Решение по дело №374/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 26 март 2019 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700374
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 608/26.11.2018 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:  

 

                                                                 Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Л.

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 374  по описа за 2018 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).  

             

 

Административното дело е образувано въз основа на жалба от "П.Г. 007" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул.З*** № * , ЕИК * , представлявано от управителя П.Д.Г., против заповед № РД-15-230 от 11.06.20018 г. на кмета на община Берковица. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Заявено е, че не става ясно кое налага издаването и, както и че при  нейното издаване не са спазени разпоредбите на чл.108, ал.2 ЗУТ, не са изпълнени изискванията по чл.128, ал.6 ЗУТ, противоречи на решение на ОЕСУТ при община Берковица от 01.03.2018 г.  Направено е искане съдът да отмени  атакуваната заповед като незаконосъобразна, както и да присъди на оспорващата страна направените деловодни разноски.

            Като заинтересовани страни са конституирани всички собственици на недвижими имоти, засегнати от изменението, посочени от административния орган,  съгласно извлечение от  кадастралния регистър. Две от тези заинтересовани лица допълнително са поискали да бъде конституирано и тяхно търговско дружество, но т.к. представеният договор за наем, сключен между самите тях като собственици на имота и съдружници в дружеството не е вписан по надлежния ред, поради което не е  известен за трети страни, вкл. и административните органи, поради което за същите тези лица остава възможност да защитят правата си, като  собственици на недвижимия имот.  С оглед на това съдебното производство е продължило между първоначално конституираните страни. 

             

 

 

В проведените съдебни заседания оспорващата страна, чрез процесуалния  представител на управителя адв.Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като доразвива доводите си в писмена защита. Отправя искане за отмяната на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни разноски, като представя списък на същите.

             

 

 

 

Ответната страна - кметът на община Берковица, се представлява от адв. З.И., която оспорва жалбата, подробни доводи излага в писмена защита, претендира деловодни разноски.

            Заинтересованите страни Б.Н.К., К.И.Я., Е.Е.С. и Т.К. К*** - К., се явяват лично в първото заседание по делото и заявяват, че оспорват жалбата. От това, че  на улицата пред хотела на Г. паркират непрекъснато коли на гостите, достъпът до имотите им за всички тях е изключително затруднен.

            Заинтересованата страна Г.П.К., лично в първото съдебно заседание и чрез пълномощника адв. Г. оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа на издадената от кмета на община Берковица заповед. Претендира разноски в производството.

            Заинтересованите страни Т.И.Я. и Н.К.С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

             

 

 

 

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

             

 

 

 

Оспорващата страна“П.Г. 007“ ЕООД,  е собственик на недвижим имот в гр.Берковица - поземлен имот с идентификатор 03928.512.547 по КК на гр.Берковица, като в жалбата твърди, че същият вече е част от новообособен имот с идентификатор 03928.5.12.601, с административен адрес ул.М*** К*** . В имота е изграден хотел, за което не са представени доказателства, но по този въпрос не се спори в производството. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по нотариален акт № 62, том 3, д.365/2015 г. по описа на Служба по вписванията РС Берковица(л.6), видно е и от приложенията към обяснителната записка на проекта за изменение (л.23-27), както и от заключението  по съдебната инженерно-техническа експертиза(л.72-76).

 

 

 

 

С атакуваната заповед № РД-15-230 от 11.06.2018 г. на кмета на община Берковица (л.4) е одобрено изменение на Подробен устройствен план-План за улична регулация (ПУП-ПУР)  на ул.М*** К*** , с което се предвижда изменение на регулацията  на част от ул.М*** К*** в участък 50 м от кръстовището с ул.А*** . Проектът предвижда тротоарите от двете страни на улицата  да се намалят с 0.25 м. Уличното платно да стане с ширина 7.00 м, а тротоарите с ширина по 1.50 м.Всички промени указани с червен цвят в проекта. Като основание за издаване на заповедта са решение № 833 от 26.05.2017 г. на ОбС Берковица, решение № V/2 от 19.04.2018г. на ОЕСУТ, както и разпоредбите на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл. 134, ал.1 и чл.80, т.1  от ЗУТ.

            С решение № 833 от протокол № 47/26.05.2017 г. на ОбС Берковица е дадено разрешение да се започне процедура за изменение на ПУП – РУР на ул.М*** К*** в гр.Берковица при спазване на разпоредбите на чл.89, ал.5, т.1 ЗУТ“ ширината на тротоарите за пешеходци е най-малко 1.50 м“, с обособяване на нови тротоари с ширина 1.50 м, разширение на платното за движение на МПС с ширина  от около 7.00 м до имоти 03928.512.400 и 03928.512.473 по КК на гр.Берковица с дължина от около 50 м, при запазване на действащите в момента пътни знаци(л.28). След което със заявление вх.№ УОСГ-28-00-115/02.02.2018 г. от инж.А*** Ц*** , директор ДИСТСУИП, е поискала одобряване на проект за частично изменение на план за регулация на ул.М*** К*** , като към заявлението не е ясно дали са приложени необходимите документи(л.16). Въпреки изрично дадените указания от съда, ответникът не посочи имало ли е приложения към въпросното заявление. По делото е приложена обяснителна записка, с приложения на Проект за частично изменение на плана за регулация на ул.М*** К*** , гр.Берковица(л.23-27). С обявление изх.№ УОСГ – 28- 00-115(1) от 06.02.2018 г.  на основани чл.128, ал.3 във вр.с чл.131, ал.1 и 2 от ЗУТ, е съобщено на заинтересованите страни, че е изработен и изложен за проучване проект за частично изменение на план за улична регулация на ул.М*** К*** от ОТ 941 през ОТ 958 до ПИ с идентификатори 03928.512400 и 03928.512.473 по КК на гр.Берковица. Изпратени са и известия до П.Г., Н.С., Т.Я., Г.К., Т.К.  и К.Я.(л.17-21). След като с вх.№ УОСГ-28-00-115(2) от 19.02.2018 г. е депозирано възражение от П.Г. и „П.Г. 007“ ЕООД(л.14-15). Видно от протокол № II/1 от 01.03.2018 г. на ОЕСУТ, съветът „не е приел ПУП-ПУР на ул.М*** К*** , т.к. има незатворени  кадастър и регулация(тротоари) и няма схеми по чл.108 от ЗУТ. Възражението вх.№ УОСГ-28-00-115(2) от 19.02.2018 г. се уважава в частта по отношение изискванията за до- окомплектоване на ПУП по чл.108 от ЗУТ(л.13).  С друг протокол на ОЕСУТ № V/2 от 10.05.2018 г. е приет ПУП за ул.М*** К*** , с 8 гласа – за, 5 – въздържали се и 1 – против(л.12). След което е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РД-15-230/11.06.2018 г. от кмета на община Берковица (л.4). Обявление изх.№ УОСГ – 28 -00- 115(5)/12.06.2018 г. (л.20) и известия за същата(л.7-10), като с констативен акт от 09.07.2018 г. е констатирано, че има едно възражение, без да е посочено от кого е същото и дали е постъпило в срока за оспорване(л.11).

            Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, както и материалите предоставени от заинтересованите страни.

            По искане на оспорващия е изслушана и приета без оспорване от страните съдебна инженерно-техническа експертиза (СИТЕ). Съгласно заключението по същата, доразвито в съдебно заседание, не са събрани и представени доказателства за отстраняване на констатациите на ОЕСУТ , отразени в протокола от 01.03.2018 г., не е ясно дали въобще е доработван проектът, т.к.не са представени данни за това. Съгласно неоспореното заключение “… В проекта не се съдържат напречни профили на характерни точки от улицата и не са отчетени сервитутните линии на съоръженията на техническата инфраструктура..… При проверката на документи, която направих в Община Берковица, не получих план-схема за комуникационно-транспортната мрежа, която би трябвало да бъде разработена и приета с новия Общ устройствен план на общината и града. На сайта на общината също не е приложена такава схема…Няма разработен и приложен план за вертикално планиране за ул. „М*** К*** "… ПУП-ът не показва връзката с тротоарите на ул. „М*** К*** " и ул. .А*** ". Контурът на тротоарите и от двете страни на ул. „М*** К*** " е останал незатворен…“ След направена справка в архива на ОЕСУТ е установено, че няма решение № V/2 от 19.04.2018 г., свързано с изменение на ПУП за улична регулация на ул."М*** К*** ", така както е посочено в оспорената заповед № РД-15-230/11.06.2018 г. на кмета на община Берковица. Решението на ОЕСУТ за изменение на ПУП за улична регулация на ул."М*** К*** " е № V/2 от 10.05.2018г., което е приложено в делото на л.12. Заявление вх. № УОСГ-28-00-115/02.02.2018г(л.16 от делото) е подадено на основание решение №833 от 26.05.2017 г. на Общински съвет Берковица, като е посочено след внесена докладна записка на кмета на община Берковица, но такава не е приложена към преписката.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

 

 

 

 

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - заповед № РД-15-230/11.06.2018 г. на кмета на община Берковица, с която е одобрено изменение на ПУП-ПУР на ул.М*** К*** , с което се предвижда изменение на регулацията  на част от ул.М*** К*** в участък 50 м от кръстовището с ул.А*** . Проектът предвижда тротоарите от двете страни на улицата  да се намалят с 0.25 м. Уличното платно да стане с ширина 7.00 м, а тротоарите с ширина по 1.50 м.Всички промени указани с червен цвят в проекта. Цитираната заповед касае правата на „ П.Г. 007“ ЕООД, т.к. имотът на дружеството е на ул.М*** К*** , поради което същият се явява надлежна страна, с право и интерес от обжалване, в качеството си на собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал.2 от ЗУТ.

            От писмените доказателства се установява, че за заповедта П.Г.  е известен на 14.07.2018 г., а жалбата от същия, но като представляващ дружеството “П.Г. 007“ ЕООД, е депозирана с вх.№ УОСГ-28-00-115(6) на 28.06.2018 г., т.е. в  законоустановения 14-дневен срок(л.7 и 2 ).   

             

 

 

 

 

 

С оглед всички изложени съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.  

 

 

 

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

             

 

 

 

Чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

             

 

 

 

При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

             

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ЗУТ „Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно цитираните разпоредби  одобряването на ПУП за част от населено място в обхват до три квартала вкл. е в правомощията на кмета на общината, като цитираната разпоредба е приложима и в случаите на одобряване изменение на ПУП (чл. 136, ал.1 от ЗУТ). При това положение, доколкото заповед № РД-15-230/11.06.2018 г. се отнася до част от един квартал  на гр.Берковица и е издадена от кмета на община Берковица, същата е издадена от компетентен административен орган и представлява валиден административен акт.

             

 

 

 

Атакуваната заповед е изготвена в законоустановената писмена форма, но при допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, което обуславя извода за нейната незаконосъобразност поради неспазване изискванията за форма. Съгласно сочената законова разпоредба, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Същите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Това е така, защото без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията, мотивирали административния орган да издаде съответното решение. В случая, административният орган е посочил, че издава заповедта на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, чл. 134, ал.1 и чл.80, ал.5, т.1 от ЗУТ и във връзка със решение № 833 от 26.05.2017 г. на ОбС Берковица и  решение № V/2 от 19.04.2018 г. на ОЕСУТ/ като такова решение на ОЕСУТ няма/. В административната преписка се съдържат две решения на ОЕСУТ № II/1 от 01.03.2018 г. и № V/2 от 10.05.2018 г.(л12 и 13). 

             

 

 

В чл. 129, ал.2 от ЗУТ  е регламентирана компетентността на кмета на общината да издава заповеди за одобряване на ПУП с посочения в чл. 128, ал.2 от ЗУТ обхват, т.е. същият представлява само правното основание за издаване на атакувания административен акт, но не съдържа в себе си фактическото основание за неговото издаване.  

 

 

 

Според цитирания в заповедта чл. 134, ал.1 от ЗУТ  “ Влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: 1. настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът; 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества; 3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; 4. (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) отпадне необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната; 5. (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана;“ Доколкото нито в  оспорената заповедта, нито в решението на ОбС Берковица, впоследствие в изготвения проект и  заявлението за одобрение на същия, нито в протоколите на ОЕСУТ не е посочено на кое от основанията по чл.134, ал.1 от ЗУТ се прави искането за изменение на ПУП – ПУР. От изложените в производството доводи за целесъобразност и законосъобразност на оспорената заповед, както  от пълномощника на кмета на община Берковица, така и от пълномощника на заинтересована страна Г.К., като се  да се твърди и се прилагат и сочат  доказателства, че  със същата „се цели да се реши един наболял обществен проблем..“. Настоящият съдебен състав намира изложените доводи за основателни, но предвид събраните писмени доказателства, остава абсолютно неясно  кое от основанията по чл.134, ал.1 ЗУТ е мотивирало кмета на община Берковица да  одобри изменението на ПУП- ПУР и  издаде оспорената заповед №  РД-15-230/11.06.2018 г.(л.4). За да е налице посочване на фактическото основание по смисъла на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК обаче, не е достатъчно административният орган да се позове на разпоредбата на чл. 134, ал.1 от ЗУТ, а е необходимо да посочи конкретно кои обстоятелства налагат и обуславят това изменение. Посочената разпоредба на чл.80, ал.5, т.1 ЗУТШирочината на тротоарите в населените места, в курортните и вилните зони е: 1. най-малко 1,50 м - тротоари за пешеходци..“, също не може да е основание за изменение на влезлия в сила ПУП.  Позоваването единствено на нормативните разпоредби, явяващи се правно основание на заповедта и то без да са ясно посочени, без въобще да се сочат фактически основания, само по себе си не е достатъчно, за да се установи в какво според административния орган се корени установената от него необходимост за изменение на ПУП- ПУР.

             

 

 

 

Съдът приема, че няма пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се произнесе с даден административен акт, да се съдържат не само в него, но и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В настоящия казус такова излагане на мотиви в документи, съпровождащи издаването на процесната заповед липсват, нито в решение № 833/26.05.2017 г. на ОбС Берковица, нито в заявлението с приложения проект, нито в протоколите на ОЕСУТ,  не са посочени такива конкретни обстоятелства. В производството безспорно се установи, че с решение на ОЕСУТ № II/1 от 01.03.2018 г., съветът „не е приел ПУП-ПУР на ул.М*** К*** , т.к. има незатворени  кадастър и регулация(тротоари) и няма схеми по чл.108 от ЗУТ. Възражението вх.№ УОСГ-28-00-115(2) от 19.02.2018 г. се уважава в частта по отношение изискванията за до- окомплектоване на ПУП по чл.108 от ЗУТ(л.13).  С друг протокол на ОЕСУТ № V/2 от 10.05.2018 г. е приет ПУП за ул.М*** К*** , с 8 гласа – за, 5 – въздържали се и 1 – против(л.12), като въобще не е ясно какви са мотивите за това решение, от него не може да се извлече  никаква информация досежно конкретните обстоятелства, послужили като основание административният орган да одобри изменението на ПУП-ПУР по начина, по който това е направено с атакуваната заповед. В административната преписка не се съдържат доказателства, а и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза не се установява да са отстранени констатираните нередовности, отразени в предходното решение на ОЕСУТ № II/1 от 01.03.2018 г.  

             

 

С оглед изложеното по-горе съдът приема, че заповедта, предмет на оспорване по настоящото дело, е издадена при липса на мотиви, доколкото такива не се съдържат нито в обстоятелствената част на същата, нито в съпровождащите издаването й документи. Излагането на фактическите констатации, обусловили издаването на административния акт, е винаги необходимо, а липсата им - абсолютно основание за отмяна, тъй като не само не позволява съдебна проверка за това дали са налице предпоставките за упражняване на предоставеното правомощие, но и пряко сочи на отсъствието им. Задължение на административния орган е да изпише в заповедта за одобряване изменение на ПУП-ПУР от фактическа страна не само в какво се изразява обективираното в нея изменение, а и кое обстоятелство налага това изменение. Посочването само на правни разпоредби, без конкретно посочени норми и решения на ОбС Берковица и ОЕСУТ/посочено от друга сгрешена дата/, без да има конкретизация на факти, лишава акта от мотиви, въз основа на които да се проведе съдебен контрол досежно законосъобразността му.

             

 

 

 

На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява в административното производство да са отстранени посочените в протокол № II/1 от 01.03.2018 г. на ОЕСУТ недостатъци на проекта. Въобще няма данни същият да е преработван, а видно и от неоспореното от страните и прието и приобщено към доказателствения материал заключение на вещото лице, безспорно се установява, че приложеният и одобрен с оспорената заповед № РД – 15-230/ 11.06.2018 г. на кмета на община Берковица проект за изменение на ПУП- ПУР, не отговоря на задължителните изисквания по чл.108, ал.2 от ЗУТ и чл.56 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г за обема и съдържанието на устройствените планове “.. В проекта не се съдържат  напречни профили от характерните точки от улицата и не са отчетени сервитутните линии на съоръженията от техническата инфраструктура..“(л.74)….Няма разработен и приложен план за вертикално планиране на ул.М*** К*** .. ..ПУП-ът не показва връзката с тротоарите на ул. „М*** К*** " и ул. .А*** ". Контурът на тротоарите и от двете страни на ул. „М*** К*** " е останал незатворен…“(л.75). Т.е. от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП- ПУР на ул.М*** К*** на първо място е в нарушение на материалноправни разпоредби, без въобще да се отстранени констатираните от ОЕСУТ  пропуски с решение № II/1 от 01.03.2018 г.. Не е ясно  и кое е  приетото за установено от административния орган фактическо основание за издаване на административния акт.  

 

 

 

Вместо да отстрани пропуските и проведе надлежно административната процедура съобразно закона, като се произнесе с мотивиран акт, административният орган е одобрил изменение на ПУП-ПУР, без да посочи обстоятелствата, обусловили обективираното от него волеизявление.

 

 

 

 

При това положение, за съда става невъзможно да упражни контрол за законосъобразността на административния акт, тъй като не е ясно кое обстоятелство е мотивирало органа да издаде атакувания акт със съответното съдържание. Оспорената заповед не съдържа позоваване на каквото и да било относимо фактическо основание, поради което актът е немотивиран и подлежи на отмяна. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактически основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт, което той не стори в настоящото производство.

             

 

 

 

Обсъденият по-горе порок - липса на фактически основания, довели до формиране на волеизявлението в атакувания акт, се явява пречка за осъществяване на съдебния контрол по отношение приложението на материалния закон и неговата цел, доколкото няма яснота по въпроса на кои факти следва да се търси нормативното регулиране, още повече, че не са посочени и конкретните правни норми. Все пак с оглед фактите, установени в хода на съдебното производство следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, атакуваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.  

 

 

 

На първо място, според заключението по СИТЕ, доразвито в съдебно заседание „..проект за изменение на ПУП- ПУР, не отговоря на задължителните изисквания по чл.108, ал.2 от ЗУТ и чл.56 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г за обема и съдържанието на устройствените планове….Няма разработен и приложен план за вертикално планиране за ул. „М*** К*** "… ПУП-ът не показва връзката с тротоарите на ул. „М*** К*** " и ул. .А*** ". Контурът на тротоарите и от двете страни на ул. „М*** К*** " е останал незатворен…“.  

             

 

 

По делото не се установява в хода на производството по издаване на оспорвания акт да е спазено изискването за наличие на мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план, въведено с разпоредбата на чл. 135 от ЗУТ, с оглед на което съдът намира за основателно възражението на оспорващия.  Съдът  споделя изложения от ответника и заинтересованата страна възражение относно съгласуването на проекта със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, но този факт не променя останалите установени пропуски в административното производство.  

            За прецизност следа да се посочи, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства действително се установява наболял обществен проблем относно преминаването и спирането на ул.М*** К*** в гр.Берковица, но този проблем следва да бъде решен при спазване на всички законови разпоредби.

             

 

 

 

С оглед гореизложеното, жалбата се явява основателна. Оспорената заповед № РД-15-230/11.06.2018 г. на кмета на община Берковица е незаконосъобразна, поради което следва да бъдат отменена. 

             

 

 

При този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от пълномощника на оспорващата страна искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая разноските на оспорващата страна са в размер на 1057.65 лева, представляващи: внесена държавна такса в размер на 50 лева и комисионна за банков превод в размер на 1.41 (видно от разписка на л.34 и л.90 ); 2.00лева пощенски разходи(л.88), адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие № 0081845/05.11.2018 г.(приложено на кората на делото и л.87); депозит за изготвяне на съдебна експертиза в размер на 300 лева и комисионна за банков превод в размер на 4. 24 (видно от разписка на л.69 и л.89), т.к. 50 лева с определение на съда са възстановени на дружеството, и същите следва да се присъдят в тежест на община Берковица.

            Предвид

 

 

горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

             

 

 

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-15-230 от 11.06.2018 г. на кмета на община Берковица, с която е одобрено изменение на Подробен устройствен план - План за улична регулация на ул.М*** К*** , с което се предвижда изменение на регулацията  на част от ул.М*** К*** в участък 50 м от кръстовището с ул.А*** . Проектът предвижда тротоарите от двете страни на улицата  да се намалят с 0.25 м. Уличното платно да стане с ширина 7.00 м, а тротоарите с ширина по 1.50 м. Всички промени указани с червен цвят в проекта.

             

 

 

 

ОСЪЖДА община Берковица, представлявана от кмета на общината, да заплати в полза на "П.Г. 007“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул.З*** № * , ЕИК * , представлявано от управителя П.Д.Г., направените по делото разноски в размер на 1057.65 лева (хиляда петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки).

             

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването.

             

 

 

 

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                     

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: