№ 642
гр. В. , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502197 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д. М. Д. ,ЕГН
********** от гр. В., ул. „Е.П.“, № 92, чрез адв. Д.Й., против решение № 2121/04.06.2020г.
по гр.д. № 18297/2018г. на 24-ти състав на ВРС, в частта, в която е дадено разрешение,
заместващо съгласието му, детето Д. Д.ов Д. ЕГН ********** да пътува до страните от
Европейския съюз и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за срок от
5 години за периода от първи юли до петнадесети юли /вкл./ всяка година и всяка четна
година от двадесет и седми декември до десети януари, на осн. чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76,
ал.1, т. 9 ЗБЛД. М. не е доказала, че има роднини в Ливан, приятели в Турция, че сестра й се
е установила във Великобритания, че майка й има имот в Гърция и трайно се е установила в
Испания. Освен това, при преценката си съдът би следвало да има предвид мястото,
условията и средата в която ще пребивава детето, а доказателства за тези обстоятелства
няма. Изказва притесненията си, че след като детето Д. отпътува за държава членка на ЕС,
от там може да пътува и за трети страни, като Ливан и Турция, в които не е препоръчително
да се пътува. Превратно е възприета от съда нагласата на Д. В. Д. за споразумение. Бащата е
склонен да дава съгласие за пътуването на детето , придружено единствено от майка си, а не
и с упълномощено от нея лице. Склонен е да дава съгласие за всяко конкретно пътуване до
определена дестинация, за конкретен период от време и с ясна цел на посещението. Моли се
да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. М. М. ЕГН
********** от с. С., Община Белослав, Варненска област, ул. „Св.Св. К.М.“ № 2, чрез адв.
Ант.А., в който излага съображения за неоснователността на въззивната жалба. ВРС се е
съобразил с постановените от ВКС решения, в които се приема, че е в интерес на детето да
1
пътува за определен период, за определена държава или държави, чийто кръг е определяем.
Сочи, че произнасянето на ВРС касае спорна съдебна администрация, като разноските
остават в тежест на страните, така, както са ги направили. Ако счете съдът, че се дължат
разноски по правилата на чл. 78 от ГПК, претендира присъждане на сторените разноски-
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита, определено от
съда по размер, на осн. чл. 38 от ЗА. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.
ДСП-Девня не вземат становище по постъпилата въззивна жалба.
ДСП-Девня, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
спора.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Постъпила e искова молба от М. М. М. срещу Д. В. Д. иск с правно основание чл. 59,
ал.9 СК за изменение на постановения с решение № 2222/17.05.2018г. по гр.д. № 1091/2018г.
на Районен съд – В. режим на лични отношения на бащата с Д. В. Д. с роденото на
04.12.2015г. от брака им дете Д. Д.ов Д. и иск по чл. 127 а СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за
постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Д. В. Д., на детето Д. Д.ов Д. да бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина, както и
разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. В. Д., детето Д. Д.ов Д. да напуска
пределите на страната, придружавано от своята майка или друго упълномощено от нея лице
до навършване на пълнолетие без ограничения на броя на пътуванията в продължение на 60
дни в рамките на годината до държавите членки на Европейския съюз, Република Ливан и
Република Турция.
М. М. М. твърди, че с влязло в законна сила на 17.05.2018г. решение №
2222/17.05.2018г. по гр.д. № 1091/2018г. на 19-ти състав на ВРС, сключеният с Д. В. Д.
граждански брак, е прекратен с развод по взаимно съгласие, на осн. чл. 50 СК. Родителските
права по отношение на роденото от брака дете Д. Д.ов Д., р. 04.12.2015г., са предоставени на
нея, при която е определено и местоживеенето му. На бащата е определен режим на лични
отношения с детето, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване; всяка четна година по време на
Коледните празници с преспиване; всяка нечетна година от 10:00 ч. на 28-ми декември,
включително Новогодишните празници до 18.00 часа на втори януари с преспиване; през
четните години, почивните дни на 3-ти март с преспиване; всяка четна година през
пролетната ваканция с приспиване; през Великденските празници, всяка четна година с
приспиване; през четните години, на 1-ви май, както и почивните дни за този празник, от
10:00 часа на първия до 18:00 часа на последния ден; през година на неговият личен празник
рожден ден, а на следващата година денят, следващ празника; през лятото тридесет
последователни дни извън двадесетте последователни дни през лятото, когато майката
ползва платен годишен отпуск.
От м.февруари 2018г. до момента Д.В. Д. нито веднъж не е вземал в изпълнение на
определения му режим детето, не го е виждал и не се е интересувал от него. Не е идвал в
дома в с. С., не го е търсил по телефона, не отговаря на нейните обаждания по телефона,
блокирал я е в социалните мрежи. В следствие детето Д. не познава баща си, дори и на
снимка. То е привързано силно към нея и няма никаква емоционална връзка с баща си.
Настъпило е трайно отчуждение на детето, в следствие поведението на бащата. Ако се
осъществява определения със споразумението на родителите режим, детето би се
почувствало изоставено от майка си с непознат човек. След отсъствие, продължило повече
от осем месеца от живота на детето, на 16.11.2018г. в 19.00ч. бащата се обадил и поискал да
го вземе. Понеже се намирали по това време в гр. Тервел, тя отказала среща и му обяснила,
2
че след няколко дни се прибират в с. С. и тогава може да се види детето. Отказът й бил
последван от обиди и заплахи за физическа саморазправа.
Освен това, навежда твърдения, че бащата Д. В. Д. не разполага със собствено
жилище и с подходящи битови условия. Приема детето в дома на майка си, където
условията са мизерни и не отговарят на съвременните изисквания за отглеждане на малко
дете. Къщата е стара, нуждае се от ремонт, по стените има влага и мухъл. Там живее с майка
си и вуйчо си. Детето Д. няма самостоятелна стая, а тази в която ще бъде прието е с
неподходящи условия. Бащата има и поведенчески прояви, вредни за малкото дете.
Иска определеният с влязлото в сила решение по гр.д. № 1091/2018г. да бъде стеснен,
в следния смисъл: до навършване на 6-годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. по местоживеене на детето в
присъствието й или на социален работник, както и един месец през лятото, когато тя не е в
платен годишен отпуск, а след навършване на 6-годишна възраст от детето, бащата да го
взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. по местоживеенето
на детето, без преспиване и един месец през лятото, когато тя не е в платен годишен отпуск.
Понеже детето не може да пътува в чужбина без съгласието на бащата, а той не е дал
такова и не съдейства за издаването на паспорт на детето, иска съдът да постанови решение,
заместващо съгласието му да бъде издаден паспорт на детето и заместващо съгласието му да
пътува в чужбина с нея или упълномощено от нея лице-майка й, сестра й, брат й, учител.
Излага, че родът й е голям и много нейни роднини живеят в чужбина, които многократно са
ги канили да гостуват. Майка й Мая Лазарова Ш., след развода с баща й е била женена за
ливанския гражданин Ф.Ш. и има родени сестра и брат. Самата тя е живяла в Ливан от 5-
тата до 16-тата си година. В Ливан и Турция живеят много родственици от фамилията Ш. и
приятели. Сестра й П. Ш., завършвайки образованието си в Лондон е останала да живее във
Великобритания. След смъртта на съпруга си, майка й Мая Ш. се е установила да живее в
Палма де Майорка-Испания, съжителствайки на съпружески начала с П.К., който е и
кръстник на малкия Д.. Майка й притежава и ваканционен имот в Гърция, който посещава
периодично, но иска да води и внука си там. Всички роднини и приятели на семейството
искат да виждат Д. и общуват с него. От негов интерес е и той да поддържа връзка с
роднините си, да пътува и опознава други страни и хора. Без издаден паспорт и съгласие от
страна на бащата да пътува в чужбина, това не може да се случи.
Изложеното е обусловило и отправения до съда иск с правно осн. чл. 127а от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор ответникът Д. В. Д. оспорва исковите
претенции. Възразява, че в периода от м.юни до м.септември 2018г. е бил на работа в
чужбина, като не е спирал да търси детето си. Майката обаче не му давала информация и му
отказвала да види сина им чрез интернет връзка по вайбър. Затова, връщайки се в България,
веднага поискал да види детето си. Последвал отказ. Търсил съдействие от МВР, ДСП, завел
изпълнително дело№ 20183110406216 на СИС при ВРС. Същевременно разбрал, че детето
не се отглежда в семейното жилище в с. С., а в дома на съжителстващия с майката мъж, на
неизвестен за него адрес. Майка му също търсела детето в семейното жилище, но без успех.
За рождения ден на детето отишъл в детската градина, която посещава, но поради забрана от
страна на майката ,не му предоставили контакт с детето. Видно не се е дезинтересирал от
детето си. Към момента обаче не е в състояние да изпълнява режима на лични отношения с
Д., понеже се е записал като ученик в ЧПГ по икономика, информатика и туризъм
„Булпрогрес“ в гр. София, което налага чести пътувания до там. Заявява на следващо място,
че М. М. М. никога до сега не е отправяла искане да бъде издаден паспорт на детето и да
даде съгласие да пътува в чужбина. Оспорва, че майката поддържа връзки с роднините си-
сестра и брат, родени от втория брак на майка й. Не иска да възпрепятства детето да пътува
3
в чужбина, когато се налага, но не счита, че е в негов интерес да пътува неограничено за
неопределен период от време до навършване на 18-годишна възраст. Не знае нищо за това
къде и при какви условия ще живее Д. в периода на пребиваване в чужбина и изказва
съмнения за подходящата среда. Изказва притесненията си ,че майката цели да изведе
детето в чужбина и да не се върне в България, което би препятствало изпълнението на
определения му режим на лични отношения, въпреки знанията му за възможностите за
връщане на детето, но процедурата е тежка и неефективна, още повече при установяване в
Турция или Ливан. Възразява срещу разрешение детето да напуска България за срок от 15
години, като държавите на достъп да са общо определени, както държавите членки на ЕС,
Великобритания, Ливан, Турция, с възможност момчето да бъде придружавано от
упълномощени от майката лица. Заявява готовност да даде съгласие за пътуване ако знае за
къде ще пътува, кога и за какъв период. Възприеме ли се искането на майката ,това ще
доведе до невъзможност да вижда сина си и до отчуждаването му от него, което не е в
интерес на детето. При заявено желание детето да пътува в чужбина следва да е налице
конкретна нужда, за да се гарантира физическата му безопасност и правна сигурност. Към
момента няма доказателства, налагащи необходимостта Д. да пътува зад граница. Ако все
пак майката желае да пътува, детето би могло да остане при него, като иска да се грижи за
сина си.
Моли се исковете претенции да бъдат отхвърлени.
ДСП-Девня в писмена молба предоставя на съда извършването на процесуалните
действия по делото и преценката за събраните доказателства. Изказва се мнение, че не е в
интерес на детето Д. да бъде ограничаван контакта с баща му и с разширения семеен кръг.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, относими по иска с
правно осн. чл. 127а от СК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане на детето Д. Д.ов Д. ЕГН **********, изд. въз
основа на акт за раждане № 0890/08.12.2015г. на длъжностното лице по гражданско
състояние В., че негови родители са страните по делото.
Не се спори между страните и се установява от приложеното по делото решение №
2222/17.05.2018г. по гр.д. № 1091/2018г. на 19-ти състав на ВРС, че сключеният между М.М.
Д.а и Д. В. Д. на 31.07.2014г. граждански брак, е прекратен с развод по взаимно съгласие, на
осн. чл. 50 СК. Родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Д.ов Д., р.
04.12.2015г., са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето му. На
бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
всяка четна година по време на Коледните празници с преспиване; всяка нечетна година от
10:00 ч. на 28-ми декември, включително Новогодишните празници до 18.00 часа на втори
януари с преспиване; през четните години, почивните дни на 3-ти март с преспиване; всяка
четна година през пролетната ваканция с приспиване; през Великденските празници, всяка
четна година с приспиване; през четните години, на 1-ви май, както и почивните дни за този
празник, от 10:00 часа на първия до 18:00 часа на последния ден; през година на неговият
личен празник рожден ден, а на следващата година денят, следващ празника; през лятото
тридесет последователни дни извън двадесетте последователни дни през лятото, когато
майката ползва платен годишен отпуск. Бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на 170.00лв. месечно. Семейното жилище, находящо се в с. С., Община Белослав,
Варненска област, ул. „Св.Св.К.М.“, № 2 е предоставено за ползване на майката до
навършване на 18-годишна възраст на детето Д.. Постановено е съпругата да носи
предбрачното си фамилно име М..
4
По първоинстанционното дело е изготвен социален доклад от ДСП-Девня, изслушано
е заключение по допуснатата Комплексна СППЕ, събрани са гласни доказателства, чрез
разпита на водените от страните свидетели. Свидетелката П.Д.К.-баба на ищцата М. М. М.,
чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени
и убедителни, сочи, че Мирела има сестра в Лондон, а майка й има имот в Гърция.
Последната често ходи в Гърция и иска да заведе и детето Д. да се разходят, но не може
/поради липса на паспорт и съгласие от страна на бащата да пътува зад граница/.
Съдът прави следните правни изводи:
Претенцията намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК.
Съгласно посочената правна норма въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши
напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално заверено съгласие да
пътува в чужбина от своите родители, като при разногласие между родителите, спорът се
рашава от съда по реда на чл. 127а от СК, т.е. съдът може да замести липсващо съгласие на
един от тях, като изхожда от интереса на детето.
В настоящото специфично производство по спорна съдебна администрация, в която
съдът е обвързан от искането, което е направено в случая от майката М. М. М. за
разрешение детето Д. да пътува с нея или упълномощено от нея лице в държавите-членки на
ЕС и в Кралство Великобритания и няма никакво основание да бъде отказано разрешението,
заместващо съгласието на баща му да пътува до тези държави и пребивава извън страната.
Установява се със свидетелски показания, че сестрата на майката М. М. М. живее в Лондон,
а бабата на детето по майчина линия има имот в Гърция, в който често пребивава и иска да
отиде там на разходка с внука си Д.. Освен това, както е приел и първоинстанционния съд,
наведните от майката твърдения за роднинския й кръг не са оспорени от бащата. ВРС е
ограничил разрешението, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува зад граница
със срок от 5 години и за период от първи юли до петнадесети юли, включително всяка
година, всяка четна година от 27-ми декември до 10-ти януари. Видно, даденото от съда
разрешение обхваща по-кратък от искания от майката престой от 60 дни годишно в чужбина
и броя на пътуванията са ограничени до веднъж годишно всяка нечетна година и два пъти
всяка четна година, а не както е поискано разрешение без ограничение на броя на
пътуванията. Отхвърлил е искането за пътувания до Република Турция и Република Ливан.
Настоящият състав има предвид приетото в т. 1 на ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. №
1/2016г. на ВКС- ОСГК, според което съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем. Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите.
Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на
общо съгласие,. Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат
защитени в пълен обем. При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК
спорът между тях се решава от съда. Производството по чл. 127а СК е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка
по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за
всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. При даването на
разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително
пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното
5
разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за правна
помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат
законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад
граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено
при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване. Още е посочено в ТР, че законът
не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина.
Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя
местоживеенето си извън България. Пътуването може да е и с цел промяна на
местоживеенето на детето в чужбина. При пътуване на детето в чужбина на екскурзия,
почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания,
лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за
съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Определянето на
местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална
среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето
на детето (заедно с родител, с други лица или институции – например при обучение в
чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна
възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за
развитието му по най-благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е
поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее,
съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави
това при определянето при кого ще живее детето в страната.
В настоящият казус майката на детето Д. иска да бъде заместено съгласието на
бащата, детето да пътува в чужбина за определен период от време и в конкретно посочената
от нея държава-Кралство Великобритания и Северна Ирландия и и определяемите такива
/държавите-членки на ЕС/, с цел посещение на близки и почивка, т.е. за краткосрочно
пътуване. Определено майката не е поискала издаването на документи и разрешение за
пътуване, което да води до промяна в местоживеенето на детето. Няма причини да бъде
отказано пътуване на детето Д. в държавите-членки на ЕС и Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, за които не са налице нито едно от изброените по-горе рискови
обстоятелства и то за относително кратък период от време, което не би се отразило
съществено на изпълнението на определения на детето с бащата режим на лични отношения
и за срок от 5 години.
Разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в Турция и
Ливан, както и да е придружавано от упълномощени от майката лица не е дадено с
първоинстанционното решение, така, че оплакванията в тази връзка няма да бъдат
коментирани. Да, възможно е от европейска държава-членка на ЕС и от Великобритания да
се предприеме пътуване и до Турция и до Ливан, както сочи Д.Д., но не означава, че следва
6
да се забрани поради това изобщо излизане на детето в чужбина. От една страна само би
могло да се предполага, че майката може да заведе детето си по този начин в страна, за
която няма разрешение от съда. От друга, вещите лица по допуснатата КСППЕ поддържат,
че майката на детето Д. е психично здрава, тя е ангажирана с обгрижване на базовите
потребности на детето, има собствено мнение и самочувствие, но не откриват склонност
към рисково поведение или неспазване на установени правила. Без конкретни твърдения и
доказателства, съдът не следва да има предвид заявеното от бащата, защото би се стигнало
до там, съдът да постанови решението си единствено въз основа на предположения. По
същия начин следва да се процедира и по отношение на притесненията на бащата, че
майката цели да изведе детето в чужбина и се установи с него да живее трайно извън
България. Тези изявления на Д.Д. обаче са показателни за общата му нагласа към бившата
му съпруга, а оттам и по отношение пътуванията на детето Д. зад граница. Заявеното от него
желание да дава съгласие за всяко конкретно искане детето да напусне пределите на
България и пътува в чужбина, при наличието на тези съмнения, никога няма да води до
положителен за детето резултат, което не е в негов интерес. Ако бащата неоснователно
откаже съдействието си за пътуване на детето в такъв случай, то постановяване на съдебно
решение, с което бъде коригиран неоснователния му отказ би било свързано с изтичане на
значителен период от време, а плануваното пътуване-осуетено. Липсата на дадено от бащата
съгласие детето Д. да пътува в чужбина, без ангажирани конкретни доказателства за
основателни причини за ограничаване на правото му на свободно придвижване, следва да се
приеме като неоправдано и във вреда на интереса му.
Даденото от ВРС разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.Д. детето му Д. да
пътува в чужбина, както беше посочено по-горе е за срок от 5 години и е ограничено до
веднъж през нечетна година за не повече от 15 дни през м.юли и двукратно през четна
година, съответно за до 15 дни през м.юли и до 15 дни по Нова година. Определянето на
продължителност и срок на пътуванията на детето е съобразено със задължителната
практика на ВКС, за съблюдаване интереса на детето, доколкото дадено разрешение от съда
за неограничено като период от време, а и място на пътуване в чужбина, е израз на
недостатъчно защитен такъв.
Правилно ВРС е приел за основателен иска по чл. 127а от СК, като е дал съгласие,
заместващо това на бащата, детето да пътува до страните от Европейския съюз и
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за срок от 5 години за периода
от първи юли до петнадесети юли /вкл./ всяка година и всяка четна година от двадесет и
седми декември до десети януари.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваната част от решението на
ВРС, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед характера на производството-спорна съдебна администрация, настоящият
състав приема, че разноски не следва да бъдат присъждани, а те следва да останат в тежест
на страните, така както са направени от тях. Доколкото настоящият състав потвърждава
първоинстанционното решение в обжалваната част, а няма надлежно проведено
производство по чл. 248 от ГПК и подадена частна жалба, не следва изменение на
обжалваното решение в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2121/04.06.2020г. по гр.д. № 18297/2018г. на 24-ти
7
състав на ВРС, в частта, в която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.
М. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.П.“, № 92, детето Д. Д.ов Д. ЕГН ********** да
пътува до страните от Европейския съюз и Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия за срок от 5 години за периода от първи юли до петнадесети юли /вкл./
всяка година и всяка четна година от двадесет и седми декември до десети януари, на осн.
чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т. 9 ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3 т. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8