Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 05.03.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ФЕВРУАРИ, през две хиляди и двадеста година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ВЕЛИСЛАВА ТРЕФОНОВА………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 146 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 21 от 08.01.20206година, постановено по гр.д.
№ 7137/2019г. Плевенския районен съд е постановил мярка за закрила на основание
чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължил В.П.Д. с да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето си В.В.Д..Оставил
е без уважение молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. Предупредил е, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН В.П.Д., че при неизпълнение на заповедта ще бъде
задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.Същият е осъден на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер
на 200лв. по сметка на ПлРС.Присъдени са разноски в полза на молителката в
размер на 600лв.
Срещу така
постановеното решение, в частта в която е уважена молбата и е взета мярка за
закрила, както и му е наложена глоба, е подадена въззивна жалба от В.П.Д., чрез
пълномощникът му адв.В.П.. В жалбата се правят оплаквания, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и неправилно, тъй като първоинстанционния съд не
преценил правилно доказателствата по делото.Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН,
подадена от молителката е опровергана от детето при изслушването му от РС.Декларацията
не следва да се взема предвид при обсъждане на доказателствата, тъй като
молителката не е възприела лично казаното от ответника на 17.10.2019г., тъй като
разговорът се е осъществил по телефона. Възразява, че заключението на ВЛ не
следва да се възприема, тъй като изследването е извършено за кратко време,
което го прави немотивирано. Счита, че решението е необосновано и не е
съобразено със становището в социалния доклад относно детето е манипулирано и че
то също манипулира родителите си. Въззивникът
моли окръжния съд да отмени решението в обжалваните му части и да постанови
друго за отхвърляне на молбата за закрила изцяло.
Ответницата по жалбата, е взела становище, чрез
пълномощникът си адв.Х.К., че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид наведените в нея
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с молба от В.Н.Т.,***, в
качеството на родител и законен представител на детето В.В.Д., с ЕГН ********** за закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие против бащата на детето В.П.Д. от с.гр. В молбата се твърди, че молителката и ответника са бивши съпрузи, чийто
брак е бил прекратен с развод, с решение № 179 от 01.02.2017г. по гр.д №
7933/2016г. на Плевенски РС, с което родителските права били предоставени за
упражняване на молителката и бил определен режим на лични контакти на бащата с
детето. Тези обстоятелства са безспорни между страните. В молбата са изложени
твърдения за упражнено от ответника спрямо детето В. психическо насилие, като
на 06.10.2019г. крещял на детето и го обиждал при проведен телефонен разговор
по повод осъществяване на режима на лични контакти с бащата, в това число я
нарекъл „глупак“, а на 17.10.2019г. при проведен разговор по мобилно
приложение казал на дъщеря си, че щял да
я изпрати в приемно семейство, щяла да остане сирак, и той да се откаже от нея.
С оглед предмета на въззивно обжалване, спорно по делото е осъществен ли е акт
на домашно насилие на втората от посочените дати.
Ответникът по молбата е взел становище пред районния съд,
че тя е неоснователна.Същия оспорва изложеното от молителката, както в
депозираната от нея молба, така и в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното : Свидетелят К.Ю.Т.,
който живее в апартамент, разположен на етаж над жилището на ответника, установява,
че на 06.10.2019г., минавайки покрай дома на ответника чул разговор между
ответника В.Д. и дъщеря му, провеждан по мобилно устройство. Твърди,че съседът
му Д. крещейки убеждавал детето си да дойде в дома му, а В. плачейки отказвала
да отиде. Казвала, че не харесва храната там и че не иска да се грижи за брат
си. Бащата я увещавал с думите „Ела, ела в къщи, И. плаче за теб! Ела, искам да
дойдеш, И. плаче за теб и те търси, ела да го гледаш!“.Свидетелката В.Х.Н., посочена
от ответника, която също е съседка не е чула такъв разговор и не е била
свидетел на случаи, при които ответника да е повишавал тон на дъщеря си. Дава
показание, че той много я обича и е грижовен родител.Свидетелката Т.Б.Т., която
е преподавател и е била ангажирана от ответника да помага на дъщеря му в
подготовката за училище, също не е била свидетел на подобен разговор между
бащата и детето В.. Детето не е споделяло
с учителката си за грубо отношение на бащата, който бил много загрижен дъщеря
му да получи добро образование.
От представената по делото декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, молителката В.Т. е декларирала, че на 17.10.2019г. е чула
ответника да казва на детето при разговор между двамата по Фейсбук приложение
„Ще те изпратя в приемно семейство! Ще останеш сирак! Ще се откажа от теб!“. При изслушването на
детето В. пред Плевенски РС в о.с.з. на 20.11.2019г., то е разказало, че баща
му често крещял, споделяйки различни ситуации, потвърдило е и думите
посочени в декларацията, които е чуло от баща си по свой адрес, а именно, че баща
и иска да се откаже от нея и да я даде на приемно семейство. Споделила е, че е
притеснена и че тези негови думи не ѝ харесват. Споделила е, че в
семейството на баща ѝ непрекъснато има скандали, на които е свидетел и
малкото и братче.Разказала е, че баща ѝ е много изнервен от работата си,
че рядко говори нормално, обикновено вика и крещи, че се кара и със жена си и с
майка си, а когато е получил призовката за делото, направо е „побеснял“.
От
депозирания по делото социален доклад, социалния работник провел социално проучване е дал становище, че детето
се намира в стресова ситуация, в душевен дискомфорт, че може да манипулира и
двамата родители, както то е било манипулирано от тях. Извода за това е
направен от факта, че детето използва думи и изрази, които звучали като заучени
или чути от възрастен.От заключението на ВЛ психолог, се установява, че в
проведения разговор на съдебния експерт с детето, то е разказало за случая на
17.10.2019г., когато е отказало на баща си да отиде при него, при което той ѝ
се развикал и ѝ казал, че ще се откаже от нея, че ще остане сирак, както
и че ще я даде в приемно семейство.Вещото лице е преценило като автентичен този
разказ, тъй като при разговора не е имало нещо, което да подсказва желание за
манипулативност. Според
експертното заключение, детето предава описаните събития като фактология и
преживявания адекватно и логически издържано. От разказаното ВЛ е установило,
че детето изпитва напрежение и страх, когато се договаря присъствието му в дома
на бащата, тъй като бащата е бил доста груб в реакциите си при предишни случаи,
един от които е и процесния, държал се е заплашително.В заключението са
посочени грубите думи, които бащата си позволява да използва и които детето е
съобщило на психолога, като видно от изслушването му в съдебно заседание,
вещото лице е посочило, че това поведение уронва достойнството на едно
десетгодишно дете.Този модел на възпитание е непрепоръчителен и вреден за самооценката
на детето и за изграждането на неговия аз-образ в следващия сериозен период
–пубертета. Категорично е заключението, че това е ситуация, която се преживява
от детето драматично и предполага възможност за отклоняване на психо-емоционални
проблеми, в период когато детето разчита на емоционалната и нравствена зрялост
на родителите си.
В мотивите
на обжалваният акт, първоинстанционният съд е приел, че 17.10.2019г., ответника
е казал на дъщеря си при разговор по приложение „Фейсбук“: „Ще те изпратя в приемно
семейство“! Ще останеш сирак“, Ще се откажа от теб!“. Изреченото е било чуто
лично от молителката, която го е декларирала, както и се споделя от детето при
изслушването му от съда в съдебно заседание на 20.11.2019г., а също и пред
вещото лице при разговора им. В същото време от декларацията и споделеното от
детето става ясно, че подобни думи са били изричани повече от веднъж от баща ѝ.
Приел е, че изричането на цитираните думи спрямо малолетно дете, каквато и да е
причината за това, представлява форма на психическо насилие, т.к. е от естество
да накърни психо-емоционалното състояние на детето, още повече, когато е
изречено със заплашителен тон, както е декларирано от молителката, не е
еднократно и се случва на фона на проблемни отношения по повод осъществяване на
режима на лични контакти на баща и дъщеря.
Въззивният съд напълно споделя тези изводи на
първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че не са
обсъдени всички доказателства и че решението е необосновано. Съдът е наложил
най-леката предвидена в закона мярка за закрила за нанесената психическа травма
на детето. Обоснован е изводът, че такъв акт на домашно насилие/във форма на
психическо насилие/, не може да бъде пренебрегнато, тъй като се касае за
малолетно дете, с крехка и уязвима психика. Съгласно заключението на съдебния
експерт грубото поведение на бащата и изричането на закани уронва достойнството
на едно десетгодишно дете и такъв модел на възпитание е непрепоръчителен и
вреден за самооценката на детето и за изграждането на неговия аз-образ в
следващия сериозен период –пубертета. Тъй като съгласно установеното от ВЛ създалата
се ситуация в отношенията между баща и дъщеря, се преживява драматично от
детето и че то следва да разчита на емоционална и нравствена зрялост у
родителите си, следва да бъде оказана подкрепа на пострадалото от психическо домашно
насилие дете.Ето защо и въззивният съд, счита, че подобен акт, заплашващ
психическото здраве и равновесие на детето, следва да бъде санкциониран като
бъде задължен бащата да се въздържа от извършване на
домашно насилие, която е адекватната
мярка за закрила и която следва да се спазва постоянно.
С оглед
характера и степента на нарушението, определената мярка е подходяща, не е лишена
от основание и не са налице предпоставки за отмяната ѝ. Тя не е взета
само въз основа на декларация от молителката, а се основава на фактическа
обстановка установена с множество доказателства - писмени, гласни, изслушване
на пострадалото дете и заключение на ВЛ-психолог, работило с детето. Ето защо следва да бъде потвърдено решението на Плевенски
РС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271 ал.1 ГПК решение
№ 21 на Плевенския районен съд от 08.01.2020г. по гр.д. № 7137/2019г. по описа
на съда.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: