Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Велико
Търново, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи касационен състав, в открито заседание на четиринадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на прокурора Донка Мачева, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10122/2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания.
С Решение № 70 от 18.03.2020г. по НАХД № 907/2019г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица е потвърдено Наказателно постановление № 2019-268-04-0621/18.07.2019 г. на Началника на РУ Горна Оряховица при ОДМВР
Велико Търново, с което, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от К.Д.Х. ***. ***. Поддържаните
касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Глобата следвало да бъде наложена на лицето, което
упражнява родителските права, а именно майката. РС неправилно бил приел, че е
настойник. Детето нямало адресна регистрация при него и по делото нямало
доказателства в тази насока. Изводите на съда, че детето живее при него и той
полага грижи за него намира за косвени. Детето подържало контакт и живее с
родителите си в гр. София, като след развода родителските права са възложени на
майката.Нямал никакви писмени или устни уговорки с родителите да бъде настойник
на детето и да се грижи за нея. Подписал
АУАН, за да я прибере от полицията, но не предполагал, че ще бъде глобен за
това.
Претендира отмяна на
обжалваното решение и решаване на спора по същество като се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба РУ Горна Оряховица при ОДМВР
Велико Търново не заема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново заема становище за отмяна на НП
предвид наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 218 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в
жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на
задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно
основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение.
От РС е установено, че на 26.05.2019 г., около 00:20
часа в гр. Лясковец, жалбоподателят като настойник, който полага грижи за
непълнолетната си внучка Ния Драгомирова Харизанова, с ЕГН **********, не я е
придружил на обществено място след 22:00 часа. На основание съставения АУАН,
било издадено НП № 2019-268-04-0621/18.07.2019 г. на Началника на РУ Горна
Оряховица, при ОДМВР Велико Търново, с което
за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, било
наложено административно наказание Глоба в размер от 300.00 лв. на основание
чл. 45, ал.3 от ЗЗД.
За да потвърди НП районният съд е приел, че К.Х. е лице, което полага грижи за Ния Харизанова към
26.05.2019 г., съобразно хипотезата на §1 т. 3 от ДР на Закон за закрила на
детето. Той е включен в категорията лица – полагащи грижи за дете, при
които(когото) то пребивава по настоящ адрес ***. Съобразно чл. 2 от ЗЗДет. Ния
Харизанова към 26.05.2019 г. е дете, тъй
като не е навършила 18 години. Извършеното не може да се приеме като маловажен
случай, тъй като непълнолетната е била установена доста след 22:00 часа в различно
населено място от това, в което пребивава, заедно с група други непълнолетни
лица. По отношение на последната липсва упражняване на какъвто и да било
контрол, което обстоятелство я поставя в риск относно здраве, живот и формиране
на морални ценности. Правилно за извършено нарушение на чл. 8 ал. 3 ЗЗДет. на
жалбоподателя било наложено наказание
съобразно разпоредбата на чл. 45 ал. 3 ЗЗДет. Наказанието глоба от
300.00 лв. е в минимален размер, поради които причини атакуваното НП не може да
бъде изменено досежно размера му.
Компетентността на АНО се установява със Заповед № Яз-3396 от 07.11.2011 г.
Настоящият състав намира крайният извод на съда за
неправилен по следните мотиви:
Съгласно нормата на чл.
8, ал. 3 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места
след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след
22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Според алинея 4, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа, ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗД дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3,
или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция
от 500 до 1000 лева, съгласно чл.
45, ал.3 от ЗЗД. Изпълнителното деяние по чл.
45, ал. 3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение
на задължението по чл.
8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението по чл.
8, ал. 4 от ЗЗД. Това изключва хипотезата на алтернативност, тъй като при
изпълнение на едно от тези задължения по чл.
8, ал.3 или ал.4
от ЗЗД няма да е налице нарушение, в каквато насока е съдебната практика на
съдилищата по този състав. В случая в НП е посочено, че касаторът не е
придружил детето, като не само не е посочено, но и не е изследвано твърдението
му, че е имало пълнолетен придружител, защото няма как детето да е отишла пеш
до гр. Лясковец от с. Първомайци в 0.20часа.
На
следващо място субект на нарушението по чл.
45, ал.3 от Закона за закрила на детето е родителят, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете. Отговорността на касатора е била ангажирана
с АУАН за това, че като настойник на непълнолетното лице Ния Харизанова не го е
придружил на обществено място в часовете след 22,00 часа. Правилно ГОРС е посочил, че К.Х. не е настойник на
Ния Харизанова, каквито обстоятелства са описани в АУАН.
По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи обстоятелството, че касаторът има качеството на настойник
по отношение на непълнолетното лице посочено в акта. Едва с НП е посочен като субект
на нарушението по чл.
45, ал.3 от ЗЗД, като "лице, полагащо грижи", без да е използвана
легалната дефиниция "други лица“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗД.
Административнонаказателното производство е строго формално и е абсолютно
недопустимо в хода на производството и по-конкретно във въззивната му фаза да
бъдат установявани факти, различни от установените, още повече, че същите
касаят особено качество на субекта на нарушението.
За неоснователни съдът намира всички други съображения, релевирани в
касационната жалба. Посоченото нарушение се извършва не само при форма на
вината умисъл, но и при непредпазливост – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Затова незнанието на фактическите обстоятелства, които изпълват състава
на нарушението, не го дисквалифицира като такова, макар и да изключва
възможността то да е умишлено извършено – чл. 14, ал.1 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. Други
лица, които полагат грижи за детето" са семейство на роднини
и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл.
26, както и останалите лица, при които детето пребивава по
настоящ адрес, като съгласно т. 15 от § 1 (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.,
предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) "Настоящ адрес на
дете" е адресът, на който детето пребивава.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление страда от пороци, които
го правят необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН. Още повече, че в жалбата си до РС Х. е помолил за помагане
по друг начин за закрила на детето Ния Харизанова освен неговата грижа, тъй
като ако трябва да заплати сумите по това и другото издадено срещу него
НП, то не само няма да може да даде и
малкото което прави за детето, но и самият той ще изпадне в огромно финансово
затруднение.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 70 от 18.03.2020г. по НАХД № 907/2019г. по описа
на Районен съд Горна Оряховица и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП № 2019-268-04-0621/18.07.2019 г. на Началника на РУ Горна Оряховица при ОДМВР
Велико Търново, с което на К.Д.Х., ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал.
3 от Закона за закрила на детето, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 (триста) лв.
за нарушение по чл. 8, ал. 3 от 3ЗДет.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.