Р
Е Ш Е Н
И Е
№……
Гр. София, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 7766 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 361478/15.03.2018 г. на СРС, 24 с – в, по гр. д. №
6722/2017 г. е признато за установено, по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г.Х.Д. с ЕГН ********** и Н.В.Д. с ЕГН ********** дължат,
при условията на солидарна отговорност, на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** сумата
от 2 843, 04 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2013 г. до м. 04.2016
г., в имот, находящ се в
гр. ******с аб. № 259225, ведно със законната лихва върху главницата датата на
подаване на заявлението - 29.11.2016 г. до окончателното й изплащане и сумата 38, 40 лева - главница дялово разпределение за
периода, сумата от 403, 50 лв. - представляваща законна лихва за забава върху
главницата, за периода от 30.11.2013 г. до 22.11.2016 г., както и сумата от 8, 22 лева - лихва върху главницата
дялово разпределение за същия период, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68792/2016 год. по описа на СРС, ГО,
24 с – в. С решението исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен
размер от 3 172, 74 лв. по главницата и до пълния предявен размер от 424, 03 лв.
- за лихвата за забава. Ответниците са осъдени за заплащане на разноски в
исковото и заповедното производства, а ищецът - за заплащане на разноски в
исковото производство, съобразно отхвърлените искове.
Въззивна жалба срещу решението в частите,
в които са уважение исковете е
депозирана от ответниците Г.Х.Д. и Н.В.Д., чрез представителя им. В нея се поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно в оспорените части. Неоснователно
съдът е приел, че ответниците са потребители на ТЕ и клиенти на ищеца по
смисъла на чл. 153 ЗЕ, съгласно който лицето следва да е собственик на имота.
Не са посочени доказателства, въз основа на които СРС е приел, че ответниците
са потребители. От приетите пред СРС доказателства не се установява те да са собственици
на имота през процесния период и исковете е следвало да бъдат отхвърлени.
Ответниците не са давали съгласие за присъединяване на инсталацията на ЕС към
топлопреносната мрежа по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ. Съдът не е приложил
императивните норми на ЗЗП като неоснователно е приел, че нормите на ЗЕ са
специални спрямо ЗЗП. ОУ на ищеца биха обвързали ответниците едва след като ги
приемат писмено. Не е доказано реалното количество ТЕ на база отчета на уредите
за дялово разпределение в имота. Не се установява на каква стойност и в какви
периоди са издавани изравнителни сметки. При изготвяне на експертизите пред СРС
са допуснати нарушения на процесуалните правила, като не са посочени
материалите, върху които са работи вещите лица. Неправилно съдът е кредитирал
заключенията, които не са обективни и не отговарят на поставените въпроси. Молят да се отмени
решението и исковете да се отхвърлят като им се присъдят разноските съгласно списък.
Въззиваемата страна - ищецът
„Т.С.” ЕАД не е подал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и не взема
становище по жалбата.
Третото лице помагач на
ищеца „Б.Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбите.
Като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните по реда на
въззивната проверка, настоящият състав намира следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо постановено.
Относно основните възражения на
ответниците поддържани във въззивната жалба, че не се установява да са потребители
на ТЕ и нямат договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД през процесния период, настоящият
състав намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни
услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Като се съобрази
посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
Според тълкуването,
възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. Договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие не се презумира само с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а
подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Във връзка с установяване качеството на Г.Х.Д. и Н.В.Д. на потребители (клиенти) на ТЕ за имота в процесния
период по делото се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 148, т. І, рег. № 1320, дело № 111/18.12.2013 г. Г.Х.Д. и Н.В.Д. даряват на сина си Д.Г.Д.
собственият си недвижим имот : апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж. к. ж. к. „******. Съгласно този нотариален акт върху имота е запазено
доживотно вещно право на ползване в полза на двамата дарители.
Следователно
се установява, че върху имота през процесния период е имало валидно учредено вещно
право на ползване в полза двамата
ответници. Доказателства, от които да се направи обоснован извод, че вещното
право на ползване на ответниците е погасено, не са ангажирани нито пред СРС,
нито пред СГС. Не са представени и доказателства да е сключен писмен договор с
друго лице или с т. н. „гол“ собственик на имота.
Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд
е приел, че ответниците Г.Х.Д. и Н.В.Д. са обвързани от облигационно правоотношение с
ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия за процесния период и дължат
заплащането й. По смисъла на законовата уредба, посочена по - горе ЗЕ
предвижда, че правоотношението по доставка на ТЕ е възникнало с реалните
ползватели на имота, в чиято полза е запазено вещното право на ползване, за
което няма данни да е погасено. Въззивният съд намира, че когато е налице
конкуренция на права - т. е. за топлоснабдения имот е учредено вещно право на
ползване, като е налице и собственик на имота, и вещен ползвател, за потребител
следва да се приеме само ползвателят.
Съгласно ЗЕ, ползването на
топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца по смисъла на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото
дружество за чиято валидност не е необходима писмена форма. Приемането на ОУ от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни
ответникът да е отправял искане до ищеца за прилагане на индивидуални условия
спрямо него. Неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че ОУ по договора за доставка на ТЕ
на ищеца биха обвързали ответниците едва след като ги приемат писмено.
Понеже имота, за който е използвана предоставената от ищеца
топлинна енергия се намира в сграда в режим на ЕС, съгласно разпоредбите ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в
действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б. Б.“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сградата се разделя на такава отдадена от
сградната инсталация и за общите части, за отопление на имотите и за БГВ. Според
нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Възраженията за нарушение на ЗЗП
също са неоснователни. Не може да се приеме, че в настоящото исково
производство потребителят е с нарушени права на защита, тъй като има правна
възможност да оспорва документите, представени от ищеца, да иска и ангажира
доказателства в подкрепа на оспорванията и доводите си.
Въззивният съд
споделя крайния извод на СРС, че по положителния установителен иск за стойност
на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период ответниците
като потребител на ТЕ за битови нужди дължат заплащане на цената й.
От обсъдените по
- горе доказателства може да се направи извод, че ответниците са били в брак
при прехвърляне на имота и той им принадлежи при условията на съпружеска
имуществена общност. Това обстоятелство не е опровергано в рамките на процеса. Ответниците
нито са твърдели, нито са установили да е налице друго основание за собственост
или друго съотношение в собствеността. След като имота е придобит в режим на
съпружеска имуществена общностq между ответниците е възникнала бездялова
съсобственост - по арг. чл. 19, ал. 1 СК от
Основателно при определяне
реалния размер на използваната ТЕ СРС е съобразил заключението на СТЕ, което
настоящият състав също кредитира като обективно изготвено. Според вещото лице общият топломер се отчита по електронен
път, в началото на месеца, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика.
При определяне на
дължимите суми вещото лице е съобразило, че през процесния период в имота на ответниците суми за отопление
на имота са начислени само за изчислена по емпиричен път ТЕ отдадена от щранг
лира в банята, на която няма техническа възможност аз инсталиране на топлинен
разпределител. Сумите за БГВ са начислени на база отчета на два узаконени водомера за топла вода. Сумите за ТЕ, отдадена
от сградна инсталация са начислени от ФДР на основание чл. 143, ал. 1 ЗЕ от
2006 г. Съдът намира
за неоснователно възражението, че СРС не е следвало да възприема заключението
на СТЕ, което не е обективно. Установяването обема на реалното потребление на
ТЕ и изчисляването на стойността й в съответствие с действащите нормативи е
технически въпрос, който е от компетентността на вещото лице, поради което
заключението следва да бъде ценено от съда.
Съобразявайки заключението, настоящият
състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че делът на ответника за
сградна инсталация и дължимите суми, включително - сумите за битово горещо
водоснабдяване, са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба към периода и главният иск е доказан в уважения размер от 2 843, 04 лв. за ТЕ и
38, 40 лв. за дялово разпределение, за периода м. 10.2013 г. – м. 04.2016 г.
Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД върху
установените вземания. Съгласно ОУ на ищеца, купувачът
е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за които се отнасят.
Съобразно доказателствата по делото,
за претендирания период се дължи лихва за забава върху незаплатената сума за
ТЕ, в това число и върху сумите за дялово разпределение в имота, в установения
размер.
Доколкото крайните изводи на настоящият състав съвпадат
с тези на районния съд, решението следва да се потвърди
в оспорените части както е постановено. Този извод се отнася и до присъдените с
решението разноски за исковото и заповедното производства, които са съобразени
с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски от ищеца.
По разноските пред СГС :
Тъй като жалбата на ответниците няма да бъде уважена, право на разноски има
насрещната страна - ищец в производството. В случая ищецът не претендира разноски и
такива не му се присъждат.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361478/15.03.2018 г. на СРС, 24
с - в, по гр. д. № 6722/2017
г. в частите, в които е признато за установено, по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****** искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Г.Х.Д. с ЕГН ********** и Н.В.Д. с ЕГН ********** дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******,
при условията на солидарна отговорност, сумата от 2 843, 04 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 10.2013 г. до м. 04.2016 г., в топлоснабден имот, находящ
се в гр. ******с аб. № 259225, ведно със законната лихва върху главницата датата на подаване на заявлението
в съда 29.11.2016 г. до
окончателното й изплащане и
сумата 38, 40 лв. - за дялово
разпределение за периода, сумата от 403, 50 лв.
- представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от
30.11.2013 г. до 22.11.2016
г., както и
сумата от 8, 22 лева - лихва върху главницата дялово разпределение за същия период, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 68792/2016 год. по описа
на СРС, ГО, 24 с-в, включително в
частите, в които ответниците са осъдени за заплащане на разноски в исковото и
заповедното производства, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.Б.”
ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.