№ 1395
гр. Велико Търново, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110102164 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79
и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „ Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, представляван от адв.Д. от
САК твърди, че срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2461/21 г. по описа
на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сумата от 488,88 лева главница , сумата от 16,98 лева лихва върху
редовна главница за периода 16.11.2018 г.- 24.01.2019 г.; сумата от 136,92
лева лихва за просрочена главница за периода 24.01.2019 г.- 19.08.2021 г.;
сумата от 72 лева разходи за уведомяване, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Вземането си основава на договор за кредитна карта на физически лица
№CCIR-620-00328-2017, сключен на 6.06.2017 г., по силата на който банката
е предоставила кредит в размер на 500 лева, усвоен от ответника. Излага, че
длъжникът е преустановил погасяването на задълженията по договора през
м. ноември 2018 г., поради което банката е упражнила правото си да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем съгласно т.10.1 и следващите от
договора, за което длъжникът е уведомен на 12.02.2021 г. В съдебно заседание
1
с писмено становище на пълномощника си поддържа исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. П. П. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба и не е взел становище по иска. В съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба;
в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини, именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От
приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е
предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,88 лева главница ,
сумата от 16,98 лева лихва върху редовна главница за периода 16.11.2018 г.-
24.01.2019 г.; сумата от 136,92 лева лихва за просрочена главница за периода
24.01.2019 г.- 19.08.2021 г.; сумата от 72 лева разходи за уведомяване, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 19.08.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №
1006/24.08.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2461/2021 г. на ВТРС .
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати
разноските направени в заповедното производство в размер на 85 лева, от
които 25 лева заплатена ДТ и 60 лева адвокатско възнаграждение. В исковото
2
производство дължимите от ответника разноски възлизат на 416,90 лева, от
които 125 лева заплатена държавна такса, 3,90 лева такса за възпроизвеждане
на препис от искова молба и приложения за ответника и 288 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. П. с ЕГН ********** от гр.****
ДЪЛЖИ на „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл.“ Света Неделя“ № 7 сумата от 488,88 /
четиристотин осемдесет и осем лева и 88 ст./ главница по договор за
кредитна карта на физически лица №CCIR-620-00328-2017/ 6.06.2017 г.;
сумата от 16,98 / шестнадесет лева и 98 ст./ лихва върху редовна главница за
периода 16.11.2018 г.- 24.01.2019 г.; сумата от 136,92 / сто тридесет и шест
лева и 92 ст./ лихва за просрочена главница за периода 24.01.2019 г.-
19.08.2021 г.; сумата от 72 / седемдесет и два/ лева разходи за уведомяване,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
19.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение № 1006/24.08.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2461/2021 г.
на ВТРС .
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на „
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. “ Света Неделя“ № 7 сумата от 85 / осемдесет и
пет/ лева разноски направени по ч.гр.д.№2461/2021 г. по описа на ВТРС и
сумата от 416,90 / четиристотин и шестнадесет лева и 90 ст./ разноски в
исковото производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4