№ 295
гр. Пазарджик, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500286 по описа за 2022 година
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Теленор България “
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Бизнес парк С.
„,сграда № 6, против М. О. М. , ЕГН **********, от с. М. , ул. „Т. „ № 5.
Исковата молба има за предмет заплащане на дължими и неплатени месечни такси за ползвани мобилни услуги
,неплатени лизингтови вноски и заплащане на сумата 232,26лв. , представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договора .
С Решение № 168/ 16.02.2022г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3270/ 2020г.по описа на
същия съд , иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца, търговското дружество„Теленор България
“ ЕАД, ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че
решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли
съда да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение по съществото на спора , с което се
уважи предявения иск. Не сочи нови доказателства .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на
страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови
доказателства във въззивното производство .
ІІ. Правни изводи .
Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и процесуално
допустимо.
Разгледано по същество решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
1
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск , за заплащане на сумата 232,26лв. , представляваща
уговорена между страните договорна неустойка .
Правното основание на иска е чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал. І от ЗЗД. Фактическият
състав на правната норма по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :
1/ Неустойката да е уговорена от страните или да се дължи по силата на закон или друг нормативен акт;
2/ Кредиторът да е изправна страна по договора –да е изпълнил задълженията си или е бил готов да ги изпълни
;
3/ Длъжникът да е неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло задълженията си или да ги
е изпълнил частично , лошо или със забава ;
4/ Предвид разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява за вредите от неизпълнението , без да е нужно те
да се доказват. Следователно , кредиторът е освободен от задължението да доказва , както настъпването на вредите
, така и техния размер.В това се състои обезщетителната функция на неустойката .
Установено е по делото ,че на 08. 06. 2018г. страните са сключили Договор за мобилни услуги.Срокът на
договора е 24 месеца или до 08. 06. 2020г. На 25. 08. 2018г. страните са сключили Допълнително споразумение
към договора за мобилни услуги. С допълнителното споразумение срока на договора е останал същия ,до 25. 08.
2018г. В договора и в допълнителното споразумение страните са приели,че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя или при неизпълнение на задълженията по договора и Общите условия
потребителя дължи неустойка в размер на месечните такси до крайния срок на договора , но неповече от три
месечни такси .
В исковата молба ищеца твърди,че договора за мобилни услуги е прекратен едностранно от мобилния оператор
преди изтичане срока на договора , тъй като потребителя не е заплатил три последователни месечни
абонаментни такси на обща стойност 106, 62лв. На това основание , поради предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя ищцовото дружество претендира заплащането на договорената неустойка .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд за това ,че не
е доказан от ищцовото дружество факта на предсрочното прекратяване на договора от страна на мобилния
оператор.
Според текста на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени,развалени или отменени само по
писмено съгласие на страните или на основанията , предвидени в закона . Законът допуска и едностранното прекратяване
или разваляне на договора преди изтичане срока на договора ( виж чл. 87 от ЗЗД) , но това следва да стане с
писмено изявление на едната страна до другата страна , в което да бъде обективиран факта на прекратяване на
договора и основанията за прекратяването . Поделото не са представени писмени доказателства за
едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор ,преди изтичане срока на договора,
каквито са твърденията в исковата молба. Едностранното прекратяване на един двустранен договор не настъпва
по право ( по силата на закона), а след волеизявление на изправната страна по договора до неизправната страна .
Ето защо следва да се приеме ,че договора е прекратен с изтичане срока на договора ,а не по рано .
В заключение следва да се отбележи,че в исковата молба няма изложени обстоятелства за това кога и как е
станало едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор . Единствено съществува
твърдението на ищеца за едностранното прекратяване на договора.
На основание чл.271 ал.1 от ГПК решението на районния съд в обжалваната част следва да се потвърди , като
правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 300лв. , представляваща сторени
разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и чл.272 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/ 16.02.2022г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3270/
2020г.по описа на същия съд , с което иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като
неоснователен.
ОСЪЖДА Теленор България “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Бизнес парк С. „,сграда № 6, да заплати в полза на М. О. М. , ЕГН **********, от с. М. , ул. „Т.
„ № 5, сумата 300лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3