№ 4109
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110170278 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АД. ЕМ. Ч., с ЕГН **********,
съдебен адрес: АДРЕС email: ***** срещу „ФИРМА“ АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, представлявано заедно от изпълнителния директор Х Т Т Б Ц
М, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 250
евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на
полет № FB974 от 03.03.2018 г. от летище Варна за летище София, ведно със законната
лихва от 23.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.05.2021 г. по ч.гр.д. №10465/2021 г. на СРС.
Твърди се, че А.Ч. и авиокомпания „ФИРМА“ АД сключват договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищцата с полет FB974,
който е бил предназначен да излети по разписание на 03.03.2018г. в 16:45ч. от Летище
Варна, Варна, България ( VAR) и да пристигне в същия ден на 03,03.2018г. в 17:45ч. на
летище София, София, България (SOF). Твърди се, че Авиокомпания „ФИРМА“ АД е
потвърдила резервацията на пътничката за полета и й е издала електронен билет и бордна
карта. Полет FB 974 за 03.03.2018г. е бил отменен, за което ищцата не е била своевременно
уведомена (по-малко от 14 дни преди датата на полета), съгласно предвидения в Регламент
(ЕО) № 261/2004 (Регламента) срок. Излагат се съображения, че в член 7 от Регламент (ЕО)
№261/2004г са определени фиксирани размери на паричната компенсация, с която се
обезщетяват пътниците за претърпените от тях вреди и имат право на фиксирано
обезщетение. Дължимото обезщетение е нормативно определено в Регламента и се
изчислява въз основа на разстоянието между двете летища на излитане и на кацане на
полета. В случая разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500км.
(изчислено по метода на дъгата на големия кръг - 364км.) и това попада в хипотезата на
чл.7, пар1 , буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. Следователно обезщетението дължимо
на Аделина Чернаева- Йолова е във фиксиран размер от 250 EUR. Сочи се, че извънсъдебна
покана за плащане на обезщетението от името на ищцата е изпратена от пълномощника адв.
М.Т. Х. на 13.03.2020год и въпреки това авиокомпания „ФИРМА“ АД не е заплатила
дължимото обезщетение.
1
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
С допълнителна молба ответното дружество оспорва исковата молба, като
неоснователна. Оспорва ищцата да се е явила на гише за регистрация 45 минути преди
определения час за излитане. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност на
вземането на ищцата, с твърдения, че е приложим двугодишният срок, уреден в чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който е изтекъл към момента на подаване на
заявлението. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди направените в
производството разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 7, параграф 1,
буква а) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/ във
вр. чл. 422 от ГПК. Съобразно разпределената доказателствената тежест ищцата следва да
установи при пълно и главно доказване наличието действащ договор за превоз между
страните/ пътник и превозвач/, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на
летището и представяне за полета, неизпълнение на полета от ответника, вид на
неизпълнението – т.е. закъснение на полета с над три часа. Ответникът следва, при
условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ.
главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници
имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са:
i)информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета
по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т.
4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б.
„а.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250
EUR за всички полети до 1 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
необходимите мерки.
От представената по делото разписка за електронен билет съдът приема за установено,
че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се
е задължил на 03.03.2018 г. да изпълни полет FB974 от летище Варна, България до летище
София, България, както и че е потвърдена резервацията за полета. По делото не е спорно и
се установява , че ответното дружество е потвърдило резервациите за горепосочения полет и
е издало бордна карта на ищцата.
2
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг – 364 км.
От представената в превод и неоспорена електронна справка от системата Flightstats се
установява, че полет FB974 на дата 03.03.2018 г. е бил отменен. Доколкото полетът е бил
отменен и с оглед разпоредбата на чл. 3, т.2, б. „а“ от Регламента ирелевантно е дали
пътника се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно, във времето, полета, за който се
е задължил, поради което следва да бъде разгледано релевираното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
С Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г., не са уредени правила, относно погасителната давност, с която се погасява вземането за
обезщетение за вреди от отменен полет, на който е приравнен и забавеният с повече от три
часа, поради което следва да се приложи правото на държавата – членка, съдът на която е
компетентен да разгледа спора ( в този смисъл и решение по дело № С - 139/11 на СЕС ).
Нормите, регламентиращи давността са материално правни, поради което приложим е
законът, действащ към момента на възникване на вземането, а именно датата, на която е
следвало да се извърши полетът – 03.03.2018 г. Към този момент действа специален закон -
чл.135 ЗГВ ( изменен с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. ), на който се позовава ответникът, относно
продължителността на давностния срок. Съгласно чл.135 от ЗГВ, в редакцията преди
изменението, правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се
погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Тази разпоредба касае рекламационно производство, относно претенции за
обезщетение за имуществени вреди и неимуществени, такива, резултат от нарушаване на
телесна цялост и смърт ( in fine от чл.127 и чл.136 от ЗГВ ), поради което е неприложима по
отношение на правоотношения, възникнали преди м.02.2021 г., от закъснение/отмяна на
полет, касаещи обезщетения за неимуществени вреди. Следователно, за вземането за
обезщетение за неимуществени вреди от закъснял/отменен полет, приложими са общите
правила на ЗЗД. В приложение на чл.111,б.“б“ от ЗЗД и с оглед характера на вземането,
давността е три годишна. Вземането за обезщетение възниква като безсрочно, поради което,
съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД началният момент на давността е денят, в който е възникнало, в
случая, както беше посочено, датата, на която е следвало да се изпълни полетът – 03.03.2018
г. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4, какъвто е и процесния случай. Съответно към 23.02.2021 г.
давността не е била изтекла.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 265 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят на ищцата -385.73 лева, от които 25 лева – държавна
такса и 360.73 лева- адвокатски хонорар.
3
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск по чл. 422 ГПК че „ФИРМА“
АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано заедно от
изпълнителния директор Х Т Т Б Ц М дължи на АД. ЕМ. Ч., с ЕГН ********** сумата от
250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква а) от
Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на полет № FB974 от 03.03.2018 г. от летище Варна
за летище София, ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.05.2021
г. по ч.гр.д. №10465/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано заедно от изпълнителния директор Х Т Т Б Ц М да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на АД. ЕМ. Ч., с ЕГН **********, съдебно деловодни
разноски в размер на 265 лева за настоящото производство и 385.73 лева за ч.гр.д.
№10465/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4