Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ
КАНДИЛОВА
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова,
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 4904 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 16в, във вр. с чл. 16б от Закона за
социално подпомагане / ДВ, бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от
1.07.2020 г. /.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина (ДСП
Слатина) против Решение № 20037979/09.02.2021 г., постановено по гражданско
дело № 80329/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав. С обжалвания
съдебен акт е оставена без уважение молба вх. № 2034602/20.12.2018 г. по описа
на СРС на ДСП Слатина с правно основание чл. 16в Закон за социалната помощ за
настаняване на М.Й.Д., ЕГН **********, в Защитено жилище за възрастни с
психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******, за срок от три
години, считано от 12.12.2018 г.
Въззивникът
посочва, че решението е необосновано по отношение изводите на съда, че не се е
установило по делото, че единствената алтернатива за поставеното под запрещение
лице е настаняването му в защитено жилище за възрастни с психични увреждания в
гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******, че се е установило, че лицето, поставено
под запрещение има роднини, които биха могли да полагат грижи за него. При тези
данни съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 16в Закон за социалната
помощ (ЗСП). Наред с това са налице и предпоставките на закона за исканото
настаняване – М.Й.Д. е поставена под пълно запрещение, нуждае се от ежедневна
подкрепа за задоволяване на потребностите й и осигуряване на нейното психическо
и физическо оцеляване. Няма близки, които да могат да се грижат за нея в
семейна среда. За настойник на М.Й.Д. е назначена В.Г.Х.- директор на фондация
ГИП-София, която е неомъжена, с две непълнолетни деца, която счита, че е изцяло
в интерес на поднастойната й и е съгласна да се продължи престоя й в защитеното
жилище (ЗЖ). Престоят на М.Й.Д. в ЗЖ й се отразява благоприятно, постигнала е
бавен , но значителен напредък. По изложените съображения се иска отмяна на
обжалваното решение и настаняване на М.Й.Д. в защитено жилище за възрастни с
психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******.
В съдебно
заседание въззивникът поддържа въззивната жалба. В.Г.Х. – настойник на М.Й.Д.,
се явява лично. Моли въззивната жалба да бъде уважена, тъй като М.Й.Д.
най-добре би живяла в структурирана среда, каквато представлява ЗЖ и настойника
няма възможност да полага грижи за нея. М.Й.Д. се явява лично и изразява воля
за съгласие и желание за исканото настаняване.
Софийският
градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
дело е образувано по молба вх. № 2034602/20.12.2018 г. по описа на СРС на ДСП
Слатина с правно основание чл. 16в Закон за социалната помощ с искане за
настаняване на М.Й.Д., ЕГН **********, в Защитено жилище за възрастни с
психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******, за срок от три
години, считано от 12.12.2018 г. В сезиращата молба се сочи, че М.Й.Д. е
поставена под пълно запрещение с решение на СГС, в сила от 30.03.2012 г. За неин
настойник е определена В.Г.Х.. Посочва се, че запретената е с поставена
диагноза „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане“. Нуждае се от
ежедневна подкрепа за задоволяване на потребностите й. Няма близки, които биха
могли да се грижат за нея в семейна среда, и няма възможност да живее
самостоятелно извън защитеното жилище, тъй като е запалила собственото си
жилище и същото е необитаемо, като размера на пенсията й е недостатъчен да се
самоиздържа. След постъпването в услугата е постигнала значителен напредък. Продължаването
на престоя й в ЗЖ е единствената приемлива възможност за живот в защитена
среда, необходима за продължаване на пътя за затвърждаване на постигнатите
резултати и за постигане на нови. По изложените съображения се иска настаняването
й в Защитено жилище за възрастни с психични увреждания в гр. София, ж.к.
Слатина, ул. *******, за срок от три години, считано от 12.12.2018 г.-датата на
настаняването й по административен ред.
Родителите
на М.Й.Д. са починали. Други нейни роднини, които могат и желаят да полагат
грижи за нея не са установени. Настойника й В.Г.Х. е в невъзможност да полага
адекватни грижи за запретената, поради което не възразява по искането за
настаняване.
Видно от
Експертно решение № 0249 от 26.01.2018 на ТЕЛК, на М.Й.Д. е определена
пожизнено 95 % т.н.р. без чужда помощ въз основа на диагноза „Параноидна
шизофрения. Непрекъснато протичане“.
С решение № 1645/09.03.2012
г. по гр. дело № 10153/2011 г. по молба на СГП М.Й.Д. е поставена под пълно
запрещение. С решение на Органа по настойничество и попечителство към СО-р-н Слатина
за неин настойник е определена В.Г.Х..
По делото е
представено Заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата
вх. № С-336/28.11.2018 г., с което запретената и нейния настойник са
поискали от Директора на ДСП Слатина да
издаде заповед за настаняването на М.Й.Д. в Защитено жилище за възрастни с
психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******. Към заявлението е
приложено становище на настойника, в което се сочи, че единствената възможност
за съществуване на М.Й.Д. е в Защитено жилище за възрастни с психични
увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******.
Към
сезиращата молба са приложени Социален доклад, Индивидуален план за подкрепа и Социална
оценка на потребностите за подкрепа. В последната е отразено, че в защитеното
жилище М.Й.Д. е настанена на 18.11.2013 г.
Въз основа
на подаденото заявление със Заповед № СУ/Д-С-СЛ/227-1/12.12.2018 г. на
директора на ДСП Слатина М.Й.Д. е настанена по административен ред в Защитено
жилище за възрастни с психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******,
за срок до произнасяне на СРС.
В Доклад от 28.09.2018
г. на директора на Защитено жилище за възрастни с психични увреждания в гр.
София, ж.к. Слатина, ул. ******* се сочи, че в профилната социална услуга на М.Й.Д.
са предоставени много добри условия за живеене, адекватни на здравословното й
състояние.
В Социален
доклад от 28.11.2018 г. на ДСП Слатина се сочи, че М.Й.Д. е настанена в ЗЖЛПР
през 2013 г. При посещение в ЗЖЛПР социалният работник е констатирал, че М. по
свой си начин е свикнала с живота в защитеното жилище. С нея работи екип от
специалисти, които осъществяват психосоциална рехабилитация и се грижат за
психическото и физическото й здраве, а самата М. изпитва сериозни затруднения
при организиране на ежедневието си и има нужда от ситуиране и поддържане от
страна на специалистите, поради което исканата мярка се явява подходяща с оглед
задоволяване на потребностите й.
Тъй като
правото на избор на място на живот в общността е свързано с разбиране на
абстрактни понятия, с които лицето с увреждане да бъде запознато по разбираем и
достъпен начин във връзка с процедурата по изслушване, за да се
гарантира на М.Й.Д. ефективен достъп на правосъдие, съдът е задължил ДСП-Слатина на основание чл. 66, ал. 3, т. 2 от Закона за
хората с увреждания да предостави на М.Й.Д. услуга за
подкрепено вземане на решение чрез доставчик на социална услуга, специализиран
в работата с хора с интелектуални затруднения. Заключението на
изготвената оценка на социалното функциониране е, че социалното функциониране на
г-жа М.Д. е в голяма степен засегнато на фона на някои запазени или не дотам
засегнати умения и интереси. Г-жа Д. ползва услугата ЗЖЛПР повече от 9 години и
за този период е успяла да усвои умения и компетенции свързани със
съжителството с други хора (които не са роднини, близки, партньори), приемането
и прилагането на лечение, поддържане на хигиена на пространството и лична с
подкрепа от страна на услугата, разумно разпределяне на финансовите средства с
подкрепа и консултиране. Тя е силно зависима от грижи и внимание, като такива
се полагат с променлив интензитет в зависимост от стабилността на психичното й
функциониране и физическото й състояние. През този период са се установили
модели на оказване на подкрепа (от страна на екипа на услугата) и ползване на
подкрепа (от нейна страна), които са достатъчно ефективни да обезпечат престоя
и успешното интегриране на г-жа Д. в услугата, като при нужда (почти през
половината година) е настанявана в болница. Екипът на ЗЖЛПРЛ компенсира
дефицита на умения, в които не е успял да обучи г-жа Д. - да следи сама
състоянието на психичното си разстройство, да си осигурява лекарствата и да ги взима редовно, да посещава психиатъра си
редовно и при нужда, да взима допълнителни мерки при влошаване. Така екипът
осигурява както непосредствена подкрепа и наблюдение, така и посредничи в отношенията
с други организации и институции, които играят важна роля за поддържането на
здравето на М.Й.Д..
Приложен е
актуален социален доклад от 22.03.2022 г., от който се установява, че М.Д. е настанена в стая с още една жена. Разполага с гардероб и шкаф.
Осигурена й е индивидуална работа с рехабилитатор и социален работник, ползване
на спортни уреди, трапезария, дневна и всички уреди, мебели и вещи в защитеното
жилище.
Здравословното й състояние и приема на поддържаща медикаментозна терапия се
контролира ежедневно. Има възможност за социализация с останалите потребители.
При излизане от ЗЖ винаги е с придружител. За ефективно покриване на
специфичните й нужди е целесъобразно като превенция от евентуално настаняване в
специализирана институция, продължаване на престоя й в ЗЖ, в позната, вече
привична среда, каквото е и нейното желание, както и на настойника й, който не
би могъл да й осигури оптимални условия на битуване.
По делото е
проведено изслушване на М.Й.Д. в съдебно заседание пред въззивния съд на 11.04.2022
г. В рамките на изслушването М.Й.Д. заяви, че живее в жилището на ул. ******* в
ж. к. Слатина от 3 години. Харесва й да живее там и желае и занапред да живее
там.
Съгласно
разпоредбата на чл. 16а ЗСП (отм.) социалните услуги за пълнолетни лица,
поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и
становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие
водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга.
От събраните
по делото доказателства се установява, че М.Й.Д. е поставена под пълно
запрещение, като не се спори, че настойникът й В.Г.Х. не разполага с условия и
възможност за полагане на грижи за запретената в семейна среда. В този смисъл е
налице изключение от предвиденото правило в чл. 163, ал. 1 СК поставеният под
запрещение да живее с определения му настойник. Установи се, че поради
наличието на заболяването „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.“ е
необходимо осигуряване на постоянен надзор спрямо М.Й.Д., какъвто е невъзможен
да се осигури от страна на настойника извън Защитено жилище за възрастни с
психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. ******* поради трудовата й
ангажираност.
Установи се, че екипът на ЗЖЛПР осигурява както непосредствена
подкрепа и наблюдение, така и посредничи в отношенията с други организации и
институции, които играят важна роля за поддържането на здравето на М.Й.Д..
Настоящият съдебен състав
непосредствено се увери в желанието на М.Й.Д. да продължи да живее в Защитено
жилище за възрастни с психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******
и в този смисъл настаняването има
характер на доброволно.
За пълнота
на мотивите следва да се отбележи, че централен момент в производството по чл.
16в ЗСП (отм.) е изслушването на лицето и съобразяване на неговото становище по
исканото настаняване в контекста на целия доказателствен материал. Съдът не
може да се освободи от това си задължение, позовавайки се на заключения на вещи
лица. Това изслушване, при необходимост – проведено в социалната институция, е
необходимо, за да се увери съдът във волята на лицето. Следва да се отбележи,
че най-добрата интерпретация на волята и предпочитанията, които съдът дължи по
смисъла на чл. 12 КПХУ, включва не само възможността за комуникация на вербално
ниво, но и интерпретация на волята на лицето чрез езика на тялото, жестове,
знаци или звуци, както и по всякакъв друг подходящ начин, които да се
интерпретират като евентуално изразяване на съгласие или несъгласие по
поставения от съда въпрос. Съдът дължи да съобрази и цялостното поведение на
поставеното под запрещение лице. Всичко това, отнесено към спецификите на
случая, може да даде отговор на ключовия въпрос: какво е становището на
запретената по повод исканото настаняване?
За съда не е
достатъчно да се убеди дали лицето изразява съгласие, но и дали изразява
несъгласие с настаняването. В случая на М.Й.Д. тя живее в Защитено жилище за
възрастни с психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. ******* от 2013
г. Поставя се въпросът как първоинстанционният съдът е преценил, че М.Й.Д. следва
да напусне мястото, където тя пребивава доброволно, вече 8 години- защитеното
жилище е място, до което всички имат достъп, което не се заключва.
По така
изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че са налице визираните в
чл. 16в ЗСП (отм.), аналогична на чл. 97 от Закон за социалните услуги, предпоставки
за допускане на исканото настаняване за срок от 3 години, считано от датата на
постановяване на решението.
Воден от горното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20037979/09.02.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 80329/2018 г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 86 състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
НАСТАНЯВА М.Й.Д., ЕГН **********, в Защитено
жилище за възрастни с психични увреждания в гр. София, ж.к. Слатина, ул. *******,
за срок от 3 години, считано от датата на постановяване на решението или до
промяна на обстоятелствата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.