№ 703
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3390 от 24.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 273/2021г. по описа на
СГС, ГО, 1 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на Е. С. Н., сумата от 15 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.12.2019г. както
и сумата 2260.90лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.10.2020г. до
окончателното им плащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
15 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 50 500 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „Бул Инс“ АД, са осъдени да заплатят на адв.Д. Ш.-
САК, адв.възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА в размер на 997.26лв., а в полза на СГС на
осн.чл.78 ал.6 ГПК сумата от 756.50лв. По компенсация Е. С. Н. е осъдена да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, сума в размер на 1908.69лв., разноски по делото на основание чл.78, ал.3
ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец Е. С. Н. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
1
изцяло - за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като
моли съда да го отмени в тази му част и да уважи изцяло претенцията в посочения размер.
Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в пълна липса на
преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите обстоятелства
от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по справедливост.
При определянето му съдът не е съобразил и преценил правилно. От представената
медицинска документация, както и от безкритично приетата СМЕ в първоинстанционния
процес, безспорно се установява, че в процесното ПТП Е. Н. е претърпяла
„многофрагментарна фрактура и дефект на главата на лявата раменна кост. Съгласно
данните на приетата СМЕ и болничните епикризи на пострадалата, многофрагментарната
фрактурата на лявото рамо е наложила извършването на „открито наместване на счупената
раменна кост, извършена костна пластика на установения костен дефект на главата, а
костните фрагменти са били стабилизирани с метална плака и винтове“. Наред с
оперативната намеса, пострадалата е била включена па инфузионна, антибиотична,
ангикоагулантна и обезболяваща терапия. Предвидена е нова операция за премахването на
поставените в лявото рамо метални винтове и плака. Предвид възрастта на пострадалата
втората операция на вече травмирането рамо, ще бъде тежка и последиците от нея ще се
възстановяват месеци. Процесът на лечение е продължил около 3-4 месеца, като към
настоящия момент тя все още не се е възстановила напълно и никога няма да се възстанови.
Според вещото лице „движението абдукция е останало в трайно намален обем с 20 градуса.,
което затруднява движенията на лявата ръка.“ Сам по себе си, този факт сочи, че тя е
загубила част от функционалността на горния си ляв крайник перманентно и безвъзвратно, а
пълно възстановяване от травмата е невъзможно. От друга страна Е. не е могла сама да
обслужва елементарни свои битови потребности в период oт около 3 месеца. Била буквално
отглеждана от брат си и племенницата си, без които не е могла да отиде до тоалетна, да си
приготви храна, да си напазарува, да легне да спи, да седне, да стане, да излезе навън и т.н.
По думите на свидетелите, тази безпомощност е довела до тежки емоционални болки, тъй
като се е срамувала от себе си и се е чувствала безполезна и в тежест за близките си. Затова
претендира разликата от 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
уведомяването на застрахователя (07.10.2020г.) за настъпването на застрахователното
събитие до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че присъденото
обезщетение в размер на 15 000лв. изцяло съответства на изискванията на чл.52 и 51 ЗЗД и
съдебната практика при дела с подобен предмет. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
2
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Е. С. Н. твърди, че на 31.12.2019г. в гр.София, на ул.Президент Линкълн № 76 в
района на паркинга на магазин Лидл, е настъпило ПТП, причинено от виновното поведение
на Д. Д. Л., като водач на л.а. Форд Фокус с ДК № ********, който в нарушение на
правилата за движение при движение назад блъснал намиращата се зад автомобила
пешеходка Е. Н.. От произшествието получила травматични увреждания-множество леки
телесни повреди и фрактура на лявото рамо, във връзка с които претърпяла болки и
страдания, съставляващи неимуществени вреди. Твърди също във връзка с лечението да е
направила разходи, които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с
произшествието. Претендира обезщетяването на вредите от ответника, като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Предендира сумата от 50 000
лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 2260.90 лв. направени
разходи за лечение, вследствие нанесените травматични увреждания, ведно със законна
лихва и разноски.
Ответникът „БУЛ ИНС” АД счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, тъй като деянието на водача е несъставомерно. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Навежда и евентуално възражение за
съпричиняване от страна на ищцата поради това, че се е движила зад лекия автомобил, без
да съобрази скоростта му на движение и да предприеме мерки за собствената си
безопасност, евентуално - не е направила необходимото, за да избегне удара, въпреки че е
имала възможност за това, и така се е поставила в повишен риск. Оспорва размера на
исковете като въвежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за
неимуществени. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер.
От фактическа страна се установява, че на 31.12.2019г. в гр.София, на ул.Президент
Линкълн № 76 в района на паркинга на магазин Лидл, е настъпило ПТП, причинено от
виновното поведение на Д. Д. Л., като водач на л.а. Форд Фокус с ДК № ********, който в
нарушение на правилата за движение при движение назад блъснал намиращата се зад
автомобила пешеходка Е. Н..
Д. Луков е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Форд
Фокус с ДК № ********, нарушил правилата за движение, а именно чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДв.П,
като при извършване на маневра „движение на заден ход“ не пропуснал преминаващата
пешеходка Е. Н. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, след което на
основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба, видно от решение № 20067580/15.03.2021г. постановено
по НОХД № 13963/2020г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
На основание чл.300 ГПК постановеното в наказателното производство решение по чл.78а
НК, аналогично на присъдата, е задължително за съда разглеждащ гражданските последици
от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
3
От заключението по допуснатата СМЕ /л.79/, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че в резултат на
произшествието ищцата получила многофрагментна фрактура и дефект на главата на
лявата раменна кост при падането на земята след удара от автомобила. По своя медико-
биологичен характер увреждането е причинило трайно затруднение движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 3-4 месеца. Непосредствено след
катастрофата ищцата постъпила в болнично заведение, където на същата дата претърпяла
операция по открито наместване на счупената раменна кост, извършена костна пластика
на установения дефект на главата, а костните фрагменти стабилизирани с метална
плака и винтове. На 03.01.2020г. е изписана и лечението продължило в домашни условия с
назначени контролни прегледи и предписан режим. Според заключението на вещото лице
счупената лява раменна кост е зараснала окончателно за срок от 2 месеца, след което
провела раздвижване на раменната става. Рехабилитацията е продължила около 30 дни, т.е.
общия оздравителен период е приключил за срок от 3 месеца, в който е търпяла болки и
страдания с голяма интензивност в първите 30 дни след злополуката и операцията и в
първите 3-4 седмици от рехабилитацията. В останалото време е търпяла спорадични болки
при рязка промяна на времето, които отзвучават с прием на аналгетици. Поради
травматичното увреждане на лявата ръка не е можела да си служи с нея и е изпитвала
затруднения при обслужване в ежедневието. Към момента фрактурата е зараснала
окончателно с малка остатъчна деформация. Движенията на лявата раменна става са в добър
обем при движенията флексия и екстензия /напред и назад/, но движението абдукция
/отвеждане встрани/ е останало в трайно намален обем с 20 градуса, което затруднява
движенията. Налице е обща хипотрофия на лявата мишница, както и остатъчен
постоперативен белег, който е траен и пожизнен. В о.с.з. вещото лице сочи, че при удара от
колата и падането не са констатирани охлузвания или наранявания на други части от тялото.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства сочещи механизма на процесното
ПТП и обема на вредите, а именно - разпит на св.Л. /деликвент/, Н. /брат/ и Н. /племенница/
разпитани в о.с.з. на 12.04.2021г., които се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Св.Д. Л., водач на автомобила, сочи, че при навлизане в паркинга забелязъл ищцата до
входа на самия магазин. След като намерил място за паркиране пред магазина, започнал
маневра за паркиране между спрели автомобили. Тъй като една кола до него започнала да
излиза, изчакал я и след това предприел движение на заден ход. В момента на започване
движението ищцата дошла от страна на колата, която излизала от паркинга, видял я със
задното огледало и веднага предприел спиране, но не успял да направи това своевременно и
я бутнал.
От своя страна свидетелите Н. Н. и М. Н., съответно брат и племенница на ищцата, сочат, че
тя изпитвала продължителни болки, не можела да си служи с лявата ръка и това налагало да
бъде подпомагана в обслужването и ежедневието. И към момента ръката й не е
възстановила пълния си обем в движенията и продължава да изпитва болки. Не излизала
навън около 2 месеца, след което имало нужда да бъде придружавана, защото се страхувала
4
от друг подобен инцидент. Случилото се й се отразило на психиката-отказвала да излиза,
ограничила социалните си контакти, чувствала се зле от положението, в което изпаднала.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на СГС, че ищцата не е
предприела изненадващо пресичане на необозначено за целта място на пътното платно.
Напротив преди удара тя се е намирала в близост до автомобила, опасността за нея е
възникнала внезапно, поради което не е била в състояние да възприеме маневриращия назад
автомобил, и обективно не е била в състояние да реагира своевременно, имайки предвид и
възрастта й /71г./. Същевременно е била достатъчно видима за водача на л.а. като
препятствие, което съпоставено с извода за наличие на техническа възможност у водача на
л.а. да следи пътя назад при предприетата от него маневра за паркиране и да не застрашава
останалите участници в движението не може да мотивира извод за съпричиняване на
вредоносния резултат. Още повече възражението за съпричиняване не е предмет на въззивно
обжалване, доколкото решението се обжалва само от пострадалата и не може да се влошава
положението й.
Не се спори относно наличието на действал към датата на ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, както и че на
07.10.2020г. пострадалата е депозирала покана до ответното дружество, с което го е
поставила в забава.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като е налице влязло на 31.03.2021г. решение по чл.78а НК, което е задължително за
гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като деликвентът е могъл да забележи навреме
пешеходката и да предотврати настъпване на удара преди предприемане маневра на заден
ход с цел паркиране пред магазина на Лидл, където по правило се предполага наличието на
пешеходци, излизащи и влизащи в магазина.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените й вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
5
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на една средна телесна повреда и обездвижване за период от
около 3 до 4 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е в напреднала възраст - към
датата на ПТП през 2019г. е била на 71г., което съчетано с обстоятелството, че е получила
многофрагментна фрактура и дефект на главата на лявата раменна кост при падането
на земята, причинило трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок 3-4
месеца. Съдът отчита факта, че е претърпяла операция по открито наместване на счупената
раменна кост, извършена е костна пластика на установения дефект на главата, а едва
след това костните фрагменти са стабилизирани с метална плака и винтове, че е
изпитвала затруднения при обслужване в ежедневието и е разчитала изцяло на своя брат и
племенницата, че към момента фрактурата е зараснала окончателно с малка остатъчна
деформация, както и че движението абдукция /отвеждане встрани/ е останало в трайно
намален обем с 20 градуса, което затруднява движенията. Налице е обща хипотрофия на
лявата мишница, както и остатъчен постоперативен белег, който е траен и пожизнен
С оглед определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, САС намира, че обезщетението за неимуществени вреди неправилно
е определено общо на 15 000 лв., колкото е присъдил първостепенния съд, което следва да
бъде увеличено до 25 000 лв., ведно със законните лихви, считано от датата на поканата
07.10.2020г. до окончателното й изплащане.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лв.
до 25 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 35 000 лв., като жалбата е частично основателна до 10 000 лв.
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за
исковете и от разноски в производството. Представлявана е от адвокат безплатно при
условията на чл.38, ал.1 ЗА въз основа сключен договор за правна защита и съдействие,
поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния
представител адв.Д. Ш.-САК възнаграждение в размер на 1300 лв., определено в
съответствие с чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С /в редакцията след
изменение ДВ бр.88/04.11.2022г./ съобразно уважената част от иска за неимуществени
вреди.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените
по делото разноски, в размер на 4140 лв. платен адв.хонорар, съгласно списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй
като именно това е минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 при интерес от 35 000 лв. с
вкл.ДДС. От тях дължими с оглед отхвърлената част от жалбата – 25 000 лв. са само 2957 лв.
Разноските присъдени за първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
6
следва:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за производството по делото, с
представения списък по чл. 80 ГПК претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакция към датата на пооследно
о.с.з. Следва да се присъди възнаграждение в размер на 1347.80 лв. вместо присъдените
997.26 лв. Без 20% ДДС няма представени доказателства за регистрация по ЗДДС/.
По компенсация ищцата дължи в полза на застрахователя направени разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 250 лв. за вещо лице и
свидетел и заплатил адвокатско възнаграждение от 2600лв. с ДДС или общо 2850 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, тъй като уговореният и платен размер е съответен на минимално
установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и не е налице основание за неговото
намаляване. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски
в размер на 1363 вместо присъдените 1908.69лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса за уважените искове от 1090.40 лв. вместо присъдените 690.44лв., както и 100 лв.
платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице, или общо сумата
1200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3390 от 24.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 273/2021г. по описа на
СГС, ГО, 1 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 15 000 лв. до 25 000
лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. С. Н., ЕГН **********,
гр.***, ж.к.*** № **, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес гр.София, ул.Граф Игнатиев № 44А,
ет.4-5, ап.12, разликата над 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ до 25 000 лв.,/двадесет и пет
хиляди лева/, или допълнително още 10 000 лв. /десет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Д. Ш.-САК, с адрес
7
гр.София, ул.Граф Игнатиев № 44А, ет.4-5, ап.12, сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева /,
представляваща адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска
защита пред въззивна инстанция, както и сумата от 1347.80 лв./хиляда триста четиридесет и
седем лева/, адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска
защита пред първа инстанция,
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН **********, гр.***, ж.к.*** № **, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „БУЛ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87 сумата от 2957 лв./две хиляди деветстотин петдесет и
седем лева/ направени разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от
жалбата, както и сумата от 1363 лв./хиляда триста шестдесет и три лева/ направени разноски
пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от 1200
лв./хиляда и двеста лева/, вместо присъдените 756.50 лв. дължима д.т. и разноски от
бюджета на основание чл.78 ал.6 ГПК.
В осъдителната част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8