№ 439
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. от АК Варна
срещу Разпределение № 10967/19.08.2022 г. на суми, постъпили от публична продан на
недвижими имоти по изп. дело № 20198330400721 на ЧСИ В. М., рег. №*** на КЧСИ,
с район на действие ОС Русе.
Жалбоподателят счита обжалваното разпределение за неправилно и
незаконосъобразно, като твърди, че ЧСИ не е спазил реда по чл. 135 и чл. 136 ЗЗД.
Оспорва посоченият размер на задължението му към „Ю. Б.“ АД – 125405,22 лв.,
доколкото при предходното разпределение бил посочен друг размер, а именно-
110569,76 лв. Не били отчетени авансово изплатените суми в банката след образуване
на изп. дело, сумите по изп. дело, неправилно била изчислена дължимата законна
лихва към 19.08.2022 г. и същата не била дължима, не дължал разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1948,75 лв., нито пък главницата била в размер на
91608,29 лв. Жалбоподателят оспорва и посоченият в разпределението размер на
задължението към НАП 51917,60 лв., тъй като към януари, 2021 г. този размер бил
20727,87 лв., а ЧСИ не бил посочил въз основа на какво се дължи тази сума, от кога и
на какво основание. Възразява и срещу разпределянето на сумите в размер на 7882,30
лв. + 1061,20 лв. за такси по ТТРЗЧСИ на ЧСИ В. М., поради неспазване на реда по чл.
136 и чл. 137 ЗЗД. Конкретно намира, че сумата в размер на 1061,20 лв. с ДДС не
1
следва да се разпределя на ЧСИ, тъй като не представлява разноски, сторени от
взискател, които да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Заема
позиция, че тези суми не били платени авансово от взискателя и съставлявали частно
вземане на ЧСИ В. М., като възнаграждение за положения от него труд и съгласно
правилото на чл. 79, ал. 2 ГПК. Поради това тези суми не били сред вземанията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, т. е. това вземане на ЧСИ не било привилегировано. Относно
сумите в размер на 7882,30 лв. за извършени изп. действия пък заема позиция, че не му
били връчвани сметки от страна на ЧСИ за определените такси по реда на чл. 79, ал. 1
ЗЧСИ, поради което бил лишен от право на съдебна защита, както и не бил известен за
основанията, на които са начислени тези такси, респ. за какви изп. действия се отнасят.
Недопустимо и незаконосъобразно било, според жалбоподателя, ЧСИ сам да
разпределя за себе си сумите в размер на 7882,30 лв. за такси, които е следвало да
бъдат заплатени от взискателя и е следвало да бъде изготвена сметка, надлежно
съобщена на длъжниците. И относно сумите в общ размер на 7882,30 лв. заема
позиция, че съставляват частно вземане и поради това не се ползват с привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Отделно от това, оспорва определените размери на дължимите
такси от 7882,30 лв. като неправилно изчислени, както и поради неправилно изчислен
дълг съответно за АПС България ООД- 61526,34 лв. и Община Несебър – 1048,96 лв.
Претендира отмяна на обжалваното разпределение и връщане на изп. дело на ЧСИ за
изготвяне на ново разпределение, съобразно указанията на съда.
В законоустановения срок са постъпили възражения от взискателя Ю. Б. АД.
Останалите страни по разпределението не са депозирали писмени възражения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна, легитимирана да иска
оспорване на разпределението, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Ю. Б.“ АД
против солидарните длъжници „Л.Е.“ ЕООД и жалбоподателя Г. Д. Г. за заплащане на
сумите от 91 608,29 лв. – главница за периода 12.11.2018 г. – 20.05.2019 г., 4 916,43 лв.
– възнаградителна лихва за периода 21.11.2018 г. до 14.05.2019 г., 653,80 лв. –
мораторна лихва за периода 21.11.2018 г. – 20.05.2019 г., 225,41 лв. – такси за периода
21.12.2018 г. – 20.05.2019 г., 114 лв. – разноски по кредита, 1 953,96 лв. – държавни
такси по гражданското дело и 2 391,32 лв. – адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2019 г. По молба на взискателя са
възбранени и описани недв. имоти, собственост на дл. Г. Д. Г.: ап. №* на бул. "Г.Д."
№**, гр. Р. и ап. №* на бул. "Г.Д." №*, вх. *, гр. Р., върху които за обезпечаване на
вземанията й по изп. лист в полза на Банката е била учредена ипотека. В хода на
производството са последвали няколко публични продани. На последната проведена по
делото публична продан относно ап. №* на бул. "Г.Д." №*, вх. *, гр. Р. за периода от
2
18.07.2022 г. до 18.08.2022 г. с Протокол № 10940/19.08.2022 г. за купувач е обявен
присъединеният взискател Д. С. Н. за сумата в размер на 123 586,60 лв. По повод на
това е изготвено и обжалваното в настоящото производство разпределение, предявено
с Протокол № 10967819.08.2022 г.
С оглед въведените от жалбоподателя възражения против изготвеното
разпределение, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която дава следното заключение:
Вземанията на взискателите към 19.08.2022 г. по ИД № 20198330400721 са както
следва:
Вземането на „Ю. Б.“ АД е в размер на 125 405,22 лв., от които 91608,29 лв.
главница, 30154,40 лв. законна лихва върху главницата от 22.05.2019 г. до 19.08.2022
г., 1693,78 лв. разноски за адв. възнаграждение по гр. д., 1948,75 лв. разноски за адв.
възнаграждение в изп. дело.
Вземането на Община Русе, Отдел МДТ, съгласно писмо изх. №
R00004288/19.08.2022 г. /л. 864 от делото/ задължението на Г. Д. Г., към 19.08.2022 г.
за данък върху недвижимите имоти на апартамент №* е в размер на 226,62 лв.
Съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки, изх. № 18037220294241/05.07.2022 г. /л. 738- л. 740/, задълженията на Г. Д. Г.
към ТД на НАП Варна, офис Русе са в размер на 51 917,60 лв.
Вземането на присъединения взискател „Кредит Респект“ ООД, ЕИК *********
по ИД № 20188330400795 е в общ размер на 3759,85 лв., а по ИД № 20188330400792 е
в размер на 1410,09 лв.
Вземането на присъединения взискател Д. С. Н. по изп. лист № 260006/04.01.2021
г. е в размер на 16 448.43,11 лв., а по изп. лист № 1502/10.08.2022 г. в общ размер на
8695,97 лв.
Съгласно постъпило Удостоверение изх. № 6544/01.07.2022 г. от ЧСИ В. Н. дл. Г.
Д. Г. към 01.07.2022 г. има задължение към Община Русе по ИД № 20219140400817 в
общ размер на 1323,45 лв.
Посочените от вещото лице суми съответстват на посоченото в т. 2 на
обжалваното разпределение –участници в разпределението и техните вземания с изкл.
на вземането на взискателя Д. Н. по ч. гр. д. № 6179/2020 г. на РРС, където дължимата
законна лихва е изчислена на 286,66 лв. вместо както сочи експерта – 268,66 лв.
/вероятно допусната от ЧСИ техн. грешка/.
Относно погасените по изп. дело до момента суми, вещото лице дава заключение,
че същите са в общ размер на 14 950 лв., които са събрани от извършена публична
продан на имущество, собственост на Г. Д. Г. – гараж и разпределени с протокол №
6429/02.12.2020 г. Това разпределение е влязло в законна сила, като въз основа на него
3
са изплатени, респ. погасени следните задължения на жалбоподателя:
– вземания за разноски по принудително изпълнение по чл. 136 от ЗЗД:
- В полза на „Ю. Б.“ АД – 5129,58 лв.;
- В полза на ЧСИ – 1232,90 лв.
– вземания за дължими данъци на Община Русе, Дирекция МДТ за дължим
данък върху недвижими имоти в размер на 26,38 лева.
– вземания обезпечени с ипотека на „Ю. Б.“ АД – в размер на 8 561,14 лв. С тази
сума са погасени – неолихвяемо вземане, възнаградителна лихва в размер на 4916,43
лв., мораторна лихва в размер на 653,80 лв., такси 225,41 лв., разноски 114 лв.,
държавни такси 1953,96 лв. и част от адвокатско възнаграждение по изп. лист в размер
на 697,54 лв.
На 14.12.2020 г. на Община Русе са платени с платежно нареждане 26,38 лв. за
ДНИ, а на „Ю. Б.“ АД 13 890,72 лв.
Според вещото лице към 13.01.2021 г. няма неизплатени такси на взискателя
„Ю. Б.“ АД и всички разноски в размер на 5129,58 лв. са удържани с Разпределение №
6429/02.12.2021 г. и изплатени на 14.12.2020 г.
След извършени по делото справки експертът заключава, че описаните в
разпределението и извършени разноски по принудителното изпълнение, по ТТРЗЧСИ,
които са в полза на „Ю. Б.“ АД в размер на 192 лв., не са платени от Банката.
Експертът заключава още, че разноските, извършени от ЧСИ, включени в
разпределението от 19.08.2022 са описани по точки, съответстващи на Тарифата: по т.
5 за изготвяне от съдебния изпълнител на покана, призовка, уведомления и др. книжа –
общо с ДДС в размер на 810 лева; по т. 11 - за присъединяване на взискател 120 лева;
по т. 13 за изготвяне и предявяване на разпределение 72 лева; по т.31 допълнителни
разходи за такси, вещи лица, вписвания и др. – 59,20 лева, или общо разноски в полза
на ЧСИ общо в размер на 1061,20 лева.
Според вещото лице към 13.01.2021 г. няма неизплатени такси на взискателя „Ю.
Б.“ АД и всички разноски в размер на 5129,58 лв. са удържани с Разпределение №
6429/02.12.2021 г. и изплатени на 14.12.2020 г.
Т. е. в обжалваното разпределение дължимите разноски по изпълнението,
касаещи конкретната публична продан са правилно начислени от съдебния изпълнител,
били са необходими за осъществяване на изп. способ, като никаква част от тях не са
внесени авансово от взискателя.
Експертът дава още заключение, че сумата от 123 586,60 лева е разпределена,
както следва:
Първи ред – вземания за разноски по принудително изпълнение по чл. 136 от
ЗЗД:
4
В полза на „Ю. Б.“ АД – 192 лв.;
В полза на ЧСИ – 7882,30 лв.
Втори ред – вземания на Община Русе, Дирекция МДТ за дължим данък върху
недвижим имот в размер на 226,62 лв.
Трети ред – Вземания, обезпечени със залог или ипотека на „Ю. Б.“ АД – в
размер на 115 477,68 лв., с която се погасява изцяло главницата в размер на 91608,29
лв., частично законна лихва в размер на 20 226,86 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 3642,53 лв., от които 1693,78 лв. остатък по изп. лист и 1948,75 лв. в изп.
дело.
Поради изчерпване на сумата, няма остатък за разпределение за следващите
редове.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно т. 1 от ТР № 2/22.11.2021 г., постановено по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК
на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното
разпределение съдът е ограничен от оплакванията в
жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е
необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали
в обжалваното разпределение са включени присъединените по право
взискатели.
В случая, съдебният изпълнител е включил присъединените по право
взискатели. Що се отнася до останалите посочени в жалбата оплаквания следва да се
посочи следното:
Цената, за която присъединеният взискател Д. Н. е обявен за купувач, се явява
недостатъчна за удовлетворяване вземанията на всички взискатели, поради което
правилно и законосъобразно на основание чл. 460 ГПК съдебният изпълнител е
изготвил обжалваното разпределение. За предявяването му длъжникът и взискателите
са били надлежно уведомени, съгласно изискването на чл. 426 ГПК.
По обжалваното разпределение е извършено разпределение на предложена
сума в размер на 123 586,60 лв.
Установено е, че принудителното изпълнение по искане на първоначалния
взискател „Ю. Б.“ АД е насочено към собствен на длъжника недв. имот чрез налагане
на възбрана, извършени опис и оценка и насрочване на публична продан на имота. От
експертизата се установява, че размерът на разноските по обезпечаването и
принудителното изпълнение в случая правилно е определен от ЧСИ на 192 лв. за
Банката и 7882,30 лв. за ЧСИ, като тези разноски са били необходими за
осъществяване на изп. способ. В разпределението подробно са посочени действията, за
5
които са начислени тези такси, поради което за длъжника не съществува неяснота по
отношение на основанието, на което те се претендират. Неоснователни са поради това
оплакванията, че ЧСИ е лишил жалбоподателя от възможност да извърши преценка
дали направените по делото разноски са били реално извършени. Съгласно т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/2015 г., постановено на 10.07.2017 г., по т.д. № 3/2015 г. на
ОСГТК съдебният изпълнител се произнася по дължимостта на разноските с протокола
за всяко извършено от него действие, но липсва негово задължение да обобщи
дължимите такива в един окончателен акт. Длъжникът по изпълнението може да
обжалва разноските по всяко едно изпълнително действие, обективирани в съответния
акт, с който се посочват, че са направени такива, като това не го лишава и от защитата
по чл. 441 ГПК, ако смята, че такива са били начислени незаконосъобразно.
Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 2/22.11.2021 г., постановено по т.д. № 2/2021 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на държавата, респ. на частния съдебен
изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но
незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват
с привилегията по чл. 136, , ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими
за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена
подлежащата на разпределение сума. Поради това, неоснователни се явяват и
оплакванията на жалбоподателя, че тези суми представляват частно вземане и не се
ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД.
Възражението, че размерът на тези такси не бил правилно определен поради
неправилно изчислен дълг съответно за АПС България ООД- 61526,34 лв. и Община
Несебър – 1048,96 лв. е неотносимо към настоящия спор, доколкото в делото липсват
такива присъединени взискатели.
При съобразяване на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията, че в обжалваното
разпределение не били отчетени платените до момента суми по изп. дело, че
неправилно е изчислена дължимата законна лихва към 19.08.2022 г. и същата не била
дължима, както и за недължимост на разноски за адв. възнаграждение в размер на
1948,75 лв. и главницата в размер на 91608,29 лв. Констатациите на експерта изцяло
опровергават твърденията на жалбоподателя. Вещото лице е установило, че при
изготвяне на обжалваното разпределение съдебният изпълнител правилно е изчислил
размера на вземанията на всеки един от кредиторите и е отчел постъпилите по
изпълнителното дело плащания, по които е налице влязло в сила разпределение. Към
момента на обжалваното разпределение са погасени възнаградителната и мораторната
лихва към Банката, като остават задължения за главница в размер на 91 608,29 лв.,
разноски по гр. дело, по което е бил издаден изпълнителният лист за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 693,78 лв., разноски за адв. възнаграждение по изп. дело
6
в размер на 1 948,75 лв. и законна лихва върху главницата за периода 22.05.2019 г. до
19.08.2022 г. в размер на 30154,40 лв. Така общият размер на задължението към „Ю.
Б.“ АД по изпълнителното дело към момента на изготвяне на разпределението е
125 405,22 лв.
Оплакването относно размера на публичните задължения, посочен от съдебния
изпълнител - 51917,60 лв., тъй като към януари, 2021 г. този размер бил 20727,87 лв. е
ирелевантно за настоящия спор, тъй като с процесното разпределение суми в полза на
НАП изобщо не са заделяни поради недостатъчност на събраната сума. Само за
пълнота, следва да се отбележи, че съдебният изпълнител е включил присъединеният в
делото взискател НАП със сума, която му е била посочена в Удостоверение за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки, изх. № 18037220294241/05.07.2022
г., изискано съгласно чл. 458 ГПК и приложено на л. 738 - л. 740 от делото. На какво
основание се дължат тези суми е посочено в удостоверението и длъжникът би могъл
при проявена активност да се запознае. Действително, при предходното разпределение
отново НАП е посочила публични задължения на дл. Г. в размер на 20727,87 лв. Защо
и откъде произтича обаче разликата е въпрос, който не може да бъде изследван нито от
ЧСИ, нито пък в настоящото производство. Още повече, че както се посочи по-горе, в
случая е и ирелевантен, доколкото суми за НАП не се разпределят.
В обобщение, обжалваното разпределение е законосъобразно и не страда от
посочените в жалбата пороци, които да обосновават неговата отмяна.
Поради това, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. С.
Н. от АК Варна срещу Разпределение № 10967/19.08.2022 г. на суми, постъпили от
публична продан на недвижим имот по изп. дело № 20198330400721 на ЧСИ В. М.,
рег. №*** на КЧСИ, с район на действие ОС Русе като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС Велико Търново в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8