№ 7175
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело №
20231100114088 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Б.И.” АД поддържа твърдение, че в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на ответника А. А. С. бил осъден с Решение №
282/17.01.2023г. по гр.д. № 10272/2021 г. по описа на СГС, I-2 състав, да
изпълни задълженията си по застрахователното правоотношение, като заплати
на наследниците на увреденото лице Ч.С.Н. застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва,
поради причинено от ответника ПТП на 25.11.2020 г. в гр. София. В
изпълнение на постановеното съдебно решение били определени по размер
следните обезщетения, които ищецът бил длъжен да заплати на правоимащите
увредени трети лица: сумата от 60 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 10 304,77 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочените суми от
09.05.2021 г. до окончателното им изплащане. За посочените суми, срещу ЗК
„Б.И.” АД били издадени изпълнителни листове, въз основа на които били
1
образувани изпълнително дело № 20238590400139 и изпълнително дело №
20238590400140 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ.
Съобразно допълнително направено уточнение от ищеца, обективирано в
молба с вх. № 8763/25.01.2024 г. вземането по изпълнително дело №
20238590400139 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ било в общ
размер на сумата от 81 906,65 лева, от които: 60 704,77 лева – главница; 12
076,88 лева – законна лихва за периода от 09.05.2021 г. – 10.04.2023 г.; сумата
от 815,64 лева – представляваща разноски в съдебното производство и сумата
от 8309,36 лева – представляваща разноски по изпълнителното производство
(адвокатски хонорар и разноски на ЧСИ). Вземането по изпълнителния лист е
било погасено чрез плащане от ЗК „Б.И.” АД на 10.04.2023 г.
Вземането по изпълнително дело №20238590400140 по описа на ЧСИ
С.С. е било в общ размер на сумата от 3951,45 лева, от които сумата от 2731,40
лева – неолихвяемо вземане /адвокатски хонорар в гражданското
производство/ и сумата от 1220,05 лева – разноски по изпълнителното
производство (адвокатски хонорар и разноски на ЧСИ). Вземането по
изпълнителния лист е било погасено чрез плащане от ЗК „Б.И.” АД на
06.04.2023г.
Ищецът поддържа, че в резултат от извършените плащания, той е
придобил регресното право срещу лицето, чиято гражданскаотговорност е
била застрахована, след като вече е изплатил присъденото застрахователно
обезщетение в полза на увредените лица по образуваните изпълнителни дела.
Регресното право на застрахователя произтичало от факта, че според влязлото
в сила съдебно решение, процесното ПТП е било реализирано поради
виновното противоправно поведение на ответника А. А. С., който при
управление на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* МХ, по
ул. „Лайош Кошут“, с посока на движение - от ул. „Бузлуджа“ към бул. „Ген.
Скобелев“ и извършвайки маневра за завой на ляво в посока пл. „Руски
паметник“ ударил пресичащия пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“
пешеходец Ч.С.Н., след което напуснал мястото на местопроизшествието.
С оглед последното от споменатите обстоятелства, ищецът твърди
да е легитимиран да реализира регресно право по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, като
получи от прекия причинител на вредите платената на увреденото лице сума
на застрахователното обезщетение.
2
При изложените фактически обстоятелства и доколкото твърди да е
заплатил на увреденото лице общо сумата от 85 858, 10 лева, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 85 858, 10 лева
– представляваща част от регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод на
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 25.11.2020г., представляващо
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на исковата
молба – 15.12.2023 г. до окончателното й плащане.
С оглед очаквания изход от делото, ищецът претендира за осъждане на
ответника да му заплати и направените съдебни разноски в процеса.
Исковата претенция не е оспорена от ответника А. А. С.. След връчване
на препис от исковата молба и доказателствата, ответникът не е изразил
изрично становище по допустимостта и основателността на иска. В
проведените открити съдебни заседания на 11.07.2024 г. и на 28.11.2024 г.,
ответникът – макар и редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК -
не се яви пред съда и не ангажира процесуална позиция по предявените срещу
него искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите като доказателства преписи от книжа по ДП
№ ЗМ 11340/2020 г. по описа на Сектор „РТП“ – „ОР“ - СДВР, пр. пр. №
44560/2020 г. по описа на СРП: Констативен протокол № К-580 от 25.11.2020
г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2020 г. сочат, че на
25.11.2020 г., около 18. 05 ч. в гр. София, неизвестен автомобил с неустановена
марка, модел и регистрационен номер, управляван от неустановен водач се е
движил по бул. „Ген. Скобелев“, с посока от ул. „Лайош Кошут“ към площад
„Руски паметник“ като в района на номер 46 А, водачът участва в ПТП с
намиращия се на платното за движение пешеходец Ч.С.Н., след което напуска
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР и да изчака на място
тяхното пристигане.
От приетите като доказателства по делото Удостоверение от СДВР от
11.08.2021 г., както и Постановление за привличане на обвиняем от 13.01.2022
3
г. на СРП се установи, че във връзка с настъпилото ПТП на 25.11.2020 г. е било
образувано ДП № ЗМ 11340/2020 г. по описа на Сектор „РТП“ – „ОР“ - СДВР,
пр. пр. № 44560/2020 г. по описа на СРП, в хода на разследването на което е
установено по категоричен начин, че лекият автомобил участник в процесното
ПТП е „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ *******, като същият е управляван от
водача А. А. С..
От съдържанието на приетото Постановление за приличане на обвиняем
от 13.01.2022 г. на СРП се установи, че водачът А. А. С. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 25.11.2020 г., около
18:05 ч., в гр. София, по бул. „Ген. Скобелев“, с посока на движение от ул.
„Лайош Кошут“ към площад „Руски паметник“, при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ ******* и в района на
кръстовището, образувано с ул. „Лайош Кошут“, водачът в нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно – чл. 6, т. 1
от ЗДвП, чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП, както и на чл. 119,
ал. 4 от ЗДвП предприел извършване на маневра завиване наляво от ул.
„Лайош Кошут“ по бул. „Ген. Скобелев“ към площад „Руски паметник“, като
навлязъл на пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“ и не пропуснал
пешеходеца Ч.С.Н., който е пресичал отляво надясно спрямо посоката на
движение на МПС и е реализирал ПТП с пешеходеца, в резултат от което
причинил на същия телесни увреждания – счупване на голямопищялната кост
на дясната подбедрица.
От съдържанието на приетите като доказателства по делото медицински
документи /находящи се на л. 64-115/ се установи, че в резултат от процесното
ПТП на 25.11.2020 г., пострадалото лице – пешеходецът Ч.С.Н. е получил
следното травматично увреждане – счупване на горния край на тибията (голям
пищял) – закрито, във връзка с което е било извършено оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – открито наместване на фрактурата с
поставена вътрешна фиксация, тибия и фибула.
От представената по делото Епикриза /л. 106/ се установява, че на
28.01.2021 г. Ч.С.Н. е постъпил за пореден път в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, където е била извършено хирургично лечение на меките и костни тъкани
във връзка с получени усложнения – възпаления и секреция от оперативната
4
рана, като същият е бил изписан на 05.02.2021 г.
Съдържането на прието като доказателство Решение от 17.01.2023 г.,
постановено по гр. д. № 10272/2021 г. съгласно описа на 2 с-в при СГС, ГО,
мотивира извода, че споменатият съдебен състав на Софийски градски съд е
осъдил дружеството ЗД „Б.И.“ АД /която има качеството на ищец в настоящия
процес/ да заплати на М..П.Н. и П.Ч.Н. – конституирани като ищци по делото,
на мястото на Ч.С.Н. (починал в хода на производството по делото), в
качеството им на негови наследници по закон - на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им Ч.Н., вследствие
увреждания от ПТП от 25.11.2020 г., както и сумата от 10 704, 77 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 09.05.2021 г.
до окончателното им изплащане. Със същото решение, застрахователят е бил
осъден да заплати и сумата от 815, 64 лева за съдебни разноски. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. М.Т. сумата от
2 731, 40 лева – адвокатско възнаграждение, както и по сметка на СГС –
сумата от 1 998, 91 лева – държавна такса, дължима на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
С постановеното решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
50 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева.
Установява се, че на 21.03.2022 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
10272/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в в полза на наследниците на Ч.С.Н. –
М..П.Н. и П.Ч.Н. за присъдените с решението от 17.01.2023 г. по гр. дело №
10272/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в обезщетения в размер на 50 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
както и за сумата от 10 704, 77 лева - застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 09.05.202 г. до окончателното им изплащане, както и
за сумата от 815, 64 лева – съдебни разноски.
Установява се, че въз основа на издадения в полза на наследниците на
Ч.С.Н. изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20238590400139 на
ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, по което до длъжника ЗД „Б.И.“ АД е била
5
изпратена Покана за доброволно изпълнение от 27.03.2023 г., с която
застрахователното дружество е поканено да заплати сумата от 60 704, 77 лева
– главница, разноски – 815, 64 лв., лихви – 11 788, 03 лева, сумата от 60 лева –
допълнителни разноски и сумата от 126 лева – разноски по изпълнителното
дело, както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с
вкл. ДДС в размер на 5 129, 69 лева – в полза на ЧСИ С.С., както и други суми,
дължими до този момент, в общ размер на 3 000 лева /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за в.л. и др./. Видно от съдържанието на
поканата, общото задължение по изп. дело № 20238590400139 към 27.03.2023
г. е в размер на 81 624, 13 лева.
Установява се, че на 21.03.2022г. е издаден и изпълнителен лист по гр. д.
№ 10272/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в, с който ЗД „Б.И.“ АД е осъдено
да заплати на адв. М.Н.-Т. сумата от 2 731, 40 лева – адвокатско
възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изп. дело № 20238590400140 на ЧСИ С.С., видно от което до
длъжника ЗД „Б.И.“ АД е била изпратена Покана за доброволно изпълнение от
27.03.2023 г., с която застрахователното дружество е поканено да заплати
сумата от 2731, 40 лв. – неолихвяема сума, сумата от 60 лева – допълнителни
разноски и 126, 00 лева – разноски по изп. дело, както и такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 362, 05
лева в полза на ЧСИ С.С., както и други суми, дължими към този момент в
общ размер на 730, 00 лева. Видно от съдържанието на поканата, общото
задължение по изп. дело № 20238590400140 към 27.03.2023 г. е в размер на
4 009, 45 лева.
Установява се, че ЗД „Б.И.“ АД е изплатило присъдените застрахователни
обезщетения на наследниците на пострадалото при ПТП лице - посредством
приетите като доказателства по делото платежно нареждане с рег. № FT
******* от 10.04.2023 г. (на лист 151 от делото) за сумата от 81 906, 65 лева, и
платежно нареждане с рег. № FT ******* от 10.04.2023 г. (на лист 154 от
делото), за сумата от 3951, 45 лева, които са наредени за превод от сметката на
застрахователя ЗД „Б.И.“ АД, по сметката на ЧСИ С.С., при посочени
основания за паричните преводи - съответно изпълнително дело №
20238590400139 и изпълнително дело № 20238590400140 и двете по описа на
ЧСИ С.С..
6
Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза обосновава
следните правно значими изводи:
На 10.04.2023г. е извършен превод от сметка в „ОББ“АД, с наредител ЗД
„Б.И.“АД за сума в размер на 81 906,65 лева. Сумата на превода е насочена по
сметка в „Общинска банка“ АД с титуляр ЧСИ С.С., а основанието за
извършване на превода е ИД 20238590400139. Съгласно поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ С.С. рег. № 859 входирана с вх. № СД-
02553/28.03.2023 г. в ЗД „Б.И.“ АД за превод на дължимата сума е посочената
същата сметка.
На 06.04.2023г. е извършен превод от сметка в „ОББ“ АД, с наредител ЗД
„Б.И.” АД за сума в размер на 3 951,45лв. Сумата на превода е насочена по
сметка в „Общинска банка” АД с титуляр ЧСИ С.С., а основанието за
извършване на превода е ИД 20238590400140. Съгласно поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ С.С. рег. № 859 входирана с вх. № СД-
02552/28.03.2023 г. в ЗД „Б.И.“ АД за превод на дължимата сума е посочената
същата сметка.
Съгласно заключението от експертизата, преведената сума в размер на 81
906,65 по изпълнително дело 20238590400139 е формирана, както следва: 60
704,77лв. - разходи за застрахователни обезщетения; 3 000 лв. - адвокатско
възнаграждение; 6 364, 45 лв. - присъдени съдебни разноски и сумата от
11 837, 43 лв., формирана като общ сбор от дължимите лихви. Преведената
сума в размер на 3 951, 45лв. по изпълнително дело 20238590400140 е
формирана, както следва: 3 403, 40 лв. – адвокатско възнаграждение и 548, 05
лв. – за присъдени съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Предявената претенция се основава на твърдението, че ищецът, в
качеството на застраховател, който е изпълнил задължението си да заплати
дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, има право да получи сумата
на основателно изплатеното на трето лице застрахователно обезщетение
обратно от лицето, което при настъпване на пътно-транспортното
произшествие е извършило нарушение по ЗДвП и е напуснал
7
местопроизшествието без да уведоми органите на реда.
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Следователно, фактическият състав на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ включва следните предпоставки: 1/ реализиране на обезпечено
застрахователно събитие по вина на застрахования при застрахователя
ответник, изразяващо се в причинени вреди в резултат от настъпило ПТП при
управление на автомобил, застрахован в ищцовото дружество по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2./ напускане мястото на
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; и 3./ изплащане на обезщетение от застрахователя в полза
на пострадалия. В тежест на ищеца е да установи възникнало регресно право
по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ при очертания по-горе фактически състав.
Няма спор по делото, а и от приетите доказателства – Констативен
протокол № К-580 от 25.11.2020 г., Протокол за оглед на местопроизшествие
от 25.11.2020 г. безспорно се установи, че на 25.11.2020 г., около 18.05 ч., в гр.
София е настъпило пътно-транспортно произшествие между неизвестен
автомобил, управляван от неустановен водач, който се движел по бул. „Ген.
Скобелев“, с посока от ул. „Лайош Кошут“ към площад „Руски паметник“ и
пешеходеца Ч.С.Н..
Съдът намира за установен и факта на напускане на процесното ПТП от
страна на ответника по делото. В тази връзка, на първо място от приетия като
доказателство по делото Констативен протокол № К-580 от 25.11.2020 г. на
СДВР, отдел „Пътна полиция“, с който е установено извършването на
процесното ПТП и е описан механизма на настъпването му се установи, че в
8
същия протокол е отбелязано, че водачът на участвалото в ПТП моторно
превозно средство е напуснал местопроизшествието без да уведоми
компетентните органи на МВР и да изчака тяхното пристигане. Настоящият
съдебен състав намира, че констативният протокол за ПТП, в частта му за
напускане от ответника на процесното местопроизшествие следва да бъде
кредитиран, тъй като от една страна протоколът за ПТП като официален
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, в който
смисъл е формираната трайна съдебна практика (решение № 24/10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т.о, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008г. на ВКС, II т.о., в решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г.
на ВКС).
В конкретния случай, съставеният от органите на КАТ – Констативен
протокол за ПТП № К-580 от 25.11.2020 г. е издаден на същата дата, след
посещение на място от дежурен полицай при „ОПП“ – СДВР, поради което е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179,
ал. 1 ГПК материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно
лице в кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1
ЗДвП и чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към
ГФ (ДВ бр. 8/2009) – форми и ред. В качеството на официален свидетелстващ
документ, протоколът има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното в него обстоятелство, пряко възприето от съставителя
му. От друга страна, отразеното в Протокола за ПТП обстоятелство относно
напускането на местопроизшествието от страна на водача на лекия автомобил
– ответник в настоящото производство се потвърждава и от останалите
събрани доказателства по делото. В този смисъл посоченият факт се
потвърждава и от приетото като доказателство по делото Удостоверение от
11.08.2021 г., издадено от СДВР, от което се установява и участието на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД. От
съдържанието на удостоверението се установи, че в хода на разследването по
образуваното досъдебно производство № ЗМ 11340/2020 г. по описа на Сектор
РТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 44560/2020 г. по описа на СРП е било установено
по категоричен начин, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ
******* е неустановеният участник в пътно-транспортното произшествие,
9
настъпило на 25.11.2020г., при което е била нанесена средна телесна повреда
на пещеходеца Ч.С.Н., като същият е бил управляван от водача А. А. С., който
след настъпване на ПТП-то е напуснал местопроизшествието, без да уведоми
органите на МВР. При преценка на доказателствената сила на
удостоверението, настоящият съдебен състав взе предвид, че приетото като
доказателство удостоверение материализира удостоверителното изявление на
държавния орган, който е компетентен да установява факти от категорията на
посочените в документа.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за
установен по делото факта, че на 25.11.2020 г., в гр. София, по бул. „Ген.
Скобелев“, в района на кръстовището, с ул. „Лайош Кошут“ е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ *******, управляван
от водача А. А. С., при което същият предприел извършване на маневра
завиване наляво от ул. „Лайош Кошут“ по бул. „Ген. Скобелев“ към площад
„Руски паметник“, като навлязъл на пътното платно и не пропуснал
пешеходеца Ч.С.Н., в резултат от което му причинил телесни увреждания –
счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица.
Налице е осъществено противоправно деяние от водача на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ ******* – А. А. С., който поради
нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил виновно ПТП
на 25.11.2020 г. Посочените факти, съдът намира за съдебно установени по
образуваното НОХД № 2785/2022 г. по описа на СРС, 102 с-в, както и по гр. д.
№ 10272/2021г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в, по което споразумението на
наказателното дело е прието за задължително за гражданския съд.
В тази връзка, настоящият съдебен състав взема предвид обвързващата
сила на одобреното от наказателния съд споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1
от НК, имащо последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд,
установяващо по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл. 300 ГПК.
Установено е наличието на застрахователно правоотношение в срока на
действие на което е възникнало застрахователно събитие - ПТП, виновно
причинено от водача на застрахования при ответника автомобил, както и
фактът, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на
10
контролните органи, а присъствието му по закон е било задължително.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената
законова разпоредба, то е задължително когато при произшествието има убит
или ранен човек. Безспорно е установено по делото, че при процесното ПТП е
бил ранен пешеходецът Ч.Н., както и това, че водачът на автомобила е
напуснал произшествието, макар да е бил длъжен да изчака контролните
органи. Следователно, налице е и допълнителното условие за реализиране на
регрес срещу застрахования по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ -
ответникът е напуснал мястото на ПТП.
Във връзка с деликтната отговорност на водача на МПС - ответник по
настоящото дело е ангажирана отговорността на ищцовото дружество ЗД
„Б.И.“ АД – като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Предвид това, съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на правната норма на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради
което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ ******* – А. А. С. за
заплащане на застрахователя присъденото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, ведно с дължимите лихви и сторените разноски.
В резултат от процесното ПТП на 25.11.2020 г., на наследниците на
пострадалото лице е било изплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за сумите, които са били присъдени с постановеното по
делото решение от 17.01.2023 г. по гр. дело № 10272/2021 г. по описа на СГС, I
ГО, 2 с-в.
В обхвата на обезщетението се включват и платените от застрахователя
лихви и разноски, които се претендират от ищеца по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на определеното от съда
обезщетение в производството по гр. дело № 10272/2021 г. на СГС, I ГО, 2 с-в
в полза на пострадалото от произшествието лице не обвързва делинквента,
тъй като последният не е участвал в процеса в който е постановен съдебният
акт / гр. д. № 10272/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в/, доколкото не е бил
привлечен в качеството на трето лице – помагач. Поради изложеното,
11
настоящият съдебен състав намира, че съдът в настоящото производство
дължи самостоятелна преценка на вида на телесните увреждания, които е
получил пострадалото лице и справедливия размер на обезщетението.
Анализирайки представените по делото медицински документи
/находящи се на л. 70-80/ и липсата на каквито и да е възражение от страна на
ответника в настоящия процес - съдът достигна до извода, че размерът на
платеното обезщетение е съответен на уврежданията и на принципа за
справедливостта, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо, изплатените обезщетения за неимуществени вреди в размер на
сумата от 50 000 лева, съдът намира за справедливо определени и
съответстващи на уврежданията, поради което исковете са основателни.
Не е спорно по делото, че в резултат от процесното ПТП пострадалото
лице е претърпял и имуществени вреди, за които в резултат на процесното
събитие от застрахователя е изплатено обезщетение в размер на 10 304,77
лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ следва да бъде уважена до размера, в който
са уважени главниците от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 10 304,77 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с
присъдената върху тях лихва за периода от 09.05.2021 г. до окончателното им
изплащане, както и следващите се в тежест на застрахователя разноски по
делото в размер на 815, 64 лева – разноски в гражданското производство по гр.
д. № 10272/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в, за които е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2022 г. по гр. д. № 10272/2021 г. по описа на СГС, I
ГО, 2 с-в, както и за сумата от 2731, 40 лева – адвокатско възнаграждение,
заплатено от ЗД „Б.И.“ АД в полза на адв. М.Н.-Т., за която е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2022 г. по гр. д. № 10272/2021 г. на СГС, I ГО, 2 с-
в.
Видно от представените по делото писмени доказателства след влизане в
сила на горепосоченото решение, ищецът ЗД „Б.И.“ АД е изплатил в полза на
наследниците на пострадалото лице цялата присъдена сума по процесния
деликт.
Според приложените по делото покана за доброволно изпълнение изх. №
1243/27.03.2023 г. по изп. дело № 20238590400139 и покана за доброволно
12
изпълнение изх. № 1246/27.03.2023 г. по изп. дело № 20238590400140 на ЧСИ
С.С., ЗД „Б.И.“ АД е дължало суми по горепосочените изпълнителни листове в
размер на: сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 10 704,77 лева – обезщетение за имуществени вреди, сумата от 815,
64 лв. – разноски по гр. дело № 10272/2021 г. по описа на СГС, сумата от 2731,
40 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 10272/2021 г. по
описа на СГС, ведно със законна лихва в размер на 12 076,88 лева за периода
от 09.05.2021 г. до 10.04.2023 г., както и разноски в изпълнителното
производство, в общ размер на сумата от 9529, 41 лева.
Общият размер на задължението на ищцовото дружество ЗД „Б.И.“ АД е в
размер на 85 858, 10 лева, която сума е била погасена от застрахователя с два
превода към ЧСИ С.С. – на 10.04.2023 г. в размер на 81 906,65 лева и 3951,45
лева според приложените на л. 151 и л. 154 от делото платежни нареждания.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по делото, че ищецът
в настоящото производство ЗД „Б.И.“ АД е погасил сумите, за които е бил
осъден да заплати на наследниците на пострадалото лице Ч.С.Н. под формата
на застрахователно обезщетение.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 15.12.2023 г. до деня на окончателното изплащане на
присъдената сума.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 8 от ГПК,
ответникът дължи на ищцовото застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД
сторените в производството разноски, в размер на 9 500 лв., съобразно
приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК - за държавна такса, депозит за
ССчЕ и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
13
управление: гр. София, бул. „*******, и съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* – чрез адв. М. Г., на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ - сумата от
85 858, 10 лева /осемдесет и пет хиляди осемстотин петдесет и осем лв. и
десет ст./ – представляваща изплатено от ЗД „Б.И.“ АД застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на наследниците на пострадало при ПТП на 25.11.2020г. лице, ведно със
законна лихва върху присъдените главници за периода от 09.05.2021 г. до
10.04.2023 г., както и направените разноски в гражданското производство по
гр. дело № 10272/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в и по изпълнително дело
№ 20238590400139 и изп. дело № 20238590400140 и двете по описа на ЧСИ
С.С., ведно със законна лихва върху посочената по- горе обща сума на
присъдената главница, за периода, считано от датата на предявяването на иска
пред настоящия съд - 15.12.2023г., до деня на окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, и съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* – чрез адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 9500
лева /девет хиляди и петстотин лв./, представляваща направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14