№ 1263
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103144 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. С. срещу И. Т. С..
Ищцата твърди, че по силата на наследствено правоприемство от Н. М. Р. е
изключителен собственик на недвижим имот - Апартамент *****, находящ се
************ с идентификатор ******** с площ от 57,63 кв.м., с прилежащи избено
помещение *******, с площ 2,84 кв.м. и 1,31% идеални части от сградата и правото на
строеж върху мястото (Имота).
Твърди се, че приживе баща поддържал връзка с ответницата И. С., която след
неговата смърт - макар самата тя да не обитавала имота, отказвала да допусне ищцата
до същия, да предаде ключа от входната врата и да осигури достъп. Във връзка с това
ищцата изпратила нотариална покана, връчена на ответницата, с която я приканвала в
30- дневен срок да преустанови ползването на всички недвижими имоти на покойния
баща на ищцата, вкл. и процесния апартамент, както и да предаде на упълномощено от
ищцата лице ключове и документи във връзка с имуществото на баща й, в частност и
апартамента.
В деня, в който страните следвало да се явят пред нотариуса, съгласно посочения
в поканата срок, в нотариалната кантора било депозирано писмо от ответницата чрез
адвокат, в която същата изявявала, че претендира заплащане в двумесечен срок на
извършени от нея в имота подобрения на стойност 12010,00 лева, заявление, че желае
да продължи да ползва имота като изключителен собственик и занапред, с искане
ищцата да предложи справедлива продажна цена, при приспадане на дължимите суми
за подобренията, в противен случай прави изявление за упражняване право на
задържане върху апартамента до заплащане на сторените подобрения.
С оглед на изложеното ищецът моли след като бъде призната за изключителен
собственик на имота, ответницата да бъде осъдена да й предаде владението върху
апартамента, упражнявано върху същия без основание.
Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва
изцяло с твърдения, че ответницата не живее в процесния имот, не го обитава, няма
ключ от същия, поради което и доколкото не упражнява фактическа власт върху имота,
не би могла да предаде на ищцата владението върху същия.
Моли главният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.
В срока по чл. 133 ГПК е депозиран насрещен иск, приет за съвместно
разглеждане в процеса. В същия са изложени твърдения, че приживе на починалия Н.
Р. заедно с него в апартамента били извършени множество подобрения, увеличили
стойността на имота - ремонт, обзавеждане, закупуване на мебели във всички
помещения на апартамента, подробно описани в насрещния иск, на обща стойност
около 12000 лв. (невключваща цената на положения труд). По изложените твърдения,
доколкото се твърди, че подобренията са били направени съвместно със собственика Н.
Р., ответницата моли съда ищецът да бъде осъден да му заплати 6000,00 лева,
представляващи разходи за вложени средства в материали и труд за ремонта, който се
твърди, че е извършен.
Претендира разноски. Изразена е готовност за постигане на спогодба и участие в
процедура по медиация.
В законоустановения срок е депозиран отговор, с който ищцата оспорва изцяло
твърденията, изложени в насрещния иск с доводи по същество относно
извънпроцесуалното поведение на ответницата и ангажираните доказателства. Твърди
се, че след кончината на баща й ищцата заплатила всички неплатени сметки, партидите
с комунални доставчици били прехвърлени на нейно име, бил извършен демонтаж на
електромера. След пореден опит за достъп до имота ищцата установила, че е монтиран
нов електромер с различен номер и друг КИН, с открита партида за доставка на
ел.енергия на името на ответницата, във връзка с което депозирала жалба до ЧЕЗ, като
дружеството отговорило, че няма основание да откаже предоставянето на услугата,
било то и в чужд имот.
По същество е изразено становище за неоснователност на насрещния иск, като
са въведени твърдения, че ако са били извършени подобрения, то това се е
осъществило със средства на покойния Н. Р., тъй като финансовото и имотното му
състояние било много добро и същият не се нуждаел от материална помощ за
собствената си издръжка или за поддръжка на имотите си. Оспорва се подобренията да
са извършени със средства на ответницата, както и твърдението, че ако същата е
теглила паричен заем, сумите от същия да са вложени именно за ремонт на имота.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа изложените твърдения. По повод
конкретизацията на насрещния иск по дадените от съда указания и изявлението на
ответника, че подобренията са направени ****, ищецът е направил възражение за
погасяване по давност на претенцията, предмет на насрещния иск.
Ответникът се представлява като изрично е посочено, че се оспорва твърдените
на ищеца, че Имота се владее от него, заявявайки, че обективно не е в състояние да
осигури достъп тъй като не живее в имота.
В рамките на процеса И. Т. С. е починала, като по правилото на чл. 227 ГПК
като ответник по първоначалния и ищец по насрещния иск е конституиран
единственият наследник – К. Т. С., който не е изразил становище в дадената му
възможност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
2
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск правно основание чл. 108 ЗС, с
който ищецът моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
право на собственост и осъждане на ответника да му предаде Имота.
Предявена е и претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
равностойността на подобренията, извършени от ответника в Имота.
В рамките на съдебното производство, ищецът обосновават активната си
материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовава на
наследствено правоприемство от Н. М. Р., като в тази връзка е представен и
констативен нотариален акт, с който ищецът е признат за собственик на Имота. С
доклада по делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ищецът е изключителен
собственик на Имота спрямо ответницата като ищцата се легитимира като собственик
на основание универсално правоприемство от Н. М. Р., поради което съдът не изследва
в детайли този въпрос, по който страните не спорят.
Спорен по делото е въпроса относно владеенето на имота, като ищецът
поддържа, че достъп не му е осигурен от ответника, който владее имота и не му
осигурява достъп, а той от своя страна оспорва това твърдение.
Свидетелите на ищеца са заявили, че при опит ищецът да влезе в Имота
ключалката е била сменена. Св. Я. е заявила, че година преди това (******* г.) е била
поставен ключалка от ищеца, като тогава в апартамента е имало ток, въпреки, че е
липсвал електромера. Описва жилището като разхвърляно, с паднал таван в хола, без
следи от скорошен ремонт.
Св. В.а е заявила, че при посещение на апартамента е възприела лепенки,
обхващащи касата на врата, на два реда и с еднакъв подпис.
Свидетелите на ответната стана са заявили, че тя не обитава Имота като и
двамата са категорични, че към момента на депозиране на показанията тя живее с брат
си в наследствен имот, находящ се зад магазин „**********.
По делото ищецът е представил нотариална покана от И. Т. С., адресирана до С.
Н. С. в отговор на нейна такава. С нея се цели да се установи, че ответницата държи
имота. От текстовата част на този документ става ясно, че правото на собственост не
се оспорва, като е заявено, че имота се обитава от ответницата, че тя има претенция за
заплащане на направени подобрения и има ключове от него, но това е към ********* г.
(удостоверено единствено в протокол от ******* г. на нотариус Л. Ц.), доколкото тази
нотариална покана не е представена в цялост и липсват данни да изготвянето и
връчването . Съдът съобрази, че към ********* г. са изминали едва пет месеца от
смъртта на Н. Р., с когото ответницата е съжителствала в Имота дълги години и към
тази дата, в рамките на водени извънсъдебни преговори ответницата е обитавала
Имота.
След тази дата (********* г.) обаче липсват доказателства И. Т. С. да е
пребивавала в Имота, а още по – малко да е ограничавала достъпа до него. Съдът
кредитира показанията на свидетелите на ищеца, че ключалката била сменена и касата
на вратата облепена, но от тях не се установява авторството на тези действия. Освен
това един от свидетелите е посочил, че част от тавана в хола е разрушен, при което
съдът приема, че е малко вероятно този Имот да е обитаван изобщо. В същата насока
са и показанията на вещото лице, което в ОСЗ е заявило, че миризмата в апартамента е
била лоша и е забелязал паяжини, което отново е пряка индиция, че апартамента не се
обитава.
По правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
3
конкретния случай те водят до единствени извод, че към датата на исковата молба –
***** г. ответницата не е владяла имота. Същата е починала в хода на процеса и
предпоставките (по тук посоченото правило) следва да се преценяват и относно
конституирания като ответник наследник. По отношение на него спор няма, че той не е
владял и възпрепятствал ищеца, поради което към датата на приключване на съдебното
дирене ищецът не е препятстван да владее имота.
Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за
собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. В мотивите
на тук посочената точка се разяснява, че ако в хода на делото се установи, че ищецът
по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее
този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът
следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли
второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота.
При тази правна рамка, задължителна за съдилищата тълкувателна практика и
установеното по делото, че към датата на приключване на съдебното дирене ищецът е
собственик на Имота и ответникът не владее същия, то искът следва да бъде уважен по
отношение на установеното право на собственост и отхвърлен в частта, с която се иска
осъждане за предаване на владението.
Съдът е сезиран и с насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
извършените в Имота подобрения от ответника. Съдът приема, че такива несъмнено се
установяват от показанията на свидетелите на ответника, а приетата по делото СТЕ
установява и техния размер.
В решение Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г.
о., ГК (макар и особеното мнение към него да е житейски издържано и прекрасно
правно аргументирано) се приема, че лицето, с което собственикът на имота е живяло
на семейни начала и е извършило разноски по време на съвместното им съжителство,
ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за
подобрения, а ако е държател - право на вземане за сумата, с която собственикът се е
обогатил за негова сметка до размера на обедняването му. В конкретния случай не се
установява, а и не се твърди владение от страна на И. Т. С.. Същата е съжителствала на
семейни начала с наследодателя на ищеца, като съдът прима, че по своето естество
това са т.нар. търпими действия, в който случай взаимоотношенията между страните за
извършените подобрения в чужд имот се уреждат по правилата на неоснователното
обогатяване.
Този извод почива на приетото в ППВС № 1/79 г., съгласно което когато
държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно т. 7 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва
да тече от деня на получаването на престацията. Същата е обща петгодишна, а
подобренията са извършени преди повече от десет години. Ето защо съдът приема, че
вземането, предмет на насрещния иск е погасено по давност, като такова възражение е
своевременно направено – след уточняване на периода, в който са извършени, поради
което този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода по спора. Ищецът е
доказал разноски в размер в общ размер на 3158,70 лева за процесуално
представителство и държавни такси, които следва да му бъдат присъдени изцяло,
4
независимо, че част от претенцията се счете за неоснователна. Това е така, защото с
поведението си ответникът е станал причина за образуване на настоящото
производство, ограничавайки първоначално достъпа на ищеца до имота през края на
**** г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, че С. Н. С., ЕГН
********** е собственик спрямо К. Т. С. , ЕГН ********** (универсален
правоприемник на И. Т. С.) на основание наследствено правоприемство от Н. М. Р.
на НЕДВИЖИМ ИМОТ - **************** с идентификатор ******** с площ от
57,63 кв.м., с прилежащи избено помещение *******, с площ 2,84 кв.м. и 1,31%
идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта, с която се иска К. Т. С. да бъде осъден да предаде владението върху Имота на
С. Н. С..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Н. С.
да заплати на К. Т. С. (универсален правоприемник на И. Т. С.) сума в размер на
6000,00 лева, представляваща половината от стойността на подобренията, извършени в
НЕДВИЖИМ ИМОТ - **************** с идентификатор ******** с площ от 57,63
кв.м., с прилежащи избено помещение *******, с площ 2,84 кв.м. и 1,31% идеални
части от сградата и правото на строеж върху мястото, като неоснователен – погасен
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Т. С. (универсален правоприемник
на И. Т. С.) да заплати на С. Н. С. сума в размер на 3158,70 лева, представляващи
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5