РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 03.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 96 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение № 82 от 01.04.2020
година, постановено по наказателно административен характер дело № 1090 по
описа за 2019 година, втори състав на Районен съд Ловеч, изменя Наказателно постановление /НП/ №
19-0906-001274 от 24.09.2019 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч,
с което е наложено на В.Г.В. ***, пл.’’Тодор
Кирков” № 5, вх.Д, ет.4, ап.6, ЕГН : **********, на основание чл.638, ал.3
от Кодекса за
застраховането /КЗ/ административно
наказание - глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като преквалифицира нарушението от такова по чл.638, ал.3 от КЗ,
в такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и намалява на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ административното наказание глоба
на 250 /двеста и петдесет/ лева и потвърждава наказателно постановление № 19-0906-001274 от
24.09.2019 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч в останалата му
част.
Недоволен от постановеното решение В.Г.В. е подал
касационна жалба, в която твърди, че същото е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с
искане да бъде отменено, както и обжалваното наказателно постановление. Касационният жалбоподател твърди, че с направената
преквалификация от районният
съд се нарушава правото на зашита на
санкционираното лице, както и че районният съд както и
касационната инстанция не
притежават правомощия да променят квалификацията на нарушението и на
санкционната норма, предвид изискването за законосъобразност на НП. Излага доводи, че фактическите установявания, свързани с
процесния казус, указват на маловажност по смисъла на закона по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът,
чрез процесуалният си представител подържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът по делото, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба.
Участващият в касационното
производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен. Излага аргументи, че Законът дава възможност на
първоинстанционния съд да събира всички доказателства от всякакъв вид за
изясняване на фактическата обстановка, в това число съдът е положил усилия и е
установил именно факти и обстоятелства, свързани със собствеността на
автомобила, което е от значение за нарушителя,
за да бъде приложен правилно законът.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
Въз основа на редовно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за безспорно установен факта, че за
управлявания от В. лек автомобил, към момента на проверката - 11.09.2019 г., в
18:25 часа, е нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради така
констатираните обстоятелства на В.В. е съставен АУАН № 39720, в който посочил,
че е управлявал лекия автомобил „Пежо
Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган посочил, че В.В.,
като управлявал лекия автомобил „Пежо
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни лица, нарушението и неговия автор са безспорно
установени от доказателствата по делото и правилно административно-наказващият
орган /АНО/ е привлякъл В. към
административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение.
От редовно събраните по делото доказателства е
установено по безспорен и категоричен начин, че касаторът е осъществил състава
на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като при извършената проверка на 11.09.2019 г., в
18:25 часа, е нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, както
е посочено в процесното наказателно постановление.
С
ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл. 638 ал.3 от КЗ е предвидено
наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За това лице е предвидено наказание глоба от 400 лева.
Разпоредбата на чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховането е със специфичната конструкция, която в една е санкционна част, а в друга
вменява и задължението за водачите, които не са собственици да управляват само МПС, за които задължителните
застраховки са сключени. Съобразено със събраните по делото доказателства и безспорно установения по делото факт, че касаторът В. е управлявал МПС, за което е
нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, наред с правомощията на съда,
които дава разпоредбата на
чл.337, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за прилагане закон за по-леко наказуемото административно
нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени безспорно по
делото, районният
съд обосновано е преквалифицирал нарушението от такова по чл.638, ал.3, в нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, и на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ намалил наложеното му административно
наказание „глоба” от 400 на 250 лева. Дадената от наказващия орган квалификация на
нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ не е процесуално
нарушение водещо до ограничаване правото на защита на В. и съответно формално
основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. В административно-наказателното
производство органите на пътен контрол не са разполагали с данни, че автомобила
е семейна собственост, поради това че ЗДвП и Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на МВР не въвеждат
изискването документите за първоначална регистрация или последваща
пререгистрация да бъдат подавани от всички собственици по закон на превозното
средство, за да бъде
съобразена доказаната пред районният съд
съсобственост на процесното МПС, съгласно законовата презумция на чл.21
от Семейния кодекс. Обосновано с доказателствата
районният съд е приел, че действително към датата на проверката,
управляваният от В. автомобил е бил негова собственост (съсобствен със съпругата му Ю.В.), в какъвто смисъл са и наведените в хода на
съдебните прения твърдения от жалбоподателя, касатор в настоящото производство.
С
оглед субсидиарното приложение на НПК съгласно чл.84 от ЗАНН Районният
съд правилно
е приложил закона,
положил е усилия, за да установи обективната истина и е изменил НП в рамките на неговите компетенции, след анализ на редовно
събраните доказателства,
поради което решението е правилно и законосъобразно.
Неоснователни са твърденията
в жалбата и по
същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на
събраните по делото гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите
на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради
което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч
за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Кодекса за
застраховане. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие
с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите
са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните,
доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
по делото доказателства. При
липсата на процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на
защита на наказаното лице, при категорична установеност на административното
нарушение и на неговия автор, но и при неправилното приложение на материалния
закон, предвид установеното извършване на по-леко наказуемо нарушение, правилно и обосновано районният
съд е изменил обжалваното НП в
посочения смисъл и
потвърдил в останалата му част.
Заявените
в касационната жалба оплаквания
не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство, поради
което останаха неоснователни и недоказани.
Неоснователни са и тези за приложение на
чл.28 от ЗАНН. В случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които
да отличават конкретното
деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични. По делото не
са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват преценката на нарушението като маловажно.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения
съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие
с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК, във
връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва да остане в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 82 от 01.04.2020 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 1090 по описа за
2019 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.