасителна давност
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Г.Б.Д., ЕГН **********
не дължи на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* сумите: 1710.82 лева
– остатък от главница и 290.03 лева – законна лихва към 17.12.2018г. по изпълнително
дело №20128320401513, образувано въз основа изпълнителен лист от 29.03.2012г.,
издаден по ЧГД №2477/2012г. по описа на РРС, прекратено, считано от
19.06.2018г. от ЧСИ №832 с район на действие РОС.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Обединена
българска банка“ АД е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Заявява, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение, основано на договор за потребителски
кредит от 09.10.2008г. Тъй като ищецът не изпълнил задълженията си произтичащи
от контракта, банката – кредитор се снабдила с изпълнителен лист, въз основа на
който образувала изпълнително производство №1513/2012г. по описа на ЧСИ с
рег.№832.
Взискателят предприел съответните действия за
обезпечаване вземането и неговото събиране. Тълкува извършените от длъжника
плащания като признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, като
приема, че същите прекъсват давността и по отношение неизплатената част от
вземането по изпълнителния лист. Счита, че не е изтекъл изискуемият двугодишен
срок по чл.422, ал.1, т.8 ГПК.
Развива правни съображения, досежно
института на погасителната давност. Моли съда да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Безспорен между страните по делото е факта, че са били обвързани от
облигационна връзка, основана на договор за потребителски кредит от
09.10.2008г. и предвид неизпълнение на задълженията, произтичащи от контракта,
банката – кредитор се снабдила с изпълнителен лист в производство по реда на
чл.417 ГПК, въз основа на който образувала изпълнително дело №1513/2012г. по описа на ЧСИ с
рег.№832.
От приложеното в настоящото производство цитирано дело
е видно, че на 08.05.2012г. съдебният изпълнител изпратил до Г.Д. покана за
доброволно изпълнение, според която задължението му възлиза на 5441.65 лева,
съставляващо сбор от „неолихвяема сума“, главница, лихви, разноски и
такси.
Предвид извършените от длъжника плащания, с писмо
изх.№14903/19.06.2018г., съдебният изпълнител уведомил ищеца, че на основание
чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело е приключило и вдигнал наложените запори и
възбрани. На 09.07.2018г. съобщил на взискателя – ОББ АД, че производството е
прекратено поради пълно погасяване на задължението. В уведомлението –
изх.№16775/09.07.2018г. изрично е указано, че постановлението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, пред Окръжен съд – Русе, чрез ЧСИ с рег.№832 лист 306 от ИД). Съобщението е
редовно връчено на 27.08.2018г. (известие за доставяне, получено от деловодител
при ОББ (стр.312 от ИД)
Предвид депозирана от банката молба
вх.№22675/31.08.2018г. с искане да бъдат продължени изпълнителните действия по
ИД №1513/2012г. съдебният изпълнител съобщил на взискателя, че възобновява
производството по делото.
През м.12.2018г. е изготвена „сметка за размера на
дълга“, от която е видно, че в хода на принудителното изпълнение Г.Д. е
изплатил 5832 лева. Съдебният изпълнител установил, че е допусната грешка при
въвеждане предмета на изпълнение в съдебно – изпълнителната система. Уведомил
длъжника, че непогасения остатък от дълга възлиза на 2000.85 лева.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ
за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и
има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано
срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство. Съобразно разпоредбата на чл.439,
ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
За успешното
провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които изключват или
погасяват спорното право. В случая се твърди, че на 19.06.2018г., съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 ГПК, а впоследствие, незаконосъобразно го е възобновил.
Изпълнително дело №1513/2012г. по описа на ЧСИ с
рег.№832 е с предмет, оспореното вземане. Същото е прекратено на основание
чл.433, ал.2 ГПК, като съобщението за прекратяване е получено от длъжника на
19.06.2018г. Съдът приема, че взискателят е уведомен на 27.08.2018г., тъй като
известието за доставяне е прието на посочената дата от деловодител на ОББ – АД.
В съдържанието на известието е вписано: „изп.д. 622/14, 1513/12 – пр.д.“. Същият
текст е вписан и в известие за доставяне от дата 25.07.2018г., което адв.Александър
Пенчев отказал да приеме, поради оттегляне на пълномощията. Не са ангажирани
доказателства, от които е видно, че актът на съдебния изпълнител е обжалван,
поради което същия е влязъл в сила. В тази насока съдът съобрази и факта, че съдебният
изпълнител е предприел действия, свързани с вдигане на наложените запори и
възбрани, което, съобразно разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК, той би могъл да
стори след като постановлението за прекратяване или разпореждането за
приключване влезе в сила.
Доколкото безспорно бе установено, че изпълнителното
дело е прекратено, същото няма как да
бъде възобновено с цел отстраняване допусната техническа грешка при въвеждане
предмета на изпълнение. Молбата от 31.08.2018г., с която взискателят е поискал
продължаване на изпълнителните действия и последващите съобщения, с които ЧСИ
уведомява страните, че възобновява делото нямат ефект да възобновят висящността
на вече прекратеното производство.
Изложеното води до извод, че ищецът не дължи на
ответника сумата 2000.85 лева по изпълнително дело №20128320401513 по описа на
ЧСИ №832 с район на действие РОС. Претенцията, като основателна следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора, съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по
делото в размер на 460.03 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, че Г.Б.Д., ЕГН ********** не дължи на
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* сумите: 1710.82 лева – остатък от
главница и 290.03 лева – законна лихва към 17.12.2018г. по изпълнително дело
№20128320401513, образувано въз основа изпълнителен лист от 29.03.2012г.,
издаден по ЧГД №2477/2012г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г.Б.Д., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 460.03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: