Решение по дело №1156/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по жалба вх. № 8821/15.10.2024 г. на М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с адрес: гр. Пазарджик, [улица], № 33 против Решение № 9650/13.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбата е подадена чрез Държавната агенция за бежанците до Административен съд – Пазарджик, подробна е и е изготвена на български език. Съдът е констатирал, че жалбата страда от нередовности, тъй като не е подписана нито от лицето, посочено за неин подател съобразно изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК, нито от упълномощен процесуален представител. С Разпореждане № 3968/21.10.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата. В тази връзка по делото е постъпила Молба вх. № 9295/30.10.2024 г. от адв. П., в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя, ведно с пълномощно, подписан препис от жалбата – л. 129-130 от делото и декларация от заклет преводач.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно. Излага твърдение, че обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че изложените съображения основаващи отказа за предоставяне на статут на бежанец са незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си по произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот. Посочва, че в Сирия е служил в редовната армия и избягал от нейните редици, след което бил осъден за отклонение от военна служба. Излага съображения за приложение на принципа „забрана за връщане“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован в срока по чл. 85 от ЗУБ, явява се лично и с процесуален представител адв. П., както и с преводач М. А. М. Х., с представена по делото нотариално заверена декларация за извършване на превод. Поддържа жалбата. Излага становище, че от събраните доказателства в настоящото производство, вкл. тези предоставени от Държавна агенция за бежанците, както и от представените от жалбоподателя е видно, че жалбата е основателна, поради което моли да се отмени обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Оспорва жалбата с писмен отговор, чрез юрк. Г. постъпил по електронна поща с вх. № 9432/04.11.2024 г. и на хартиен носител с вх. № 9534/06.11.2024 г. Излага подробно становище за законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба входящ № 105450-9184/05.09.2023 г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, при МВР, М. А., от Сирия е поискал закрила в Република България.

На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба входящ № 5517/19.09.2023 г. на РПЦ - Харманли, на която дата е регистриран като М. (собствено) АЛХАЛЕД (фамилно) Ф. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност-арабин, религия: мюсюлманин-сунит, семейно положение-неженен, [ЛНЧ].

Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ, удостоверяващ самоличност му.

Образувано било производство за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф., но същото е прекратено с Решение № 20512/10.12.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС на основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУБ, тъй като лицето е напуснало нелегално мястото за настаняване страната. Установява се, че жалбоподателят е заминал за Австрия. Впоследствие е бил върнат от там.

С Молба с peг. № УП 30531/31.05.2024 г. М. А. Ф. е заявил искане за възобновяване на производството му за предоставяне на международна закрила. На основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ и въз основа на докладна записка peг. № УП 30531/31.05.2024 г., адресирана до директора на РПЦ-Харманли, производството за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф. е възобновено.

Съгласно представените по делото многобройни писмени доказателства, в хода на административното производство, настоящият адрес на лицето е променен на гр. Пазарджик, [улица], поради което и компетентният да разгледа жалбата съд е Административен съд – Пазарджик.

С жалбоподателя е проведено интервю в производство по общия ред за предоставяне на международна закрила, с цел да представи обстойно фактите и да изясни причините, поради които е напуснал страната си по произход и е подал молба за закрила в Република България.

В рамките на интервюто, надлежно протоколирано в Протокол от проведено интервю рег. № УП30531/03.06.2024 г. (л. 65-68 от делото), жалбоподателят е заявил следното: роден е през 2004 г. в Дейр Алзор, където живял до 2017 г. След това заминал за Дамаск, заедно със семейството си. През 2021 година се преместил в гр. Рас Алайн, намиращ се в близост до турската граница, където живял до началото на месец юли 2023 г., завършил шести клас. Работил като хлебар, пицар. Не бил семеен. Имал лична карта в Сирия. Посочва, че етническата му принадлежност е арабин и изповядва религията на мюсюлманин-сунит. Споделя, че през месец юли 2023 година напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално, след като правил многократни опити от края 2022 г. Отначало се установил в гр. Сакалия, а след това заминал за Истанбул. По време на престоя си в Турция не е имал проблеми с властите и никой не го е принуждавал да се връща в Сирия. Напуснал Турция, защото знаел, че ако бъде хванат, ще го върнат в Сирия. Затова и целта му била да отиде в Австрия при братята си. През месец август 2023 г. влязъл в Р. България нелегално. Тоест от показанията на жалбоподателя следва, че в Турция е пребивавал само около месец.

В рамките на интервюто жалбоподателят изрично е заявил, че не е осъждан и спрямо него няма заведени съдебни дела, както и, че не е участвал във военни формирования (виж л. 67 от делото).

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е представено писмо рег. № УП30531/30.07.2024 г., с което ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето М. А. Ф..

От събраните по делото доказателства – регистрационен лист (л. 115-116) и Протокол от интервю (л. 66), се установява, че бащата на лицето е починал, майка му, единия му брат и едната му сестра са в Сирия, другите му двама братя са в Австрия, а другата му сестра е в Нидерландия.

При горните установява, от страна на ответния административен орган е издадено процесното решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови отказа, председателят на ДАБ при МС се е позовал от една страна на представените по делото Справки за Сирийската арабска република от 12.07.2024 г. и 25.08.2024 г. и от друга, на събраните в хода на процедурата доказателства, включително заявените от жалбоподателя обстоятелства. Прието е, че не са налице нито едно от условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е издадено на 13.09.2024 г., връчено е на 26.09.2024 г.

Едва с подадената пред съда жалба на 10.10.2024 г. от страна на жалбоподателя е заявено, че същият е служил в редовната сирийската армия и е избягал от нейните редици. В тази връзка и с оглед дадените от съда указания с Определение № 4165/31.10.2024 г., от страна на жалбоподателя е представено Извлечение от съдебен регистър, издадено от Териториално поделение на „Криминална полиция“ в Хасаке, валидност три месеца, ведно с превод на български език – л. 161-164 и л. 174-176 от делото. Същото е издадено от Министерство на вътрешните работи, Сили за вътрешна сигурност, Дирекция „Криминална полиция“ и е с дата на издаване 30.09.2024 г. От съдържанието на извлечението от съдебния регистър става видно, че М. А. Ф., роден в Дейр Еззор през 2004 г. е осъден за отклоняване от задължителна военна служба с Бюлетин № 221 от 21.03.2022 г. на десет години затвор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 26.09.2024 г., лично срещу подпис, видно от отбелязването на самото решение. Жалбата е подадена на 10.10.2024 г., чрез Председателя ДАБ при МС до Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което отказва статут на бежанец, респ. отказва хуманитарен статут. Предвид това и доколкото оспореното решение касае именно отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, настоящият състав намира, че процесното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на решението. Предвид това, решението е издадено в установената от закона форма.

По приложението на материалния закон и спазване на административнопроиводствените правила, настоящият състав намира следното:

Преди да издаде оспореното решение, административния орган е събрал относимите към случая данни и информация, осъществил е интервю с жалбоподателя, събрал е данни за страната му произход и е взел становището на ДАНС по повод евентуалното предоставяне на закрила на лицето. При постановяване на решението административният орган се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства и изложените от жалбоподателя твърдения, включително посоченото, че същият не е служил във военни формирования и не е съден и осъждан.

В този контекст, следва да се отбележи, че от съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 – т.3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.

Търсещият закрила излага факти пред административния орган, че търси закрила, защото търси държава, която да го приеме и искал само да е в близост до братята си, разбрал, че не може да отиде другаде и се съгласил да остане в България (л. 68 от делото). Същевременно с жалбата си пред съда въвежда оплакване, че е осъден за отклонение от военна служба, поради което счита, че следва да му бъде предоставена закрила. Представя и доказателства, че към 2022 г. е осъден на десет години затвор за отклонение от военна служба.

Съгласно т.169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 е посочено, че съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта.

В този контекст от една страна установява се от приетите по делото справки за Сирийската арабска република, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. От друга страна, жалбоподателят не е заявил опасения от преследването му към момента на провеждане на административното производство. Точно обратното, заявил е, че търси нова държава за пребиваване и предвид невъзможността да бъде приет при братята си (в Австрия), е съгласен да остане в България. В хода на съдебното производство обаче твърди, че е осъден поради отклонение от военна служба и при евентуалното си завръщане в Сирия отново би бил съден от редовната сирийска армия за бягството си. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени през призмата на това, че данни за осъждане на лицето М. А. Ф., роден през 2004 г. в Сирия са представени едва след постановяване на процесното решение на Председателя на ДАБ. Такива обстоятелства въобще не са твърдени пред административния орган, но са относими към процедурата по предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Жалбоподателят действително не разполага с реални документи за самоличност, удостоверяващи идентичността му с М. А. Ф., а само с издадена Регистрационна карта на чужденец с оглед изложените от него твърдения.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. В този смисъл Решение № 3730 от 27.03.2024 г. по адм. д. № 11964/2023 г. на Върховен административен съд.

Предвид горните, настоящият състав намира, че доколкото по делото са събрани нови доказателства, които не са били известни при постановяване на процесното решение и не са взети предвид при установяване основанията за предоставяне на статут на бежанец, респ. хуманитарен статут на жалбоподателя, но са относими към искането на жалбоподателя, то решението на председателя на ДАБ следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, при което бъде извършено задълбочено интервю с жалбоподателя, в рамките на което бъде установено дали същият действително е М. А. Ф., какво е отношението му към войната в Сирия и дали се доказва, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта или, че ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. По тези съображения решението следва да бъде отменено, преписката върната на административния орган за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, а жалбата се явява основателна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пресл. второ АПК, Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Сирия Решение № 9650/13.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.