Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 19.04.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
пети април две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 564 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.208, ал.1-3 във вр. с чл.197 от ДОПК.
„ДУПНИЦА-ТАБАК“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител прокуриста В.С.Б. обжалва решение №ПИ-404/25.11.2020г. на
директора на ТД на НАП – София. С определение №62/25.01.2021г. на КАС по
адм.д.№24/2021г. по описа на съда при условията на чл.213 от ГПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК посоченото дело е съединено към настоящето, поради което предмет
на спора е и решение №ПИ-448/16.12.2020г. на директора на ТД на НАП – София. В
жалбите се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на оспорените
решения на органа. В уточнителни молби вх.№192/13.01.2021г. и
вх.№592/01.02.2021г. жалбоподателят моли за отмяна на оспорените решения,
последвалият първото решение изричен отказ за отмяна на ПНОМ
№С200010-012-0000123/02.12.2020г. и ПНОМ №1631/24.09.2020г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП – София. Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. и в писмени бележки адв.И като пълномощник на жалбоподателя поддържа
жалбата. Твърди, че наложените обезпечителни мерки са съществено несъразмерни с
публичното задължение, наложената ОМ не е предвидена в чл.204 от ДОПК, т.к. от
действие по обезпечение се превръща в действие по принудително изпълнение,
което кумулира вреди за дружеството с риск от поставянето му в условията на
несъстоятелност.
В
писмена молба вх.№1624/29.03.2021г. главен юрисконсулт И.С.И. като пълномощник
на ответния директор на ТД на НАП – София оспорва жалбите като неоснователни.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите по делата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С
ПНОМ изх.№С190010-022-0012069/25.02.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД
на НАП – София, офис Кюстендил на основание чл.200 и чл.205 във вр. с чл.195,
ал.1-3 от ДОПК на „Дупница-Табак“ АД е наложена възбрана върху производствена
сграда /промишлена/ във вид на масивна шестетажна сграда, тютюнев склад,
представляващ „Склад за тютюн /Б-3“ – фермзавод, находяща се в гр.Дупница,
ул.“Яхинско шосе“ № 1, с идентификатор по КК 68789.602.66.1 със застроена площ
от 4600кв.м., с балансова стойност 1 968 992.48лв. ОМ е наложена за
задължение на дружеството по изп.д.№10100000023/2010г. в размер на
452 356.87лв., в т.ч. лихва 95 651.40лв. и главница
356 705.47лв.
С
ПНОМ изх.№С200010-022-0026280/12.05.2020г. на публичния изпълнител по
посоченото изп.д. на основание чл.200 и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3
от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
дружеството, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в три банки. Към
момента на налагане на ОМ дългът на дружеството е в размер на
384 681.68лв., в това число лихва 85 932.59лв. и главница
198 749.09лв.
С
последващо ПНОМ изх.№1631/24.09.2020г. на публичния изпълнител по посоченото
изп.д. на основание чл.200 и чл.204 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен
запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в обект: офис
в гр.Дупница, ул.“Яхинско шосе“ № 1 с регистрирани в обекта 2бр. фискални
устройства от датата на получаване на запорното съобщение до погасяване размера
на публичното вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от
предоставените от лицето стоки и услуги в обекта, вкл. доставките на адреси,
следва да се превеждат по банковата сметка за принудително събиране на публични
вземания или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***.
Установените на 24.09.2020г. парични средства в размер на 21.84лв. са иззети с
Протокол №1633 от същата дата. За наложената ОМ е издадено запорно съобщение
изх.№1632/24.09.2020г. на основание чл.204 и чл.232, ал.5 от ДОПК. Дългът на
дружеството е възлизал на 415 902.95лв., в т.ч. лихва 97 578.38лв. и
главница 319 757.97лв.
С
молба изх.№26/23.10.2020г. на основание чл.208 от ДОПК прокуристът на
дружеството е поискал от публичния изпълнител отмяна на наложения запор върху
паричните средства в каси поради хипотезата на чл.208, ал.1, пр.2 от ДОПК,
сочейки, че между стойността на имуществото, върху което са наложени ОМ и
размера на публичното вземане има явна несъразмерност и че наложеният запор
прави невъзможна дейността на дружеството и го обрича на фалит. Липсва
произнасяне по молбата, поради което с жалба №ДТ-05-137/16.11.2020г.
дружеството е оспорило пред директора на ТД на НАП – София мълчаливия отказ за
отмяна на ОМ. С процесното решение №ПИ-404/25.11.2020г. на директора на ТД на
НАП – София жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и преписката е
върната на публичния изпълнител за разглеждане и произнасяне по искането по
чл.208 от ДОПК. Мотивите на органа са свързани с приложение на реда за
оспорване по чл.266 и сл. от ДОПК, изискващ наличие на акт, подлежащ на
административно обжалване, като мълчалив отказ или мълчаливо потвърждаване на
действията на публичния изпълнител в производството по чл.267, ал.1 от ДОПК не
може да има. Съгласно писмо вх.№5892/30.12.2020г. на пълномощника на ответника
/вж.л.31/, липсват доказателства за връчване на решението, като не се оспорва,
че жалбата срещу решението е подадена в срок.
В
изпълнение на указанията на органа, с отказ изх.№С200010-012-0000123/02.12.2020г.
публичният изпълнител е отказал да отмени ОМ, наложена с Постановление
№1631/24.09.2020г. Органът е посочил, че по изп.дело има наложена възбрана на
недвижим имот, който е предмет на принудително изпълнение в процедура по
продажба чрез търг с тайно наддаване през м.10.2020г. и чиято стойност е
по-висока от размера на вземането, но търгът е втори по ред и не е реализиран
успешно, поради което би могло да се формира обоснован извод за недостатъчност
на обезпечението, т.к. същото не е реализируемо и не води до погасяване на
дълга и за защита на публичния интерес е необходимо налагането на друг вид ОМ.
Обяснено е, че запора на постъпващите суми в каси е извършен поради
изключително затрудненото събиране на дълга поради липса на доброволни плащания
от длъжника, нереализиране на продажби на имоти поради липса на пазарен интерес
и липса на всякакви постъпления по изп.дело. Отказът е съобщен по електронна
поща на 02.12.2020г., като дружеството го е оспорило пред директора на ДТ на
НАП – София с жалба от 10.12.2020г. по мотиви, идентични с тези по
оспорването. С второто процесно решение
№ПИ-448/16.12.2020г. решаващият орган е оставил жалбата без уважение като
неоснователна с мотиви, идентични с тези по оспорения отказ, като допълнително
е посочил липсата на основанията по чл.208, ал.3 от ДОПК, възможността за
замяна на обезпечението по чл.199, ал.2 от ДОПК и наличие на обезпечителна
нужда поради затрудненото събиране на дълга, като видът на активите на
дружеството не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване /т.е. същите не
са ликвидни/ и липсва осигурено от дружеството погасяване на публичните
вземания. Съгласно писмо вх.№71/08.01.2021г. на публичния изпълнител /вж. л.50/,
решението на органа не е връчено на адресата.
Жалбата
срещу първото решение на органа е депозирана чрез пощенски куриер на
11.12.2020г., а срещу второто – по същия ред на 14.01.2021г.
По
адм.д.№24/2021г. е представено съобщение от публичния изпълнител
изх.№С200010-111-0002522/15.10.2020г. за насрочен търг на имота, предмет на възбраната
с първоначална цена 3 583 986.75лв. за 17.11.2020г. /вж. л.19 от
делото/.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбите са допустими като
подадени от надлежен правен субект с право на обжалване, пред компетентния за
разглеждането им съд в преклузивния срок по чл.197, ал.2 във вр. с чл.208, ал.2
от ДОПК. Жалбоподателят е адресат на оспорените решения, подал е жалбите пред
съда по седалището си, а срокът за оспорване е спазен поради липса на
доказателства за датите на връчване на решенията.
Разгледани
по същество, жалбите са основателна. Съображенията за това са следните:
По
отношение решение №ПИ-404/25.11.2020г. на директора на ТД на НАП – София:
Решението
е постановено от компетентен административен орган по см. на чл.197, ал.1 във
вр. с чл.208, ал.2 от ДОПК. Спазена е формата на акта, т.к. решението съдържа
фактически и правни съображения по жалбата на дружеството, налице е корелация
между тях и ясен диспозитив с волята на органа за разрешаване на спора.
Решението обаче е постановено при нарушаване на процесуалните правила за
разглеждане на жалбата. Неправилно е становището на органа за процесуална
недопустимост на оспорването срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител за
отмяна на обезпечението. Искането за отмяна на обезпечението се разглежда по
специалния ред на чл.208 от ДОПК, а не общия такъв за оспорване на
Постановленията на публичния изпълнител по чл.266 и сл. от ДОПК, който касае
защитата срещу действията на органа в принудителното изпълнение. Молбата за
отмяна на обезпечението налага приложимост на реда по чл.208 от ДОПК, който
препраща към реда за оспорване на отказа по чл.197 от ДОПК. Нормата на чл.208,
ал.2, изр.2 от ДОПК дава възможност за формиране на мълчалив отказ по искането
за отмяна на обезпечението, както е в настоящия случай. Изложеното е налагало
на решаващият орган задължение за разглеждане на жалбата от дружеството по
същество. Оставайки жалбата без разглеждане, органът е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени само на това основание без
да е необходимо разглеждането на спора по същество.
По
отношение решение №ПИ-448/16.12.2020г. на директора на ТД на НАП – София:
По
посочените правни съображения за първото решение, и това решение е издадено от
компетентен орган. Спазена е формата на акта, т.к. са налице годни правни и
фактически основания за формиране на становището за разрешаване на спора и ясно
волеизявление. Органът е спазил процедурата, разглеждайки по същество жалбата
на дружеството срещу изричния отказ на публичния изпълнител за отмяна на ОМ. Жалбата
е подадена в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК срещу годен за оспорване акт. При
разглеждане на жалбата органът е спазил принципите по чл.7 и чл.9 от АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК за истинност и за събиране на всички относими
доказателства по случая. Между страните не е имало спор относно броя и вида на
наложените ОМ, размерът на дълга, липсата на осъществена продажба на възбранения
имот и затрудненото събиране на дълга.
Неправилно
обаче е становището на органа по съществото на жалбата. В случая е налице
съществена несъразмерност на наложената ОМ с размера на публичното вземане по
см. на чл.208, изр.2 от ДОПК, което налага уважаване на молбата на дружеството
за отмяна на обезпечението, като това органът е длъжен да извърши и служебно.
Както към датата на издаване на Постановлението за налагане на запор на парични
средства по чл.204 от ДОПК /24.09.2020г./, така и след това в хода на развилото
се във времето изпълнително производство размерът на обезпечения дълг е в пъти
по-малък от размера на обезпечението. Правилно е становището на жалбоподателя,
че само балансовата стойност на възбранения имот по см. на чл.195, ал.6 от ДОПК
надвишава близо 4 пъти стойността на изискуемото публично вземане. При това
положение, наложената ОМ по чл.204 от ДОПК редом с възбраната и запора по
банковите сметки на дружеството осъществява хипотезата на съществена
несъразмерност на мерките спрямо размера на дълга. Съществената несъразмерност
е абсолютна пречка за налагане на ОМ по чл.204 от ДОПК, т.к. законът задължава
публичния изпълнител служебно да отмени ОМ при констатиране на тази
несъразмерност. Отказвайки да стори това, органът е нарушил и общите правила на
чл.195, ал.7 от ДОПК за съответствие между обезпеченията и вземанията на
държавата и на чл.198, ал.2 от ДОПК за налагане на обезпечения на обща сума до
размера на вземането. Публичното вземане се явява несъразмерно обезпечено.
Вярно е, че по правилото на чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечението се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение. В случая не се отрича правото на държавата да обезпечи задължението
на дружеството с няколко вида обезпечения, не се отрича и че възбраната не може
да постигне целта си за осребряване на имуществото и покриване на задълженията,
че липсват постъпления по банковите сметки на дружеството, които редовно да
погасяват дълга и че има затруднено събиране на дълга. Всички тези
обстоятелства обаче не са от характер, че да изключат правилата на чл.208,
ал.1, изр.2 от ДОПК и чл.198, ал.2 от ДОПК. Тези правила въвеждат общия принцип
за съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, който в
случая е нарушен. Изпълнението на акта засяга права и законни интереси на
длъжника в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се
издава, като органа е издал акт, който може да причини вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел. Право на публичния изпълнител е да наложи каквито прецени
за необходими и достатъчни ОМ, но в рамките на вземането, като не допуска
достигане до съществена несъразмерност на обезпечението. Нарушаването на това
правило води до незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдения с него
отказ на публичния изпълнител да отмени наложените ОМ с Постановление
изх.№1631/24.09.2020г.
По
правилата на чл.208, ал.2 във вр. с чл.197, ал.2 от ДОПК е дължима отмяна на
Решението, отмяна на изричния отказ на публичния изпълнител и отмяна на
посоченото Постановление. Не е дължима отмяна на мълчаливия отказ по решение ІПИ-404/25.11.2020г.,
т.к. е последван от изричен такъв на органа, като развилото се във времето едно
и също производство по двете решения на органа обслужва една и съща цел –
проверката за законосъобразност на Постановление изх.№1631/24.09.2020г. на
публичния изпълнител.
Възможността
за длъжника по чл.199, ал.2 от ДОПК е неотносима към задължението на органа по
чл.208, ал.1, изр.2 от ДОПК, което е заложено в императивен порядък. Разрешението за неотложни плащания по чл.229
от ДОПК не санира нарушението в начина на обезпечаване на дълга, т.к. касае
възможности за длъжника при законосъобразно наложени ОМ.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК НАП дължи заплащане на
жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 460лв., включваща по 50лв. ДТ
за всяко оспорено решение /общо 100лв./ и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ПИ-404/25.11.2020г. на
директора на ТД на НАП – София, с което жалба
вх.№С200014-000-0536521/16.11.2020г. на „Дупница-Табак“ АД срещу мълчалив отказ
по искане за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление
изх.№1631/24.09.2020г. на публичен изпълнител към дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – София е оставена без разглеждане като недопустима.
ОТМЕНЯ решение №ПИ-448/16.12.2020г. на
директора на ТД на НАП – София, с което жалба вх.№С200010-000-0580032/10.12.2020г.
на „Дупница-Табак“ АД срещу отказ №С200010-012-0000123/02.12.2020г. по
посоченото по-горе искане за отмяна на обезпечителните мерки по посоченото
Постановление на публичния изпълнител е оставена без уважение като
неоснователна.
ОТМЕНЯ отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с
изх.№С200010-012-0000123/02.12.2020г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП
– София, офис Кюстендил.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№1631/24.09.2020г. по изп.д.№10100000023/2010г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис Кюстендил с наложен на
основание чл.200 във вр. с чл.204 и чл.195, ал.1-3 от ДОПК на „Дупница-Табак“
АД запор на парични средства в каси в обект – офис в гр.Дупница, ул.“Яхинско
шосе“ №1 с регистрирани в обекта два броя фискални устройства, посочени в
Постановлението.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
да заплати на „ДУПНИЦА-ТАБАК“АД /с посочени данни/ деловодни разноски в размер на 460лв. /четиристотин и шестдесет лева/.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: