Определение по дело №1267/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                O  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

Днес 08.10.2018г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1267/2018г. по описа на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба  и приложените  към нея документи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.(чрез юрисконсулт Ц. Хр.С.), против М.М.К. с ЕГН**********,***, по предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед от 22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС за:  сумата 5736.24лв., представляваща главница, непогасено задължение по Договор№PLUS–13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв.(две хиляди, сто деветдесет и три лева, седемдесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представляваща мораторна лихва  за периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г., констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост.констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че исковата молба отговаря на изискванията по редовност и допустимост, както и приложените писмени доказателства са допустими. От друга страна в срока за отговор на исковата молба, ответницата не депозира отговор и не взема становище относно предявения иск.

Съгласно чл.183 от ГПК ищецът следва да представи в съдебно заседание оригиналите на приложените документи.

Водим от изложеното и на основание чл.157 от ГПК,  чл.140 ал.3 от ГПК, съдът

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ВНАСЯ  гр.дело№1267/2018г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2018г. 11h30min., за която дата и час да се призоват страните: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.(чрез юрисконсулт Ц. Хр.С. с известие за доставяне-обратна разписка);  М.М.К. ***.

            ДОПУСКА като доказателства: Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. с погасителен план; Общи условия по договор за кредит; покана за доброволно изпълнение; обратна разписка; ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:  Ищецът твърди, че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключило с М.М.К.(кредитополучател) Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски  кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 6000.00лв. и закупуването на застраховка от 1008.00лв. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.3 от договора, за ответницата възниква задължението да погаси заема на 30бр. месечни вноски(всяка по 341.39лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 47.85% и годишния лихвен процент - 36.41%, посочени в параметрите по договора. М.М.К. е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.02.2017г., като до този момент били платени 5бр. вноски. Съгласно ОУ по договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Фактът на предсрочна изискуемост настъпил на 20.03.2017г.(датата на втората пропусната месечна вноска), за което кредиторът е изпратил изрично уведомление на длъжника. От посочената дата вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. Твърди се, че  М.М.К. дължи и обезщетение за забава в размер на 569.52лв., начислено върху оставащата неизплатена главницата по заема, за периода:  20.03.2017г.-11.03.2018г.  С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:********* срещу М.М.К. е било образувано ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед от 22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за:  сумата 5736.24лв., представляваща непогасено задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 2193.71лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представлявща мораторна лихва  за периода:  20.03.2017г.-11.03.2018г.; сумата 219.99лв., представляваща направените по делото разноски. С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда да приеме за установено, че  е налице вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  по отношение на М.М.К. съгласно Заповед№3006/11.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№585/2018г. ГОРС, за: сумата 5736.24лв., представляваща непогасено задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 2193.71лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представлявща мораторна лихва  за периода:  20.03.2017г.-11.03.2018г. Претендира разноски в исковото и заповедното  производство.

            Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.

            „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключило с М.М.К.(кредитополучател) Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски  кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 6000.00лв. и закупуването на застраховка от 1008.00лв. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.3 от договора, за ответницата възниква задължението да погаси заема на 30бр. месечни вноски(всяка по 341.39лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 47.85% и годишния лихвен процент - 36.41%, посочени в параметрите по договора. М.М.К. преустановила плащането на вноските по кредита на 20.02.2017г., като до този момент били платени 5бр. вноски. Съгласно ОУ по договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Кредиторът е изпратил изрично уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. От посочената дата вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:********* срещу М.М.К. е било образувано ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед от 22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за:  сумата 5736.24лв., представляваща непогасено задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 2193.71лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представлявща мораторна лихва  за периода:  20.03.2017г.-11.03.2018г.; сумата 219.99лв., представляваща направените по делото разноски.

            Съгласно ЗЗД договорът за заем е реален договор – счита се за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите бъдат предадени на заемателя в конкретния случай е предоставен кредит в български лева. Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от страните  срок, ответницата  не е осъществила действия iure et facto  - да върна заетата сума. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на изправната страна по договора. Следва да се напомни на страните, че всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК, респ. противната страна може да изложи правопогасяващи/правоизключващи възражения.  Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение – договора за заем(въобще че е налице възникнало облигационното правоотношение, за което са налице валидни и обективирани волеизявления на страните с полагането на подписи) или даването на сумата със задължението на ответницата да я върне, в т.ч. и как са формирани претенциите за главницата, т.н. „надбавка-печалба на кредитора”, договорната лихва, както и настъпила  ли е изискуемостта относно всяка една от тях. Съгласно чл.6 от ЗПК, кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Задължителното съдържание на договора включва: определяне на годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Ответникът следва да докаже, че е погасил, съгласно договора получената сума до приключване на съдебното дирене, респ., че редовно и срок е погасявал задълженията си, изплащайки седмичните вноски, погасявайки задълженията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Отрицателни факти в процеса не се доказват. 

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                 Районен съдия: