№ 116
гр. Елин Пелин, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820100699 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД-С., с ЕИК ......., в която се
дружестовто е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
с длъжник О. Т. Б. за сумата: 1 070.84 лева- главница представляваща стойност на
неизплатена консумирана топлинна енергия за период м. май 2017г.- м.април. 2019г.,
законна лихва върху главницата , считано от 03.12.2020г. до окончателно изплащане на
главницата; мораторна лихва в размер на 170.35 лева за периода от 15.09.2018г. до
26.11.2020г.; главница за дялово разпределение в размер на 29.64 лева; лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 6.21 лева за периода от 31.12.2017г. до
26.11.2020 година и за разноските по прозиводстовто.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът О. Б. е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение и в едномесечен срок е депозирана настоящата искова молба.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на ТЕ от „Топлофикация С.“А на клиенти за битови нужди в гр. С., които ОУ одобрени
от КЕВР.
Твърди се, че разпределението на ТЕ между клиентите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, като в случая собствениците са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ЕООД-С. и сумите за
консумирана ТЕ са начислявани за процесния имот по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период изготвяни изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово
разпределение на ТЕ на база реален отчет на уреда за дялово разпределение.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца 1 070.84 лева- главница представляваща стойност на
неизплатена консумирана топлинна енергия за период м. май 2017г.- м.април. 2019г.,
законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателно й изплащане;
мораторна лихва в размер на 170.35 лева за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г.;
1
главница за дялово разпределение в размер на 29.64 лева за периода м. ноември 2017г. до
м. април 2019г.; лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.21 лева за
периода от 31.12.2017г. до 26.11.2020 година.
Претендират се направените в заповедното производство разноски, както и
сторените в производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК.
В едномесечния срок ответникът, чрез пълномощника си по делото, е депозирал
отговор на исковата молба. Счита , чепредявените искове са неоснователни, като исковите
суми се претендират без правно основание. Оспорва се твърдението с исковата молба
ответникът да е собственик на процесния имот, за който се твърди, че се дължат исковите
суми за консумирана ТЕ през процесния период. Твърди, че представена по делото от
ищеца служебна бележка от СО, район „Красна поляна“, не е титул за собственост , нито
установява по надлежен ред учредено вещно право на ползване и не може да се направи
извод, че О.Б. е собственик или ползвател на имота през процесния период.
Прави възражение за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, на основание чл.146,
ал.1,пр.1 и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Счита, че падежът на възникващото задължение за заплащане на
ТЕ е обвързан със задължение за притежание на специално техническо средство от крайния
потребител, даващо възможност за достъп до интернет пространството, с оглед узнаване на
падежната дата.
С отговора ответникът е въвел възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от претендираните задължения, а именно за периода месец май 2017г. до м. октомври
2017г., както по отношение на претенцията за консумирана ТЕ, така и по отношение претенцията
за дялово разпределение, в т.ч. и акцесорните задължения за лихви.
Твърди се още с отговора по чл.131 ГПК , че в процесния имот не се потребява ТЕ, тъй като
всички отоплителни тела и радиатори са демонтирани, за което има съставени протоколи на
топлинния счетоводител.
Счита, че услугата „дялово разпределение“ е неоснователна, тъй като ищецът не извършва
тази услуга и няма правно основание да претендира заплащане на стойността й.
В срока по чл.131 ГПК „Техем сървисис“ЕООД-С.-трето лице – помагач на страната
на ищеца, не е депозирало становище.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на ответника
по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
В производство по ч.гр.д. № 210/2021г. по описа на РС- Елин Пелин, по отношение
на ответника О. Б. е издадена в полза на “Топлофикация С.” ЕАД Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумите предмет на настоящата искова молба, в т.ч. и за
направените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедното производство и ответник в
настоящото е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК “Топлофикация С.” ЕАД е предявило против О. Б.
обективно съединени искове за установяване на вземанията, предмет на заповедното производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че с нарочно писмо рег. инд. №
879/19.01.2018г. ищецът е изискал от СО, район „Красна поляна“ справка за лицето придобило
собственост върху имот с административен адрес: гр. С., ж.к. „......“,бл.26, вх.1, ап.14 /който
2
административен адрес ответникът заявява с отговора си на исковата молба, като адрес за
връчване на книжа и съобщения по делото/, както и за посочване на дата на извършване на
продажбата. В отговор на запитването с писмо рег. № ДРОО-66/26.01.2018г. СО, район „Красна
поляна“ е посочила, че за отразения в запитването административен адрес има сключен договр за
продажба на 25.01.1988 година с О. Т. Б.. Направено е искане на основание чл.192, ал.2 ГПК до СО
район „Красна поляна“, по което с нарочно придружително писмо от 25.03.2022г. е предоставен по
делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти с дата 25.01.1988 година, от които е видно, че ответникът е закупил ап.№14, находящ се на
ет.5 в жилищна сграда бл.26, вх. А в ж.к. „......“, гр. С., който апартамент с площ 61 кв.м. ,
състоящ се от стая , дневна кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение №14 за
сумата 13 077.00 лева, заплатена напълно от купувача /л.15,14, 108, 109 от делото/.
С Протокол от 15.10.2012г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
бл.26, вх. А, ж.к. „......“, гр. С. е взето решение за сключване на договор за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД-С., както и е избрано същото
дружество за извършване на услугата „дялово разпределение“ на ТЕ в процесния обект. С т.3 от
цитирания протокол е избрано лице - К.У., която да представлява интересите на сградата-етажна
собственост при подписване на договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД-С., както и за
предоставяне на последното необходимата информация за правилното разпределение на разходите
за ТЕ, както и да получава от последното дружество необходимите документи съгласно наредбата
за топлоснабдяването/ л.17, 18 от делото/.
На 31.10.2012г. е сключен Догов за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово
разпределение при ОУ за доставка между потребителите в сградата - етажна собственост и
„Техем сървисис“ЕООД-С..
На 29.07.2015 година между ищеца по настоящото дело и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД-
С. е сключен Договор У-№144/29.07.15г. при Общи условия за извършване на сулугата „дялово
разпределение“ на ТЕ, по чл.139в ЗЕ.
По делото е допусната, изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. Ст.К.. Със заключението си в.л.
приема, че са изготвяни ежемесечни отчети по общия топломер в абонатната станция на сградата-
етажна собственост за процесния период, като същите са цитирани в Приложение №1 към
изготвената експертиза. Извършвани са отчисления за сметка на дружеството-ищец на
технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция, които отчисления цитирани в колона №2 на
Приложение №1 към заключението. Вещото лице е посочило размера на начислените дължими
суми за аб. № 224692 , като цяло и по отделни компоненти, както следва: сума за ТЕ за отопление
на имота, сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация, сума за ТЕ за ГВ, цитирани в колона №№
3-5 и 6 към Приложение № 1 към заключението. След промяна в нормативната уредба и след
месец октомври 2014г., ТЕ отдадена от сградната инсталация е начислявана към ТЕ за отопление
на имота. Сумите за ТЕ на топлоснабдения имот са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужи от
„Топлофикация“ С. ЕАД на потребители за района на гр. С.. Констатирано е, че общият
топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал първоначални и последващи метрологични
проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Прието е със заключението въз
основа на предоставените за експертизата документи, че през целия процесен период ответникът е
ползвал ТЕ за отопление и гореща вода в съответствие със собствените си нужди / л. 112-115 от
делото/.
От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните съдено-
счетоводна експертиза изготвена от в.л. А. Б. се установява, че за сумите предмет на настоящото
исково производство няма извършени плащания, които суми осчетоводени по сметка ID 158748 в
счетоводството на ищеца. Извършената в счетоводството на ищеца проверка от в.л. установява,
че на името на О. Т. Б., с абонатен № 224692, за периода месец май 2017г.- месец април 2019
година има непогасени задължения към „Топлофикация С.“ ЕАД в общ размер на 1 277.04 лв, от
които главница - 1 100.48 лева и лихва за забавено плащане в размер на 176.56 лева. Установено е,
че услугата „дялово разпределение“ е извършвана от „ Техем Сървисис“ ЕООД – С. с посочени в
нарочна таблица стойности на изравнителните сметки за осчетоводяване в счетоводната система
при ищеца. Установено е също, че общата стойност на изравнителните сметки за процесния период
е в размер на – 34.57 лева , представляваща разлика за получаване, която сума изведена от
3
първоначалното задължение на абоната за процесния период. Установено е още, че от
изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период. В
приложение №1 към заключението си в.л. подробно е отразило по месеци потребената ТЕ за
периода м. май 2017г. – м. април 2019 година по пера и стойности по прогнозни данни, изчислена
съобразно действащите цени на ТЕ за процесния период, която сума в общ размер на 1 105.42 лева
,включваща сума за отполение - 518.47 лева, подгряване на водата - 586.95 лева. В заключение с
експертизата се приема, че за периода м. май 2017г. – м. април 2019 година потребената ТЕ с
включени изравнителни сметки за същия прериод, е в размер на 1 070.84 лева, като е начислена
законна лихва в размер на 170.35 лева, считано от 15.09.2018г. до 26.11.2020г., такса на ФДР за
периода м. ноември 2017г. до м. април 2019г. с начислена законна лихва в размер на 6.21 лева,
изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 30.12.2017
година до 26.11.2020 година.
Видно от приобщения като доказателство по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, който с дата от 25.01.1988 година,
ответникът О. Тр. Б. е легитимирана, като собственик на процесния имот - апартамент № 14 , вх.
А, бл.26, кв. „......“ в гр. С., който имот е закупил през 1988 година, като няма данни за
последваща продажба или друго разпореждане от ответника по повод същия имот. За процесния
апартамент при ищеца има разкрита партида с абонатен № 224692. В тази връзка настоящият
състав приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката / "Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост , присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средстав за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по ред, определени в съответната
наредба по чл.36,ал.3“ /, както се твърди с исковата молба. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на ТЕ от топлопреносното предприятие на клиенти на ТЕ за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията...“. На следвящо място няма данни по делото за последващо
зявление за откриване, промяна или закриване на партидата на името на ответника по
съответен образец при евентуално настъпила промяна в собствеността или на правото на
ползване, каквото задължение съществува за ответника по силата на на чл.61 от ОУ и което с
оглед доказателствената тежест, пада върху ответника по делото.
Според чл.139б от ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда- етажна собственост избират лице
регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за извършване на услуга „дялово разпределение“, като
изборът се извършва с писменото съгласие на собствениците притежаващи най-малко 2/3 от
собствеността в сградата. Изборът е направен от етажната собственост с Протокол от
15.10.2012г., уредено в т.2 от протокола. Въз основа на така направеният от етажната
собственост избор топлопреносното дружество е сключило с „Техем Сървисъс“ ЕООД-С.
Договор У-№ 144/29.07.2015г. при Общи условия за извършване на услугата „дялово
разпределение“ на ТЕ, по чл.139в от ЗЕ.
С оглед възражението на ответника за нищожност на разпоредбите на чл.33, ал.1, 2 от ОУ
следва да се отбележи, че задълженията за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ настъпват
не с обявяване в интернет пространството, а с изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. в 45-
дневен срок, съгласно чл.33, ал.1 от ОУ . От внимателния прочит на чл.33 и чл.32 от ОУ се налага
извод , че за ответника, респ. за клиентите крайни потребители на ТЕ не съществува изрично
задължение вменяващо да притежава техническо средство / в т.ч. и от вида посочени с в отговора
на исковата молба/, с помощта на което да следят публикуването на фактурираните задължения за
потребена ТЕ / вж. л.31 от делото/.От друга страна по делото липсват данни ответникът да е
направил в предвидения в закона срок каквито и да било възражения по отношение
разпоредбите възприети с Общите условия. Възмжност на ответника е предоставена и за
възражения по начислените суми и с чл.33, ал.3 от ОУ, каквато няма данни да е упражнил О. Б.,
касателно процесния период.
На следващо място в тежест на ответника е, с оглед доказателствената тежест в процеса, но
4
не е сторил това, да докаже изложените с отговора си твърдения относно липсата на монтирани в
процесния имот отоплителни тела в рамките на процесния период, респ. демонтирани радиатори,
както и твърдяните за съставени в тази връзка протоколи за демонтаж .
По възражението за недължимост към ищеца на претендираните суми за дялово
разпределение, с оглед факта, че „Топлофикация С.“ ЕАД не извършва тази услуга следва да се
посочи, че съгласно чл.139, ал.2 от ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на
ТЕ се възлага само на топлопреносните предприятия, когато те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ не са
регистрирани по чл.139е, те сключват писмено договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по ред на чл.139б при ОУ ,в които се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, след което от топлопреносното предприятие
към търговеца осъществяващ дяловото разпределение на ТЕ /чл.139 в от ЗЕ/.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от претендираните
от ищеца вземания за главници и лихви , настоящият състав намира следното: Според
задължителните разняснения с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „
периодични плащания“ по смисъла на чл.111,т.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно
претендираните от ищеца вземания са периодични плащания по смисъла на чл.111, т.“в“ ЗЗД.
Настоящият състав намира възраженито за неоснователно, тъй като с чл.3,т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ДВ бр.44 от 2020г., в
сила от 14.05.2020 година/ е въведено спиране на давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват права, считано от 13.03.2020г. до настъпване на отмяна. С §13 от ПЗР
на ЗИД на ЗЗдравето, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, продъжлават да текат
с изтичане на седем дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“, което
обнародване от дата 14.05.2020г..Поради това съдът намира, че към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срокът по
чл.111,т.“в“ ЗЗД не е изтекъл.
При така изложените по-горе съображения настоящият състав намира за основателни и
доказани предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, вр. с чл. 86 от ЗЗД,
вр. с 149, ал. 1 Закона за енергетиката, като следва да се приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца: главница представляваща стойността на неизплатена
консумирана топлинна енергия за периода м. май 2017г.- м.април. 2019г. в размер на 1
070.84 лева, законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателно
изплащане на главницата; мораторна лихва в размер на 170.35 лева за периода от
15.09.2018г. до 26.11.2020г.; главница за дялово разпределение в размер на 29.64 лева;
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.21 лева за периода от
31.12.2017г. до 26.11.2020 година.
При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията за
5
разниски, с оглед задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3/ 2014г. ,
АСГТК на ВКС. Претендират се с исковата молба разноските, които ищецът е направил в
заповедното производство, както и сторените в настоящото.
В производството по ч.гр.д. № 210/ 21г. по описа на РС Елин Пелин заявителят е
внесъл държавна такса в размер на 25.54 лева, видно от приложеното по делото платежно
нареждане на л.14 от делото. Поискано е и юрисконсултско възнаграждение, което в размер
на 150.00 лева, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за дължима държавна такса -
200.54 лева, както и за депозити за изготвяне на ССчЕ и СТЕ по делото, последните в
размер от по 300.00 лева. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение . В последна
връзка, съглано чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или ЕТ се присъжда
възнаграждение в размер определен от съда, когато те са били защитавани от юрисконсулт.
Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането й следва да се съобрази с вида и количеството на
предоставената защита, което заплащане се определя с Наредбата за правната помощ.
Предви размера на предявената искова претенция и фактическата и правна сложност на
настоящото дело съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. Т. Б. от гр. С. ,.ж.к. „...... , бл.26, вх.1, ап.14, с
ЕГН **********, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД-С., с ЕИК ......., главница
представляваща стойността на неизплатена консумирана топлинна енергия за периода м.
май 2017г.- м.април. 2019г. в размер на 1 070.84 лева, законна лихва върху главницата,
считано от 03.12.2020г. до окончателно изплащане на главницата; мораторна лихва в размер
на 170.35 лева за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г.; главница за дялово разпределение
в размер на 29.64 лева; лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.21
лева за периода от 31.12.2017г. до 26.11.2020 година.
ОСЪЖДА О. Т. Б. от гр. С. ,ж.к. „......“ , бл.26, вх.1, ап.14, с ЕГН **********, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД-С., с ЕИК ......., разноски по ч.гр.д. № 210/2021г. по
описа на РС Елин Пелин в общ размер на 175.54 лева.
ОСЪЖДА О. Т. Б. от гр. С. ,ж.к. „......“ , бл.26, вх.1, ап.14, с ЕГН **********, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД-С., с ЕИК ......., разноски по настоящото
производство в общ размер на 800.00 лева.
Да се издаде изпълнителен лист за посочените суми.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6